Р Е Ш Е Н И Е
№38 18.02.2022
год. гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски административен съд, в публично съдебно заседание на двадесети
януари две хиляди двадесет и втора год., в състав
Председател: ГАЛИНА
ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря Пенка Маринова и в присъствието на прокурора Нейка Тенева,
като разгледа докладваното от съдия Дарина Драгнева КАН дело №471
по описа за 2021 год.,
за да се произнесе, съобрази следното
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във
връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на „ПРО“ ЕАД гр.
София, чрез редовно упълномощен от прокуриста юрисконсулт против Решение №
260118/25.02.2021, постановено по АНД № 38/21г по описа на РС Стара Загора, с
което е потвърдено НП №К-0048309/30.04.2020г на Комисия за защита на
потребителите – РД Пловдив за областите Пловдив, Пазарджик, Смолян, Хасково,
Кърджали и Стара Загора с наложена на касатора имуществена санкция в размер ан
1100лв на основание чл. 208 и за нарушение на чл.114 т.2 от Закона за туризма в
ред ДВ бр.37/2018г., за това, че на 14.02.2020г търговецът „ПРО“ ЕАД предоставя
туристическа услуга хотелиерство в туристически обект хотел „Загоре“, село
Старозагорски бани, община Стара Загора, парк „Дъбова гора“, който не отговаря
на изискванията на Приложение №1 към чл.17 ал1 т.1, Глава Първа „хотели“,
раздел І Хотели категория „Една звезда“ І.1 Изисквания към изграждането на
хотели категория „една звезда“ № по ред ІV Асансьори – за хотели на 4 и повече
етажи, в това число партер-1. Асансьор за пътници; Х. Инсталации,2. Телефонна
инсталация с единен вътрешен номер 9 за връзка с рецепцията; І.2 Изисквания към
обзавеждането и оборудването за хотели категория „една звезда“ № по ред ІІ.
Приемен блок т.1.1 Автомат за почистване на обувки§ І.3 Изисквания към
обслужването № по ред ІІІ.4 Обслужване на гостите на хотела с единен вътрешен номер
за връзка с рецепция. Забележки по приложение №1.6 Хоризонтални и вертикални
комуникации в местата за настаняване да осигуряват достъп, чрез достъпен
маршрут свободно придвижване и възможност за маневриране на инвалидни колички и
хора с намалена подвижност в коридори, асансьори, хотелски стаи, предвидени за
обитаване на хора с увреждания, баня, тоалетна, заведения за хранене и
развлечения и други помещения за основни и допълнителни услуги, както и до
откритите съоръжения. С неизпълнение на тези изисквания при предоставянето на
услуги е извършено нарушение на чл.114 т.2 от Закона за туризма.
За да
потвърди НП РС Стара Загора е съобразил задължителните указания на касационното
Решение №398/29.12.2020г по КАНД № 371/20г по описа на АС Стара Загора да се произнесе
по въпросите за това осъществено ли е нарушение от наказаното дружество, въз
основа на преклудираните с това решение въпроси за спазване правилата на ЗАНН
при издаване на наказателното постановление.
С касационната жалба се иска от съда да приеме, че
въззивното съдебно решение е недопустимо, тъй като отмененото Решение №
260025/10.09.2020г, постановено по АНД 1180/20г по описа на РС Стара Загора е
влязло в сила, поради липса на право на АНО да го обжалва, а следователно и
Решение №398/29.12.2020г по КАНД №371/20г е нищожно. Заявено е искане да се
прогласи нищожността на Решение №398/29.12.2020г постановено по КАНД №371/20г
по описа на АС Стара Загора, което е недопустимо да се въвежда с възражение в
хода на касационно административно наказателно производство, а като резултат да
бъде обезсилено обжалваното въззивно съдебно решение. В условията на
евентуалност да се отмени въззивното съдебно решение и потвърденото с него НП,
като се има предвид нормата на чл.3 ал.2 от ЗАНН поради отмяна на цитираната
Наредба. Евентуално да се приложи чл.28 от ЗАНН или най-сетне да се намали
имуществената санкция до минималния размер. Претендират се разноски пред двете
съдебни инстанции за юрисконсулт.
Ответника КЗП – Регионална дирекция за областите
Пловдив, Пазарджик, Смолян, Хасково, Кърджали и Стара Загора не се
представлява.
Представителя на Окръжна
прокуратура Стара Загора дава заключение за неоснователност на касационната
жалба.
Касационният
състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените
от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и
като извърши на основание чл. 218, ал.2 от АПК служебна проверка на
валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с
материалния закон, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която
съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Нищожността
на съдебен акт се претендира с отделен иск, но не и с възражение в съдебното
производство по ЗАНН. Предмет на съдебен контрол е въззивно съдебно решение,
постановено при ново разглеждане на същото дело от друг състав на въззивния
съд, при което е следвало да се изпълнят указанията на касационната инстанция
за произнасяне по въпросите осъществено ли е деяние, представлява ли нарушение
на правната разпоредба, приложена от АНО, законосъобразно ли е определен вида и
размера на административната имуществена санкция, налице ли са основания за
освобождаване от административно наказателна отговорност, съответно ако е
приложимо преценка на условията по чл.3 ал.2 от ЗАНН и спазване на сроковете за
образуване на производство и неговото приключване от компетентен орган.
Въззивния
съд е изложил мотиви относно фактите, които доказват административното
обвинение и които не са били въведени и с въззивната жалба като спорни
обстоятелства, поради което не следва да бъдат отново повтаряни, а да се
препрати към тях. В отговор на наведените доводи за приложение на чл.3 ал.2 от ЗАНН следва да се каже, че промяната в изискванията, на които следва да
отговарят туристическите обекти с категория една звезда, извършена с отмяна на
действащата към датата на нарушение Наредба и приемане на нова регламентация с
подзаконов нормативен акт не е по-благоприятен закон. Такъв закон би била
правна норма, която обявява правилото за поведение, от което лицето се е
отклонило за не наказуемо деяние или за наказуемо с по-леки по вид и/или размер
административни наказания. Разпоредбата на чл.3 ал.2 от ЗАНН е изключение от
императива на чл.3 ал.1 за прилагане към деянието на онзи закон, който е бил в
сила по време на извършването му. Касае се материално закон, който съдържа
правната норма – хипотеза, диспозиция и санкция, които не е задължително да са
разписани в текста на една разпоредба. Материалния закон с неговата хипотеза,
която препраща към конкретните изисквания на Наредбата е чл.114 ал.1 т.2 от
Закона за туризма – ако се предоставят услуги / действие/, то това действие да бъде извършвано в обект,
който да отговаря на изискванията на Наредбата, съгласно признатата му
категория. Задължителното условие към дейността по предоставяне на услугите
продължава да е елемент на диспозицията на чл.114 ал.1 т.2 / ако .. то../, а
при нарушаването му е предвидена административно наказателна отговорност в чл.
208 от Закона за туризма. Тази разпоредба е описва конкретна съставомерна
хипотеза, която визира отклонението от диспозицията на чл.114 ал.1 т.2 от Закона
за туризма като основание за налагане на глоба или имуществена санкция. Няма
промяна нито във вида, нито в размера на предвиденото наказание, нито е
отпаднала наказуемостта за отклонение от предписанието на чл.114 ал.1 т.2 от
Закона за туризма. основанието за
неговото налагане не е отпаднало към настоящия момент, за да бъде прието, че е
налице условието за приложение на чл.3 ал.2 от ЗАНН.
Маловажен
случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН е онова деяние, отговарящи на признаците на
чл.6 от ЗАНН, което се отличава от обичайните други случаи на сбъдване на
административно наказателен състав по признаците посочени в чл.93 т.9 от НК вр.
с чл.11 от ЗАНН – липса или малозначителни вредни последици или с оглед на
други смегчаващи отговорността обстоятелства. Състава на нарушението е формален – без
съставомерен резултат, но сама по себе си дейността, осъществявана при
множество не съответствия с изискванията, нарушава в по-голяма степен, в
конкретния случай правата на потребителите с намалена подвиждност. Изброените
липси на асансьор в 4-етажна сграда, разполагане на стаите за лица с намалена
подвижност на втория етаж, липсата на телефон за връзка с рецепция са факти,
които лишават от равни възможности лицата в неравностойно положение. От правно
значение за преценка на маловажността на случая е вида и степента на засягане
на охранения обект по аргумент от чл.93 т.9 от НК вр. с чл.11 ЗАНН. С оглед
изложеното не е налице и основание да се измени размера на имуществената
санкция от 1100лв на 1000лв, колкото е предвидения законов минимум.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Административен съд Стара Загора
Р Е Ш И
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение
№260118/25.02.2021 год., постановено по
АНД №38/2021 год. по описа на Районен съд Стара Загора.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.