Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен,
17.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ-ти граждански
състав, в открито съдебно заседание на 15.01.2020
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЯНА НИКОЛОВА
при секретаря Вероника Георгиева, като
разгледа докладваното от съдия НИКОЛОВА гражданско дело №6664 по описа на съда за 2019г.,
за да се произнесе съобрази следното :
Производството
е по иск с правно основание чл.422 от ГПК.
Делото
е образувано въз основа на депозирана искова молба от „Т.П.“ ЕАД против И.И.Г.,
с която е предявен иск на основание чл.422 от ГПК, в която се твърди следното:
ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение на основание
чл.410 от ГПК срещу ответника, като по
образуваното ч.гр. дело №4690/2019г. по описа на РС - Плевен е издадена
заповед за изпълнение срещу длъжника. Заповедта е връчена чрез залепване на
уведомление, инициирало настоящото исково производство.
Предявен е иск за установяване
съществуване на вземане на ищеца спрямо
ответника за консумирана
и незаплатена топлинна
енергия/ТЕ/ за негов топлоснабден имот -
апартамент, с абонатен номер ***.
Вземането се обосновава със следното:
като собственик/ползвател/ на топлоснабден имот, находящ се в гр. Плевен,
ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на
чл.153.(1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ -
Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Затова за него важат разпоредбите
на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката.
Съгласно чл.150 (1) (Изм. - ДВ, бр.54 от 2012год. в сила от 17.07.2012 г.) от
ЗЕ - Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти
на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната
комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Съгласно ал.2 от ЗЕ
същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един
местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане
от клиентите. Общите условия от 2007 г. са публикувани във вестник „Нощен труд”
от дата 13- 14.12.2007г. и във вестник „Посоки” бр.239/13.12.2007г. С тях се
регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и
Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при
неизпълнение на задълженията и др. В раздел VII от ОУ от 2007 г. – „Заплащане
на ТЕ” е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и
ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в
30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл,
задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера,
посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец,
следващ месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на последния ден от месеца
ответникът е изпадал в забава за тази сума, като на основание чл.31ал.6 от ОУ
ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума.
Ответникът е използвал доставяната от
дружеството топлинна енергия и не е погасил задължението си.
Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение ответника, че дължи на „***” ЕАД
сума за консумирана топлинна енергия, както следва: 717,30лв. - главница,
представляваща ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от
01.01.2017г. до 31.05.2019г.; 97,95лв. - лихва върху главницата за периода от
02.03.2017г. до 03.07.2019г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
вземането.
Претендират се и направените съдебни
разноски и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150лв. на основание чл.78 от ГПК, както и разноски в
заповедното производство.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът
е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска. Заявява, че не дължи
претендираните от ищеца суми, т.к.
притежава 1/6 ид.част от процесния недвижим имот; признава като дължима
сумата 182,84лв. Представя доказателства, които са обикновени ксерокопия и
следва да бъдат надлежно заварени или
представени в оригинал.
В о.с.з.
ищцовото дружество се представлява от юркс.С. и М.. Направено е изменение на размера на предявения иск на основание чл.214 ал.1 от ГПК, допуснато от съда , като ищецът претендира
сумите както следва : 357,84лв.
–главница и 32,65лв.-лихва съобразно правата на
ответника в съсобствения топлоснабден имот, а именно 1/6 ид.част от същия.
В о.с.з. ответникът, редовно призована,
се явява и заявява, че вземането на ищеца е в по-малък размер и го признава до
сумата 182,84лв.-за главница.
Съдът, като взе предвид доказателствата по делото,
доводите на страните и разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа
и правна страна следното :
Предявеният иск е допустим, а по същество – основателен и
доказан и следва да бъде уважен.
По делото се установява, че бащата на ответника *** е починал на 01.04.2010год.
Същият е дарил на другия си син *** на ***год.
4/6 ид.части от процесния топлоснабден
имот, като за останалата 1/6 ид.част се легитимира като собственик ответникът.
От приложеното ч.гр.д. №4690/2019год. по описа
на ПлРС се установява, че на 15.07.2019год. ищцовото дружество е депозирало
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу ответника
и срещу неговия брат, като е издадена заповед за изпълнение, по силата на която
е разпоредено всеки от тях да заплати сумите 1073.51лв. – главница, за периода
01.01.2017 г. – 31.05.2019г.; сума в р-р на 97.95 лв. – лихва за периода
02.03.2017г.- 03.07.2019г.; сума в р-р на 23.43 лв. – ДТ и сума в р-р на
25.00лв. – юрк.възнаграждение – по равно. В заповедта е отразено, че вземането
на заявителя произтича от ползвана и незаплатена топлинна енергия от
длъжниците, за периода 01.01.2017 г. – 31.05.2019г., доставена от дружеството
на адрес: ***. Не е спорно, че в хода на делото
братът на ответника Ц.Г. е извършил плащане на част от задължението,
като е заплатил сумите 750лв. и 300лв. Това плащане следва да бъде отнесено към
задължението, което има само Ц.Г., поради което задължението на
ответника е имено в претендирания от ищеца размер, след допуснатото изменение на размера на иска. С оглед
изложеното исковата претенция следва да
се уважи, като се присъдят разноски за
внесена държавна – 53,14лв. и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер
-100лв.-за исковото производство. Следва да се присъдят разноски от заповедното
производство в минимален размер – 25лв. за държавна такса и 25лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК, че И.И.Г., ЕГН**********,
с адрес: ***, ДЪЛЖИ на “***”
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, съдебен адрес:*** сумите,
както следва: 357,84лв. - главница, представляваща ползвана и незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.01.2017г. до 31.05.2019г.; 32,65лв. - лихва върху главницата за периода от
02.03.2017г. до 03.07.2019г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението -
15.07.2019год.,до
окончателното изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на основание чл.410 от ГПК
по ч.гр.дело №4690/2019 г. по
описа на ПлРС.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК
И.И.Г., ЕГН**********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на “***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, съдебен адрес:*** направените
разноски по делото в производството по чл.422 от ГПК в размер 53,14лв.
за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер -100лв.,
както и разноски за заповедното производство по ч.гр.д. №4690/2019год. по описа
на ПлРС – 25лв. за държавна такса и 25лв. юрисконсултско
възнаграждение.
решението може да се обжалва с въззивна жалба чрез Плевенски
районен съд пред плевенски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
районен съдия: