НОХД № 2320/2019 год.

МОТИВИ:

 

Делото е образувано по внесен ОА от РП-Пазарджик, с който са повдигнА.обвинения против подсъдимите, както следва:

К.С.А. за това, че за времето от 25.12.2015г. до 30.12.2015 г., в гр.Пазарджик, ***, чрез разбиване на преграда, здраво направена за защита на имот - прозорец на къща и в съучастие като съизвършител с Я.Р.Р., ЕГН:********** ***, е отнел чужди движими вещи: осем броя одеяла на обща стойност 40 лева; четири броя булчински рокли на обща стойност 400 лева; един брой булчинска рокля на стойност 100 лева; осем броя булчински рокли на обща стойност 300 лева; четири броя персийски килими на обща стойност 200 лева; един брой ДВД уредба на стойност 200 лева; един брой печка за готвене на стойност 50 лева; три броя удължители за кабели на обща стойност 45 лева; петдесет чифта дамски чорапи на обща стойност 25 лева; тридесет броя бикини и сутиени на обща стойност 60 лева; един брой кашон с къна за боядисване на стойност 80 лева - всичко вещи на обща стойност 1500 лева, от владението на Й.Н. Комсийки, ЕГН********** от гр.Пазарджик, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив - престъпление по чл.196 ал.1 т.2 във връзка с чл.195 ал.1 т.3 във връзка с чл.194 ал.1 от НК, във връзка с чл.29 ал.1 б. “а“ и б. “б“ във връзка с чл.20 ал.2 от НК;

Я.Р.Р. за това, че за времето от 25.12.2015г. до 30.12.2015 г., в гр.Пазарджик, ***, чрез разбиване на преграда, здраво направена за защита на имот - прозорец на къща и в съучастие като съизвършител с К. С. А., ЕГН ********** ***, е отнел чужди движими вещи: осем броя одеала на обща стойност 40 лева; четири броя булчински рокли на обща стойност 400 лева; един брой булчинска рокля на стойност 100 лева; осем броя булчински рокли на обща стойност 300 лева; четири броя персийски килими на обща стойност 200 лева; един брой ДВД уредба на стойност 200 лева; един брой печка за готвене на стойност 50 лева; три броя удължители за кабели на обща стойност 45 лева; петдесет чифта дамски чорапи на обща стойност 25 лева; тридесет броя бикини и сутиени на обща стойност 60 лева; един брой кашон с къна за боядисване на стойност 80 лева - всичко вещи на обща стойност 1500 лева, от владението на Й.Н. Комсийки, ЕГН********** от гр.Пазарджик, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено при условията на повторност – престъпление по чл.195 ал.1, т.3 и т.7 във връзка с чл.194 ал.1 от НК, във връзка с чл.28 ал.1 и с чл.20 ал.2 от НК.

В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура-гр.Пазарджик поддържа изцяло така повдигнатото обвинение против посочените по-горе двама подсъдими и пледира за постановяването на осъдителна присъда с налагане на наказания ЛС и приложение на разпоредбата на чл.55 ал.1, т.1 от НК.

Подсъдимите не се явяват лично в съдебно заседание. Производството пред първоинстанционния съд се проведе в тяхно отсъствие, с участието на служебни защитници. Защитникът на подс.А. пледира за определяне на наказание при условията на чл.55 ал.1, т.1 от НК. Защитникът на подс.Р. пледира генерално за постановяване на оправдателна присъда.

Районният съд обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след като спази разпоредбите на чл.301  от НПК, прие за установено от фактическа страна следното:

Към инкриминирания период пострадалият по делото - св.Й.К., притежавал къща, находяща се в гр.Пазарджик, ***. В нея съхранявал различни вещи - одеяла , булчински рокли, персийски килими, ДВД - уредба, печка за готвене, удължители за кабели, дамски чорапи, бикини и сутиени, къна за боядисване. Пострадалият и неговото семейство живеели преимуществено в Германия, като се завръщали в България обикновено за кратко през летния сезон. Пострадалият бил дал ключ от къщата си на своята сестра – св. Д.Ц., която периодично наглеждала имотът му. Последно била там на 25.12.2015г. през деня.

В края на м. декември 2015 г., през периода от 25.12.2015г. до 30.12.2015г., къщата на св. Й. К.била необитаема. Подс. Я.Р. очевидно знаел това, т. к. решил да извърши кражба на вещи. На неустановена дата в посочения период, подс. Р. отишъл до дома на пострадалия, като по неустановен начин, но без да взломява врА.или прозорци, успял да проникне в него. От къщата Р. взел осем броя одеяла; общо тринадесет  броя булчински рокли на различна стойност, четири броя персийски килими; един брой ДВД-уредба, един брой печка за готвене, три броя удължители за кабели, петдесет чифта дамски чорапи, тридесет броя бикини и сутиени и  един брой кашон с къна за боядисване на коса.

Изнесъл вещите и ги укрил на неустановено място. С по-голямата част се разпоредил по неустановен в хода на разследването начин.

В началото на мес. февруари 2016г., подсъдимият Р., придружаван от още едно момче, неустановено по делото, отишли в дома на св.З.А.,***. В дома си свидетелката имала малко магазинче за хранителни стоки. Там Р. й  продал две от одеялата, откраднА.от дома на пострадалия, за сумата от 25 лева. На 24.02.2016г. дома на св.З.А. бил посетен от полицейски служители от РУ МВР-Пазарджик, които й казали, че одеялата, които била купила от Р. са били предмета на кражба и тя им ги предала доброволно с ПДП от същата дата. В протокола св.А. посочила, че ги била купила от момче от циганската махала, което познавал от дълги години и назовала турското му име – „Я.“.  Установено е по делото, че това не било официално турско име на подс.Р., но негов прякор, с който той бил известен сред ромската общност в гр.Пазарджик.

През лятото на 2016г. св.З. Ангелов купила от непознА.й лица от ромски произход един килим. Пак през лятото в магазина й дошла жена, чийто прякор бил „Ати“ /установено е по делото, че това е бил прякорът на майката на подс.К.А., а именно св. Н.С./. Въпросната А.– Н.С., продала на св.А. едно одеяло.

На 05.08.2016г. дома на св.А. бил посетен от съпругата на пострадалия – св.А.К., която разпознала одеялото и килимът, като част но вещите, които били предмет на кражбата описана по-горе. 

С ПДП от 12.08.2016г. св.З.А. предала на полицейските служители и тези две вещи.

Междувременно, на 30.12.2015г., св. Д.Ц. посетила дома на брат си, като видяла, че прозорците на къщата са отворени, след което установила извършената кражба. Тя незабавно сигнализирала за това на органите на МВР. На местопрестъплението, за времето от 13.00 до 14.00 часа на 30.12.2015г., бил извършен оглед, при който били иззети дактилоскопни следи и били направени фотоснимки, а в последствие бил изготвен фотоалбум. С това било поставено началото на настоящото наказателно производство.

В хода на разследването в ДП били повдигнА.обвинения против двамата подсъдими по подробно описания по-горе начин.

От заключението на назначената в ДП и приета по делото в открито съдебно заседание съдебно-оценъчна експертиза, което съдът цени като обективно и компетентно, се установява категорично, че  общата стойност на вещите предмет на кражба, подробно описани по-горе,  възлиза на сумата от 1500 лева.

От заключението на назначената в ДП и приета по делото в открито съдебно заседание дактилоскопна  експертиза, което съдът цени като обективно и компетентно, се установява категорично, че  откритата и иззета на 30.12.2015г. следа  при  огледа на местопроизшествие, а именно от разделителен  ПВЦ-профил на прозореца, находящ се отдясно на стълбището на къщата, от външната страна, е била оставена от ляв палец на подс.Я.Р..

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на свидетелите З.А. /дадените в съдебната фаза на процеса/, К.У. /дадените от него в съдебната фаза на процеса и тези от ДП, прочетени  по реда на чл.281 от НПК/, Й.К., А.К. и Д.Ц. /дадени от тях в досъдебната фаза на процеса и прочетени по реда на чл.281 от НПК/, а също и от заключението на съдебно-оценъчната и дактилоскопната експертизи, както и от писмените доказателства, инкорпорирани в доказателствения материал по делото по реда на чл.283 от НПК.

Тук веднага следва да се каже, че съдът няма да обсъжда приобщените в ДП веществени доказателства - 3 броя одеяла и 1 бр. килим, находящи се на съхранение при домакина на РУ на МВР – Пазарджик, т.к. във фазата на съдебното следствие същите не бяха предявени на страните по реда на чл.284 от НПК, поради което и не бяха приобщени към доказателствената съвкупност, събрана в тази фаза на процеса. Ето защо не би било процесуално издържано тези веществени доказателства да залегнат в основата на мотивите на постановения съдебен акт.

Съдът изцяло дава вяра на събраните гласни и писмени доказателства, т.к. същите са хронологично точни и взаимно допълващи се, кореспондират помежду си и със заключението на двете горекоментираните  експертизи, в резултат на което по безспорен начин очертават гореописаната фактическа обстановка.

Относно предмета на престъплението:

От показанията на пострадалия, - на неговата сестра Св.Ц. и най-вече на св.А.К., категорично се изясни, че предмет на процесната кражба са били осем броя одеяла; общо тринадесет  броя булчински рокли на различна стойност, четири броя персийски килими; един брой ДВД-уредба, един брой печка за готвене, три броя удължители за кабели, петдесет чифта дамски чорапи, тридесет броя бикини и сутиени и  един брой кашон с къна за боядисване на коса. От заключението на съдебно-оценъчна експертиза пък се установи категорично, че  общата стойност на вещите предмет на кражба, подробно описани по-горе, възлиза на сумата от 1500 лева.

Относно авторството на деянието:

Според настоящия съдебен състав се събраха достатъчно по обем доказателства, от които може да се формира категоричен извод, че подс.Я.Р. е извършител на престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Не така стоят нещата обаче относно повдигнатото обвинения спрямо подс.К.А..

Тук веднага следва да се каже, че показанията на свидетелите Д.Ц., Й.К. и А.К. по никакъв начин не допринасят за установяване на автора на престъпното посегателство, поради което те няма да бъдат подробно анализирани в тази насока.

Първото пряко доказателство за това, че подс.Р. е извършил престъплението е оставената от него и открита в последствие, при огледа на местопроизшествието, дактилоскопна следа. Вярно е, че тази следа е оставена на разделителен ПВЦ-профил на прозореца, находящ се отдясно на стълбището на къщата, от външната му страна. В същото време обаче няма данни, а и не се твърди от никого, че Р. е посещавал дома на пострадалия като негов гост или по друга правомерна причина,  при  което е изключено той да е оставил тази следа  по друг повод, а не по повод и по време на извършване на кражбата.

Второто доказателство, че подс.Р. е извършил престъплението е фактът, че известно време след престъплението, той е продал два броя одеяла, от тези които са били предмета на кражба, на св. З.А.. Това стана категорично ясно от също прякото гласно доказателство, събрано посредством гласно доказателствено средство – разпит на св.А.. Съдът даде пълна вяра на нейните показания, т.к. те не се опровергават от никое друго доказателство или доказателствено средство. В своите показания св.А. бе категорична, че именно подс.Я.Р., придружаван от друго непознато за нея лице, й бил продал две одеяла, които в последствие са били разпознати, като такива, откраднА.от дома на пострадалия. Бе категорична и за нещо друго, а именно, че лицето, което придружавало подс.Р. не е бил подс.К.А., за който свидетелката поясни, че познава много добре, както и че й е известен с прякора „Б.“. В хода на разследването са събрани достатъчно доказателства, че подс. К.А. е бил известен сред ромската общност с прозвището „Б.“. За това показания депозира и св.У..

Третото доказателство, че подс.Р. е извършил престъплението е фактът, че две години след извършване на престъплението, той е признал пред св.У. – полицейски служител, че е участвал в кражбата от дома на св.К.. Казано с други думи, пред св.У.  подс.Р. е направил извънпроцесни самопризнания.  Същите бяха възпроизведени посредством едно производно доказателствено средство, каквито в случай се явяват показанията на св.У..

В своята константна практика ВКС, а преди това и ВС на Р България е бил категоричен, че извънпроцесуалните изявления на гражданите не са доказателствено средство, а доказателство, ако са свързани с
обстоятелства по делото, допринасят за тяхното изясняване и са
установени по съответния ред - Решение № 1/20.02.1995год., по н.д. №
554/94год. на І-во НО на ВКС. В решение № 1114/14.02.2006год. по н.д. №
506/2005год. на ІІ-ро НО на ВКС е пояснена възможността полицейският
служител, при разпита му като свидетел, да установи извънпроцесуални
изявления на лицето, което в рамките на наказателното производство е
придобило качеството на обвиняем, при изрично поставеното условие
да ги е възприел лично. Естествено само въз основа на такова
извънпроцесуално признание на факти и вина, възпроизведени от
свидетел, не би могло да се ангажира наказателна отговорност, особено в
случаите, при които то се явява в противоречие с останалия
доказателствен материал. В настоящия казус обаче, възпроизведеното от св.У. извънпроцесно самопризнание на подс.Р. е подкрепено напълно от показанията на св.З.А. за продадените й две одеяла от въпросният подсъдим, както и от оставената на местопрестъплението дактилскопна следа от същия.

Тук трябва да се каже, че в ДП, при повдигането на обвинение на подс.Р. и неговият разпит, извършен в присъствието на защитник, горният е направил също самопризнания. Тези негови обяснения обаче не могат да бъдат обсъждани от настоящия съдебен състав, още по-малко да залегнат в мотивите към постановената присъда, т.к. не са приобщени към доказателствената съвкупност по делото по предвидения процесуален ред, а именно чрез прочитането им по реда на чл.279 от НПК. Те не бяха приобщени по този ред, т.к. нормата на чл.279 ал.2 от НПК императивно сочи, че обясненията на обвиняем, дадени в присъствието на защитник по същото дело пред орган на досъдебното производство, се прочитат при условията по ал. 1, т. 3 и 4, а когато подсъдимият е един - и при условията по ал. 1, т. 2. В конкретния казус хипотезите на чл.279 ал.1, т.3 и т.4 от НПК не бяха налице. Налице бе единствено хипотезата на т.2 от същата норма, но същевременно подсъдими по делото са две лица, т.е не е изпълнено изискването „когато подсъдимият е един“, при което четене на показанията на това основание е недопустимо. Освен това, в чл.279 ал.3 от НПК е разписано императивно, че когато обяснения, дадени в присъствието на защитник по същото дело пред орган на досъдебното производство, се отнасят до повдигнатото обвинение на друг подсъдим, прочитането им при условията по ал. 1, т. 1 и 2 е допустимо само със съгласието на този подсъдим. Пренесено на плоскостта на настоящият казус това означава, че за да могат да се прочетат обясненията на подс.Р. от ДП, които се отнасят и до обвинението спрямо подс.А. и то на основание чл.279 ал.3, във вр. с ал.1, т.2 от НПК, то е безусловно необходимо подс.А. да даде съгласие за такова четене. Доколкото обаче подс.А. не участваше лично в производството пред първата инстанция, което се разгледа и в негово отсъствие, то бе обективно невъзможно същият евентуално да даде съгласие за четене в горния смисъл.

Така или иначе обаче, с оглед на анализираните по-горе доказателства,  настоящият съдебен състав намери, че авторството на престъпното посегателство в лицето на подс.Я.Р.  бе доказано и то до изискваната от закона степен на несъмненост.

Относно обвинението спрямо подс.К.А. съдът намери, че същото е недоказано. Това е така, защото единственото уличаващо този подсъдим доказателство се явява извънпроцесното самопризнание на подс.Р., направено пред полицейския служител У. и възпроизведено от него в качеството му на свидетел, за което съображения се изложиха по-горе. В своето извънпроцесно самопризнание Р. е заявил, че е извършил кражбата заедно с подс.А., когото назовал с прякора „Б.“.

Тук веднага следва да се вметне, че според константната съдебна практика, когато в своите обяснения обвиняемият /подсъдимият/ дава информация за чужда престъпна дейност или установява факти за такава, става въпрос за т. нар. от правната доктрина „оговор“. В случаите, когато е налице оговор, за да бъде ползван той като доказателствено средство е необходимо на първо място същият да бъде подкрепен от останалият събран по делото доказателствен материал, т.е. необходимо е оговорът да бъде в съгласие с останалия доказателствен материал, който е събран и обвиняемият да няма пряк интерес, за да направи този оговор, да не влияе пряко върху понасянето на отговорност.

Практиката е константна и в смисъл, че осъждането на един подсъдим, не може да бъде изградено само на базата на обясненията на друг подсъдим, така както една осъдителна присъда не може да почива само на самопризнания /чл.116 ал.1 от НПК/. Ето защо, във всички случаи обясненията на подсъдим, съставляващи оговор, следва да бъдат подкрепени с други доказателствени източници, за да могат да залегнат в основата на един осъдителен съдебен акт.

В настоящият казус обаче това не е налице. Оговорът, формиран от извънпроцеснияте самопризнания на Р., не се подкрепя от никое друго събрано по делото доказателство. Първо – на местопрестъплението не са открити следи от подс.А..  Второ – няма доказателства подс.А. да се е разпореждал с вещи, предмет на посегателство. В тази насока св.А. бе категорична, че когато Р. й е продал две от одеялата, предмет на извършената от него кражба, той е бил с едно непознато лице, но същото категорично не е било подс.А.. Св. А. поясни, че тя познава много добре подс.К.А. известен с прякора „Б.“ и не той е бил придружителят на Р.. Трето – св.З.А. поясни и това, че през лятото на 2016г. тя е купила едно одеяло от жена известна в ромската общност с прякора „Ати“, която е майка на „Б.“. Вече стана дума, че с прякора „Ати“ е известна св.Н.С., която действително е майка на подс.К.А. - „Б.“. Факт е, че св.С. отрича в своите показания да е продавала одеяло на св.З.А., но няма никаква причина да не се вярва на последната, т. к. тя е абсолютно незаинтересована от изхода на делото. Факт е и това, че продаденото от С. на А. одеяло е било разпознато в последствие от съпругата на пострадалия – св.А. Комсийка като такова, което е било предмета на кражбата от дома им. Всичко това обаче но води автоматично до извод, че подс.А. е участвал в кражбата, като след това е дал въпросното одеяло на майка си, а тя го е продала на св.А.. За такова едно твърдение няма никакво пряко или косвено доказателство, което значи, че подобно твърдение почива само и единствено на предположение, което пък също не би могло да обоснове постановяване на осъдителен съдебен акт спрямо А. /чл.303 ал.1 от НПК/. Със същата сила би могло да се предположи, че св.С. е купила въпросното одеяло, преди да го продаде на св.А., от други непознА.й лица, така както св.А. свидетелства, че е купила и един килим от непознато лице от ромски произход, който в последствие също е бил разпознат от св.К. като откраднат от дома им.  Възможно е да се предположи и това, че св.С. е купила одеялото от неустановен съучастник на Р., ако действително е имало такъв, или пък от лице, на което преди това Р. го е продал. Всичко това обаче са все хипотези в сферата на предположенията, които не заслужават по-нататъшно обсъждане, т.к. вече се посочи, че предположението е само възможен факт, но неподкрепен с доказателства, което автоматично го превръща в негоден доказателствен инструментариум.

С оглед на всичко това съдът призна за невиновен и оправда подс. К.А. по обвинението за извършено престъпление по чл.196 ал.1, т.2, във вр. с чл.195 ал.1, т.3, във вр. с чл.194 ал.1, във вр. с чл.29 ал.1, б.“а“ и б.“б“, във вр. с чл.20 ал.2 от НК, а именно затова, че за времето от 25.12.2015г. до 30.12.2015г. в гр.Пазарджик, ***чрез разбиване на преграда, здраво направена за защита на имот - прозорец на къща и в съучастие като съизвършител с Я.Р.Р., е отнел чужди движими вещи: осем броя одеяла на обща стойност 40 лева, четири броя булчински рокли на обща стойност 400 лева, един брой булчинска рокля на стойност 100 лева, осем броя булчински рокли на обща стойност 300 лева, четири броя персийски килими на обща стойност 200 лева, един брой ДВД уредба на стойност 200 лева, един брой печка за готвене на стойност 50 лева, три броя удължители за кабели на обща стойност 45 лева, петдесет чифта дамски чорапи на обща стойност 25 лева, тридесет броя бикини и сутиени на обща стойност 60 лева, един брой кашон с къна за боядисване на стойност 80 лева - всички на обща стойност 1500 лева, от владението на Й.Н.К.,***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив.

При установената от съда и описана подробно по-горе фактическа обстановка, по категоричен начин се формира извод, че от обективна и субективна страна подс. Я.Р. е осъществил състава на престъплението по чл.195 ал.1 т.7, във вр. с чл.194 ал.1, във вр. с чл.28 ал.1 от НК, като за времето от 25.12.2015г. до 30.12.2015г. в гр.Пазарджик, ***е отнел чужди движими вещи: осем броя одеяла на обща стойност 40 лева, четири броя булчински рокли на обща стойност 400 лева, един брой булчинска рокля на стойност 100 лева, осем броя булчински рокли на обща стойност 300 лева, четири броя персийски килими на обща стойност 200 лева, един брой ДВД уредба на стойност 200 лева, един брой печка за готвене на стойност 50 лева, три броя удължители за кабели на обща стойност 45 лева, петдесет чифта дамски чорапи на обща стойност 25 лева, тридесет броя бикини и сутиени на обща стойност 60 лева, един брой кашон с къна за боядисване на стойност 80 лева - всички на обща стойност 1500 лева, от владението на Й.Н.К.,***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено при условията на повторност.

Веднага следва да се отвори една скоба и да се каже, че в диспозитива на ОА, досежно повдигнатото обвинение на подс.Р., поради допусната техническа грешка е изписано, че той е извършил деянието при условията на „опасен рецидив“, вместо при „повторност“. Тази техническа грешка не е отстранена по предвидения в чл.248а от НПК ред, но това по никакъв начин не съставлява процесуално нарушение и то от категорията на съществените, т.е. накърняващите правото на защита на предаденото на съд лице, още повече че няма и възражения на защитата в тази насока. Отделно от това, веднага след словесната квалификация в диспозитива на Р. е изписана правилното цифровата – чл.195 ал.1, т.3 и т.7, във вр. с чл.194 ал.1 , във вр. с чл.28 ал.1 и с чл.20 ал.2 от НК. Също така, в обстоятелствената част на ОА, на стр.3-та е посочено недвусмислено, че Р. е извършил деянието при условията на „повторност“, предвид наличието на предходно осъждане по НОХД № 455/2014г. на ПзРС. На последно място, но не по значение, при повдигането на обвинението в ДП, отново коректно е дадена словесна и цифрова квалификация на деянието на Р., включително и досежно квалифициращия признак „повторност“. При това положение ще бъде несъстоятелно да се твърди и приеме, че Р. не е можел да научи в какво точно престъпление е бил обвинен.

На следващо място веднага трябва да се каже, че съдът призна за невиновен и оправдава Р. по първоначално повдигнатото му обвинение, т.е. по  т.3 на чл.195 ал.1, във вр. с чл.20 ал.2 от НК, а именно затова, че е извършил кражбата чрез разбиване на преграда, здраво направена за защита на имот - прозорец на къща, както и че е действал в съучастие като съизвършител с К.С.А..

Оправдаването на Р. за извършване на кражбата в съучастие като съизвършител следва автоматично от това, че подс. К.А. бе изцяло оправдан по повдигнатото му обвинение.

Оправдаването на Р. за извършена кражба и по квалифициращия признак на чл.195 ал.1, т.3 от НК бе задължително, т.к. по делото няма нито едно доказателство, от което да се заключи, че той е проникнал в дома на пострадалия и е извършил кражбата след унищожаване или повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот, още по-малко по описания в ОА начин – разбиване на прозорец на къщата. Незнайно откъде авторът на ОА си е измислил този факт, при положение, че няма нито едно гласно, писмено или веществено доказателство, сочещо на разбиване на прозорец в дома на св.К.. Видно от показанията на св.Д.Ц., същата сочи, че преди да е установила кражбата тя посетила дома на брат си и видяла, че прозорците са били отворени. Тази свидетелка не споменава някой от тях да е бил разбит, счупен, повреден и т.н.

Видно от отразеното в протокола за оглед на местопроизшествие в него на три места е описано в кое помещение и къде са намерени разположените в къщата прозорци, като изрично е отразено, че те са видени отворени, както и че по тях няма видими следи от интервенции. Това, че никой от прозорците не бил повреден или счупен се потвърждава и от снимковия материал във фотоалбума към огледния протокол.

Авторството на горепосоченото деяние, за което Р. бе признат за виновен, се доказа по един несъмнен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства, подробно коментирани и анализирани по-горе. Безспорно доказани са и останалите обстоятелства за времето, мястото и начина на извършване на престъплението. Подсъдимият Р. е имал представа за всички обективни елементи на престъплението, включително и квалифициращите.

 Съзнавал е, че е извършил престъплението кражба след като вече веднъж е бил осъждан с влязла в сила присъда за друго такова престъпление. Осъждането му е по НОХД № 455/2014 год. на ПзРС с присъда, влязла в сила на 13.06.2014г., за престъпление по чл.195 ал.1, т.3 и т.5 във вр. с чл.194 ал.1 и с чл.63 ал.1, т.3 от НК, като му е било наложено наказание обществено порицание. Това наказание е било изтърпяно на 04.07.2014г., при което за това осъждане спрямо Р. е настъпила реабилитация по право по смисъла на чл.86 ал.1, т.3 от НК, което е станало на 04.07.2015 година, т.е. около пет месеца преди извършването на настоящото деяние. Ето защо към момента на извършване на настоящото деяние Р. следва да се третира като неосъждан.

Казано с други думи, настоящото деяние Р. е извършил след изтърпяването на наказанието по миналото му осъждане и след настъпилата за него реабилитация по право по реда на чл.86 ал.1, т.3 от НК, но доколкото го е извършил в срока по чл.30 ал.1 от НК, то се обуславя квалифициране на настоящата кражбата като повторно извършена по смисъла на т.7 на чл.195 ал.1 във вр. с чл.28 ал.1 от НК. В този смисъл е и императивната разпоредба на чл.30 ал.1 от НК, която буквално разписва: „Правилата на чл. 28 и 29 не се прилагат, ако са изтекли пет години от изтърпяване на наказанието по предишните присъди. Реабилитацията в този срок не изключва тяхното прилагане“.

При осъществяване на деянието си Р. е предвиждал конкретно и е искал настъпването на общественоопасните последици от него, т. е. действал е с пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия Р. за извършеното от него престъпление съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК - относно целите на наказанието и чл.54 от НК - при неговата индивидуализация.

Съдът отчете обществената опасност на престъплението кражба, която е висока. Това са едни от най-често срещаните престъпления, заемащи голям дял сред ръста на престъпността в страната. Съдът прецени и обществената опасност на конкретното деяние, която също е завишена, т.к. е било съпроводено и с противозаконно проникване в чуждо жилище.

Обществената опасност на подс.Р. също е висока, независимо че към момента на извършване на деянието е бил реабилитиран, т.е. неосъждан. В същото време е негативно охарактеризиран по местоживеене.

Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът прецени чистото съдебно минало, тежкото материално положение и имотно състояние, оказаното съдействие на полицейските органи в ДП, младежката възраст на дееца към момента на деянието, както и изминалия период от време от момента на деянието до момента, в който се реализира наказателната отговорност – почти пет години, което надхвърля стандартите аз разумен срок. Отегчаващо обстоятелство – негативните характеристични данни.

При това положение съдът намери, че по отношение на Р. са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства /описаните по-горе/ и едно изключително такова /изминалия период от време от момента на деянието до момента, в който се реализира наказателната отговорност с постановяването на осъдителен съдебен акт/, при наличието на които и най-лекото предвидено в закон наказание ще се окаже несъразмерно тежко. Ето защо, при индивидуализацията на наказанието съдът приложи разпоредбата на чл.55 ал.1, т.1 от НК и определи наказанието ЛС под най-ниския предвиден в закона размер, като осъди Р. на четири месеца лишаване от свобода, което намери за съответно на извършеното и с което ще се постигнат целите по чл.36 от НК.

С оглед данните за личността на подсъдимия Р., наличните смекчаващи обстоятелства  и  преди всичко настъпилата реабилитация по право по смисъла на чл.86 ал.1, т.3 от НК за предишното му осъждане, съдът счете, че за  поправянето и превъзпитанието на горния не е необходимо наказанието лишаване от свобода да се търпи ефективно. По тези причини бе приложен институтът на условното осъждане и изтърпяването на наказанието лишаване от свобода бе отложено на основание чл.66 ал.1 от НК за изпитателен срок от три години, който е минималния възможен размер. При определяне продължителността на изпитателни срок също бяха отчетени наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.

Съдът постанови веществените доказателства: 3 броя одеяла и 1 бр. килим, находящи се при домакина на РУ на МВР – Пазарджик, след влизане на присъдата в сила да се върнат на собственика Й.Н.К.,***,  ЕГН:**********.

Пак с оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия Я.Р. да заплА.сторените по делото разноски, както следва:

 в размер на 197.38 лв. за експертизи, платими по сметка на ОД на МВР – Пазарджик;

в размер на 40 лв. – възнаграждение за явяване на вещи лица, платими в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Пазарджик;

в размер на 200 лв. – възнаграждение за служебен защитник в ДП, платими полза на държавата по сметка на НБПП – София /виж Решение № ПЗ-562-24064 от 16.12.2019г. на председателя на НБПП/.

На основание чл.190 ал.1 от НПК сторените деловодни разноски в размер на 230 лв. за служебен защитник в ДП на подсъдимия К.А. /виж Решение № ПЗ-573-123 от 10.01.2020г. на председателя на НБПП/ остават за сметка на държавата.

          По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: