РЕШЕНИЕ
№…….
гр.
София, 04.10.2018 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-21състав,
в закрито заседание, в състав:
СЪДИЯ:РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА
като
разгледа т.д. 3006/2017 г. по
описа на СГС, намери следното:
Производството е
по реда на чл.247 и чл.248 ГПК.
По делото е постановено решение
1250/18.06.2018 г., с което са уважени изцяло предявените С. ЕООД срещу Ц.е.б.
ЕАД искове за заплащане на възнаграждение по договори за изработка и частично
исковете за заплащане на обезщетение за забавено плащане.
С молба от 06.07.2018 г. ищецът е
поискал допускане на очевидни фактически грешки в решението относно датата на
исковата молба, от която е присъдена
законна лихва и относно посочването на задълженото лице и лицето, в чиято полза
са присъдени разноски, както изменение на решенето в частта за разноските.
Ответникът не взема становище по
исканията.
Съдът, като взе предвид доводите в
молбата намира следното:
Исканията за отстраняване на
очевидни фактически грешки са изцяло основателни, тъй като съдът е изложил
съображения относно началната дата, от която следва да се присъди лихвата, а
посочил в диспозитива погрешно същата, която видно от щемпела на ОС – Шумен,
пред който е подадена първоначално исковата молба, е постъпила в съда на
19.01.2017 г.Съответно в мотивите са изложени съображения относно дължимостта
на разноски, направени от ищеца, като в диспозитива на решението липсва
посочване на осъденото лице и лицето,в чиято полза се присъждат разноските,
поради което и постановеното решение следва да бъде поправено.
Неоснователни са исканията на ищеца
за изменение на решението в частта за разноските.
Предявените искове са парични
вземания, поради което и минималният размер на адвокатското възнаграждение
следва да се определи по правилото на чл.7, ал.2 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, която изрично предвижда определяне на
едно възнаграждение по дела с определен материален интерес, не на
възнаграждение по иск/искове с определен материален интерес и съответно се
отнася към разпоредбата на чл. 2, ал.5 от Наредбата като специална към обща
разпоредба. Съответно определеното от съда възнаграждение надвишава минималния
размер по наредбата и няма основание да бъде изменян в посока на увеличаването
му, нито да бъда намаляван във връзка с определеното възнаграждение за участие
в съдебни заседания, тъй като така би се влошило положението на страната,
сезирала съда с искане за изменение. Разпоредбата на чл.2, ал.5 от Наредбата
касае случаите, в които са предявени повече от един вид искове, в смисъл на
видовото разграничение, възприето в чл.7
и съдържащо обобщена квалификация на производствата основана в едни
случаи на вида оспорено правоотношение, а в други случаи на вид производство.
Съответно в чл.7 се съдържат именно специални разпоредби, като такива са
разпоредбите на чл.7, ал.1, т.1 относно
трудовите дела и чл.7, ал.2 относно делата с материален интерес. Именно във
връзка със същата разпоредба и ищецът не е уговарял с представлявалия го
адвокат и заплащане на отделно възнаграждение по всеки от исковете, а общо
възнаграждение за представителство по делото.
Няма основание за присъждане на
разноски за ДДС, каквито ищецът не е претендирал отделно, тъй като чл.78, ал.5 ГПК препраща именно към минималните размери на адвокатското възнаграждение, а
такова е възнаграждението, определено в чл.7, ал.2 от Наредбата, като
минималният размер няма и не може да има връзка с дължимият данък върху
добавената стойност, тъй като такъв се дължи само в случаите на регистрация по
ЗДДС от адвоката, като няма основание минималният размер на възнаграждението по
едно дело да бъде различен в зависимост от това дали страната е избрала да бъде
защитавана от адвокат регистриран или нерегистриран по ЗДДС.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И
ДОПУСКА ПОПРАВКА поправка на
очевидни фактически грешки в решение № 1250/18.06.2018, постановено по т.д. № 3006/2017г.
по описа на Софийския градски съд, Търговско отделение, VІ-21 състав, като навсякъде
в диспозитива на решението началната
дата, от която се присъжда законна лихва върху присъдените възнаграждения за
изработка се чете 19.01.2017 г., вместо 19.02.2017 г., а диспозитива за
разноските се чете:
ОСЪЖДА „Ц.Е.Б.“ ЕАД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, да
заплати на „С.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***
на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 5993,33
лв., представляваща разноски за държавна такса, депозит за експертиза и
адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от исковете.
ОТХВЪРЛЯ
искането на С.” ЕООД по молба от 06.07.2018 г.за изменение на постановеното
по делото решение в частта за разноските.
Решението подлежи на обжалване
пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: