№ 1164
гр. Варна , 05.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XII СЪСТАВ в публично заседание на четвърти
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Нейко С. Димитров
при участието на секретаря Галина Сл. Стефанова
като разгледа докладваното от Нейко С. Димитров Гражданско дело №
20203100101701 по описа за 2020 година
Предявени са искове от ИЛ. Б. Т. срещу Прокуратурата на Република
България за заплащане на сумите: 100 000 лв., представляваща обезщетение
за претърпените от ищеца неимуществени вреди: уронване личните и
професионални (като инспектор по приходите в НАП - Варна в дирекция
"Контрол", отдел "Проверки") чест и достойнство, оскърбление и
потиснатост, напрежение и тревожност, хипертонична болест, влошаване
отношенията с И.К.И. – майка на сина му Д. и 45 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди, от които 42 000
лв. неполучени заплати за период от 23 месеца и 3000 лв. платено адвокатско
възнаграждение, всички в резултат на незаконно повдигнатите и поддържани
и медийно отразени, по информация, изнесена от ответника, обвинения по ДП
№ 518/2015 г. по описа на ОД МВР Варна, прекратено с постановление от
11.04.2017 г. в частта по обвинението, че е укрил данъчни задължения в
особено големи размери и в условията на продължавана престъпна дейност и
по чл. 255, ал. 1, т. 2 от НК, по което е бил оправдан с присъда №
18/17.12.2018 г. по ВНОХД № 370/18 г. на ВАпС, влязла в сила на 29.10.2019
г., по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, ведно със законната лихва от 29.10.2019 г. до
окончателното изплащане на задълженията.
Прокуратурата на РБ оспорва предявените искове.
1
Сочи, че обвинението е било повдигнато през 2017 г., а не през 2015 г.
Твърди, че НАП не е действала в обвързана компетентност при уволнението
на ищеца, поради което Прокуратурата РБ не следва да понесе отговорността
за неполучените възнаграждения. Сочи, че ищецът никога не е бил привличан
като обвиняем за престъпление по чл. 255, ал. 3 от НК т.е. не е бил застрашен
от налагане на наказание до 8 години и конфискация на цялото имущество.
Сочи също, че статиите не съдържат изявления на прокурор. Оспорва
договора за защита и плащането на адвокатското възнаграждение.
По същество страните поддържат становищата.
Ищецът представя подробни писмени бележки.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, прие за
установено следното:
По допустимостта:
Исковете и отговорът са допустими и надлежно предявени.
По същество:
По повдигането на обвинението:
От справка относно извършена проверка по преписка № 14794/2015 г.
по описа на ОД МВР Варна и № 3605/13 г. ВОП (л. 234) е видно, че
разследващият е предложил материалите да бъдат изпратени на ВОП с
мнение за образуване на досъдебно производство срещу ищеца за
престъпление по чл. 255, ал. 1, т. 2 от НК през октомври 2015 г.
От преписката се установява, че с постановление от 25.11.2015 г. на
прокурор при ВОП е образувано досъдебно производство № 518/15 г. срещу
виновно лице за това че за периода 30.04.2007 г. – 30.04.2009 г., при
условията на продължавано престъпление, в качеството си на физическо лице
избегнал установяване и плащане на данъчни задължения в особено големи
размери, като не подал годишни данъчни декларации в ТДД НАП Варна,
изискуема по чл. 50 ЗДДФЛ и не декларирал получени в периода 01.01.2006 г.
– 31.12.2008 г. доходи от източници извън трудовото правоотношение –
престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1 т. 1, вр. чл. 26 ал. 1 НК.
2
От преписката (т. ІІ, л. 11) се установява, че с постановление от
28.02.2017 г. по ДП № 518/15 г. ищецът е привлечен като обвиняем, за това че
на 02.04.2008 г. в качеството на физическо лице избегнал плащането на
данъчни задължения в големи размери – общо 9206.36 лв., като подал
годишна данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ за придобити доходи през
2007 г., в която потвърдил неистина относно размера на облагаемия доход,
като декларирал доход в размер 7 544.80 лв. и дължим данък върху този
доход в размер 1036.86 лв., вместо реално получения облагаем доход в размер
45 530.07 лв. и дължим данък върху този доход в размер 10 243.22 лв. и с това
избегнал плащане на дължим данък в размер 9206.36 лв. – престъпление по
чл. 255, ал. 1 т. 2 от НК.
От преписката е видно, че е изготвено заключение от 07.03.2017 г. ДП
№ 518/2015 г. да бъде изпратено на ВОП с мнение за предаване ищеца на съд
(т. ІІ, л. 278).
От представения от ищеца заверен препис (л. 42 от преписка към
корица) се установява, че с постановление от 11.04.2017 г. ДП № 518/2015 г.
по описа на ОД МВР Варна, водено срещу ищеца, е прекратено само в частта
деянието да е извършено при условията на продължавана престъпна дейност и
в частта да са укрити данъци в особено големи размери.
На 20.06.2017 г. е внесен обвинителен акт срещу ищеца за престъпление
по чл. 255, ал. 1 т. 2 от НК.
С присъда № 18, постановена по ВНОХД № 370/2018 г. на ВАпС,
ищецът е оправдан по повдигнатото обвинение за извършване на
престъпление по чл. 255, ал. 1, т. 2 от НК. Присъдата е влязла в сила на
29.10.2019 г.: датата на постановяване на решение № 58 по н. д. № 104 по
описа за 2019 г. на ВКС РБ, Трето НО (л. 18 от документите по опис).
Практиката, че обстоятелства от значение за размера на обезщетението
са: тежестта на престъплението, за което е било повдигнато незаконно
обвинение; продължителността на незаконното наказателно преследване;
интензитета на мерките на процесуална принуда; броят и продължителността
на извършените с негово участие процесуални действия; начинът, по който
обвинението се е отразило върху пострадалия с оглед личността му и начина
на живот; рефлектирало ли е обвинението върху професионалната реализация
3
на пострадалия, на общественото доверие и социалните му контакти,
отраженията в личната му емоционална сфера, здравословното му състояние
и пр. фактори и че трябва да се съобразяват обществените критерии за
справедливост, свързани с икономическите условия в страната и жизнения
стандарт на населението за съответния период, следвайки принципа за
пропорционалност между претърпените от пострадалия неимуществени вреди
и паричното им обезвъзмездяване, е обобщена (решение № 200 от 16.06.2016
г. на ВКС по гр. д. № 1019/2016 г., IV г. о., ГК).
По тежестта на престъплението, за което е било повдигнато обвинение:
Наказанието за престъпление по чл. 255, ал. 1, т. 2 от НК е лишаване от
свобода от една до шест години т.е. обвинението е за тежко престъпление.
По продължителността на наказателното преследване:
Наказателното производство срещу ищеца е продължило две години и
осем месеца.
По интензитета на мерките на процесуална принуда:
По отношение на ищеца е взета мярка за неотклонение "Подписка".
По броя и продължителността на извършените с участието на ищеца
процесуални действия:
От преписката се установява, че са съставени: протокол за разпит на
обвиняем от 28.02.2017 г., на който ищецът е отказал да дава обяснения (т. ІІ
л. 12) и за предявяване на разследването, на което ищецът е присъствал (т. ІІ
л. 276).
Ищецът е присъствал в съдебните заседания по НОХД № 720/2017 г.
ВОС на 11.09.2017 г. (л. 44), 19.12.2017 г. (л. 95), 23.04.2018 г. (л. 152),
15.06.2018 г. (л. 170). 04.07.2018 г. (л. 212) и по ВНОХД № 370/18 г. на ВАпС
на 15.11.2018 г. (л. 65) и 17.12.2018 г. (л. 76) и по НД № 104/19 г. на ВКС РБ
на 21.03.2019 г. (л. 46).
Отражение върху личността и начина на живот на ищеца:
Ищецът е бил неосъждан към момента на внасянето на обвинителния
акт. Заемал е длъжността инспектор по приходите в НАП - Варна в дирекция
4
"Контрол", отдел "Проверки".
От представена от НАП справка (л. 127) се установява, че оценките за
изпълнението на длъжността от ищеца са както следва: 2009-2011 - /4/
"изпълнението не отговаря напълно на изискванията, необходимо е
подобрение"; 2012 - /4/ "изпълнението отговаря не напълно на изискванията";
2013 - /5/ "неприемливо изпълнение" и 2016-2017 - /4/ "изпълнението отговаря
не напълно на изискванията". За оценката за 2013 г. административният съд е
приел, че не е обективна.
Свидетелят Т.Т. излага (л. 73, гръб), че познава ищеца от 2000 г. като
весел и жизнерадостен човек, но през 2013 г. след телевизионно предаване на
журналиста Б. възникнала невярната представа, че ищецът е корумпиран и
започнало разследване срещу него. Тогава ищецът коренно се променил,
станал потиснат и отношенията с майката на сина му се влошили. През 2015
г. данъчният инспектор на свидетеля споделил, че отношението към ищеца
вече е променено.
Свидетелката П.С. опитала да разговаря с ищеца за това телевизионно
предаване, но той отказал, а тя забелязала, че ръцете на ищеца треперят, той
примигва често и минава от тема на тема. Свидетелката сочи, че близките на
ищеца били много притеснени за него. Ищецът я помолил да занесе болнични
листи в НАП, защото се срамувал. Напоследък виждала, че на ищеца му
прилошава, заради високо кръвното налягане и сърцебиене (л. 74).
В показанията си (л. 75) свидетелят С.Н. сочи, че след това предаване
колегите започнали да странят от ищеца, не искали да ходят на проверки с
него и открито го укорявали за укриването на данъци. Намира, че
обвинението е разрушило и семейните отношения на ищеца. Показанията са
конкретни и могат да бъдат проверени.
От преписката е видно, че са изпращани писма т.е. обвинението е
узнато от широк кръг лица: близки, колеги, държавни служители, служители
в банки, доставчици на обществени услуги.
По отразяването на обвинението в медиите:
Представени са от ищеца публикации в пресата (л. 74 и сл.).
5
В съдебната практика се е приемало, че когато публикациите в пресата
са за извършено престъпление, има значение дали ответникът е изнесъл
такава информация (решение № 179 от 16.04.2009 г. на ВКС по гр. д. №
5055/2007 г., IV г. о., ГК).
В друго решение се приема, че е без значение дали материалите в
пресата имат за свой официален източник органи на прокуратурата, тъй като
по ЗОДВПГ незаконосъобразността се разглежда като крайния резултат от
определено действие или акт (решение № 389 от 4.08.2014 г. на ВКС по гр. д.
№ 40/2013 г., IV г. о., ГК).
Съдът приема, че има значение дали ответникът е изнесъл информация
и каква. Да се приеме обратното би означавало Прокуратурата да отговаря и
за преувеличени, преиначени или измислени публикации.
От разпечатка от сайта на Прокуратурата (л. 192) е видно, че на
21.06.2017 г. е изнесена информация, че И. Т., 49-годишен е предаден на съд
за това, че е потвърдил неистина в декларация и е избегнал плащането на
данъчни задължения в големи размери.
Наред с това се излага, че ищецът е имал доходи само от заплата и от
дарение на 400 лв., а системно е внасял суми в няколко банкови сметки. Сочи
се, че разходите на ищеца значително надвишават приходите му.
Информацията съдържа внушение за корупция. Това е ненужно, тъй
като обвинение за подкуп не е повдигнато. Съдът приема, че ответникът носи
пълна отговорност за начина по който обвинението е отразено в медиите.
По този критерий обезщетението трябва да бъде завишено.
Влошаване на здравето:
От представените от ищеца документи се установява, че са му били
поставени основни диагнози, както следва: по амбулаторни листи №№ 442 от
29.01.2015 г. (л. 156) и 353 от 03.04.2017 г. (л. 193) – хипертонично сърце без
(застойна) сърдечна недостатъчност; по амбулаторен лист № 964 от
27.02.2018 г. (л. 60) – други остри инфекции на горните дихателни пътища с
множествена локализация и по амбулаторен лист № 1537 от 04.06.2019 г. (л.
59) – соматоформна вегетативна дисфункция.
6
В заключението на комплексната експертиза (л. 118) вещите лица сочат,
че е налице поредица от психотравмени ситуации, които в своята съвкупност
са довели до влошаване на психичното състояние на ищеца. Приемат, че
ищецът е развил смесено тревожно депресивно разстройство, като към
момента на заключението продължават само тревожните преживявания за
отношенията и очакванията на работното място. Ищецът е спрял приема на
лекарства, но той вече не е необходим. В обясненията си в. л. психолог П. (л.
123) сочи, че ищецът се самообвинява. И двете вещи лица считат, че не може
да се очаква пълно възстановяване, защото работното място на ищеца е
стресогенна среда. Сочат, че стресогенните фактори (уволненията и
обвинението) не могат да бъдат разграничени.
Съдебна практика по размера на обезщетенията:
В практиката е определяно обезщетение за поддържането на същото
обвинение срещу инспектор в ТД НАП, но наред с друго обвинение, вкл. пред
съд в период от над четири години със задържане под стража в размер 10 000
лв. (определение № 635 от 26.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1893/2020 г., IV г.
о., ГК).
Съдът приема, че справедливият размер на обезщетението в процесния
случай е 10 000 лв. Ищецът не е бил задържан под стража, но здравето му е
било тежко засегнато, а и обвинението е негативно разгласено.
Искът за горницата до претендираните 100 000 лв. е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
Имуществени вреди:
По прекратяването на служебните правоотношения с ищеца:
От представения от ищеца заверен препис (л. 43) се установява, че със
заповед № 35/20.02.2014 г. на Изпълнителния директор на НАП служебното
правоотношение с ищеца е прекратено, тъй като е получил възможно най-
ниската годишна оценка на изпълнението на длъжността.
С решение № 2538 от 06.11.2014 г. по адм. д. № 909/2014 г. на ВАдмС,
потвърдено с решение № 560/19.01.2016 г. по адм. д. № 791/2015 г. по описа
на ВАС РБ (л. 45) уволнението е отменено, тъй като ищецът не е подлежал на
7
оценяване. Съдът приема, че този мотив е достатъчен за отмяната, а другите –
че оценката не отразява обективно и безпристрастно изпълнението на ищеца
са изложени за пълнота. Дори да се приеме, че отмяната е основана и на тези
мотиви, съдът не е свързал оценката или уволнението с проверката от ВОП, а
обвинението още не е било повдигнато.
Със заповед № З-119/21.01.2016 г. на Изпълнителния директор на НАП
ищецът е възстановен на длъжността (л. 44).
От представения от ищеца заверен препис (л. 28) се установява, че със
заповед № 967/13.07.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП на ищеца е
наложено дисциплинарно наказание уволнение, за това, че е отсъствал от
работа на 12.03.2018 г. с цел явяване в съдебно заседание по административно
дело, по което НАП е страна, без да уведоми ръководителя.
С решение от 15.04.2019 г. по адм. д. № 2460/18 г. на Варненския АдмС,
потвърдено с решение № 2071/10.02.2020 г. по адм. дело № 6568/2019 г. по
описа на ВАС РБ (л. 55) уволнението е отменено, тъй като основанието
липсва.
Съдът приема, че тежестта на нарушението е очевидно преувеличена в
заповедта, но това се дължи на делото за защита от дискриминация, по което
НАП е страна, а не на обвинението, което вече е било внесено в съда.
От показанията на свидетеля С.Н. също не се установява уволненията да
са извършени именно заради обвинението.
По субекта на отговорността:
В съдебната практика по-рано се е приемало, че органът по
назначаването дължи обезщетение (решение № 462 от 25.07.2006 г. на ВКС по
гр. д. № 2220/2003 г., III г. о., ГК), но по настоящем се допуска и
Прокуратурата да понесе отговорността за периода извън сроковете за
обезщетение поради незаконно уволнение и ако е налице причинна връзка,
която се преценява с оглед обстоятелствата на всеки конкретен случай напр.
ако дисциплинарно-наказващия орган изцяло е основал заповедта на
обвинението (решение № 53 от 5.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2747/2019 г.,
IV г. о., ГК).
8
В случая не би могло да се приеме, че уволненията са въобще основани
на обвинението.
Искът за обезщетения за неполучени заплати е неоснователен.
По разноските за адвокатска защита:
В преписката по ДП № 518/15 г. е представен договор от 28.02.2017 г. с
адв. Р.П. (т. ІІ, л. 10), по който ищецът И.Т. е платил 500 лв.
По н. д. № 104 по описа за 2019 г. на ВКС РБ е представен договор от
21.01.2019 г. с адв. Ц. (л. 45), по който ищецът е платил 1000 лв. в брой.
Съдът приема, че платеното възнаграждение на адвокат представлява
имуществена вреда, за която ответникът също дължи обезщетение, но само в
размер 1500 лв.
Ответникът следва да заплати на ищеца и сторените разноски в размер
20 лв. платени такси. Страните следва да заплатят разноските по
отхвърлените искове.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на ИЛ. Б.
Т. ЕГН **********, адрес: гр. Варна, ул. "Парижка комуна" № 6, чрез
пълномощниците адв. Р.Ж. и адв. В.Ц. от ВАК съдебен адрес: ул.
"Александър Дякович" № 45, вх. В, офис 8 сумата 10 000 (десет хиляди) лв.,
представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени
вреди: уронване личните и професионални (като инспектор по приходите в
НАП - Варна в дирекция "Контрол", отдел "Проверки") чест и достойнство,
оскърбление и потиснатост, напрежение и тревожност, хипертонична болест,
влошаване отношенията с И.К.И. – майка на сина му Д. и 1 500 (хиляда и
петстотин) лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца
имуществени вреди: платено адвокатско възнаграждение в наказателното
производство, всички в резултат на незаконно повдигнатите и поддържани и
медийно отразени, по информация, изнесена от ответника, обвинения по ДП
№ 518/2015 г. по описа на ОД МВР Варна, прекратено с постановление от
9
11.04.2017 г. в частта по обвинението, че е укрил данъчни задължения в
особено големи размери и в условията на продължавана престъпна дейност и
по чл. 255, ал. 1, т. 2 от НК, по което е бил оправдан с присъда №
18/17.12.2018 г. по ВНОХД № 370/18 г. на ВАпС, влязла в сила на 29.10.2019
г., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, ведно със законната лихва от
29.10.2019 г. до окончателното изплащане на задълженията, както и 20
(двадесет) лв., представляваща платените от ищеца държавни такси, на
основание чл. 10, ал. 3, изр. първо ЗОДОВ.
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от ИЛ. Б. Т. с. ЕГН, с. а. срещу
Прокуратурата на Република България за заплащане горницата над
присъдената сума 10 000 (десет хиляди) лв. до претендираната сума 100 000
лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени
вреди: уронване личните и професионални (като инспектор по приходите в
НАП - Варна в дирекция "Контрол", отдел "Проверки") чест и достойнство,
оскърбление и потиснатост, напрежение и тревожност, хипертонична болест,
влошаване отношенията с И.К.И. – майка на сина му Д. и за заплащане сумата
43 500 (четиридесет и три хиляди и петстотин) лева, представляваща
обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди, от които 42 000
лв. неполучени заплати за период от 23 месеца и 1500 лв., представляваща
горницата над присъдената сума 1500 лв., платено адвокатско
възнаграждение, всички в резултат на незаконно повдигнатите и поддържани
и медийно отразени, по информация, изнесена от ответника, обвинения по ДП
№ 518/2015 г. по описа на ОД МВР Варна, прекратено с постановление от
11.04.2017 г. в частта по обвинението, че е укрил данъчни задължения в
особено големи размери и в условията на продължавана престъпна дейност и
по чл. 255, ал. 1, т. 2 от НК, по което е бил оправдан с присъда №
18/17.12.2018 г. по ВНОХД № 370/18 г. на ВАпС, влязла в сила на 29.10.2019
г., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, ведно със законната лихва от
29.10.2019 г. до окончателното изплащане на задълженията.
ОСЪЖДА ИЛ. Б. Т. с. ЕГН, с. а. да заплати в полза на ВОС сумата 400
(четиристотин) лв. разноски за платено възнаграждение на вещо лице по
отхвърления иск за неполучени заплати, на основание чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати в полза на
ВОС сумата 760 (седемстотин и шестдесет) лв. разноски за платени
10
възнаграждения на вещи лица, от които ищецът е бил освободен, на
основание чл. 10, ал. 3, изр. първо ЗОДОВ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен
срок от връчването на преписи от решението на страните пред ВАпС.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
11