№ 739
гр. София, 20.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Съдия:Димитър Мирчев
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско
дело № 20221000500211 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.
С решение № 264547/7.07.2021г., постановено по гр.д.№ 392/2021г по описа на СГС,
I ГО, 3-ти с-в, е осъдена Столична община да заплати на К. Б. И. с ЕГН ********** на
основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД 30 000 лв. -обезщетение за неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането – 24.11.2018 г. до окончателното
изплащане и 2 976 лв. – обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждането – 28.11.2018 г до окончателното изплащане и сторените
по делото разноски в размер 159,04 лв. за държавна такса. Осъдена е Столична община да
заплати на адв. Г.Х., адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ЗА сумата от 1 718 лв.
с ДДС и по сметка на СГС държавна такса за производството пред СГС по уважения иск в
размер 1 319,04 лв.
Решението е обжалвано от Столична община, представлявана от юрк.В.Н., в частта
му, с която са уважени исковите претенции по чл.49 вр. с чл.45 ЗЗД. Възразява, че е налице
противоречие относно посочената дата на инцидента в исковата молба-24.11.2018г, както и,
че ищецът веднага е бил откаран в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов” ЕАД, което е отразено и в
медицинската експертиза, а в съдебно заседание е уточнено, че инцидентът е настъпил на
23.11.2018г, каквито показания са дали и свидетелите. Въз основа на това сочи, че
процесният инцидент не е настъпил вечерта на 23.11.2018г, а на 24.11.2018г, както и, че
инцидентът е „падане по стълби, а не „падане на тротоара”.
Алтернативно поддържа, че исковата претенция за обезщетение за неимуществени
вреди е частично неоснователна за сумата над 10 000лв, тъй като получената травма не е
много тежка-счупване на латералния кондил на левия крак, няма трайно инвалидизиране,
периодът на възстановяване е продължил 5-6 месеца, няма остатъчни увреждания, като в
тази връзка счита за заинтересовани показанията на св.И.а-дъщеря на ищеца. Сочи, че не е
отчетена възрастта на пострадалия, конкретните икономически условия към момента на
увреждането, съдебната практика.
1
Сочи още, че неправилно съдът е отхвърлил своевременно наведеното възражение за
съпричиняване от пострадалия, който живее в непосредствена близост до инцидента, поради
което е минавал от там и в условията на по-добра видимост.
Претендира да се отмени решението и да се постанови друго, с което да се отхвърлят
исковите претенции и да се присъдят направените разноски за двете инстанции.
Ответната страна-К. Б. И., представляван от адв. Г.Х. от САК, е оспорил въззивната
жалба. Счита за неоснователно възражението на въззивника за неизяснена фактическа
обстановка, тъй като е уточнено, че инцидентът е настъпил на 23.11.2018г, което се
установява и от свидетелските показания, което не е в противоречие с медицинските
документи, в които е посочено, че „страданието” датира от деня на постъпване в болничното
заведение, а не, че „падането по стълбите” е настъпило на тази дата. Поради усилване на
болката в травмираната област ищецът е постъпил в болничното заведение.
Сочи, че е ирелевантно дали е използван израз „паднал по стълбите” или „спъване на
стъпало”, както и, че е преклудирано и недоказано възражението, че инцидентът е настъпил
на друго място.
Относно възражението за завишен размер на обезщетението излага доводи, че
е неоснователно, тъй като увреждането е тежко, извършена е била оперативна интервенция,
периодът на възстановяване е бил 5-6 месеца, болките и страданията са били тежки, има
трайни последици за здравословното му състояние-болка и скованост в лявата колянна става
при натоварване и промяна във времето. Бил е за продължителен период неработоспособен,
тъй като не е можел да упражнява трудова дейност в строителния бранш.
Излага доводи, че възражението за съпричиняване е релевирано от жалбоподателя в
последното съдебно заседание по делото, проведено на 21.06.2021г., като същото е било за
това, че пострадалият е разговарял със свидетеля Т.. Във въззивната жалба е наведено
съвсем друго възражение, а именно, че ищецът живеел в близост до мястото на инцидента,
от което се предполагало, че му е познато мястото. Поради това възразява да се разглежда
нововъведеното възражение за съпричиняване.
Претендира да се остави без уважение въззивната жалба и да се присъдят
направените разноски.
Съдът, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и тези на въззиваемата страна,
доказателствата по делото, намира за установено следното:
Софийският апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на правомощията
си, уредени в чл.269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в ТР №1/9.12.2013г по т.д.
№1/2013г на ОСГТК на ВКС, намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо в
обжалваната част.
Фактическата обстановка е възприета и възпроизведена правилно от
първоинстанционният съд и тя е следната:
Ищецът по делото- К. Б. И. е посочил в исковата молба, че на 24.11.2018г.
/впоследствие уточнена дата-23.11.2018г./ е стъпил на счупена и необезопасена тротоарна
плочка, находяща се на стълби на пешеходна алея, непосредствено до блок 816, в
жк”Люлин”, в резултат на което загубил равновесие и паднал. След инцидента бил приет в
УМБАЛСМ „Пирогов” ЕАД с оплаквания от силни болки, подуване, посиняване и
изкривяване. Поставена му била диагноза-счупване на долния край на бедрена кост, закрито
вляво. Извършена била оперативна интервенция-запълване на образувания костен дефект с
костен заместител, поставяне на плака, а менискът пришит към латералната ставна капсула.
След изписването от лечебното заведение на 30.11.2018г продължил да се възстановява в
домашни условия при постелен режим. Изпитвал силни болки в областта на фрактурата,
силно главоболие и обща отпадналост. Не можел да спи нормално, приемал обезболяващи и
антибиотични средства. Изпитвал затруднение за битовите си нужди, което налагало да
2
ангажира близките си. Променила се психиката му-изживял силен стрес, изпитвал
тревожност, социално се дистанцирал.
Направил разходи за лечението си в размер на 2 976лв., за което му били издадени
счетоводни документи.
Пътният участък, на който се е случил процесният инцидент, е публична общинска
собственост и общинските органи е следвало да положат грижата на добър стопанин за
изграждане, ремонт и поддържане на общинските пътища съгл. чл.31 от Закона за пътищата.
Съгл. чл.28, ал.1 от Наредба за управление на общинските пътища общинската
администрация ежегодно планира дейностите по изграждане, ремонт и поддържане на
общинските пътища и улици, което съгл. чл.31 включва полагането на системни грижи за
осигуряване на целогодишна нормална експлоатация на пътя. Противоправното бездействие
на служителите на Столична община е станало причина за настъпване на процесния
инцидент, поради което следва да се ангажира отговорността й съгл. чл.49 ЗЗД вр. с чл.45
ЗЗД.
Претендирал е да бъде осъдена Столична община да му заплати сумата от 30 000лв.
за обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва за забава от 24.11.2018г
до окончателното изплащане, както и сумата от 2 976лв. за обезщетение за имуществени
вреди, ведно със законната лихва за забава от 24.11.2018г. до окончателното изплащане.
Ответникът по делото-Столична община е оспорил исковите претенции. Възразил е
срещу размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди като завишен.
Навел е възражение за съпричиняване, че пострадалият е говорил по време на инцидента с
друго лице и не е внимавал.
С решението първоинстанционният съд е уважил исковите претенции, като е приел,
че ответникът не е изпълнил задълженията си да поддържа тротоарите, че ищецът е
претърпял вреди в резултат от това неизпълнение, които са в причинна връзка. Приел е, че
не е доказано възражението за съпричиняване.
По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля В. Т., който
е дал показания, че инцидентът е станал на 24.11.2018 г. Двамата с ищеца били заедно в
механа „Къщата“, в близост до дома на И., и около 22,30 ч. тръгнали да се прибират.
Вечеряли и консумирали безалкохолно. Било много тъмно, единственото осветление идвало
от апартаментите, в които светело. Говорили си когато минали покрай бл. 816 по тротоара,
който води към бл. 810, където има тротоарни плочки и две стъпала и той изведнъж се
строполил и изохкал. Свидетелят се опитал да го вдигне, но болките на ищеца били много
силни. Обадил се на брат му, двамата го вдигнали и го занесли вкъщи. Според свидетеля
двете стъпала на мястото са в много лошо състояние, плочките много се клатят. Двамата
вървели един до друг, като ищецът пръв стъпил на стъпалата. Не са минавали по този път
често. Впоследствие видял, че тези стълби са в окаяно състояние и плочките са разбити и
липсвали части от тях.
Свидетелката Б. И. /дъщеря на ищеца/ е дала показания, че баща й си е счупил крака.
Била вкъши и чичо й и приятел на баща й го довели, тъй като той не можел да ходи.
Изпитвал силни болки и на следващия ден извикали „Бърза помош”, защото не можел да се
придвижва сам. Направили му операция. Бил около една седмица в болница. След това
дълго време се е възстановявал-два-три месеца. Не е можел да се грижи за себе си и
свидетелката и майка й са му помагали. Ползвал патерици. Поставяли му инжекции, пиел
лекарства. Продължава да изпитва дискомфорт при качване по стълби. Не можел да кляка.
Депресирал се, не е можел да работи. Влошили се отношенията в семейството, развел се със
съпругата си през 2019г.
3
При изслушване по реда на чл.176 ГПК ищецът е посочил, че механа „Къщата” е близо
до дома му, като не я посещавал всяка седмица. Не му е било известно състоянието на
плочките и стъпалата и не е разговарял с друго лице към момента на инцидента.
От заключението по съдебно – медицинска експертиза и представените медицински
документи се установява, че, в резултат на станалия инцидент, ищецът е получил счупване
на долния край на бедрената кост - закрито вляво, причинило му трайно затруднение на
движенията на ляв долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни. Проведено било комплексно
лечение в болнични и домашно амбулаторни условия. След инцидента пострадалият по
спешност е бил приет и хоспитализиран в „УМБАЛСМ"Пирогов". Направени били
изследвания, консултации, диагностициран и опериран с отложена спешност на 26.11.18 г.
по повод на счупване на долния край на бедрената кост-закрито в ляво/фракрура на
латерален кондил на бедрената кост/. Извършено е кръвно наместване, запълване
на костия дефект с костен заместител, метална фиксация с 1 плака и винтове, менискът е
пришит към ставната капсула, назначена е медикаментозна терапия. Изписан е с подобрение
и с препоръки да ходи с патерици без натоварване на оперирания крайник, назначена е
обезболяваща и антикоагулантна терапия, 2КП в рамките на 30 дни от дехоспитализацията.
Според експерта описаните увреждания при ищеца са в причинна връзка
с процесния инцидент-стъпване върху счупена тротоарна плочка, находяща се на стълби на
пешеходна алея и падане от собствен ръст с посукване на лява колянна става.
Възстановяването на ищеца е продължило 5-6 месеца. Болките и страданията, които
са му причинени от получените увреждания, са били най -интензивни непосредствено след
травмата, след оперативната интервенция и началото на раздвижването. За в бъдеще при
натоварване, промени във времето пострадалият може да се оплаква от болки
и дискомфорт в мястото на счупването.
Понастоящем ищецът се оплаква от болка и скованост в лява колянна става при
натоварване и промени във времето.
Вещото лице е направило извод, че направените от ищеца разходи по приложената по
делото фактура № **********/28.11.18г. са били необходими и целесъобразни за лечението
му вследствие получените травми.
С оглед на установената фактическа обстановка, въззивният съд намира от правна
страна следното:
Фактическият състав на чл.49 включва следните елементи: вреди, причинени на
пострадалия, които да са причинени виновно и противоправно от служител на ответника, да
е при или по повод на възложената му работа. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е за чужди
виновни действия. Възложителят на работата отговаря пред пострадалия за вредите, които са
му причинени поради виновното поведение на изпълнителя.
Когато ищецът основава своите искания на твърдения, че е претърпял вреди в
резултат на виновно, противоправно действие или бездействие на ответника, той следва да
установи, че ответникът е осъществил противоправното действие или бездействие
(неполагане на дължимата грижа), настъпилите вреди и причинната връзка между
поведението на ответника и вредите. Вината се предполага до доказване на противното и
4
това доказване е в тежест на ответника, а ищецът следва да установи всички останали
елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД. Ищецът, с всички доказателствени средства,
следва да установи увреждащото деяние, вредите и причинно-следствената връзка между
тях така, че от анализа на доказателствата съдът да може да изведе еднозначен извод за
наличието им. Чрез пълно и главно доказване ищецът следва да установи истинността на
твърденията си за релевантните факти. Отговорността на този, който е възложил на друго
лице извършването на някаква работа, е такава за чужди противоправни и виновни деяния.
По делото се установява, че ищецът е счупил долния край на бедрената кост -
закрито вляво на плочки, част от тротоар, който е общинска собственост. От показанията на
свидетеля очевидец на инцидента-Т. се установява механизмът на настъпването на
увреждането. Възраженията на въззивника относно датата на настъпване на инцидента са
неоснователни, тъй като ищецът е направил уточнение на датата на настъпване на същия,
което се установява и от ангажираните по делото свидетелски показания на свидетел-
очевидец. Механизмът на увреждането е-падане по време на стъпване на стълби, част от
тротоар между блокове.
Ответната страна е въвела възражения, че увреждането може да е настъпило и по
друг начин, което е следвало да се установи чрез пълно и главно доказване, за да се
изключат други хипотетични възможности за настъпване на вредите по начин, различен от
твърдения. Така Решение № 147 от 19.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 582/2011 г., IV г. о., ГК/
Съгласно чл. 30, ал. 4 от Закона за пътищата - задължението за поддържане на
тротоарите е на общината. При констатирано неизпълнение, за да се освободи от
отговорност, тя трябва да докаже, че е възложила изпълнението му на друг. Поради това
следва да се приеме, че са налице условията за ангажиране на отговорността на ответника.
При определяне размера на обезщетението съдът взе предвид тежестта на
травматичното увреждане, продължителността на възстановителния период и причинените
на ищеца болки и страдания. Бил е на 44 години към датата на инцидента. Телесното
увреждане е счупване на долния край на бедрената кост- закрито в ляво /фракрура на
латерален кондил на бедрената кост/. Извършена е била операция, имал е едноседмичен
престой в болнично заведение. Възстановяването на ищеца е продължило 5-6
месеца. Изпитвал е интензивни болки и страдания, имал е нужда от чужда помощ. Не е
можел да работи в продължителен период от време. В бъдеще при натоварване или промени
на времето може да изпитва болки. Изпаднал е в депресия и социална изолация.
Възраженията на въззивника относно заинтересованост на свидетелските показания
на св.И.а са недоказани, тъй като същите не противоречат на другите ангажирани по делото
доказателства. Относно продължителността на възстановителния период следва да се
кредитира заключението на вещото лице, изготвено въз основа на представените
медицински документи, а не показанията на свиделката.
Поради това следва да се определи обезщетение за неимуществени вреди в размер на
30 000 лева, ведно със законната лихва от 24.11.2018г. до окончателното изплащане. Този
размер съответства на икономическите условия към 2018г и съдебната практика за подобни
увреждания.
Искът с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД за обезщетение за
имуществени вреди е основателен. Претърпените имуществени вреди се изразяват в разходи
за лечението на ищеца, които са безспорно доказани с представените по делото платежни
документи за сумата от 2 976лв.
5
Възражението за съпричиняване е направено след ангажиране на гласните
доказателства чрез разпит на свидетеля Т. в следващото съдебно заседание, поради което
следва да се приеме, че е релевирано веднага след като е станало известно на ответника, тъй
като свидетелят е посочил, че са разговаряли с пострадалия докато се прибирали към вкъщи.
Същото се явява неоснователно, тъй като не се установява проведеният разговор да е
допринесъл за разсейването на пострадалия. Другото релевирано възражение в писмената
защита е, че ищецът живеел близо до мястото на инцидента като е минавал многократно от
там, е преклудирано и не следва да се разглежда.
Като е достигнал до същите правни изводи, първоинстанционният съд е постановил
правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено на основание чл.271
ГПК.
С оглед изхода на спора и на основание чл.38 ЗАдв. ГПК следва да бъде осъдена
Столична община да заплати на АД „Д. и Х.” с ЕИК ********* сумата от 1 718лв. за
адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 264547/7.07.2021г., постановено по гр.д.№ 392/2021г
по описа на СГС, I ГО, 3-ти с-в, с което е осъдена Столична община да заплати на К. Б. И. с
ЕГН ********** на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД 30 000 лв. - обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането
– 24.11.2018 г. до окончателното изплащане и 2 976 лв. – обезщетение за имуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 28.11.2018 г до
окончателното изплащане и сторените по делото разноски в размер 159,04 лв. за държавна
такса, осъдена е Столична община да заплати на адв. Г.Х., адвокатско възнаграждение на
основание чл. 38 ЗА сумата от 1 718 лв. с ДДС, осъдена е Столична община да заплати по
сметка на СГС държавна такса за производството пред СГС по уважения иск в размер
1 319,04 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.38 ЗАдв. ГПК Столична община да заплати на АД „Д. и
Х.” с ЕИК ********* сумата от 1 718лв. за адвокатско възнаграждение пред въззивната
инстанция.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните при
условията на чл.280 ГПК пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Член-съдия:
1._______________________
6