Мотиви към присъда
№ 6/ 13.03.2013г. по н.о.х.д. № 87 по
описа на Районен съд град Г.Т. за 2011г.
На
01.03.2011г. Районна прокуратура – гр. Г.Т., е внесла за разглеждане в Районен
съд обвинителен акт по досъдебно производство № 57/2010г. по описа на РУ
„Полиция” – гр. Г.Т., при ОД на МВР - гр. Д., по който е било образувано
производство пред първа инстанция срещу:
В.И.Ж. с ЕГН - ********** ***, за
извършено от него престъпление от общ характер, по пункт 1 наказуемо по чл.131,
ал.І, т.12 във вр. с чл. 130, ал.ІІ, във вр. с чл. 20 ал.ІІ от НК; по пункт 2 наказуемо по чл. 216,
ал.І във вр. с чл. 20, ал.ІІ от НК; по пункт 2
наказуемо по чл. 170, ал.ІІ, пр.1 и пр.3 във вр. с
а.І, във вр. с чл. 20, ал.ІІ от НК.
Т.Н.К. с ЕГН - ********** ***, за
извършено от него престъпление от общ характер, по пункт 1 наказуемо по чл.131,
ал.І, т.12 във вр. с чл. 130, ал.ІІ, във вр. с чл. 20 ал.ІІ от НК; по пункт 2 наказуемо по чл. 216,
ал.І във вр. с чл. 20, ал.ІІ от НК; по пункт 2
наказуемо по чл. 170, ал.ІІ, пр.1 и пр.3 във вр. с
а.І, във вр. с чл. 20, ал.ІІ от НК.
В диспозитивната
част на обвинителния акт е посочено, че двамата подсъдими на 14.03.2010 г. в с.
Р., община Г.Т., област Д., в съучастие - като съизвършители:
1. по
хулигански подбуди, причинили на Б.Ф.И., ЕГН: **********,***, лека телесна
повреда, изразяваща се в ожулване на дясна глезенна
става и кръвонасядания: по горния клепач на лявото
око, дясната поясна област, довели до болка и
страдание без разстройство на здравето -престъпление по чл. 131 ал. 1 т. 12 вр. Чл. 130 ал. 2 вр. Чл. 20 ал.
2 от НК;
2. повредили
чужди движими вещи - лек автомобил марка „ВАЗ 2101" per.
№ ТХ 1839ВХ, собственост на Д.И.Н.,***, лек автомобил марка „Опел Астра" per. № В 7970КА,
собственост на К.Й.Х.,***, двата автомобила, владени от Б.Ф.И., ЕГН: **********,***
и стъкло на прозорец с размери 66/88 см., стъкло на прозорец с размери 120/116
см и стъкло на прозорец с размери 130/120 см, на жилищна сграда, собственост на
С.Е.Ж.,***, владяна от С.Е. П., ЕГН: **********,***, като общата стойност на
нанесените щети е в размер на 99,94 лв. - престъпление по чл. 216 ал. 1 във
връзка с чл. 20 ал. 2 от НК;
3. влезли в
чуждо жилище , собственост на С.Е.Ж.,***, владяна от С.Е. П., ЕГН: **********,***,
като употребили за това сила/удряли и извадили от пантите входната врата/ и
деянието е извършено нощем и от две лица - престъпление по чл. 170 ал. 2 пр. I
и пр. III вр. Ал. 1 пр. I във връзка с чл. 20 ал. 2
от НК.
Подсъдимият В.Ж. е признал вината си пред друг състав на
съда и производството спрямо него е прекратено по реда на глава 29 от особената
част на НПК.
Подсъдимият Т.К. не признава вината
си, дава обяснения във връзка с предявените му обвинения. По същество защитника
му претендира подсъдимия да бъдат признат за невиновен по предявените му обвинения.
В последната си дума подсъдимия заявява, че не е виновен в извършване на
вменените му престъпления.
Представителят на Районна прокуратура – гр. Г.Т., поддържа повдигнатото
обвинение за извършени престъпления по пункт 1 наказуемо по чл.131, ал.І, т.12
във вр. с чл. 130, ал.ІІ, във вр.
с чл. 20 ал.ІІ от НК; по пункт 3 наказуемо по чл. 170, ал.ІІ, пр.1 и пр.3 във вр. с а.І, във вр. с чл. 20,
ал.ІІ от НК, срещу подсъдимия Т.Н.К.. В
съдебно заседание се иска изменение на обвинението по пункт 2 от обвинителния
акт, като се иска прилагането на чл. 26 от НК. Съдът е допуснал исканото
изменение по пункт 2, а именно, че подс. К. е
извършил престъпление по чл. 216, ал.І във вр. с чл.
20, ал.ІІ, във вр. с чл. 26, ал.І от НК.
Пострадалите лица са запознати с правото си на граждански иск и
възможността да се конституират в качеството си на граждански ищци и частни
обвинители в процеса, но не се възползват от правата си и не предявяват
граждански иск за причинени имуществени и неимуществени вреди.
След преценка на събраните в хода на съдебното дирене относими, допустими и възможни доказателства, съдът прие за
установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Свидетелят И.Е.Ж. *** и бил съсед на свидетеля Б.Ф.И.. Двамата били
в конфликтни отношения. На 14.03.2010г., вечерта, свидетелят Ж. бил на гости на
свидетеля А.П.Р. ***. В къщата били децата на свидетеля Р. и съпругът й.
Черпели се с алкохол. Докато разговаряли, свидетелят Ж. се оплакал, че
свидетелят И. го притеснява, а също, че свидетелят С.Е. П. „го закача".
Решил да се обади на подс. К.. Имал му телефона от
сделка със земя, по която двамата били страни. Обадил му се, защото знаел, че
подсъдимия можел да му помогне и срещу пари да набие хората, които го
притесняват. Когато му се обадил, св. Ж.
му се оплакал се, че го притесняват двама души от селото и го питал дали ще
дойде „да се разправи с тях". Подсъдимият К. му обещал, че до половин час
ще бъде в с. Р., а свидетелят Ж. излязъл да го чака навън. Разговора чули
свидетелите А.Р. и дъщеря й С.Р.. Когато Ж. излязъл на вън, свидетелите Радеви
понеже са роднини със св. П., му се обадили за да го предупредят, че св. Ж. е
изпратил хора да го набият. Казали му да бяга от къщата. Преди да тръгне за с. Р.,
Т.К. се обадил на св. В.И., с когото били приятели, разказал му са свидетеля Ж.,
за обаждането му и го питал дали ще отиде с него, при което св. И. се съгласил
и тръгнал заедно с автомобила на Т.К. - „Ауди A3", per.
№ ТХ4888КХ, тъмно зелен на цвят. Подс. К. и св. И.
пристигнали в с. Р. около 23:00 часа обвиняемият К. където се срещнали със
свидетеля Ж.. К. попитал Ж., които иска да набият. Свидетелят Ж. им показал
къщата на свидетеля И.. Тримата заедно влезли в двора на къщата. Подс. К. носел фенерче и с него осветявал. Разлаяло се кучето.
Това събудило свидетеля И. и той излязъл навън. Тогава видял по пътеката в
двора да вървят към него трима души. Единият от тях попитал той ли е Б.. Понеже
светлината от фенерчето била насочена към лицето му, а двора бил неосветен, св.
И. видял само силуети. Разпознал по гласа съседа си – св. Ж.. Попитали го защо
го е заплашвал. Видял, че човек с бяла тениска – св. И., се приближил към него
и започнал да го удря. Нямал възможност да види лицето му, а само, че е облечен
с бяла тениска. И. ударил св. И. с юмрук в рамото. Свидетелят политнал, после
го ритнал и започнал да го дърпа. Нанесъл и два - три удара с юмруци в лицето
на И.. Съборил го на земята започнал да го рита и удря с юмруци по цялото тяло.
Първоначално св. И. викал, че не го е заплашвал и се опитвал да избегне
ударите, но като видял, че няма да може да ги избегне спрял да се движи. В.И.
видял, че И. почнал да кърви и не се движи, преустановил с ударите. По цялото
лице на И. имало кръв. Докато лежал на земята видял, как пръв се отдалечил подс. К., излязъл от двора, взел от автомобила си дървен
предмет с големината и формата на бейзболна бухалка,
върнал се в двора и с два удара счупил стъклата - предно и задно ляво стъкло -
на паркирания в двора на пострадалия лек автомобил „ВАЗ 2101" per. № ТХ 1839 ВХ. После Т.К. бил последван от свидетеля И.Ж.
и напуснал двора на И.. След тях тръгнал и св. И., който като минавал покрай
паркирания пред двора друг автомобил на пострадалия - „Опел Астра"
per. № В7970 КА, ударил стъклото на предната дясна
врата няколко пъти с крака, но стъклото не се счупило. После ударил стъклото с
ръка и успял да го счупи, а подс. К. счупил с
бухалката стъклото и на предната лява врата, удрял няколкократно с бухалката в
дясната част на автомобила. Тримата – св. Ж., св. И. и подс.
К. се качили в автомобила, с който пристигнали, постояли за кратко в него, след
което тръгнали. Свидетелят И. като видял, че си тръгват се изправил и се обадил
на органите на МВР. Тримата се отправили към дома на св. П.. Когато роднините
му се обадили да го предупредят бил в дома си със свой познат. В къщата му
нямало електричество, но имало печка на твърдо гориво, която била запалена.
След като го предупредили, двамата излезли и се скрили в бурените в двора зад
къщата. След известно време св. П. чул работещ двигател на кола. Видял, че от
колата излизат трима души. Разпознал по гласа св. И.Ж., но другите двама не
познавал. Свидетеля Ж. казвал „Ето, те са били в къщата! Печката им
гори...", а подс. К. и св. И. питали „Къде е
той" и крещели, псували. Започнали да удрят по входната врата на къщата на
свидетеля П.. Извадили от пантите, а после я захвърлили на двора на десетина
метра от къщата. Влезли вътре и тримата, и започнали да търсят свидетеля П..
След като не го открили излезли и започнали да чупят стъклата на прозорците, подс. К. с бухалката, а св. И. с ритници. Счупили стъкла от
всички прозорци, които са с размери 120/116 см, 66/88 см и 130/120 см. След
това подс. К. и св. И. поискали от свидетеля Ж. 350
лева за свършената работа. Свидетелят Ж. нямал пари. Изплашил се, че
обвиняемите ще набият и него, защото му се били заканвали вече, казал им, че ще
намери пари, тъй като имал да взема от едно място и ги накарал да го изчакат.
Избягал и се скрил в къщата на свидетеля А.Р., където пренощувал. Не се върнал
в дома си. Обвиняемите го търсили многократно на телефона, но свидетеля Ж. го
изключил. Свидетелят П. също се обадил в полицията. Около полунощ свидетелят П.М., който бил
дежурен полицейски инспектор в РУ „Полиция" гр. Г.Т. получил сигнала, че
неизвестни лица са набили свидетеля Б.И. и счупили стъклата на автомобилите му.
Свидетелят М., заедно с разследващ полицай и друг свой колега - полицейски
инспектор, се отправил за с. Р.. Почти непосредствено преди селото свидетелят М.
възприел автомобил, който излизал от селото и тръгва срещу тях. Предприел
действия по спиране на автомобила за проверка, за да установи дали пътуващите
лица нямат отношение към сигнала за произшествието. При проверката установил,
че автомобилът е „Ауди 3" per. № ТХ 4888 КХ, с
две врати, тъмно зелен. Автомобила управлявал подс. К.,
а пътник в автомобила бил св. И.. На въпроса къде са били, св. И. отговорил, че
идват от язовир Дрян, ходил там при група момчета, които почивали. На
полицейските инспектори били известно обстоятелството, че през нощта на язовира
не остават хора, освен това заради времето, пътят към язовира бил много кален.
По автомобила нямало кални следи или такива, които да говорят за това, че
двамата са били на язовира, поради което полицейските служители се усъмнили, че
те са извършители на побоя над свидетеля И. и на повреждането на автомобилите
му. Тогава ги съпроводили до полицейското управление в гр. Г.Т.. На следващия
ден, двамата отново отишли в селото, този път били с лек автомобил, управляван
предимно от бащата на подс. К. - „Пежо" 306, per. № Н7336 AH. Спрели в центъра на селото, при фурната за
хляб. Били видени от свидетелите И., П. и Ж.. Свидетелят Ж. се изплашил, знаел,
че идват да му искат пари. Двамата разговаряли със свидетеля и пострадал И.,
дали му пари, за това, че го били предната вечер и счупили стъклата на колите
му, искали да си мълчи. Кметът ги видял и ги питал какво става, на което
свидетелят И. му отговорил, че „са се оправили". Кметът - свидетелят Й.К.,
ги поканил в кметството, защото свидетелят П. искал да платят и на него за
щетите, които са му причинили по къщата. В кметството обещали, че ще платят и
на свидетеля П., а кметът ги изпратил да си тръгват.
Според заключението на съдебно-медицинска консултация №
56/2010г. на Б.Ф.И., същият е получил следните увреждания – кръвонасядания
по горен клепач на дясното око и дясната поясна
област, ожулване по дясна глезенна става, като същите
биха могли да бъдат получени по време и начин сочен от свидетеля.
Според заключението на назначената съдебно-оценъчната експертиза от
деянията на обвиняемите са настъпили щети на обща стойност 99.94лева, от които
– 60лева за пострадалия Б.И. и 39.94 лева - за пострадалия С.Е. П..
Според заключението на назначената съдебно-психиатрична експертиза на
свидетеля И.Ж., същият е с нормални възможности за развитие на интелекта,
съответни на календарната възраст. Развитието му отговаря на зряло, съответно
на възрастта, отношение към изграждане на преживявания /вина, реалност/,
показал е възможности за обмисляне на ситуацията, за адаптиране към нея. Бил е
в помощно училище в детските си години, но това е станало по насока на майка му
и поради социални индикации, а не поради умствено-паметов
дефицит. Според вещото лице у освидетелствания не се установява интелектуална
непълноценност, психотични и психоорганични
синдроми, алкохолна или друга генеза, които да довеждат до разстройство на
съзнанието. Не са установени болестни симптоми, покриващи критериите на
психическа болест в смисъла на НК. Може правилно да осмисля важните по делото
обстоятелства и да дава достоверни показания за тях и за възприетото въобще.
Изложената
фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена въз основа на
събраните по делото доказателства, а именно: ДП № 57/2010г. по описа на РУ
„Полиция” гр. Г.Т.: протокол за оглед на местопроизшествие от 15.03.2010г.
ведно с фотоалбум – л. 2-9; протокол за разпознаване на лица и предмети от
17.06.2010г. – л.51-52-54; съдебно-психиатрична експертиза на И.Е.Ж. – л.20-27;
справка за съдимост на Т.Н.К. от 16.08.2010г. – л. 29; съдебно-медицинска
консултация № 56/2010г. на Б.Ф.И. – л. 43; протокол за разпознаване на лица от
20.08.2010г. ведно с фотоалбум – л. 46- 51; справка за съдимост на Т.Н.К. от
17.01.2011г. – л. 8; справка за образувани досъдебни производства на Т.Н.К. ***
– л. 9; справка за образувани досъдебни производства на Т.Н.К. издадена от ОД
на МВР гр. Д. – л. 10; характеристика на Т.Н.К. – л.11; декларация за
материално положение и имотно състояние на Т.Н.К. – л. 12; съдебно-медицинска
експертиза по писмени данни № 161/2010г. на Б.Ф.И. – л. 26-27; оценъчна
експертиза – л. 28; фотоалбум – л. 32-36. Съдържащите се по НОХД № 87/2011г. по
описа на Районен съд гр. Г.Т. Том І: справка за съдимост на Т.Н.К. от
09.03.2011г. – л. 56; Том ІІ: справка от ОСлО гр. Д.
за образувани досъдебни производства на Т.Н.К. от 06.06.2011г. – л. 351;
справка за съдимост на Т.Н.К. от 31.05.2011г. – л. 352; справка за образувани
досъдебни производства издадена от ОД на МВР гр. Д. на Т.Н.К. от 02.06.2011г. –
л. 367; справка за образувани досъдебни
производства издадена от ОД на МВР гр. Д. на Т.Н.К. от 11.05.2012г. – л. 368;
справка от ОслО гр. Д. за образувани досъдебни
производства на Т.Н.К. от 15.05.2012г. – л. 369; справка за съдимост на Т.Н.К.
от 09.05.2012г. – л. 370; справка за образувани досъдебни производства издадена
от ОД на МВР гр. Д. на Т.Н.К. от 28.12.2012г. – л. 413; справка съдимост на Т.Н.К.
от 14.12.2012г. – л. 414; справка за образувани досъдебни производства от ОСлО гр. Д. на Т.Н.К. от 18.12.2012г. –л. 415; справка за
търпени наказания на Т.Н.К. издадена от РПГТ от 17.12.2012г. – л. 416-417.
От правна страна, с оглед на
установената фактическа обстановка съдът констатира следното:
Подсъдимият
Т.Н.К. от обективна и субективна страна не е осъществил състава на престъпление
по чл. 131, ал.І, т.12 във вр. с чл. 130, ал.ІІ, във вр. с чл. 20, ал.ІІ от НК. Същият следва да бъдат признат
за невиновен в извършване на вмененото му престъпление наказуемо по чл. 131,
ал.І, т.12 във вр. с чл. 130, ал.ІІ, във вр. с чл. 20, ал.ІІ от НК.
С
гореописаната си деятелност подс. Т.Н.К. от обективна
и субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл. 216, ал.І във вр. с чл. 20, ал.ІІ от НК и състава на престъпление по чл.
170, ал.ІІ, пр.1 и пр.3 във вр. с а.І, във вр. с чл. 20, ал.ІІ от НК.
За да е осъществен фактическия състав на
разпоредбата на чл. 131, ал.1 т.12 от НК следва да са налице от
обективна страна следните предпоставки: 1.Да е налице лека телесна повреда; 2.
Същата да е извършена по хулигански подбуди. 3. Деянието да е извършено при
пряк умисъл. Едва при наличието на тези предпоставки би бил осъществен
фактическия състав на посоченото престъпление от общ характер. Безспорно
е, че пострадалия Б.И. е претърпял увреждане, имащо характер на лека телесна
повреда по чл. 130, ал.1 НК. Деянието е извършено чрез действие, като
безспорно е доказано, че свидетеля В.И. е нанесъл удари областта на лицето и
тялото на пострадалия. Няма категорични доказателства и не успяха да се съберат
такива които да сочат по безспорен начин, че подс. К.
е нанесъл удари на пострадалия И.. От показанията на свидетелите И. и Ж. не
може да се направи категоричния извод, че подс. К. е
нанесъл удари или е участвал в нанасянето на ударите. Даже и да се приеме, че подс. К. е участвал в нанасянето на удари на И. недоказан и
спорен е въпроса дали деянието е извършено по хулигански подбуди, респ. дали е
налице квалифицирания състав по чл. 131, ал.1, т.12 НК или – основния по
чл. 130, ал.1 НК. При постановяване на присъдата съда е преценил, че такива
подбуди - „хулигански подбуди”, не са
налице. Съдебната практика безпротиворечиво е
изяснила смисъла на квалификацията „хулигански подбуди”- едно деяние е такова,
когато е предшествувано или съпроводено от хулигански
действия, които са подтикнали дееца да го извърши, или когато е извършено по
мотиви, изразяващи се в явно неуважение към обществото, пренебрежение към
правилата на обществото и човешката личност – срвн.
ППВС № 2/16.12.1957г. т.19. В настоящия случай безспорно първата
хипотеза не е налице, респ. К. не е извършвал никакви предшестващи хулигански
действия. Целта на посещението му заедно със св. И. в с. Р. единствено е била
да се саморазправят И. и П., като за това следвало да получат възнаграждение от
св. Ж.. Като хулигански действия не може да се приемат и последващите
действия по повреждане имущество на И. и
П.. Същите са били продиктувани от желанието им да
сплашат И. и П., което да доведе в
промяна на отношението им към Ж.. Не е налице и втората хипотеза- деянието да е
извършено по мотиви, изразяващи неуважение към обществото. Такива биха били
налице, ако те напълно безпричинно са нападнали или отправял обидни думи към
пострадалия. Напротив, установено е, че Ж. се е обадил по телефона на подс. К. и е поискал да се саморазправи с И. и П., с които
не бил в добри отношения. Свидетелят В.И. го е придружил за да помогне да
изпълни исканото. Именно искането на Ж. ги е мотивирало и подтикнало към последващите им действия. В този аспект липсва ясно
изразено поведение от страна на подсъдимия и св. В.И., което да
представлява явно неуважение към гражданите или да представлява арогантно
пренебрежение към елементарни етични правила на поведение и човешката
личност. В този смисъл хулиганските подбуди за извършване на деянието според
настоящия съдебен състав не са налице. Съдът намира, че деянието не
е съставомерно по повдигнатото обвинение по чл.131,
ал.1, т.12 НК. Счита, че на основание чл.304 от НПК, следва да оправдае подс.
Георги К. за престъпление по чл. 131, ал.І, т.12 във вр. с чл. 130, ал.ІІ, във вр. с
чл. 20, ал.ІІ от НК.
Подс. К. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл. 216, ал. І във вр. с чл. 20, ал.ІІ, във вр. с
чл. 26, ал.І от НК, като на 14.03.2010г. в с. Р., общ. Г.Т., обл. Д., при условията на продължавано престъпление, в
съучастие с В.Ж.И. от гр. Г.Т., като съизвършител,
повредил чужди движими вещи – лек автомобил „ВАЗ 2101” с рег.№ ТХ1839ВХ,
собственост на Д.И.Н. ***, лек автомобил „Опел Астра”
с рег. № В7970КА, собственост на К.Й.Х. *** и владени от Б.Ф.И. *** Тошево,
прозорци на жилищна сграда собственост на С.Е.Ж. *** и владяна от С.Е. ***,
като общата стойност на нанесените щети е в размер на 99.94 лева.
Съставомерният резултат се изразява в
повреждане на чужда движима вещ - лек автомобил „ВАЗ 2101” с рег.№ ТХ1839ВХ, лек
автомобил „Опел Астра” с рег. № В7970КА, владени от Б.И.
и в по-късен момент, прозорци на жилищна сграда владяна от С.Е. П. като
причинените вреди са на стойност 99.94 лева.
За да се счете, че е налице
престъпление по чл. 216 от НК, е необходимо да се установи, че деецът умишлено
или по непредпазливост е упражнил върху нея такова непосредствено въздействие,
че тя частично или за известно време не може да служи съобразно
предназначението си. В състава на чл.
216 от НК са предвидени алтернативно два съставомерни
резултата – повреждане и унищожаване на чужда движима или недвижима вещ. При
унищожаване вещта изобщо става негодна за употреба. При повреждането вещта само частично е
увредена. В процесния казус частично увредени от
деянието са лек автомобил „ВАЗ 2101”
с рег.№ ТХ1839ВХ, лек автомобил „Опел Астра” с рег. №
В7970КА. Счупени са прозорци на жилищна сграда. От събраните по делото гласни и
писмени доказателства безспорно се доказва времето и мястото на извършеното
деяние, както и извършителите – подс. К. и св. И.. В
тази насока съда кредитира изцяло показанията на св. Б.И., св. С. П., св. И.Ж.,
В.Х. като непротиворечиви, обективни, безпристрастни и в унисон с останалите
събрани по делото доказателства. Процесните деяния са
извършени в непродължителен период от време, при еднаква фактическа обстановка
и при еднородност на вината, като последващото деяние
се явява от обективна и субективна страна продължение на предходното, предвид
което съдът намира за безспорно установено, че процесното
престъпление е продължавано по смисъла на чл. 26 ал. І от НК.
От
субективна страна: Деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл по
смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. І от НК, като подс. К.
е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира, че подсъдимия К. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 170, ал.ІІ, пр.1 и пр.2 във вр. с ал.І,
пр.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, тъй като на 14.03.2010г. в с. Р., общ. Г.Т.,
обл. Д., в съучастие с В.Ж.И. от гр. Г.Т., като съизвършител, влязъл в чуждо жилище собственост на С.Е.Ж. ***
и владяно от С.Е. ***, като употребил за
това сила/удрял и извадил от пантите входната врата/, като деянието е извършено
нощем, от две лица
От обективна страна датата и мястото са безспорно
установени от показанията на свидетелите, протокола за оглед. Поведението на
подсъдимият К. и св. И. е било активно – същите посредством използване
физическа сила са удряли и извадил от пантите входната врата, като в резултата на упражненото от тях насилие вратата
е била извадена от пантите и хвърлена, а преградата – преодоляна. Безспорно е
била използвана сила от подсъдимите, за да влязат в жилището, което се
потвърждава и от изготвения протокол за оглед на местопроизшествието.
Престъплението е резултатно, същото е довършено с проникването в жилището.
Осъществен е и другият обективен елемент от основния
състав на престъплението по чл. 170, ал.1 от НК – липсата на съгласие от страна
на пострадалото лице, подсъдимия и св. И. да влязат в жилището им, тъй като
деянието е противоправно – след като вратата е била
заключена, то П. недвусмислено е заявил нежеланието си в жилището му да се
влиза. Още повече, П. след като разбира, че подсъдимия и св. И. ще пристигнат
напуска жилището и се скрива наблизо от където наблюдава какво се случва.
Обстоятелството, че жилището е чуждо също не е спорно – видно събраните
доказателства се установява, че жилището е собственост на С.Ж. *** и владяно от
С. П..
Деянието е извършено нощем, тъй като физическото
проникване е станало в тъмната част на денонощието, в какъвто смисъл е и
константната съдебна практика.
В настоящия казус нарушаването неприкосновеността на
жилището е извършено от две лица, тъй като в самото изпълнение са участвали две
лица – подс. К. и св. И.. Вратата е била изкарана от
пантите и захвърлена и от двамата, след което и двамата са влезли в жилището,
което доказва субективния елемент и у подсъдимия, че нарушава
неприкосновеността на чуждо жилище, както и у него съществува съзнанието за противоправността на поведението му, за обществената укоримост, както е съзнавал и е целял престъпния резултат.
Подсъдимият е целял влизането къщата, с намерението да открие в нея св.П.. Ето
защо, съдът намира за доказано деянието от обективна и субективна страна.
Причини
за действията на подс. Т.К. са ниската правна култура
и липсата на гражданско правосъзнание.
За да
определи конкретното наказание на подсъдимия съдът се съобрази със степента на
обществена опасност на извършените деяния, данните за личността му, констатира
следните обстоятелства от значение за отговорността му:
Подсъдимия
Т.Н.К. е роден на ***г*** , обл.Д., български
гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, неработещ – студент.
Предвиденото
наказание по чл. 216, ал. І от НК е лишаване от свобода до 5 години.При индивидуализация на
наказанието съдът взе предвид следните смекчаващи вината обстоятелства: липса
на образувани наказателни производства по отношение на подсъдимия към момента
на извършване на деянието, липса на предходни и последващи
осъждания. Според справката с характеристичните данни същият няма криминална
регистрация и като единствено негативно обстоятелство може да се посочи, че се
движи с лица от криминалния контингент. Предвид тези обстоятелства степента на
обществена опасност на деянието, както и като се взе предвид младата възраст на
подс. К., обстоятелството, че същият е студент и
полага грижи за своето развие и образование наказанието и за двете деяния
следва да се определи с оглед наличие на материалноправните
предпоставки на чл. 55, ал. І, т. 2, б. “б” и от НК, като за извършеното деяние
по чл. 216, ал.І във вр.
с чл. 20, ал.ІІ, във вр. с чл. 26, ал.І от НК “Пробация” при следните пробационни
мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес: с. гр. Г.Т., обл.Д., , с периодичност два пъти седмично, за срок от шест
месеца; задължителни периодични срещи с пробационен служител
за срок от шест месеца, а за извършеното деяние по чл. 170, ал.ІІ, пр.1 и пр.2
във вр. с ал.І, пр.1, във вр.
с чл. 20, ал.ІІ от НК наказание „лишаване от свобода” за срок от три месеца,
като се приложат разпоредбите на чл. 66, ал.І от НК и се отложи изтърпяването
за срок от три години.
На
основание чл. 23, ал.І от НК на подс. Т.К. следва да
бъде определено най-тежкото измежду наложените му по-горе наказания, което в
случая е „лишаване от свобода” за срок от три месеца, като на основание чл. 66,
ал.І от НК се отлага изтърпяването за срок от три години.
Така
наложеното наказание съдът намира, че е от вид и размер да постигне целите на
наказанието визирани в нормата на чл.36 от НК, както по отношение на
подсъдимият като го превъзпита занапред да спазва законите в страната и
установеният правов ред, така и по отношение на останалите членове на
обществото да им въздействат възпитателно и предупредително.
На основание чл. 189 ал.ІІІ от НПК, подсъдимия дължи
сторените по делото разноски, поради което съдът е възложил да заплати
сторените по делото разноски – 103.50 лева по сметка на ОД на МВР - гр. Д. и
120лева по сметка на Районен съд гр. Г.Т..
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
Съдия:
/ Р. Стоянов /