Р Е
Ш Е Н
И Е N 309
гр.
Сливен, 28.10.2020г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, в открито заседание на двадесет
и осми октомври през двехиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРТИН САНДУЛОВ
СТЕФКА М.
при участието на прокурора ……...………….и при секретаря Радост Гърдева, като
разгледа докладваното от Надежда Янакиева
въз.гр. д. N 624 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е въззивно и
се движи по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
Обжалвано е частично
първоинстанционно решение № 145/10.07.2020г. по гр.д. № 1396/19. на НзРС, с
което е прекратен с развод, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство
на брачните отношения, сключения между страните граждански брак, без
произнасяне по въпроса за вината, родителските права спрямо малолетното им дете
Б., р. 25.06.14г., са предоставени за упражняване на майката, при която е
определено и местоживеенето му, на бащата е определен режим на лични контакти с
детето всяка втора и четвърта събота и неделя, но от 18.00 ч. на петъчния ден,
до 18.00 ч. на неделния, с две преспивания, един месец през лятото, който да не
съвпада с платения годишен отпуск на майката, а за празници и ваканции детето
да се взима от бащата със съгласието на майката, той е осъден да заплаща на
детето чрез неговата майка и законов представител месечна издръжка в размер на
180 лв. от подаването на исковата молба, заедно с обезщетение за забава в
размер на законовата лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на
законови правоизменящи или правопрекратяващи я факти, като искът е отхвърлен
като неоснователен над този размер до пълния претендиран от 200 лв., ползването
н асемейното жилище е предоставено на съпругата, постановено е след
прекратяване на брака тя да продължи да носи брачното си фамилно име,
отхвърлени са като неоснователни предявените от С.Н.И. против Н.П.И. насрещни
искове за предоставяне упражняването на родителските права спрямо детето,
определяне на местоживеенето му при бащата, установяване на режим на лични
контакти с майката и осъждането й да заплаща месечна издръжка на детето в
размер на 200 лв. от постановяване на решението до настъпване на
законоустановени основания за изменение или прекратяване, заедно с обезщетение
за забава в размер на законовата лихва върху всяка закъсняла вноска до
окончателното й изплащане и ответникът С.И. е осъден да заплати д.т. в общ размер на 284, 20 лв., като претенцията
му срещу ищцата за разноски е отхвърлена.
Въззивната жалба е от
ответника и насрещен ищец в първоинстанционното производство и с нея се атакува
решението в частите относно придоставянето на родителските права спрямо
малолетното дете на майката, постановяване местоживеенето на детето при нея, определения
режим на лични контакти с бащата и присъдената издръжка, съответно – в
отхвърлителните по отношение на същите искове, предявени от него като насрещни,
части.
Въззивникът твърди, че в
тях то е незаконосъобразно и неправилно, тъй като е неправилен изводът на съда,
че с напускането на семейното жилище ответникът е демонстрирал по-малка
привързаност към детето. Той е бил изгонен от ищцата и не е могъл да вземе
детето със себе си, освен това счел, че следва първо да осигури условия за
отглеждането му. Първоинстанционният съд
е игнорирал и фактът, че въззивникът има
по-големи възможности – финансови и жилищни, за отглеждането и възпитанието на
детето, като основният аргумент, че от ражздането си детето живее при майката,
не може да е водещ. Не са преценени съвкупно и поотделно събраните
доказателства и това е довело до постановяване на порочно в обжалваните му
части решение.
Поради това въззивникът
моли окръжният съд да го отмени в тях и вместо това постанови ново, с което му предостави
упражняването на родителските права спрямо детето, постанови то да живее при
него, определи режим на лични отношения с майката и я осъди да заплаща месечна
издръжка в размер на 200 лв. от датата на постановяване на решението до
настъпване на правоизменящи или правопрекратяващи факти, заедно с обезщетение
за забава върху всяка просрочена вноска. Претендира разноски за двете инстанции.
Няма направени нови
доказателствени или процесуални искания за тази фаза на производството.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна не е подала писмен отговор.
В същия срок не е подадена
насрещна въззивна жалба.
В с.з., въззивникът, редовно
призован, не се явява лично и не се представлява.
В с.з. въззиваемата,
редовно призована, се явява лично и с процесуален представител по пълномощие по
чл. 32 т. 1 от ГПК, който оспорва въззивнвата жалба и моли да се остави без
уважение, а атакуваната част от решението да се потвърди като правилна и
законосъобразна. Претендира разноски, представя пълномощно и договор за правна
защита и съдействие за тази инстанция.
Д“СП“-Нова Загора не
изпраща представител, подаден е актуален социален доклад.
Въззивният съд намира
въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260
и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект,
имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна
проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че
обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед частичния обхват на обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния
контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в
рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на
събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваната част от решението е и
законосъобразна, поради което следва да бъде потвърдена.
Този състав счита, че
формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е
изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с
доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА
своята към нея.
Също така въззивният състав
СПОДЕЛЯ и правните изводи на РС,
които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към
настоящия спор, поради което въвежда
мотивите на първоинстанционното решение по подразбиране.
Изложените във въззивната
жалба оплаквания са неоснователни.
Основният отменителен довод
на въззивника касае обуславящата претенция относно предоставяне упражняването
на родителските права спрямо малолетното дете на майката и се изразява в
твърдението, че съдът не е преценил правилно доказателствата, сочещи, че той
разполага с по-добри възможности за отглеждането и възпитанието на детето.
Настоящият въззивен състав
счита, че при анализа на събраните пред първата инстанция доказателствени
средства и като се вземат предвид всички значими фактори: възрастта и пола на
детето, отношението към родителите му, характера и поведението на всеки от тях
двамата, способността им да полагат в необходимия обем лични и непосредствени
грижи към детето, да го възпитават и обгрижват, възможностите да му осигурят
спокойна и нормална домашна обстановка и средства за издръжка, както и душевен
комфорт, зависещ и от незастрашаване на специфичната, незаместима връзка с
майката, тое интересът на детето налага
упражняването на родителските права в този момент да се предостави на
майката.
За да й се откаже това
право, каквото е искането на въззивника-ответник, е необходимо да са
дискредитирани по някакъв начин качествата и способностите й на родител и
възпитател – в действителност липсват преки и категорични доказателства, че тя
се е отнасяла лошо или безразлично към детето, че влияе зле на възпитанието му,
че му вреди морално или му създава неподходящи, непристойни, или обществено
неприемливи навици. Тъй като и бащата претендира предоставянето на родителските
права спрямо детето, следва да се даде превес на този родител, при когото към
настоящия момент е по-удачно детето да живее, с оглед неговия интерес. В този
смисъл, без да се поставя под съмнение привързаността на бащата към детето или
чисто материалната му възможност да му сигури дом и средства за живеене, следва
да се отчетат обстоятелствата, които дават предимство на въззиваемата-ищца.
Както е установено, майката
разполага със собствено, макар и неголямо жилище в гр. Нова Загора, където е
осигурила подходящи битови условия за детето, спокойна, безопасна, сигурна и
устойчива домашна среда, включваща едноутробните му брат и сестра, с които са
взаимно привързани, средства и помощ от близки – нейните родители, тя има
постоянни трудови доходи в размер на около 900 лв., детето е обхванато от
здравната и образователната система. То е момченце на 6 години и е излишно да
се поставя в риск крехката му емоционалност точно в този период на развитието
му, в прехода към започване на училище и адаптиране към напълно нова и непозната
социална среда и взаимоотношения, формиране на трайни навици и характер,
осъзнаване на индивидуалността си и т.н.
То има нужда от усещането за опора и подкрепа, създадено последователно и
трайно от семейния кръг, в който е живяло от раждането си насам и рязката
промяна в този момент не е в негов интерес.
Неоснователни са
аргументите на въззивника, че разполага с по-добри възможности, тъй като е
несъмнено доказано, че в действителност, от една страна макар да обитава
по-голямо жилище в гр. Велико Търново, то не е негова собственост, а възможните
промени на квартирата могат да създадат у детето чувство за неустановеност и
несигурност. Отдалечеността на населеното място от града, където живее майка му
и където се намира обичайния му кръг от близки и приятели също е рисков фактор,
предизвикващ усещане за изолираност и неспокойствие. По никакъв начин не е
доказана и методично и системно полагана лична грижа за детето от страна на
въззивника през времето на съвместното съжителство с майката, а чисто
физическите аспекти в отглеждането на дете на такава ниска възраст са
многобройни и изключително важни на този етап. Помощта, която евентуално може
да получава от близки, е несигурна величина, също с оглед отдалечеността на
местоживеенето им. Трудовите доходи на въззивника в размер на 850 лв. месечно
не са надвишаващи тези на майката, а и е установено, че те са неритмични и
трудовата му заетост е непостоянна.
Самото дете е привързано и
към двамата родители, което е естествено и желателно, но изборът на родителя,
на когото да се възложат родителските права, следва да се определя от
обективните обстоятелства, тъй като мнението на детето на тази възраст не може
да се зачете като такова поради липсата на изградено критично и независимо
мислене и аналитични способности. Така към момента от най-голямо значение е
стабилността, която е постигната чрез пребиваването при майка му и драстичната
и рязка промяна в този случай би изиграла съкрушителна роля за съхраняване на
душевния му интегритет
Социалният доклад допълва
личните впечатления на съда, а препоръките в него съвпадат с обективните констатации,
направени след надлежно и всестранно събиране на допустими и относими
доказателства.
Този съдебен състав формира и непосредствени впечатления за майката чрез
изслушването й в о.с.з.
Бащата, редовно призован и уведомен за задължението си да се яви за
изслушване, не се яви лично в с.з., без да са налице основателни причини за
това. Същият е бил изслушан от първоинстанционния съд в о.с.з. на 17.06.2020г.,
поради което, доколкото не са заявявани новонастъпили обстоятелства, настоящият
състав счита, че може да се ползва от изявленията му.
Така съдът намира, че бащата, макар да е силно привързан към детето, си
служи с общи концепции, насочва изложението си към минали отношения с майката и
нейните недостатъци, изразява становище, че счита за „редно детето да присъства
при разправиите им“. По повод на възможностите и намеренията си занапред прави
декларативни изявления, а твърденията му се разминават сериозно със събраните
доказателства по делото, стреми се да дискредитира майката.
Тя, от своя страна, има спокойно поведение, описва реално наличие на
близка връзка с детето и дава конкретни параметри на грижата си, също проявява
чувство на обич и изразява желанието си детето да не прекъсва връзката с баща
си, но без да напуска сигурната и обичайна среда, която тя му е създала.
Тези впечатления също не следва изцяло да се пренебрегнат, тъй като са в подкрепа на събраните доказателства и също номинират майката като по-подходящ към момента да упражнява еднолично родителските права.
В социалния доклад
актуалните заключения на социалния работник съвпадат с изводите на съда – битовите и финансови
условия при майката не са претърпели негативна промяна, а детето с нея е видимо
спокойно, контактно и усмихнато. Няма данни за постоянното местоживеене на
бащата и конкретните битови условия в квартирата му.
Така очертаното положение
дава основание на съда да приеме, че интересът на малолетното дете Б. налага
към момента упражняването на родителските права да бъде предоставено на
неговата майка.
Следва да се отбележи, че
при извършването на тази преценка, съдът се е абстрахирал напълно от въпроса за
причините за настъпването на дълбокото и непоправимо разстройство на брака
между страните и тяхното поведение един спрямо друг, доколкото то не е насочено
директно към детето. Приел е, че брачните несъответствия в случая не влияят
върху качествата на родител на никой от двамата /в частност – на ищцата/.
Ръководил се е изцяло и единствено от интереса на малолетното дете, който е
поставил в основата на разсъжденията си, и още при обективната съпоставка между
двете възможности, е констатирал къде безспорно той ще бъде максимално охранен.
Ако в бъдещ момент настъпят
обстоятелства, променящи коренно настоящото фактическо положение, няма пречка
правното положение също да се промени, като се приведе в съответствие с
новосъздадената обстановка – като определящ отново ще е интересът на детето, до
навършване на пълнолетието му.
С оглед изложеното следва
да се потвърди решението в частта, относно родителските права.
Определянето на
местоживеенето на детето при родителя, на когото е предоставено упражняването
на родителските права, е естествена обусловена последица от разрешаването на
този въпрос и в случя то следва да бъде при майката.
Така и в тази обжалвана
част решението на РС, като правилно, следва да се потвърди.
Обусловените претенции,
свързани с резултата от спора относно родителските права – определяне на режим
на лични отношения на детето с родителя, на когото те не са предоставени и присъждане
на издръжка, която той следва да заплаща, които са и самостоятелно заявени като
насрещни искове от бащата, също са предмет на въззивната жалба
По въпроса за личните отношения на детето с бащата въззивната инстанция намира, че определената от първостепенния съд комбинация между свободен и задължителен режим е удачна и отговаря на интереса на малолетното дете. Закрепеният със съдебното решение режим в пълнота отговаря на нуждите на детето и на необходимостта то да поддържа витална и пълноценна връзка с баща си ритмично и удобно, поради което няма причини за неговата промяна от този състав. Той също счита, че този режим е само пожелателен и родителите могат, в условията на доброволен и градивен диалог, да го променят и адаптират към своите и тези на детето нужди и желания, без намесата на съда.
Определената от първоинстанционния съд месечна издръжка също е съобразена с нуждите на търсещия я и възможностите на задълженото да я дава лице. Тъй като задължението за издръжка на непълнолетно дете е безусловно от гледна точка на възможността на детето да се издържа с имуществото си, съдът е констатирал и преценил само фактите във връзка с обективните нужди на 6 годишното дете, които е свел само до най-необходимото за живот в границите на човешкото достойнство – храна, облекло, елементарно домакинство, помагала и играчки, евентуално – разходи за развлечения, взел е предвид и потребностите, произтичащи от все още ниската му възраст и бързото му израстване, както и факта, че здравето му трябва да се контролира по-внимателно, предвид посочената възраст. Съобразил е и това, че родителят, при когото детето ще живее, освен в пари, ще участва в издръжката му и в натура и като полага лични и непосредствени, ежедневни физически грижи за неговото отглеждане и възпитание. Така, като е съпоставил доказаните доходи на двамата родители, наличието на задължения на майката към други низходящи или лица с право на издръжка, както и липсата на други, утежняващи материалното състояние на двамата факти - като заболяване, неработоспособност или намалена такава, съдът е преценил, че минимално достатъчният размер за месечната издръжка, възложима на бащата е в размер на 180 лв., отхвърлил е иска като неоснователен до размер на 200 лв.
Издръжката следва да се присъди от датата на подаване на исковата молба, до настъпване на правоизменящи или правопрекратяващи я факти, заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане.
Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че
липсват отменителни основания и въззивнвата жалба следва да бъде оставена без
уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено в обжалваните му части.
В необжалваните части
първоинстанционният акт е влязъл в сила.
С оглед изхода на процеса
пред настоящата инстанция, отговорността за разноски следва да се възложи на
въззивника, който следва да понесе своите както са направени и заплати на въззиваемата
такива в размер на 400 лв.
Ръководен от гореизложеното
съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 145/10.07.2020г. по гр.д. № 1396/19. на НзРС,
в ОБЖАЛВАНИТЕ ЧАСТИ.
ОСЪЖДА С.Н.И. да заплати на
Н.П.И. направените разноски по делото за въззивното производство в размер на 400
лв.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: