РЕШЕНИЕ
№ 187
гр. Пловдив, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова
Деница Ц. Стойнова
при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова
в присъствието на прокурора Димитър. Ив. Махмудиев
като разгледа докладваното от Васил Ст. Гатов Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20225000600442 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХІ НПК.
С обжалваната присъда състав на Пазарджишкия окръжен съд е
признал подсъдимия Ю. Г. А. за виновен по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1
и го осъдил на десет години лишаване от свобода.
Със същата присъда подсъдимият А. бил признат за виновен и по
чл.116, ал.1, т.5 и т.12, пр.1, вр. чл.115 НК и бил осъден на доживотен затвор.
На основание чл.23, ал.1 НК съдът определил едно общо най – тежко
наказание „доживотен затвор“, което подсъдимият да изтърпи при специален
режим.
Съдът се разпоредил с веществените доказателства и с разноските.
С жалбата си подсъдимият и служебният му защитник изразяват
недоволство, свързано с определеното наказание, което намират за явно
завишено и претендират намаляването му.
1
В съдебно заседание представителят на Апелативната прокуратура
намира жалбата за основателна. Счита, че извършеното от подсъдимия
престъпление по чл.116 НК не е изключително тежко и предлага присъдата да
бъде изменена, като на подсъдимият се наложи по – лекото по вид наказание,
предвидено за този вид престъпления, а именно „лишаване от свобода“ в
максималния му размер. По отношение на отнетите след убийството вещи оот
пострадалия прокурорът счита, че деянието на подсъдимия не е кражба, а
такова по чл.206 НК. Претендира приложението на чл.24, ал.1 НК при
определяне на общото наказание по оформилата се съвкупност.
Защитата на подсъдимия се солидаризира със становището на
прокурора и претендира намаляване на наказанието.
Същото иска и подсъдимия.
Апелативният съд, като съобрази доводите на страните, провери
служебно правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 313 и чл.
314 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното:
Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа
обстановка:
В края на м. декември 2020 г Ю. Г. А. заживял във фактическо
съжителство със свид. Ж. С. от село * в дома на майка му в с.*. По време на
съжителството им, свидетелката разбрала,че е бременна от подсъдимият. Тъй
като Ю. Г. А. проявявал болестна ревност по отношение на свид. С., като
често й нанасял побои, психически и физически тормоз на 06.05.2021 г. го
напуснала, казала му да не я търси повече и заявила, че ще направи аборт.
Порадилипса на парични средства свид. С. не прекъснала
бременността.
След като се разделила с подс. А., в началото на м. юни 2021 г.
Ж. С. отишла да живее в село *, обл.* в дома на свид. А. М.- неин баща, който
обаче не я е припознал като свое дете.
Там тя се срещнала с пострадалия С. Г. А. от
същото село. Станали интимни приятели. Двамата със С. спели в
ползван от него лек автомобил, който той паркирал в полето покрай селото
или в предоставена на А. за ползване от свид. З. К.
2
едноетажна кирпичена къща, полуразрушена, намираща се в село
*, ул. „*“ срещу имот № *, в която пострадалият преди това живеел с друга
жена.
Ю. Г. А. не могъл да се примири с това, че свид. Ж. С. го напуснала и
започнал да я търси, за да я върне при него. А. разбрал, че С. е в село * и
живее със С. Г. А., поради което напуснал дома си в село * и отишъл в село *,
за да може да следи С..
Там живеел в една необитаема постройка. Знаел къде се намира
дома на свид. М., тъй като по време на съжителството си със С., двамата му
били ходили на гости.
На 02.06.2021 г. подсъдимият А. решил да отиде на гости в дома на
леля си- свид. К. Н. в село *, обл. *.
През м. февруари 2021 г. сина на Н. свид. Ш. закупил дамски
велосипед марка „*“,и го подарил на майка си, за да може да ходи с него на
работа.
Свид. Н. съхранявала велосипеда в двора на дома си, като обикновено
го подпирала на вътрешната страна на оградата. На същото място го оставила
и вечерта на 05.06.2021 г.
На 06.06.2021 г., Ю. А. станал рано сутринта. В около 07.00 часа,без да
уведоми леля си или братовчед си и без съгласието на свид. Н., взел
велосипеда, качил се на него и го привел в движение.
Стойността на дамския велосипед с надпис „*“ по пазарни
цени към момента на деянието, с приспаднато овехтяване възлизала на 104.50
лв.
С отнетия велосипед Ю. А. се придвижил от село *, обл. * до село *,
обл. *. Установил, че С. и А. спели в ползвания от А. автомобил, а
понякога и в къщата на свид. К..
На 13.06.2021 г. около 03.30 ч. Ж. С. и С. А. се прибрали от * в село *.
Решили да пренощуват в къщата на К.. Двамата влезли в една от стаите в
къщата, осъществили полов акт, легнали и заспали.
Пристигането на С. А. и свид. Ж. С. пред къщат на свид. К. и влизането
им вътре били пряко възприети от подс. А., който ги следял почти
3
непрекъснато.
Ядосан от видяното и преследвайки
целта си да си „върне“ Ж., решил да постигне същата като умъртви
А..
Знаейки, че в двора на свид. М. има брадва, подсъдимият
А. отишъл там, взел брадвата и се върнал при къщата, в която били
С. и А., като навън вече се развиделявало.
Убеден, че те все още спят, А. влязъл вътре през отвор в една от
стените от задната страна на къщата. Видял, че С. и Ж. спели в една от стаите
на намиращ се на пода матрак, приближил се внимателно до тях и започнал
да нанася силни удари предимно в лявата половина на главата на А. с тъпата
част на брадвата. В един момент свид. С. се разбудила от шума и видяла
подсъдимият А. да нанася 4- 5 удара с тъпата част на брадвата по главата на
С., при което лицето му станало цялото в кръв. Свидетелката започнала да
вика за помощ, но А. й казал да мълчи, заплашвайки я, че ще й отсече врата с
брадвата. След нанесените му от А. удари с брадвата, С. А. лежал безжизнен,
не мърдал, изхъркал и според свид.С. спрял да диша. Едва след това А.
преустановил да нанася удари с брадвата.
Подс. А. принудил С. да му помогне да укрие трупа на пострадалия С.
А., което и сторили.
Веднага след това подсъдимият А. преровил джобовете на дънките на
А., като намерил и взел следните вещи: пръстен и синджирче от жълт метал,
парична сума в размер на 200.00 лева и мобилен телефон марка „*“, модел
„*“.
В този момент свид. И. К. бил на работа в склад, ползван от
управляваното от него „*“ ЕООД, намиращ се в селскостопанския двор на
бившето * в село * и доловил откъм главния път викащ за помощ женски
глас: „Помощ, помогнете ми! Веднага свид. К. побягнал в посоката, от която
доловил зовящия за
помощ глас и на ул. „*“, на разстояние от около 50 метра от склада видял на
земята С. и мъж до нея- подсъдимият А., който
я биел, като я скубел и ритал, а тя не спирала да вика за помощ. Свид. К. в се
приближил до тях и видял, че жената е бременна. Хванал подсъдимият А. и го
4
издърпал на разстояние от С..
Веднага след това подсъдимият А. побягнал към къщата, в която
извършил убийството на С. А..
Свидетелката С. казала, че А. е убил с брадва С. А..
Подсъдимият А. избягал и се укрил в град *, като чааст от отнетите от
А. вещи заложил в заложна къща.
На 13.06.2021 г. около 21.30 часа бил задържан от органвите на МВР.
От заключението на съдебномедицинската експертиза за оглед и
аутопсия на трупа на С. Г. А. се установява причината за смъртта, настъпила
вследствие на причинените увреждания с твърд тъп предмет, чрез удари с или
върху такъв.
Преди настъпването на смъртта С. А. е употребил алкохол и се е
намирал в субклинична фаза на алкохолно опиване.
Съдът е приел, че описаната по-горе и инкорпорирана в настоящите
мотиви фактическа обстановка се установила по несъмнен и категоричен
начин от обясненията на подсъдимия, от показанията на свидетелите, от
заключенията на вещите лица по назначените експертизи, както и оот
пприложените по делото писмени и веществени доказателства.
Така приетата от първоинстанционният съд фактическа обстановка е в
съответствие с доказателствата по делото и се възприема изцяло от
въззивната инстанция. За изследване на обстоятелствата, релевантни за
повдигнатите обвинения срещу подсъдимия Ю. Г. А., първата инстанция е
извършила всички необходими процесуално - следствени действия,
изясняващи значимите факти относно престъпната му деятелност преди, по
време и след инкриминирания инцидент.
Правилно съдът е дал вяра на показанията на свидетелите и ги е
кредитирал. Намерил е тези показания за последователни, ясни, точни и
непротиворечиви. Отделно от това е приел, че те кореспондират изцяло с
останалите събрани по делото доказателства и имат значение за правилното
приложение на материалния закон, който извод въззивната инстанция споделя
напълно. Тези показания, закрепени по реда на НПК имат решаващо значение
за установяване на обективната истина и въззивната инстанция споделя
напълно изложените пространни съображения в аргументацията на основният
съд да ги цени и включи в общата доказателствена съвкупност.
5
Подробно и детайлно са изследвани от първата инстанция и
заключенията по назначените експертизи. Аргументирано и обосновано
Окръжния съд им е дал вяра, като изготвени компетентно, обосновано, пълно
и от надлежни специалисти, притежаващи знания в съответните области и
поради това настоящия състав намира включването им в доказателствения
материал за правилно и в съответствие с изискванията на процесуалните
императиви.
С необходимото внимание са анализирани и обясненията на подсъдимия
А.. Първоинстанционният съд ги е кредитирал и включил в
доказателствената съвкупност, като при анализа не е игнорирал както
доказателствените източници, сочещи А. като автор на инкриминираните
деяния, така и тези с оправдателно значение. Изложените за това в мотивите
съображения са пространни и доказателствено обезпечени и въззивната
инстанция ги споделя напълно.
Присъдата е обоснована, основният съд е анализирал всички събрани
доказателства, обсъдил ги е поединично и в тяхната съвкупност и е направил
верни изводи. Налице са достатъчно доказателства, които са дали възможност
на съда да оформи правилно вътрешно убеждение, което е детайлно е
отразено в мотивите.
Изводът на първата инстанция по въпросите на чл.301, ал.1, т.т.1 и 2
НПК са основани на установените при спазване изискванията на
процесуалния закон фактически положения, като в съответствие с тях
законосъобразно е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия А.
по предявените му обвинения.
Въз основа на приетите за установени фактически положения и
вследствие на положените процесуални усилия, първоинстанционният съд е
стигнал до правилния правен извод, че подсъдимият Ю. Г. А. е осъществил от
обективна и субективна страна престъпния състав на чл.196, ал.1, т.1, вр.
чл.194, ал.1 и чл.116, ал.1, т.5 и т.12, пр.1, вр. чл.115 НК.
Окръжният съд задълбочено е изследвал фактологията, релевантна за
обективните и субективните признаци на инкриминираното деяние. Правните
му изводи, обосноваващи престъпна съставомерност и сочещи на субекта на
инкриминираните деяния са направени след обстоен анализ на събраните по
делото доказателства. Въззивната инстанция намира същите за логически
обусловени, вследствие на детайлна и безпристрастна, съобразена с
6
изискванията на процесуалния закон, юридическа оценка на очертаната
доказателствена съвкупност и споделя изцяло предложената аргументация на
основния съд относно процесуалната стойност и тежест на визираните
доказателства.
По жалбата на подсъдимия за явна несправедливост на наложените
му наказания.
Във връзка с депозираните в жалбата на подсъдимия оплаквания,
касаещи явна несправедливост на наложеното наказание, въззивната
инстанция намира за необходимо да отбележи, че индивидуализацията на
наказанието е сложна дейност, при която съдът е длъжен да съобразява и
оценява всички обстоятелства, имащи тежест и значение за постигане на
нужното съответствие между извършеното деяние и следващото се за него
наказание, което по вид и размер да е достатъчно за успешното постигане на
целите визирани ив чл.36 НК. Спазването на тези принципни положения
повлиява и на преценката за неговата справедливост. Ерго, за правилното
определяне на съдържанието на наказателната отговорност винаги е
необходимо индивидуалната тежест на конкретната проява да бъде
разгледана не изолирано, а в съвкупност с данните за личността на дееца,
които ориентират относно нуждата от повече или по-малко интензивно
наказателно въздействие, с оглед комплексното реализиране на целите на
специалната и генералната превенция.
Това не е било съобразено от първоинстанционният съд. При
определяне на наказанието на подсъдимия А., съдът не е съобразил
принципите на индивидуализация на наказанието, надценил е степента на
обществена опасност на деянието и дееца и вън от вниманието му са останали
обстоятелства, имащи съществено значение за правилното отмерване на
санкцията.
Решавайки въпроса за наказателната отговорност на подсъдимия Ю. А.,
съдът е следвало да съобрази, че наказанието „доживотен затвор” е свързано
с наличието на извършено изключително тежко престъпление и
невъзможността другите по вид наказания, със специфичния си санкционен
характер да превъзпитат подсъдимия, т.е. то се налага преимуществено за
постигане на общата, а не на специалната превенция и за изолиране на
общественоопасната личност от обществото.
7
Безспорно престъплението "убийство" по принцип винаги е тежко
престъпление на фона на всички престъпни прояви, регламентирани в
наказателния закон. Изключителната тежест обаче следва да се извежда от
конкретиката на всеки случай и тя трябва да може да се обоснове с
особеностите на самото престъпление, с тези на извършителя и всички други
обстоятелства, които правят обсъжданото деяние "изключително тежко"
извън тези характеристики, които обуславят правната му квалификация. В
тази връзка е необходимо да се посочи, че за съставомерността на
престъплението по чл.116, ал.1 НК е достатъчно деецът да е извършил
убийството при наличие най – малко на едно квалифициращо обстоятелство.
Всяко следващо такова, завишава степента на обществена опасност на
конкретното деяние, което не може да не бъде отчетено, но само по себе си не
може априори да обоснове изключителност на казуса.
В настоящия случай подсъдимият А. е признат за виновен в
извършването на деянието при два квалифициращи признака. Естеството на
тези обстоятелства, имащо отношение към последиците от деянието от една
страна, а от друга - към начина на извършване на престъплението, също не
следва да бъде пренебрегвано при преценката на степента на обществената
опасност на деянието. В случая начинът на осъществяване на убийството не
завишава тази степен. И това е така, тъй като деянието е извършено по един
типичен за тези престъпъления механизъм, а именно с нанасянето на няколко
удара с брадвата по главата на пострадалия, които удари са довели до
настъпването на смъртта му. Тези обстоятелства не могат да характеризират
деянието като брутално и жестоко, както е приел в мотивите си Окръжния
съд, още повече, че липсва и обвинение убийството да е извършено с особена
жестокост. Само предишните осъждания на подсъдимия и обстоятелството,
че същият гравитирал около криминално проявени лица не може да му
придаде вид на лице с такава висока степен на обществена опасност, че
личната превенция да не може да бъде постигната с наказание „ лишаване от
свобода“ и да наложи доживотното му изолиране в пенитенциарните
заведения.
Всичко това сочи, че в случая неправилно предходният съд е преценил,
че предпоставките за налагане на наказание “доживотен затвор“ са били
налице, тъй като нито в самото деяние, нито в личността на неговия
извършител са установени особености, които да разкриват "изключителна"
8
тежест на убийството, която да е по-висока от тази, която самият законодател
е имал предвид при уредбата на санкционната част на това престъпление с
предвиждането като най-лека алтернатива на наказанието "лишаване от
свобода".
Въззивната инстанция намира, че в случая наказание от двадесет
години лишаване от свобода би било достатъчно за постигане на целите на
наказанието, както по отношение на самия подсъдим, така и по отношение на
останалите членове на обществото.
При отмерване на размера на санкцията, съдът не е отчел всички
смекчаващи отговорността обстоятелства. Вън от вниманието на първата
инстанция са останали обстоятелства имащи съществено значение и
оказващи сериозно влияние върху отговорността на подсъдимия А.. Без
необходимата оценка е останало процесуалното му поведение. С дадените в
хода на досъдебното производство обяснения, подсъдимия А. е направил
чистосърдечни самопризнания, с които е спомогнал значително за
разкриване на обективната истина. Такова поведение, изхождайки от
практиката на ЕСПЧ и на националните ни съдилища следва да бъде
толерирано и отчитано при отмерване на санкцията. Оказаното съдействие на
органите на досъдебното производство от страна на подсъдимия А., с което
съществено е спомогнал за разкриване на обективната истина показва
цялостното му отношение към извършеното от него и сочи, че макар и в
минимална степен поправителния процес в него е започнал. Това
обстоятелство разполага със значителен намаляващ отговорността потенциал
и не позволява подсъдимият А. да бъде определен като личиност с
изключително висока обществена опасност, каквото изискване е заложил
законодателят при определяне на наказанието „доживотен затвор“.
Всичко това налага изменение на присъдата, като наказанието на
подсъдимия А. за престъплението по чл.116 НК да бъде намалено от
„доживотен затвор“ на двадесет години лишаване от свобода, а наказанието за
престъплението по чл.196, ал.1, т.1 НК да бъде намалено от десет години
лишаване от свобода на четири години лишаване от свобода.
Следва да бъде ревизирано и определеното на иооснование чл.23, ал.1
НК общо най – тежко наказание, като размерът му следва да бъде намален на
двадесет години лишаване от свобода.
9
Наложилото се намаляване на наказанието на подсъдимия А. води и до
ревизия на присъдата досежно първоначалния режим за изтърпяването му.
Същата следва да бъде изменена, като бъде постановено подсъдимият А. да
изтърпи наказанието си от двадесет години лишаване от свобода при
първоначален „строг“ режим на основание чл.57, ал.1, т.2, б. „а“ ЗИНЗС.
По възраженията на прокурора за неправилно приложение на
материалния закон.
Оплакванията на прокурора за нарушение на материалния закон са
насочени единствено към деятелността на подсъдимия А., свързана с
отнемане на инкриминираните вещи и отнасянето й към съответната правна
квалификация.
Според прокурора, след като пострадалият А. е бил мъртъв, той не е
могъл да осъществява владение върху вещите си и след като подсъдимият ги
е отнел „постмортале“, т.е. след смъртта му деянието му не може да бъде
квалифицирано като кражба, а по – скоро би било такова по чл.206 НК.
Така изложените съображения от прокурора не могат да бъдат
споделени.
От заключението по назначената в хода на досъдебното производство
СМЕ /л.82 от том 2-ри/ се установява, че смъртта на А. не е настъпила в
момента на нанасянето на ударите или веднага след тях, а около 7 часа, когато
е спряла сърдечната дейност и дишането. Това сочи, че към момента на
отнемането на вещите му от подсъдимия А., пострадалият А. е бил все още
жив, макар и в безсъзнателно състояние.
Казусът би могъл да бъде разгледан и от друга гледна точка. На пръв
поглед деянието на подсъдимия би могло да бъде определено като грабеж,
изхождайки от осъществените от подсъдимия два отделни акта спрямо
пострадалия – на насилие и на отнемане на вещите му. За да се квалифицира
обаче деятелността на А. като грабеж е необходимо функционална свързаност
между двата акта - насилието и отнемането, като насилието трябва да е
подчинено на идеята на подсъдимия за отнемане на вещите от владението на
А., а не на идеята да бъде убит. Казано с други думи, при грабежа насилието
трябва не само обективно да създава благоприятни условия за отнемането на
вещи, но и да има отражение в съзнанието на дееца към момента на
предприемането или в процеса на упражняването му, че чрез насилието
10
улеснява именно отнемането на вещите.
От доказателствата по делото е установено, че в инкриминирания казус
отнемането на вещите не само не е съпътствало насилието, а упражняването
му е ясно отграничено във времето спрямо последващите действия по
отнемането. В процеса на упражняваното насилие, осъществено чрез нанасяне
на ударите с брадвата по главата на пострадалия подсъдимият е бил воден
единствено от мотива да причини смъртта му. Едва след приключване на
насилствените действия поради постигане на преследваната цел у
подсъдимият инцидентно е възникнало намерението да отнеме вещите на
пострадалия.
В този случай, след като насилието е упражнено с друга цел, а не
насочено към отнемането на вещи, то тогава не би бил налице грабеж, а
реална съвкупност на кражба и друго престъпление, в случая умишлено
убийство, както и правилно първоинстанционният съд е квалифицирал
съвкупната деятелност на подсъдимия.
В казуса не може да става дума за престъпление обсебване по чл.206
НК. Разликата между кражбата и обсебването отдавна е изяснена както в
правната теория, така и в съдебната практика. При кражбата деецът
противозаконно отнема чуждата вещ без съгласието на собственика й, докато
при обсебването деецът владее веща със съгласието на собственика, но
противозаконно се разпорежда с нея като със своя. От доказателствата по
делото категорично е установено, че отнемането на инкриминирания
велосипед, собственост на К. Н. и на вещите от пострадалия А. е станало без
тяхното съгласие и това не позволява деянията в продължаваната престъпна
дейност на подсъдимия да бъдат квалифицирани като обсебване.
Обобщено, след като подсъдимият е отнел инкриминираните по делото
вещи от владението на собствениците им, без тяхното съгласие и с намерение
противозаконно да ги присвои, както е и сторил, то деянието му осъществява
както от обективна, така и от субективна страна престъплението кражба.
Поради това присъдата в тази си част е обоснована и законосъобразна и
следва да бъде потвърдена, а искането на прокурора за преквалифициране на
деянието на подсъдимия в по – леко такова оставено без уважение.
Не може да бъде уважено и искането на прокурора за увеличаване на
определеното по сложилата се съвкупност наказание по реда на чл.24 НК. В
11
първоинстанционното производство института на чл.24 НК, свързан с
увеличаване на размера на определеното наказание не е бил приложен.
Липсва и съответен протест срещу присъдата в тази част. При това
процесуално положение се активира забраната „ reformatio in pejus“ и
наличието й преклудира по – нататъшната възможност за утежняване на
правното положение на подсъдимия.
При извършената служебна проверка на атакувания съдебен акт, извън
възраженията на страните, въззивната инстанция намира, че съобразно
изискванията на закона съдът се е разпоредил с вешествените доказателства и
точно е възложил направените по делото разноски.
При разглеждането на делото не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
При така установената липса на основания, водещи до отмяна на
атакуваната присъда, съдът намира, че в останалата част следва да бъде
потвърдена.
Предвид горното и на основание чл. 337, ал.1, т.1 и 338 от НПК,
Пловдивският апелативният съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда № 26/13.09.2022г. по нохд № 341/22г. на Окръжен
съд Пазарджик, като:
НАМАЛЯВА размера на наложеното на подсъдимия Ю. Г. А.
наказание за престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 5 и т.12, вр. с чл. 115 НК от
ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР на ДВАДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА.
НАМАЛЯВА размера на наложеното на подсъдимия Ю. Г. А.
наказание за престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.26,
ал.1 НК ОТ ДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА на ЧЕТИРИ
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
ИЗМЕНЯ присъдата в частта досежно приложението на чл.23, ал.1 НК
като НАМАЛЯВА определеното общо най – тежко наказание от
ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР на ДВАДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА.
12
ИЗМЕНЯ присъдата, като я ОТМЕНЯ в частта, с която на подсъдимия
Ю. Г. А. е определен на основание чл.57, ал.1, т.1 ЗИНЗС „специален“
режим за изтърпяване на наказанието „доживотен затвор“, като
ПОСТАНОВЯВА:
- на основание чл.57, ал.1, т.2, б. „а“ ЗИНЗС подсъдимия Ю. Г. А. да
изтърпи така определеното му наказание от ДВАДЕСЕТ ГОДИНИ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален „СТРОГ“ режим.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
РЕШЕНИЕТО може да бъде протестирано или обжалвано пред
Върховния касационен съд на Република България в петнадесетдневен срок
от съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13