Определение по дело №293/2024 на Окръжен съд - Ловеч

Номер на акта: 376
Дата: 30 юли 2024 г. (в сила от 7 август 2024 г.)
Съдия: Магдалена Станчевска
Дело: 20244300200293
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 25 юли 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 376
гр. Ловеч, 30.07.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на тридесети юли през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА
при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА
в присъствието на прокурора Т. Н. П.
като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА Частно
наказателно дело № 20244300200293 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на чл.437 и сл. от НПК.
Постъпила е молба от лишения от свобода Д. Т. Т., в която моли да бъде
условно предсрочно освободен, като посочва, че е придобил право за това,
няма наказания и има две награди.
Упълномощеният от Началника на Затвора - Ловеч инспектор „Режимна
дейност“ Д. С. счита, че не са налице доказателства за окончателното
поправяне на лишения от свобода и поддържа становището на началника на
Затвора, същият да не бъде условно предсрочно освобождаван.
Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч изразява становище, че
не следва да бъде уважавана молбата, тъй като лишеният от свобода не е дал
достатъчно доказателства за поправянето си.
Служебният защитник на осъдения Т. – адв. Ц. Ж. от АК – Ловеч, излага
съображения в подкрепа на молбата на подзащитния си за условно предсрочно
освобождаване.
В съдебно заседание лишеният от свобода Д. Т. Т. моли да бъде уважена
молбата му.
Настоящата инстанция, като съобрази постъпилата молба, становището
на страните в съдебно заседание и събраните по делото доказателства, намира
за установено следното:
В момента Д. Т. Т. изтърпява наказание лишаване от свобода, наложено с
Присъда № 18 от 06.07.2020 г. по НОХД № 129/2020 г. по описа на РС –
Шумен, в размер на 6 (шест) години и 8 (осем) месеца лишаване от свобода,
влязло в законна сила на 16.02.2021 г., от което наказание към днешна дата е
изтърпял 3 (три) години, 4 (четири) месеца и 21 (двадесет и един) дни; от
предварителен арест: 1г., 2.м. и 20 д. от 19.12.2019 г. до 09.03.2021 г. + 19 раб.
д. в негова полза 10 = 1г. и 3 м. – 1 (една) година и 3 (три) месеца; фактически
4 (четири) години, 7 (седем) месеца и 21 (двадесет и един) дни; от работа 10
(десет) месеца или всичко 5 (пет) години, 5 (пет) месеца и 21 (двадесет и един)
1
дни и има остатък към 30.07.2024 г. – 1 (една) година, 2 (два) месеца и 9
(девет) дни.
Съдът, като съобрази постъпилата молба на лишения от свобода,
становището от Затвора – Ловеч и доказателствата по делото счита, че
молбата на Д. Т. Т. е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Действително е установено, че към датата на съдебното заседание
лишеният от свобода е изтърпял фактически повече от 1/2 от наложеното му
наказание лишаване от свобода. Анализът на всички доказателства за
цялостното поведение на Т. обосновават извод, че не са налице
предпоставките, визирани в чл. 70, ал. 1 от НК за допускане на условно
предсрочно освобождаване на същия, тъй като не е налице втората
предпоставка, необходима за уважаване на молбата му. Съгласно разпоредбата
на чл. 70, ал.1 от НК лицето следва да е дало доказателства за своето
поправяне. Законът е дал ясна дефиниция за доказателства за поправяне в
нормата на чл. 439а от НПК. Доказателствата за поправянето се установяват в
оценките на осъдения по чл. 155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план
за изпълнение на присъдата по чл. 156 от същия закон, както и всички други
източници на информация за поведението на осъдения по време на
изтърпяването на наказанието. Това налага изследване на цялостното
поведение на осъденото лице по време на престоя му в затвора.
От приложеното към делото становище от Затвора – Ловеч е видно, че
първоначалната оценка на рискът от рецидив е изготвена през 2021 г. и е била
с високи стойности - 86 т. Зоните, влизащи в риск са: „Настоящо
правонарушение“, „Криминално минало“, „Отношение към
правонарушението“, „Начин на живот и обкръжение“, „Междуличностни
проблеми и умения за мислене“. Ресурсите, които се използват в процеса на
корекционна работа са нивото му на интелигентност, трудови умения и
навици, нагласи за безпроблемно изтърпяване на наказанието и желанието му
за положителна промяна. Рискът от сериозни вреди е бил среден в горните
граници за обществото, след злоупотреба с алкохол. Рискът от нанасяне на
вреди е нисък по отношение на служебния състав, нисък за останалите
лишени от свобода и за самия себе си.
Вследствие на проведената индивидуално-корекционна работа се отчита
частично изпълнение на поставените цели в първоначалния план на присъдата
без промяна в точковия резултат на оценката на риска от рецидив. Актуалната
оценка на риска от рецидив отчита среден риск от рецидив – 78 точки, (в
ИСИН - отчетени са 79 т., поради несъответстващо отчитане на точките между
програмата и скалата за отчитане на риска от рецидив в книжката на лишения
от свобода в зоната на междуличностни проблеми). Отчетено е занижаване в
зоните „Отношение към правонарушението“, „Взаимоотношения“,
2
„Образование и обучение“, „Трудова заетост“, „Начин на живот и
обкръжение“, „Емоционални и междуличностни проблеми и умения за
мислене“. Проблемните зони влизащи в риска остават настоящо
правонарушение, криминално минало, начин на живот и обкръжение,
междуличностни проблеми и умения за мислене.
В становището е посочено, че рискът от вреди е среден в горните
граници за обществото, след злоупотреба с алкохол. Рискът от вреди по
отношение на другите и към самия него спрямо обществото -
първоначално е определен като среден в горните граници, като през периода
на изтърпяване на наказанието не е променен; към останалите лишени от
свобода – първоначално е определен като нисък, като през периода на
изтърпяване на наказанието не е променен; към известен възрастен –
първоначално е определен като нисък, като през периода на изтърпяване на
наказанието не е променен; за персонала в затвора – първоначално е
определен като нисък, като през периода на изтърпяване на наказанието
остава без промяна; към него самия – първоначално е определен като среден,
като през периода на изтърпяване на наказанието остава същия; по отношение
на режима – опасения във връзка с въпроси на контрола.
Поставените задачи по присъдата са постигнати частично чрез промяна
в нагласите и ценностите, водещи до намаляване на риска от извършване на
ново престъпление, развиване на умения за решаване на проблемите по
социално приемлив начин, като осъдения е бил включен в специализирана
групова работа за подобряване уменията за мислене.
В становището на Началника на Затвора – Ловеч се посочва, че Т.
осъзнава вината си и съжалява за извършеното правонарушение, подобрено е
отношението към пенитенциарните служители и мотивацията за водене на
законосъобразен начин на живот след освобождаването му. Подобрени са
взаимоотношенията и контактите с членовете на семейството му (жертва в
катастрофата е негов внук). Притежава добри трудови навици и умения,
работи продължително време във ф. „Е.“. Съжалява за допуснатите
дисциплинарни нарушения в условията на затворническо общежитие от
открит тип (употреба на алкохол). Подобрени са способностите му за
разпознаване на проблемите.
От доказателствата по делото е видно, че за времето на престоя в
местата за лишаване от свобода Т. има наложени общо пет дисциплинарни
3
наказания: Със Заповед № 32/21.06.2021 г. - „Извънредно дежурство по
поддържането на чистотата и хигиената за срок до 7 дни“, заличено със
заповед № 7/23.02.2022 г.; със Заповед № 18/28.02.2022 г. – „Лишаване от
хранителна пратка за срок до три месеца“; със Заповед № 25/08.04.2022 г. на
началника на Затвора Ловеч – „ Изолиране в наказателна килия за срок до 14
денонощия“ за опит за внасяне на алкохол от външен работен обект; със
Заповед № Л-496/01.06.2022 г. на началника на Затвора Ловеч – „Изолиране в
наказателна килия за срок до 14 денонощия“ за употреба на алкохол на
външен обект; със Заповед № 27/24.02.2023 г. на началника на
затворническо общежитие от закрит тип „Атлант“ – „Писмено
предупреждение“ за извършване на възмездни услуги с друг лишен от
свобода.
Лишеният от свобода е награждаван два пъти – със Заповед №
74/23.02.2022 г. „Заличаване на наложено наказание“ и Заповед №
23/23.04.2024 г. - „Удължено свиждане за срок до 4 часа“.
В мотивираното предложение началникът на Затвора изразява
становище, че Д. Т. Т. не е повишил чувствително мотивацията си за
законосъобразно поведение. Посочва факта, че лишеният от свобода е за
пореден път в затвора и че същият е с трайно изградени криминални нагласи.
Счита, че за периода на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода има
Т. има колебливо поведение. След като му е дадена възможност да работи на
външен обект, е злоупотребил с алкохол, поради което е прекатегоризиран да
търпи наказанието си от открит, в заведение от закрит тип. Във връзка с
гореизложеното счита, че не са налице достатъчно доказателства за поправяне на
основание чл. 439а, ал. 1 от НПК, и на основание чл. 70 от НК, изразява отрицателно
становище лишеният от свобода Д. Т. Т. да бъде условно предсрочно освободен.
В подкрепа на становището на началника на затвора е и изготвения
доклад от инспектор СДВР Ц. Н., в който се посочва, че е необходимо да се
продължи корекционното въздействие спрямо лишения от свобода Т. с оглед
поддържане на положителна промяна чрез ресурсите на личността – трудови
умения и навици, нагласи за безпроблемно изтърпяване на наказанието,
наличие на образователна степен и добро ниво на интелигентност.
Съгласно чл. 70, ал. 1 от НК, за да бъде постановено условно предсрочно
освобождаване на лишения от свобода Т., следва същият да е изтърпял 1/2 от
наложеното му наказание. В настоящия случай това формално изискване е
налице, тъй като Д. Т. Т. фактически е изтърпял 4 години, 7 месеца и 21 дни, а
4
остатъкът от наложеното му наказание към днешна дата 30.07.2024 г. е 1
година, 2 месеца и 9 дни.
Фактически изтърпяването на 1/2 от наложеното наказание не е
единствения и решаващ критерий, който следва да се отчита при преценка за
допускането на условно предсрочно освобождаване.
Съдът приема, че не са налице доказателства за трайни положителни
промени в поведението на осъдения. Съгласно установената съдебна практика
– ПВС № 7/85 изм. с ПВС № 8/87 констатацията, че осъденият е показал
примерно поведение следва да се основава на данни за съзнателно и активно
положително отношение към режимните изисквания, вътрешния ред и
дисциплина. От значение са изводите за постигане на целите на наказанието, с
оглед промяната на личността и поведението на осъденото лице, както и
липсата на рискове, което е в защита на обществения интерес. Съдът приема,
че е необходимо да продължи поправителното въздействие по отношение на
Т., тъй като не са налице трайни доказателства за промяна в неговото
поведение, които да сочат, че същия се е превъзпитал и поправил, не са
постигнати целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК с изтърпяната част
от наложеното наказание, поради което не е налице втората кумулативна
дадена предпоставка, посочена в чл. 70, ал. 1 от НК.
В тази връзка настоящата инстанция приема, предвид посочените по-
горе доказателства, че не са налице останалите изисквания за условно
предсрочно освобождаване. С поведението си не е доказал, че наказанието
лишаване от свобода му е оказало нужното корекционно въздействие.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че следва да бъде оставена без
уважение молбата на лишения от свобода Д. Т. Т. за условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на остатъка от 1 (една) година, 2 (два) месеца и
9 (девет) дни от наложеното му наказание с Присъда № 18 от 06.07.2020 г. по
НОХД № 129/2020 г. по описа на РС – Шумен, в размер на 6 (шест) години и 8
(осем) месеца лишаване от свобода, като неоснователна.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 440, ал.1 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Д. Т. Т. – роден на **.**.**** г.
в гр. П., с постоянен адрес *** и настоящ адрес ***, български гражданин, с
******* образование, *****, осъждан, в момента в затвора, ЕГН **********,
за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на ОСТАТЪКА към
30.07.2024 г. от 1 (една) година, 2 (два) месеца и 9 (девет) дни от наложеното
му наказание с Присъда № 18 от 06.07.2020 г. по НОХД № 129/2020 г. по описа
на РС – Шумен, в размер на 6 (шест) години и 8 (осем) месеца лишаване от
свобода, като неоснователна.
5
Определението подлежи на обжалване от осъдения и от Началника на
Затвора - Ловеч, и на протест от прокурора в 7-дневен срок от днес пред
Апелативен съд - гр. Велико Търново, по реда на Глава XXII.
Определението се изпълнява незабавно след изтичане срока за
обжалване освен, ако е подаден протест, което не е в интерес на осъдения.
Препис от определението да се изпрати на лишения от свобода, на
Ловешка окръжна прокуратура и Затвора - гр. Ловеч.
Съдия при Окръжен съд – Ловеч: _______________________
6