№ 55
гр. Ямбол, 30.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на седми
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николай Енч. Иванов
при участието на секретаря Миглена П. Коматарова
в присъствието на прокурора Г. Д. Г.
като разгледа докладваното от Николай Енч. Иванов Гражданско дело №
20212300100207 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на С.Г., гражданин на Република
Турция, представляван от пълномощника адв.С.М. от АК-Хасково, с която против
Държавата, представлявана от Министъра на финансите и против Народно събрание
гр.София, са предявени искове по чл.2в от ЗОДОВ за солидарното осъждане на ответниците,
да заплатят на ищеца обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, настъпили от
съществено нарушение на правото на Европейския съюз.
С разпореждания от 29.07.2021 г. и 25.08.2021 г., ЯОС е оставил без движение
производството по делото и е дал указания на ищеца за отстраняване на нередовности по
ИМ. С молби вх. №2045/13.08.2021 г. и вх.№2335/10.09.2021 г., ищецът е изпълнил
указанията на съда, в т.ч. е представил ИМ с преписи за връчване на ответниците, с която е
насочил исковете си срещу Елховски районен съд, като процесуален субституент на
Държавата, от акт на който орган се твърди да е причинено увреждането (съгл. чл. 7 вр. с
чл.2в от ЗОДОВ), наред с втория ответник Народно събрание гр. София /предвид
невъзможността предявените искове да бъдат разгледани и съответно – уважени или
отхвърлени едновременно по отношение на носителя на задължението – държавата и по
отношение на процесуалния субституент – съответният държавен орган или органи, които
извършват съдопроизводствените действия от свое име или НС /в т. см. Реш.№71/06.04.2019
г. по гр.д. №3804/2019г. на ВКС/. Предвид посоченото, с разпореждане от 10.09.2021 г.
Държавата, представлявана от Министъра на финансите е заличена, като ответник по
делото.
Ищецът претендира да бъдат осъдени ответниците солидарно да му заплатят, както
следва: сумата от 50220 евро - обезщетение за имуществени вреди, представляващи пълния
размер на противоправно отнетата в полза на Държавата недекларирани парични средства, в
размер на 50220 евро, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на
исковата молба, до окончателното й изплащане; сумата от 44722 евро - обезщетение за
претърпени имуществени вреди, представляващи обезщетение за имуществени вреди поради
противоправното му лишаване от възможността да се ползва от паричните средства, в
размер на 50220 евро за периода от 10.10.2012 г. до 19.07.2021 г. /датата на постъпване на
ИМ в съда/, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на исковата
молба, до окончателното й изплащане /по отношение на иска за сумата 5000 лв.-
обезщетение за неимуществени вреди, производството по делото е прекратено, поради
оттегляне на иска в о.с.з. на 07.02.2022 г./. Претендира се в случай че съдът признае
противоправното поведение само на някой от ответниците, то да осъди същия да заплати на
1
ищеца в цялост претендираните обезщетения посочени по-горе. Претендират се и
направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че на 09.09.2012 г. преминал законно през ГКПП „Лесово"
границата на България с трета страна - Република Турция. При това преминаване е
извършил нарушение по Валутния закон, като не е декларирал пренасяните от него парични
средства в брой, в чужда валута, в размер на 50220 евро. Във връзка с това му е било
повдигнато обвинение за престъпление по член 251, ал.1, вр. с чл.18, ал.1 от Наказателния
кодекс на Република България. Нарушението било констатирано и ищецът бил привлечен
към наказателна отговорност, а недекларираната парична сума, в пълен размер била
задържана и предадена на съхранение в Митница Бургас. Сочи се, че с Определение
№341/10.10.2012г. постановено по НОХД №501/2012 г. по описа на Районен съд -Елхово,
ищецът бил и окончателно признат за виновен в осъществяване на престъпния състав по
член 251, ал.1, вр. с чл.18, ал.1 от Наказателния кодекс на Република България, за което е
бил наказан с наказание „лишаване от свобода", чието изпълнение е било отложено и
допълнително, като санкция, съдът автоматично постановил недекларираните парични
средства в брой, в размер на 50 220 евро, да бъдат отнети в полза на Държавата, на
основание член 251, ал.2 от НК. Сочи, че нормата на чл. 251, ал. 2 НК е в противоречие с
правото на Европейския съюз- чл. 4, пар. 2 на Регламент (ЕО) № 1889/2005 на Европейския
парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 г. относно контрола на пари в брой, които се
внасят и изнасят от Общността, който допускал парите, които не са декларирани, да бъдат
единствено задържани, но не и отнети, както и че била в противоречие с чл. 9, пар. 1 от
същия регламент, предвиждащ, че определените от държавите-членки санкции следва да
бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. Тъй като българското законодателство не било
съобразено с европейското в тази област счита, че са нанесени вреди, които съизмеряват с
левовата равностойност на отнетата им сума. Сочи се, че ищеца е претърпял и други
имуществени вреди: бил е лишен изцяло от ползването на собствеността си отнетата в полза
на Държавата парична сума, в размер на 50 220 евро, като невъзможността за ползване на
сумата е за времето от датата на окончателното отнемане със съдебния акт на тази сума—
10.10.2012 г., до подаване на ИМ в съда. Претендира се съизмеримо в пари, обезщетение в
размер на 44722 евро - еквивалент на начислена законова лихва за времето от датата
10.10.2012 г. до подаване на ИМ в съда.
В писмен отговор по делото ответникът Елховски районен съд е изразил
становище, че исковете са неоснователни и недоказни по основание и размер. Сочи се, че
към момента на постановяване на определението на ЕРС от 10.10.2012 г. не е било налице
произнасяне на СЕС относно наличие на противоречие между чл. 251 от НПК и чл. 9 от
Регламент /ЕО/ №1889/2005г. Такова произнасяне за първи път е налице през 2015 г. с
постановеното решение на СЕС по Дело С- 255/14 Chmielewski, в което било прието, че
наказание 60 на сто от недекларираните парични средства по отношение на суми над 50 000
евро е непропорционално и не съответства на чл. 9, § 1 от Регламент /ЕО/ №1889/2005. В
проведено производство пред Съда на ЕС в Люксембург по поставено преюдициално
запитване от Районен съд - гр. Свиленград СЕС се е произнесъл с Определение от 12.07.2018
г. по дело С-707/2017 г. по описана СЕС. В постановеното определение е прието, че чл. 9, §1
от Регламент /ЕО/ № 1889/2015 г. на ЕП и на Съвета от 26.10.2015 г. относно контрола на
пари в брой, които се внасят и изнасят от Общността, трябва да се тълкува в смисъл, че не
допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която
предвижда, от една страна, отнемане на недекларираната сума в полза на държавата, а от
друга страна, наказание от свобода до шест години или глоба в размер на двойната сума на
предмета на престъплението.
Във връзка с установяване на несъответствието на чл. 251, ал. 2 от НК с
разпоредбата на чл. 9 от Регламент/ЕО/№ 1889/2005г. било постановено Определение от
10.01.2019 г. по преюдициални запитвания до СЕС на СГС и на Апелативен съд- София по
съединени дела С-335/18 и С-336/18, че разпоредбите на чл. 4, параграф 2 и чл. 9, параграф i
следва да се тълкуват в смисъл, че не допускат националната правна уредба като санкция
освен лишаване от свобода или глоба в размер на 1/5 от стойността на недекларираната
сума, да се предвижда и отнемане в полза на държавата на недекларираната сума.
Предвид на горното, се твърди, че към момента на постановяване на съдебния акт, с
който е одобрено споразумението и е отнет в полза на държавата предмета на
престъплението -парични средства от ищеца, нарушението не е било очевидно за съда, тъй
като не е имало относима практика на СЕС относно наличие па противоречие между чл. 251
от НПК и чл. 9 от Регламент /ЕО/ №1889/20051.
2
Твърди се също, че в развилото се през 2012 г. наказателното производство пред PC
- Елхово, както обвиняемият, така и неговият защитник не са поставили въпроса дали
уговореното между тях и прокурора наказание противоречи на правото на ЕС, в кой го
случай сьдьг съгласно чл. 267, ал.3 от е бил длъжен да отправи запитване до СЕС. Сочи се,
че с бездействието си в наказателното производство, декларирайки, че е съгласен с
постигнатото споразумение, разбирайки същото и последиците от него, ищецът е
допринесъл за вредите, които претендира.
Направено е възражение за неоснователност на исковете, поради липсата на
доказателства, че ищеца е собственик на отнетата парична сума.
Направено е и възражение за погасяване на исковете по давност.
В писмен отговор по делото ответникът Народно събрание на РБ гр.София е
направил възражения за недопустимост на исковете предявени срещу него, с твърдения че
не е пасивно легитимиран да отговаря по искове с пр. осн. чл.2в от ЗОДОВ, тъй като в
предметния обхват на ЗОДОВ не се включва отговорност на държавата за вреди, причинени
от законодателен орган в резултат на нарушение правото на Европейския съюза освен това,
производството се развивало по реда на ГПК и съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 1 ГПК
държавата в процеса следва да се представлява от министъра на финансите.
Исковете са оспорени и като неоснователни и недоказани. Твърди се, че че нито от
исковата молба, нито от приложените към нея доказателства става ясно какъв е произхода на
средствата, предмет на престъплението, а Регламентът позволява наличие на национални
мерки за контрол на движението на парични средства, оправдани от съображения за
обществен ред или обществена сигурност. В конкретния казус Народното събрание не било
нарушило явно и сериозно пределите на упражняване на правомощията си, тъй като
Регламент (ЕО) 1889/2005 г. позволявал наличие на национални мерки за контрол на
движението на парични средства, оправдани от съображения за обществен ред или
обществена сигурност. Сочи се, че съответната държава-членка с външна за ЕС граница
(каквато е България спрямо Сърбия) разполага с възможността да установява и прилага
различни методи на контрол, дори и по-строги. Сочи се, че употребата на думата
„задържани" не може да се възприема като забрана при наказуемо деяние предметът на
престъплението да се отнема в полза на държавата. Ищецът, подписвайки съзнателно
споразумението при условията на чл. 384 вр. с чл. 381 НПК, е признал изцяло вината си и се
е съгласил безусловно с последствията от това. На базата на анализ на доказателствената
съвкупност решаващият съд бил направил обоснован и законосъобразен извод, че както
обективната, така и субективната страна на деянието е установена и доказана по
категоричен начин. Със сключването на споразумението ищецът е приел последиците без
възражения, като следствие от противоправното си поведение.
Сочи се също, че както интеграцията с принципите и ценностите на Европейския
съюз, както и развитието на законодателството са непрекъснати процеси, така и
хармонизацията на националното законодателство с това на ЕС е динамичен и търпящ
развитие и усъвършенстване процес. В тази връзка възприемайки практиката на
Европейския съд и отчитайки националните специфики, касаещи нивото на риск,
превенцията и санкционната политика в областта на защитата на паричната система се е
стигнало до законодателното решение за отмяна на разпоредбата на чл. 251, ал. 2 от НК
(отм. - ДВ, бр. 83 от 2019 г.). Дори да се приемело, че е налице нарушение до отмяната на
разпоредбата на чл. 251, ал. 2 от НК, то не можело да бъде обоснована същественост на
нарушението.
Твърди се, че дори и в случай че се приеме, че е налице нарушение, то не може да
бъде обоснована пряка причинно-следствена връзка между нарушението допуснато от този
ответник и вредите. Сочи се, че дори законодателят да е допуснал грешка, имало достатъчно
правни гаранции тя да не възпроизведе ефект върху конкретни правоотношения, тъй като
вреда би произтекла пряко от действие или бездействие или акт на конкретен
административен или съдебен орган. В случай, че се установели вреди, то те били
непосредствена последица от съдебния акт, а не от законодателната дейност на Народното
събрание.
По отношение на претендираните вреди се сочи, че в хода на наказателното
производство не е установена собствеността на отнетата в полза на държавата сума, а
ищецът не е твърдял същата да е негова лична собственост, поради което твърдението, че
ищецът е претърпял имуществени вреди от законодателно бездействие и/или от
3
правораздавателна дейност на съда, с които е нарушено правото на ЕС, е недоказано както
по основание, така и по размер. Сочи се също, че Народното събрание има самостоятелен
бюджет, а отнетата в полза на Държавата сума не е преведена по бюджета на Народното
събрание.
Направено е и възражение за погасяване на исковете по давност.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно по делото, а и от представените писмени доказателства се установява,
че с Определение №341/10.10.2012г. постановено по НОХД №501/2012 г. по описа на
Районен съд -Елхово е одобрено споразумение, по силата на което С.Г., гражданин на
Република Турция се признава за виновен в това, че на 09.09.2012г., около 12.00ч. на ГКПП
"Лесово" на трасе изход, от Република България към Република Турция, направил опит да
пренесе през границата на страната 50 220 евро с левова равностойност 98 221,78 лева и с
това нарушил разпоредба на закон относно режима на сделките, вноса, износа или други
действия с валутни .ценности или задълженията за тяхното деклариране: чл. Па, ал. 1 от
Валутния закон: „Пренасянето на парични средства в размер на 10 000 евро или повече или
тяхната равностойност в левове или друга валута за или от трета страна подлежи на
деклариране пред митническите органи", вр. ал. 5: „Задължението за деклариране по ал. 1 се
смята за неизпълнено при отказ за деклариране или ако декларираната информация е
невярна или непълна", като предметът на престъплението е в особено големи размери и
деянието не е довършено поради независещи от дееца причини. На основание чл. 251, ал. 2
от НК е постановено отнемане в полза на държавата на сумата 50 220 евро с левова
равностойност 98 221,78 лева, намиращи се на съхранение в Митница-Бургас.
Определението е влязло в сила на 10.10.2012 г.
С оглед установяване на размера на обезщетението касаещо претендираните зак.
лихви върху отнетата сума, предмет на втория от предявените по делото искове, по искане
на ищеца съдът назначи и изслуша ССЕ. От заключението на ВЛ-це, дадено в три варианта е
видно, че законната лихва в евро върху главница от 50 220 евро, за целия претендирай
период 11.10.2012 г. - 19.07.2021 г. е в размер на 18 713,51 евро, равняващи се на 36 600,44
лв.; законната лихва в евро върху главница от 50 220 евро, за периода 19 07 2018 г. -
19.07.2021 г. е в размер на 6 212,86 евро, равняващи се на 12 151,30 лв.; а законната лихва в
евро върху главница от 50 220 евро, за периода 19.07.2016 г. 19.07.2021 г. е в размер на 10
348,42 евро, равняващи се на 20 239,75 лв. Заключението не беше оспорено от страните по
делото и се приема от съда, като обективно и компетентно изготвено.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявените искове, са с правна квалификация по чл.2в от ЗОДОВ, във връзка с
чл. 4 § 3 от Договора за Европейския съюз.
В чл. 4, § 3 от Договора за създаване на Европейския съюз (ДЕС) е предвидено
общо задължение за държавите членки да вземат всички общи и специални мерки,
необходими за гарантиране на изпълнение на задълженията, произтичащи от Договорите
или от актовете на институциите на съюза. Разпоредбата на чл. 19, § 1 от ДЕС предвижда, че
държавите членки установяват правните средства, необходими за осигуряването на
ефективна правна защита в области, обхванати от правото на ЕС, което означава, че
споровете, които произтичат от приложението на правото на ЕС се разрешават от
националните съдилища. От този текст практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС) е
извела специално задължение на държавата да отстрани неправомерните последици от
извършено нарушение на правото на ЕС. Отговорността на държавата следва да се
реализира при същите условия, както и отговорността на ЕС за вреди по чл. 340 от
Договорът за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС) – Решение на СЕС С-352/98. В
този смисъл отговорността на държавата се основава пряко на общностното право и
правната квалификация не следва да се определя съобразно националното право, ако такива
норми не са изрично предвидени. Задължението на държавата членка включва и
задължението на националните съдилища да разгледат всеки иск за обезщетение, основан на
твърдения за нарушено общностно право, независимо от това дали има създаден специален
процесуален ред за това.
С ЗИДЗОДОВ, обрн. ДВ, бр. 94/29.11.2019 г. в Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди е създаден нов текст – чл. 2в, съгласно който когато вредите
4
са причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз,
исковете се разглеждат от съдилищата по реда АПК за вреди от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на държавни или общински органи и длъжностни лица при или по
повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от
действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови
нормативни актове, както и за вреди от правораздавателната дейност на административните
съдилища и Върховния административен съд, а в останалите случаи по реда на ГПК, като
ответникът по делата се определя по реда на чл. 7 от ЗОДОВ. С оглед разпоредбата на § 6 от
ПЗР на ЗИДЗОДОВ (бр. ДВ 94/2019 г.) е предвидено, че разпоредбата на чл. 2в от ЗОДОВ
се прилага за предявените искови молби, подадени след влизането му в сила, а
неприключитите производства се довършват от съдилищата, пред които са висящи,
включително при последвало въззивно и касационно обжалване. Исковете в случая са
предявени след влизане в сила на разпоредбата на чл. 2в от ЗОДОВ, поради което и
доколкото се твърдят вреди, настъпили от правораздавателен орган, то правната
квалификация на иска срещу ЕРС следва да бъде определена по този закон.
Неоснователно е възражението на ответника Народно събрание на РБ гр.София за
недопустимост на исковете предявени срещу него, с твърдения че не е пасивно легитимиран
да отговаря по искове с пр. осн. чл.2в от ЗОДОВ. Съдебна практика на ВКс кореспондира
със законодателното разрешение, залегнало в новия чл. 2 в ЗОДОВ /ДВ бр. 94/2019 г. /,
препращащ относно определянето на легитимирания ответник по искове по чл. 4, § 3 ДЕС за
обезщетение за вреди от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз
към правилото на чл. 7 ЗОДОВ, че искът се предявява срещу органа, от чиито незаконни
актове, действия или бездействия са причинени вредите. От това следва, че приложимият
процесуален ред за разглеждане на предявените от искове за реализиране отговорността на
държавата за вреди от нарушение на правото на Европейския съюз - чл. 4, § 3 ДЕС, е
процесуалният ред на ЗОДОВ, респ. че Народното събрание на Република България е
надлежен ответник по иска, участващ в производството в качеството на процесуален
субституент на държавата, предвид твърденията в исковата молба, че вредите, за които се
претендира обезщетение, произтичат от бездействието на Народното събрание да отмени
нормата, противоречаща на разпоредбите на чл. 9, § 1 от Регламент (ЕО) № 1889/2005 г. /
Опр. № 199/26.04.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 50/2020 г., II т. о., ТК/.
Основателността на предявения иск за обезщетение за вреди, причинени от
нарушаване на правото на Европейския съюз е предпоставена от наличието на няколко
предпоставки – целта на нарушената правна норма е да предостави права на частноправни
субекти, нарушението да е достатъчно съществено и да съществува причинна връзка между
нарушението на задължението на държавата и вредата, претърпяна от увреденото лице
(Делото Frankovich срещу Република Италия). Съдът следва също така при преценка на
дължимостта на претендираното обезщетение да прецени дали нарушението на явно, а то е
явно, когато е нарушена ясна материалноправна разпоредба на правото на ЕС (Решение С-
224/01) или явно не е съобразена установената съдебна практика на СЕС (С-168/15).
Не е спорно между страните, а и се установява, че към 09.09.2012 г., когато ищецът
е преминал границата на Република България като не е изпълнил задължението си да
декларира парична сума над определен размер, е действала нормата на чл. 251, ал. 2 от
Наказателния кодекс, според която предметът на престъплението се отнема в полза на
държавата, а ако той липсва или е отчужден неговата равностойност. Посочената разпоредба
е в противоречие с разпоредбата на чл. 9 от Регламент ЕО 1889/2005 на Европейския
парламент и на Съвета, в която е посочено, че всяка държава-членка въвежда санкции,
които се налагат при неспазване на задължението за деклариране на пари в брой на стойност
10000 евро или повече при влизане или излизане от Общността (чл. 3). Посочено е, че тези
санкции трябва да са ефективни, съразмерни и възпиращи. Във връзка с установяване на
несъответствието на нормата на чл. 251, ал. 2 от Наказателния кодекс и разпоредбата на чл.
9 от Регламент (ЕО) № 1889/2005 г. е постановено определение по преюдициално запитване
до СЕС по дела С-335/18 и С-336/18, че разпоредбите на чл. 4, § 2 и чл. 9, § 1 следва да се
тълкуват в смисъл, че не допускат националната правна уредба като разглежданата в
главните производства (сходни с настоящия казус) като санкция освен лишаване от свобода
или глоба в размер на 1/5 от недекларираната сума, да се предвижда и отнемане в полза на
държавата и недекларираната сума. СЕС приема, че посочената мярка – отнемане в полза на
държавата на недекларираната сума не изглежда съразмерна предвид естеството на
съответното нарушение и надхвърля границите на необходимото, за да гарантира
изпълнението на посоченото задължение и да осигури осъществяването на преследваните от
5
регламента цели, поради което надхвърля и границите на необходимото за гарантиране на
изпълнението на задължението за деклариране. СЕС приема, че отнемането в полза на
държавата на недекларираната сума не може да се разглежда и като мярка за задържане по
смисъла на чл. 4, § 2 от Регламент (ЕО) № 1889/2005 г. Тълкуването, направено от СЕС е
задължително за всички национални съдилища, включително и за настоящия съдебен състав.
Следователно установява се, че разпоредбата на чл. 251, ал. 2 от Наказателния кодекс
противоречи на общностното право.
От изложеното следва, че е извършено нарушение от законодателния орган на
Република България чрез бездействие – не е отменена нормата, противоречаща на
разпоредбите на чл. 9, § 1 от Регламент (ЕО) № 1889/2005 г. и при определяне на
подходящите санкции и мерки по смисъла на приложимия регламент не е приела такива,
които са съобразени с принципа на ефективност и съразмерност. Нарушението е
продължило до отмяната на разпоредбата на чл. 251, ал. 2 от НК, обн. ДВ, бр. 83/2019 г.
Извършеното нарушение на законодателния орган може да бъде предмет на иск за
обезщетение за вреди, причинени на частноправни субекти (Решение по дело Brasserie du
pecheur и Factortame С-46/93 и С-48/93 EU: C: 1996: 79). В посоченото решение се посочва,
че при ангажиране на отговорността за вреди държавата се разглежда като единен субект,
независимо дали нарушението е осъществено от орган на изпълнителната, законодателната
или съдебната власт. Нарушение е извършено и от правораздавателен орган, действащ като
окончателна инстанция – Районен съд Елхово. Нарушението се изразява в неприлагане на
общностна норма с предимство пред нормата на чл. 251, ал. 2 от НК, както и в това, че не е
отправено прюдициално запитване до СЕС, при изпълнение на задължение по чл. 267 § 3 от
ДФЕС или несъобразяване на практиката на СЕС (Решение по дело Chmielewski C-255/2014
EU: C2015: 475).
Не е спорно между страните, а и се установява от събраните по делото
доказателства, че с Определение №341/10.10.2012г. постановено по НОХД №501/2012 г. по
описа на Районен съд -Елхово на основание 251, ал. 2 от НК (отм.) от ищеца е отнета сумата
от 50 220 евро. Това е и размерът на вредата която му е причинена, и е предмет на първия
от предявените по делото искове. Налице е и причинна връзка между бездействието на
законодателния и правораздавателния орган и вредата в установения размер.
В случая обаче, с оглед направените възражения от ответниците за погасяване на
вземането по давност, искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен. Погасителната
давност е фактически състав, включващ период от време, през който носителят на едно
субективно материално право бездейства, който състав поражда правото на задълженото
лице да се позове на давността и да откаже изпълнение. Според разпоредбата на чл.114 от
ЗЗД давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В случая
погасителната давност за обезщетението за имуществени вреди в размер на 50 220 евро е
започнала да тече от 10.10.2012 г.- датата на влизане в сила на Определение
№341/10.10.2012г. постановено по НОХД №501/2012 г. по описа на Районен съд -Елхово и е
изтекла на 10.10.2017 г., а искът е предявен в съда на 19.07.2021 г., т.е. същия е погасен по
давност.
Що се отнася до твърденията на ищеца, че погасителната давност за нарушението
на нормите на европейското законодателство е започнала да тече от момента за
установяването на нарушението /което макар и не индивидуално спрямо ищеца Г./, се било
случило на 12.07.2018г., с Определение от 12.07.2018 година по дело С-707/17 на СЕС по
преюдициално запитване на Районен съд — Свиленград, и че от този момент, е било
напълно ясно, че нормите на Регламент 1889/2005 относно контрола на пари в брой, които се
внасят и изнасят от Общността, а правото на ЕС не е допускало подобна национална правна
уредба, и може да се приеме, че нарушението е било установено по безспорен начин.
Действително, презумираното към момента на увреждането знание на увредения обаче не
във всички случаи е определящо за изискуемостта, съответно за отброяването на давностния
срок, в който пострадалият следва да поиска обезщетението. В случая към момента на
постановяване на определението на ЕРС от 10.10.2012 г. не е било налице произнасяне на
СЕС относно наличие на противоречие между чл. 251 от НПК и чл. 9 от Регламент /ЕО/
№1889/2005г. Произнасяне за първи път /т.е. практиката на СЕС в съответната област/ е
налице през 2015 г. с постановеното решение на СЕС по Дело С- 255/14 Chmielewski, в
което е прието, че наказание 60 на сто от недекларираните парични средства по отношение
на суми над 50 000 евро е непропорционално и не съответства на чл. 9, § 1 от Регламент
/ЕО/ №1889/2005. Това решение е свързано с разпоредбите на приложимия за случая
Регламент 1889/2005 и е обосновало впоследствие (при отправени от български съд
6
преюдициални запитвания по дела № С-707/17, С-335/18 и С-336/2018) приложението на чл.
99 от Процедурния правилник, който позволява на съда на ЕС да се произнесе с мотивирано
определение, когато отговора на преюдициалния въпрос се налага недвусмислено от
съдебната практика. Това означава, че още с решението от 16.07.2015 г. е станало очевидно,
че щом глоба в размер на 60% от недекларираната сума пари в брой не изглежда съразмерна
предвид естеството на нарушението, отнемането в полза на държавата на цялата
недекларирана сума a fortiori не би могло да се счита съразмерна мярка. Т.е. дори и да се
приеме становището на ищеца, от изложеното следва, че давността, следва да тече не от
12.07.2018 г., а от 16.07.2015 г. и същата е изтекла на 16.07.2020 г.
Неоснователно е твърдението на ищеца, че погасителната давност за вземането му е
започнала да тече и от 29.11.2019 г., когато е приета разпоредбата на чл.2в от ЗОДОВ,
уреждаща възможност за иск и разглеждане на дела при допуснато нарушение на правото на
ЕС. Липсата на изричната разпоредба на чл.2в от ЗОДОВ, по никакъв начин не е
препятствала ищеца да предяви претенциите си за обезщетение по реда на ЗОДОВ и в
редакцията му преди 29.11.2019 г./ в подкрепа на изложеното е разпоредбата на § 6 от ПЗР
на ЗИДЗОДОВ (бр. ДВ 94/2019 г.)/.
Що се касае до втория от предявените искове за сумата 44722 евро, представляващи
обезщетение за пропуснати ползи, настъпили в следствие на лишаване на ищеца от
възможността да се ползва от парични средства в размер на 50220 евро, за периода от
10.10.2012 г. до 19.07.2021 г., равняващо се на законната лихва върху отнетата сума за
посочения период /съгл. уточнение в о.с.з. на 07.02.2022 г./. Дължимост на лихви
предпоставя дължимост на сумата предмет на първоначалния иск в размер на 50 220 евро, и
същите имат акцесорен характер. По отношение на акцесорното задължение разпоредбата
на чл.119 от ЗЗД предвижда, че с погасяването на главното задължение по давност, се
погасяват и произтичащите от него допълнителни задължения, дори и в случай, когато за тях
давността не е изтекла, т.е. погасява се и акцесорното вземане за лихва за забава върху
главницата. Доколкото в случая, с оглед посоченото по-горе в мотивите, вземането за сумата
от 50 220 евро е било погасено по давност, в момент предхождащ подавенто на ИМ в съда,
то се е погасило и акцесорнто задължение за лихви. Т.е. за ищеца не е налице пропусната
полза, към датата на депозиране на ИМ. Ето защо и този иск следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен.
Предвид на изложеното, предявените искове срещу Народно събрание на
Република България и Районен съд гр.Елхово, следва да бъде отхвърлени.
При този изход на делото ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
Народно събрание на Република България разноски по делото в размер на 360лв.-
възнаграждение за юрисконсулт, съгл. чл.78 ал.8 ГПК, вр. с чл.37 ЗПП, вр. с чл.25 ал.1 от
НАРЕДБА за заплащането на правната помощ.
Водим от изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения С.Г., роден на **.**.**** г. в гр. *****, обл. ****,
Република Т., с персонален №**********, със съд. адрес: гр. ****, ул. „****" №18, чрез
адв.С.М. от АК-Хасково, против РАЙОНЕН СЪД гр. Елхово и НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ гр. София, иск с пр. осн. чл.2в от ЗОДОВ, във връзка с чл. 4 § 3
от Договора за Европейския съюз, за солидарното осъждане на ответниците, да му заплатят
сумата 50 220 евро, представляваща обезщетение за понесени имуществени вреди, в
резултат от нарушение на правото на ЕС.
ОТХВЪРЛЯ предявения С.Г., роден на **.**.**** г. в гр. *****, обл. ****,
Република Т., с персонален №**********, със съд. адрес: гр. ****, ул. „****" №18, чрез
адв.С.М. от АК-Хасково, против РАЙОНЕН СЪД гр. Елхово и НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ гр. София, иск с пр. осн. чл.2в от ЗОДОВ, във връзка с чл. 4 § 3
от Договора за Европейския съюз, за солидарното осъждане на ответниците, да му заплатят
сумата 44722 евро, представляващи обезщетение за имуществени вреди, настъпили в
следствие на лишаване на ищеца от възможността да се ползва от парични средства в размер
на 50220 евро, за периода от 10.10.2012 г. до 19.07.2021 г., равняващо се на законната лихва
върху отнетата сума за посочения период.
7
ОСЪЖДА С.Г., роден на **.**.**** г. в гр. *****, обл. ****, Република Т., с
персонален №**********, със съд. адрес: гр. ****, ул. „****" №18, чрез адв.С.М. от АК-
Хасково да ЗАПЛАТИ на НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ гр. София
сумата 360 лв.- разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд гр.Бургас, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Ямбол: _______________________
8