Определение по дело №643/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 264993
Дата: 26 октомври 2021 г. (в сила от 1 юли 2022 г.)
Съдия: Мария Янкова Вранеску
Дело: 20211100900643
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 12 април 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

О    П    Р    Е    Д    Е    Л    Е    Н    И    Е

                                                   

№……..

                                     

                                              гр. София, 26.10.2021 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-11 състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести октомври  през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                      

                                     СЪДИЯ: МАРИЯ ВРАНЕСКУ

                                                                

като разгледа докладваното от  съдия  Вранеску  т. д. №643/2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „К.Г.СП.“ З О.О. (ООД), ЕИК *********, ДДС, ИД №PL748-158-21-65 със седалище и адрес ба управление: Република Полша, гр. ****** ул. „*******, съсъ съдебен адрес:*** чрез адв. А.Б. срещу „К.К.“ ЕООД, ***, с която се претендира осъждането на ответника да заплати сумата от 25 500 лева, като частичен иск от общо 53 836.05 лева, представляваща стойността на 47 520 литра олио, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението. В исковата молба е отправено искане на основание чл. 107, ал. 3 от ГПК, делото да бъде разгледано от Софийски градски съд, като се има предвид, че ищецът няма седалище в Република България.

Ответникът е подал в законния срок писмен отговор, с който прави възражение по чл. 119, ал. 4 ГПК за местна подсъдност, тъй като подсъдността на спора следва да се определи съгласно предвиденото в чл. 31, т. 1 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки  (CMR).

Съгласно чл. 31, т. 1 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки за всеки спор, произтичащ от превозите, подчинени на конвенцията, ищецът може да сезира, освен съдилищата на договарящите държави, посочени по общо съгласие на страните, още и тези на държавата на територията на която се намира: а) местожителството на ответника, главното му седалище или клона, или агенцията, чрез която е бил сключен превозният договор, или б) мястото, където стоката е била приета за превоз или мястото, предвидено за доставянето й, като ищецът може да сезира само тези съдилища.

В настоящия случай дружеството ответник, е със седалище и адрес на управление ***. С възражението за неподсъдност ответното дружество е изложило твърдения, че в конкретната хипотеза не са налице условията на чл. 107, ал. 3 ГПК, а компетентен да разгледа така предявения иск е окръжният съд в град Смолян.

С депозираната по делото допълнителна искова молба ищецът излага твърдения, че предвид обстоятелството, че ищцовото дружество няма седалище и адрес на управление на територията на Република България, то компетентен да разгледа спора е Софийският градски съд. Алтернативно на основание чл. 31, т. 1, буква „б“ CMR конвенцията е направил избор на подсъдност на спора  на Окръжен съд Шумен, доколкото мястото на което товарът е приет за превоз е град Каспичан.

Според настоящия състав, възражението за местна подсъдност е основателно. Местната подсъдност по чл. 107, ал. 3 ГПК касае единствено случаят, когато са предявени искове срещу ответник, който няма регистриран адрес в Република България. Видно от систематичното тълкуване с предходните алинеи на чл. 107, ал. 3 ГПК, както и от самото заглавие на чл. 107 ГПК. Едва при наличието на тази основна предпоставка е от значение дали и ищецът има или няма седалище в Република България, в зависимост от което се прилага подсъдността по, ал. 1 или, ал. 3 на чл. 107 ГПК. В случая обаче основната предпоставка липсва, тъй като дружеството ответник има седалище и адрес на управление в пределите на Република България , а именно – посоченият в исковата молба и в отговора по чл. 367 ГПК адрес, на който е получен препис от същата и своевременно е подаден отговор. Ето защо напълно ирелевантно е дали ищецът има седалище в Република България. С оглед на изложеното и при така направеното възражение за липса на местна подсъдност СГС намира, че спорът не му е подсъден и искането на ищеца на основание чл. 107, ал. 3 ГПК делото да бъде разгледано от СГС се явява неоснователно.

 В случая  по конкретния правен спор безспорно приложима се явява Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки, поради което подсъдността на спора следва да бъде определена съгласно чл. 31, т. 1 от CMR Конвенцията.  Доколкото може да се приеме, че с допълнителната искова молба, ищецът е направил на основание чл. 31, т. 1, буква „б“ от конвенцията избор на подсъдност на делото и доколкото същият е в съответствие с предвиденото в CMR конвенцията, то следва делото да се изпрати на Окръжен съд град Шумен, в чиито район товарът е приет за превоз, а именно в град Каспичан. Предвид на това съдът намира, че делото не следва да се изпраща на компетентния съд по седалището на ответника – ОС Смолян, а на ОС Шумен, с оглед упражненото право на избор от страна на ищеца.

Водим от горното и на основание чл. 118, ал. 2 ГПК, Съдът

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по т. д. № 643/2021 година по описа на СГС, ТО, VI-11 състав.

ИЗПРАЩА т. д. № 643/2021 година по описа на СГС, ТО, VI-11 състав на Окръжен съд – гр.Шумен по подсъдност.

Определението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                          СЪДИЯ: