Р Е Ш Е Н И Е №260030
гр. Шумен, 17.12.2020 г.
Шуменският окръжен съд, търговско отделение в открито заседание на десе- ти декември две хиляди и двадесета година в състав:
Окръжен съдия: Константин Моллов
при секретар Таня Кавърджикова, като разгледа докладваното от окръжния съдия Константин Моллов т. д. № 55 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по депозирана искова молба от
Г. Б.Х., ЕГН ********** с адрес: ***, чрез адв. Н.Н.Д. с адрес ***, ...против ЗД
„Бул Инс” АД, ЕИК *, , със седалище и адрес на управление гр. С...,
представлявано от С.С.П. и К.Д.К.. Ищецът твърди, че на 18.10.2018 г., около
10.30 ч. на път ІІІ – 7003 в района на километър 29+448 в посока от с. И.към с.
В.е настъпило ПТП, при което л.а. „Сеат“, модел „Ибиса“ с рег. № , управля- ван
от А.М.Д., движейки се с висока скорост, в условията на огра- ничена видимост,
при опасност от сблъсък с движещия се пред него товарен авто- мобил, предприема
маневра, като навлиза в лентата на насрещно движение и се удря в движещия се по
нея товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „Актрос“ с рег. № . В резултат на
ПТП, намиращият се в лекия автомобил Г.Б.Х.
е получил увреждания, изразяващи се в счупване на крака и мо- зъчно сътресение
без открита вътречерепна травма. Същият е приет в „МБАЛ – Шумен“ АД за лечение.
Възстановяването на пострадалия е било постепенно и трудно, като стресът от ПТП
не е преодолян. Към настоящия момент все още е обездвижен и постоянно има нужда
от чужда помощ.
За л.а. марка „Сеат“,
модел „Ибиса“ с рег. № , управляван от А.М.Д. е имало сключен с ответника
договор за задължителна застра- ховка „Гражданска отговорност”, обективиран в
застрахователна полица със срок за валидност от 03.11.2017 г. до 02.11.2018 г.
Ищецът в качеството си на увредено лице е отправил до ответното дружество молба
за възмездяването на претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания, като е предста- вил документите, с които разполага.
Застрахователят е отказал изплащане на обез- щетение. Ищецът претендира ответното дружество да му заплати
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000.00
лв., ведно със законна- та лихва върху претендираната сума, считано от датата
на деликта – 18.10.2018 г. до окончателното й изплащане.
ЗД „Бул Инс” АД оспорва исковата молба по основание и размер. Не се ос- порва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за процесния л. а. „Сеат“, модел „Ибиса“ с рег. № . Не е налице осъществен деликт. Не са налице нито един от елементите на фактическия му състав, в това число противоправност и вина в по- ведението на водача на л. а. Оспорва твърдения в исковата молба механизъм на ПТП. Направено е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. Постра- далият е пътувал без поставен предпазен колан. Евентуално твърди, че ищецът се е качил в автомобил, управляван от алкохолно повлиян водач. Счита че не са налице доказателства, че ищецът е претърпял, твърдените от него увреждания. Претен- цията за неимуществени вреди е прекомерна и не отговаря на принципа на справед- ливост. Искът за лихва от датата на процесното събитие е неоснователен.
От събраните по делото доказателства, не оспорени от страните, преценени по отделно и в съвкупност съдът приема за установено следното:
ДП № 496/2018 г. по описа на РУ – Нови пазар (преписка вх. № 1124/2018 г. по описа на НПРП) е образувано затова, че на 18.10.2018 г. около 10.30 ч. на път ІІІ-7003 в района на километър 29+448 в посока от с. И., област Ш.към с. В., област Ш.при управление на МПС от А.М.Д. – лек автомобил „Сеат Ибиса“ с рег. № Н , негова собственост, нарушил прави- лата за движение по пътищата в резултат на което по непредпазливост причинил значителни имуществени вреди на товарен автомобил „Мерцедес Актрос“ с рег. № , собственост на „Пътища“ АД гр. Ш., както и сред на телесна по- вреда (трайно затруднение в движението на долен крайник) на Г.Б.Х.. В Постановление за прекратяване на наказателното производство от 18.11. 2019 г., че разследването е приключило с мнение за повдигане на обвинение срещу А.М.Д. за престъпление по чл.343, ал.1, б. „а“ във вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК, но според районният прокурор липсват категорични доказателства за наличието на конкретна поведенческа активност, осъществяваща престъпния състав. Пострадалият от ПТП Г.Б.Х., се е възползвал от правото, предоставено й с чл.343, ал.2 от НК да поиска прекратяването на досъдебното про- изводство и предвид наличието на предпоставките визирани в разпоредбата, съща- та е приложена и наказателното производство е прекратено.
Страните не оспорват наличието и съдът е приел за безспорно установено обстоятелството, че за лекия автомобил марка „Сеат“, модел „Ибиса“ с рег. № , с който е извършено ПТП е налице валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” със ЗД „Бул Инс” АД, обективиран в застрахователна полица № BG/02/117002918364, валидна към датата на ПТП.
По делото е допусната и извършена комплексна автотехническа и медицин- ска експертиза. Видно от депозираното заключение се установява, че на 18.10.2018 г. около 10.30 ч. товарен автомобил „Мерцедес Актрос“ с рег. № се движи по път ІІІ-7003 в посока от с. В.към с. И.. В същото време, по същия път, но в обратна посока се движи лек автомобил „Сеат Ибиса“ с рег. № Н . Наближавайки км. 29+448, водача на лекия автомобил забелязва, че пред него с ниска скорост се движат товарен автомобил и трактор с прикачен инвентар. Водачът на лекия автомобил е задействал аварийно спирачната му уредба и по пътното платно остават спирачни следи. Същевременно, преценява, че няма да може да спре преди движещите се МПС и предприема изпреварване на същите, като навлиза в насрещната лента за движение и с предната си част се удря в лявата предна част на товарния автомобил. В момента, в който водачът на товарния авто- мобил „Мерцедес Актрос“ забелязва маневрите на лекия автомобил, задейства спи- рачната система на товарния автомобили предприема спиране, независимо от това последва удар. В резултат на удара и в следствие разликата в масите на двете МПС, лекия автомобил се завърта по посока обратна на часовниковата стрелка и е изтлас- кан в обратна посока на около 16 метра.
Скоростта на товарния автомобил „Мерцедес Актрос“ към момента на на- стъпването на ПТП е била от порядъка на 45 км./ч., а преди момента на забеляз- ване на опасността и задействане на спирачките е около 75 км./ч.
Скоростта на лекия автомобил „Сеат Ибиса“ към момента на удара е била от порядъка на 32 км./ч., а преди удара е била около 77 км./ч.
В материалите по досъдебното производство няма данни за ограничаване на скоростта с пътни знаци. Максималната скорост на движение е 90 км./ч. на лекия автомобил и 80 км./ч. за товарния автомобил. И двете МПС са се движили до мак- симално допустимата скорост за участъка, в който е възникнало ПТП.
От техническа гледна точка, при възникване на опасна ситуация, водача на всяко МПС е длъжен да намали скоростта си на движение и при необходимост да спре. Непосредствено преди настъпване на конкретното ПТП, водача на товарния автомобил е задействал спирачната система на автомобила. Водачът на лекия авто-, мобил също е задействал аварийно спирачната система на автомобила, но е пред- приел действие по изпреварването на двете МПС, движещи се преди него. От техническа гледна точка тази маневра е неправилна поради обстоятелството, че при такова изпреварване, автомобилът навлиза в насрещната лента за движение и съз- дава опасност за насрещно движещите се МПС, така, както се е случило в конкрет- ната ситуация. При насрещно движещи се МПС величините на скоростите им се сумират, а при попътно движещи се МПС величините на скоростите се изваждат. С оглед на това според вещото лице не скоростта на движение на лекия автомобил е несъобразена с конкретната обстановка, а действията на водача и поведението му са несъобразени с пътната обстановка и другите участници в движението. Ако во- дачът на лекия автомобил „Сеат Ибиса“ с рег. № Н след задействане на спирачния механизъм на автомобила е продължил движението си в собствената си лента е напълно вероятно да бъде избегнато ПТП. Последствията от евентуално настъпило ПТП с движещото се пред него МПС ще са значително по малки и по-леки, поради обстоятелството, че сумарната скорост на удар ще е значително по-малка, вследствие на разликата на скоростите на движение на двете МПС.
Непосредствената причина за настъпването на ПТП на 18.10.2018 г. е навли- зане на лекия автомобил „Сеат Ибиса“ с рег. № Н в насрещната лента за движение, която се явява лентата за движение на товарен автомобил „Мерцедес Актрос“ с рег. №. Ударът между двата автомобила е бил предотвратим, ако водачът на лекия автомобил А.М.Д. е упражнил необходимия контрол при управлението му и не е допуснал навлизане в насрещната лента за дви- жение.
Лекият автомобил „Сеат Ибиса“ с рег. № е снабден с фабрично монтирани предпазни колани на предните две седалки и на трите места на задната седалка.
При ПТП, ищецът е получил следните травматични увреждания – съчетана травма: глава, гръден кош и крайници, изразяваща се в: 1) контузия на главата: охлузвания по лицето и мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма; 2) контузия на гръдния кош: охлузвания в горната част на гръдния кош и дясна гръд- на половина и мекотъканна травма на гръдния кош, без счупвания на ребра и пле- вро-пулмонални усложнения; 3) контузия на крайниците: фрактура на втората ме- татарзална кост на лявото ходило в областта на главичката й. Между претърпяното ПТП и установените травматични увреждания е налице пряка причинна връзка.
На ищеца е било проведено консервативно лечение, по отношение на уста- новеното мозъчно сътресение. Изписан е на шестия ден в стабилизирано соматично и неврологично състояние. По отношение на установената фрактура на втората предноходилна кост на лявото ходило е наложена гипсова имобилизация на лявата подбедрица и ходило за 25 дни. Не са налице медицински документи кога и от кого е свалена имобилизацията, данни за приложена рехабилитация, физиотерапия, ле- чебна физкултура и др.
В началото непосредствено след травмата лекостепенното мозъчно сътресе- ние обикновено причинява главоболие, гадене, светобоязън, световъртеж в различ- на степен, които постепенно намаляват и отшумяват с времето в рамките на 2 – 3 седмици. Няма данни за последващи усложненияна травмената болест на мозъка.
Мекотъканната травма на гръдния кош без фрактура на ребра и плевропул- монални усложнения също може да обуслови умерена болезненост при движение, закашляне, дълбоко вдишване в дясната гръдна половина за 10-15 дни.
Счупването на втората предноходилна кост не ограничава напълно възможността за ходене, но причинява болезнена и анталгична походка. Възможно е след сваляне на имобилизацията, болезнеността при ходене да се усили в хода на раздвижването, след което постепенно отшумява. Предвид липсата на констатирани усложнения средния срок за възстановяване на такава фрактура е около 45 дни. Понякога е въз- можна поява на непостоянна болезненост при промяна на времето и физическо пре- товарване на крайника.
Към настоящия момент, предвид представената актуална рентгенография на лявото ходило, установената фрактура е напълно консолидирана и на мястото на същата не са налице патологични костни промени, които биха могли да причинят ограничения в движението на ходилото.
Основната функция на предпазния колан е да ограничи движението на тяло- то в купето, като го притисне към седалката и не му позволи да полети напред. При поставен предпазен колан и при по-ниска скорост на сблъсъка (до 60 км./ч.) трав- матичните увреждания обикновено са леки и повърхностно разположени, докато при висока скорост, са възможни тежки травми в гръдната и корената област, при- чинени от самия колан. В конкретния случай, вида и анатомичното разположение на конкретно установените травматични увреждания не са достатъчни според ве- щите лица за формиране на категорично становище дали ищецът е бил с поставен предпазен колан. В медицинската документация липсват конкретни описания на формата, големината, пространствената ориентация на травмите, разположени в анатомичните зони, пред които преминава правилно наложеният триточков предпа- зен колан. Регистрирано е само наличие на охлузвания в „горната част“ на гръдния кош и в „дясната му половина“. Следва да се съобрази, че охлузванията не се полу- чават по механизма на удар.
Въз основа на заключението по КСАМЕ, като взе предвид: 1) основната функция на предпазния колан да ограничи движението на тялото, като го притисне до седалката и не му позволи да полети напред; 2) при поставен предпазен колан същият ефективно предпазва пътника при скорост на движение на МПС до 60 км./ч., като в този случай травматичните увреждания са леки и повърхностни; 3) в момента на удара скоростта на лекия автомобил е около 32 км./ч.; 4) ударът между МПС, участващи в ПТП, е челен, т.е идва отпред, при което тялото на ищеца полита напред и 5) наличието на сериозно травматично увреждане на ищеца, вслед- ствие на ПТП, представляващо мозъчно сътресение, което може да се получи само в резултат на силен удар по главата му, съдът приема, че ищецът е бил без поставен предпазен колан. Предвид ниската скорост на лекия автомобил към момента на удара, ако ищецът беше с поставен предпазен колан, той нямаше да получи мозъчно сътресение, тъй като при тази скорост поставения предпазен колан би го предпазил ефективно от толкова сериозно травматично увреждане.
За установяване на наведените твърдения за претърпени от него болки и страдания, ищецът е ангажирал гласни доказателства. В съдебно заседание е разпи- тана свидетелката Б.Х. А– майка на ищеца. Свидетелката от два- десет години живее в гр. С.. Научила за ПТП по телефона, половин час след инцидента. Синът й се лекувал в болницата около 15 – 20 дни, след което лечение- то му продължило в къщи, като ищецът лежал около година. Свидетелката се гри- жела за ищеца един месец след изписването му от болницата, а след това за него се грижели съпругата му и неговата баба. Свидетелят изпитвал болки и имал нужда от чужда помощ за задоволяване на хигиенните и битови потребности. Към настоя- щия момент пострадалия бил много нервен, избухлив, оплаква се че кракът продъл- жавал да го боли и куцал.
Съдът кредитира показанията на свидетелката в частта относно обстоятелст- вата, че след изписването от болницата ищецът е изпитвал силни болки и се е нуждаел от чужда помощ, тъй като те кореспондират със събраните в хода на про- цеса доказателства и предвид факта, че свидетелката има преки и непосредствени впечатления от състоянието на ищеца в месеца непосредствено след изписването му от болницата.
Съдът не кредитира показанията на свидетелката относно обстоятелствата, че ищецът е бил лекуван в болницата в продължение на 15-20 дни, че лечението му е продължило една година и че към момента все още изпитва болки и куца. В тази част показанията на свидетелката са изолирани и не се подкрепят от други доказа- телства, които да потвърдят верността им и не кореспондират със събраните в хода на процеса доказателства. Видно от история на заболяването (л.35-л.36) и епикри- зата (л.37), издадени от „МБАЛ-Шумен“ АД лечението на ищеца в болницата е продължило 6 дни от 18.10.2018 г. до 24.10.2018 г. Свидетелката по същество не възпроизвежда свои преки и непосредствени възприятия за състоянието на ищеца след месеца, в който е полагала грижи, а преразказва, това което е чула от трети лица. Свидетелката се е грижила за ищеца през първия месец, след изписването му, а след това е заминала и за пострадалия са се грижили други близки роднини.
Не се спори между страните, а и от представените по делото писмени дока- зателства се установява, че на 09.01.2020 г. ответникът е получил застрахователна- та претенция на ищеца, към която са били приложени проект за искова молба, адво- катско пълномощно и постановление за прекратяване на наказателното производст- во от 18.11.2019 г. по ДП № 496/2018 г. по описа на РУ – Нови пазар (преписка вх. № 1124/2018 г. по описа на НПРП). С писмо от 29.01.2020 г., застрахователят е изискал посочените в писмото документи, включително постановлението за пре- кратяване на наказателното производство в цялост в оригинал или четливо копие, за да може да се произнесе по застрахователната претенция.
С писмо получено в ответното дружество на 06.04.2020 г., ищецът е пред- ставил на застрахователя история на заболяването, издадено от „МБАЛ – Шумен“ АД, протокол за оглед на местопроизшествието от 18.10.2018 г., 2 бр. автотехни- чески експертизи по досъдебното производство и постановлението за прекратяване на наказателното производство от 18.11.2019 г. Ответното дружество с писмо от 10.04.2020 г. отново е изискало част от посочените в предходното му писмо доку-менти, които не са представени от ищеца, както и служебна бележка от Районна прокуратура – Нови пазар, че постановлението за прекратяване на наказателното производство на е обжалвано.
С оглед на изложената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
Налице е правен спор относно заплащане на обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди. Предявените обективно и комулативно съединени искове срещу ответното дружество са с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
По допустимостта на иска съдът се е произнесъл с определението си по чл. 374 от ГПК от 07.10.2020 г.
Разгледани по същество искът е частично основателен, поради следните съ- ображения:
Съгласно чл.429, ал.1, т.1 от КЗ с договора за застраховка “Гражданска отго- ворност”, застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от не- го на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застра- хователя се осъществява чрез заплащане обезщетение на увреденото лице за пре- търпените от него вреди, които могат да са имуществени и неимуществени и са пряк и непосредствен резултат от увреждането. С чл.432, ал. 1 от КЗ е уредена въз- можността пострадалото лице, спрямо който застрахованият е отговорен, да предя- ви пряк иск срещу застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност”. Отго- ворността на застрахователя е функционално обусловено и тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да е налице отговорността на застрахователя по чл.432, ал. 1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува ва- лидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка “Гражданска отговорност” между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – за- страхован, спрямо увредения за обезщетение на причинените вреди.
От събраните в хода на процеса доказателства се установява, че ПТП е на- стъпило при предприемане от водача на застрахованото МПС А.М.Д. маневра за изпреварване на движещите се пред него товарен автомобил и трак- тор с прикачен инвентар, при което е навлязъл в насрещната лента за движение, по която в този момент в обратна посока се е движел товарен автомобил. Маневрата е предприета от А.М.Д. без да се е убедил, че няма да създаде опас- ност на другите участници в движението. Ударът между участващите в ПТП авто- мобили е щял да бъде избегнат, ако А.М.Д. е контролирал упра- влявания от него лек автомобил и не е допуснал навлизане в насрещната лента за движение. На следващо място, независимо, че лекият автомобил се е движел със скорост под максимално допустимата за съответния пътен участък, водачът му не е избрал подходящата скорост, даваща му възможност да намали скоростта или да спре за да предотврати сблъсъка с движещите се пред него в същата лента товарен автомобил и трактор. Налице са предпоставките на чл.45 от ЗЗД за ангажиране деликтната отговорност на водача на лек автомобил марка „Сеат“, модел „Ибиза“ с рег. № А.М.Д.. С поведението си той е нарушил на чл.25, ал.1 от ЗДвП съгласно който водач на пътно превозно средство, който ще пред- приеме каквато и да е маневра, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. Нарушена е и разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, задължаваща водачите да контролират не- прекъснато пътните превозни средства, които управляват. Допуснато е и наруше- ние на чл.20, ал.2 от ЗДвП, съгласно който водачите на пътните превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с характера и интензивността на движението. Действията му са довели до настъпилото ПТП в резултат на което ищецът е получил травматични увреждания.. Следователно нали- це са всички предпоставки на фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, а именно проти- воправно действие, вреда и причинна връзка между виновното и противоправно поведение на деликвента и настъпилите вреди, както и вина. Последната се предпо- лага до доказване на противното – чл.45, ал.2 от ЗЗД, като в настоящия процес тази презумпция безспорно не е оборена от ответната страна.
Налице е валидно сключен застрахователен договор за застраховка „Граж- данска отговорност“ по отношение на отговорността на водачите и ползвателите на лек автомобил марка „Сеат“, модел „Ибиса“ с рег. № . Застрахователния договор е обективиран в застрахователна полица № BG/02/117002918364, като застраховката е валидна към момента на увреждането.
Съгласно чл.477, ал.1 от КЗ обект на застраховане по застраховката “Граж- данска отговорност” на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахо- ваните физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуще- ствени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят. В кръга на застра- хованите лица, видно от чл. 477, ал.2 КЗ, са собственикът на МПС, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което ползва автомобила на законно основание, т. е. всяко лице във фактическа власт, на което се намира автомобила, която не е установена противоправно. В хода на процеса не са установени обстоятелства за противоправно установена фактическа власт върху МПС. Следователно валидната застраховка към момента на увреждащото ПТП е основание за носене на отговорност от ответника - застрахователното дружество по чл. 432, ал.1 във вр. с чл.429, ал.1, т.1 от КЗ, поради което същото следва да обез- щети вредите, претърпени от ищеца, като пряка и непосредствена последица от по- ведението на застрахования водач.
Ответникът е направил възражение за съпричиняване на вредоносния ре- зултат от страна на Г.Б.Х.. Съпричиняващо вредата по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД е не всяко поведение на пострадалия, дори когато не съответ- ства на предписаното от закона, а само това чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена последица за произлезлите вреди. От значение е само лич- ното поведения на пострадалия, неговите конкретни действия, с които е създал предпоставки за настъпване на увреждането. В конкретния случай, въз основа на събрани те в хода на процеса доказателства се установява, че ищецът е бил без поставен предпазен колан. Следователно отговорността на деликвента следва да се ограничи при отчитане последиците от поведението на ищеца. Анализирайки съб- раните по делото и релевантни за спора факти, предвид броя на участниците в ПТП и техния принос, броя и вида на получените травми съдът приема че приносът на ищеца следва да се определи на 20%, до който размер следва да се намали отговор- ността на прекия причинител при обезщетяване на претърпените от него в резултат на ПТП вреди.
По отношение размера на претенцията за обезщетение на неимуществени вреди, следва да се има предвид, че то има за цел да репарира болките, страданията и другите нематериални последици, възникнали от деликта. Размерът на неимуще- ствените вреди следва да бъде определен от съда по справедливост – чл. 52 от ЗЗД. С оглед на това, следва да се съобрази възрастта на ищеца, конкретните прояви на увреждане, физическите и емоционални отрицателни последствия от причинените с ПТП травми, периода на възстановяване и необходимостта от допълнително лечение. Към датата на ПТП пострадалият е на 27 години. Оздравителния процес е продължил общо 45 дни, като в тези рамки последствията от мозъчното сътресение са преминали за две-три седмици, а болките в резултат на травмата на гръдния кош за 10-15 дни. Проведено е консервативно лечение, без усложнения, не са правени операции или други медицински процедури, които допълнително да стресират и натоварят психически ищеца. Травмите получени в резултат на ПТП са причинили болки, които първоначално са били доста силни, но впоследствие са отслабнали. Следва да се съобрази, че след свалянето на имобилизацията болките в крака са се усилили отново. Болките, като и зависимостта от чужда помощ са създали диском- форт и негативни психични изживявания. Ищецът е възстановен напълно и не са налице ограничения в движението на ходилото. Не са налице и други неблагоприя- тни последици в резултат на получените травми, водещи до неблагоприятни про- мени и ограничения в професионалния и социален живот на пострадалия. На тази основа съдът приема че е справедливо на Г.Б.Х. да се присъди обезщетение за неимуществени вреди, причинени й вследствие на травматичните увреждания в размер на 15 000.00 лв. Отчитайки приноса на пострадалия на 20% и след приспадане на този принос от определения размер на обезщетението за неимуществени вреди, на ищеца следва да се присъди обезщетение в размер на 12 000.00 лв., а за разликата до претендирания размер от 40 000.00 лв. да бъде от- хвърлен.
Относно акцесорната претенция за законна лихва.
Ищецът претендира законната лихва върху поисканото обезщетение за не- имуществени вреди от датата на деликта - 18.10.2018 г. до окончателното й изпла- щане. Претенцията му за законната лихва се основава на чл.429 от КЗ.
Чл.429, ал.1 от КЗ предвижда застрахователят да покрие отговорността на застрахования за причинените на увреденото лице вреди, които са пряк и непосред- ствен резултат от застрахователното събитие и отговорността на застрахования за неизпълнение на негово договорно задължение. И при двата случая разпоредбата на чл.429, ал.2, т.2 от КЗ изрично предвижда, че застрахователното обезщетение включва и лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице, но при условията на ал.3. В чл.429, ал.3, изр.2 от КЗ е въве- дено ограничение на дължимите лихви, които застрахователят заплаща в рамките на застрахователното обезщетение. Застрахователят заплаща само лихвите за заба- ва, дължими от застрахования, които текат от момента на по-ранната от двете дати, а именно: датата на която застрахователят е уведомен за застрахователното съби- тие от застрахования на основание чл.430, ал.1, т.2 от КЗ или от датата на уведо- мяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от увредено- то лице или от датата на предявяване на застрахователната претенция от увредения, но не и от датата на настъпване на застрахователното събитие.
В чл.493, ал.1, т.5 от КЗ по отношение на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е предвидено, че застрахователят покрива отговорността на застрахования за лихвите по чл.429, ал.2, т.2 от КЗ, т.е при ограниченията на чл.429, ал.3 от КЗ – само в рамките на застрахователната су- ма и за периода от уведомяване на застрахователя за настъпване на застраховател- ното събитие, респективно предявяване на претенция от увреденото лице. В чл.494, т.10 от КЗ изрично се изключват от застрахователното покритие всички разноски и лихви извън тези по чл.429, ал.2 и ал.5 от КЗ при спазване на условията по чл.429, ал.3 от КЗ, т.е. не се покриват лихвите от датата на деликта до датата на уведомява- нето на застрахователя.
В случая следва да се съобрази и чл.498 от КЗ, съгласно който увреденото лице, което желае да бъде обезщетено е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл.380 от КЗ. След предявяване на претенцията за застрахователя е предвиден срок за произнасяне по чл.496 от КЗ, като непроизнасянето и неплащането в срок на застрахователно обезщетение води до изпадане на застрахователя в забава – чл.497, ал.1 от КЗ и съответно възмож- ността увреденото лице да предяви иск срещу него в съда – чл.498, ал.3 от КЗ. Следователно при предявяване на пряк иск от увреденото лице срещу застрахова- теля на основание чл.432, ал.1 от КЗ по застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на дължимото застрахователно обезщетение от момента в който е изтекъл срока по чл. 497, ал.1 от КЗ, но не и от датата на деликта. В този смисъл Решение № 128 от 04.02.2020 г. по т. д. № 2466/2018 г. на ВКС, І т.о. ТК.
В конкретния
случай писмото, съдържащо претенцията на увреденото лице е получена от
застрахователя на 09.01.2020 г. Нито в това писмо, нито във второто писмо на
ищеца, получено от застрахователя на 06.04.2020 г., не е посочена банко вата му
сметка Застрахователят е изискал
допълнителни документи за да може да се произнесе по претенцията с писмата си
от 29.01.2020 г. и 10.04.2020 г., включи-
телно и служебна бележка от РП - Нови пазар, че постановлението за прекратяване
на наказателното производство не е обжалвано. Застрахователят е указал, че до
представяне на влязъл в сила акт, доказващ виновността на водача, управлявал за-
страхованото МПС няма основание за изплащане на поисканото застрахователно
обезщетение. Въпреки изричното искане на застрахователя, ищецът не е предста- вил
служебна бележка от РП – Нови пазар.
Съгласно чл.380, ал.3 от КЗ непредставянето на банковата сметка от страна на увредения има последиците на забава на кредитора по отношение на плащането, като застрахователят не дължи лихва по чл.409 от КЗ. Но в случая застрахователят е възпрепятстван не само от обстоятелството, че ищецът не е предоставил данни за банковата си сметка, но и от факта, че увреденото лице не е представило всички изискани по реда на чл.106, ал.3 от КЗ документи. Следва да се отбележи че от документите, представени от ищеца на застрахователя не може да се направи кате- горичен извод за виновността на водача, управлявал застрахованото МПС. Видно от постановлението на РП-Нови пазар от 18.11.2019 г. наказателното производство е прекратено не само поради това, че пострадалият Г.Б.Х. се е възползвал от правото, предоставено му от чл.343, ал.2 от НК, но и поради извода на районният прокурор, че липсват категорични доказателства за осъществяването на престъпния състав по чл.343, ал.1, б. „а“ във вр. с чл.342, ал.1, пр. 3-то от НК от водача на застрахованото МПС. С оглед на това искът за лихви за забава до датата на подаването на исковата молба е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Претенцията за законна лихва върху уважения размер на главницата от дата- та на подаване на исковата молба – 12.06.2020 г. до окончателното й изплащане на ищеца е основателна и следва да бъде уважена.
Относно разноските по делото.
Ищецът е освободен от държавни такси и разноски, но не и от заплащане на направените от ответника разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.
От приложените по делото доказателства се установява, че направените от ответника разноски са в размер на 2 400 лв., от които депозит за възнаграждение на вещите лица в размер на 600.00 лв. и платен адвокатски хонорар в размер на 1 800.00 лв. Не са представени доказателства за начисляване и плащане на ДДС върху платения адвокатски хонорар, а именно данъчния документ по чл.86, ал.1, т.1 от ЗДДС. Обстоятелството, че представляващият ответното дружество адвокат е регистриран по ЗДДС не означава, че ДДС е начислен и внесен. Т.е. не са налице основания на ответника да се присъжда дължимия ДДС в размер на 20% от размера на изплатения адвокатски хонора . На основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответника следва да се присъдят направените разноски съразмерно с отхвърлената част от претенциите в размер на 1 680.00 лв.
Съдът на основание чл.38, ал.2 от ЗА следва да определи адвокатско възна- граждение на процесуалния представител на ищцата в размер не по-нисък от пред- видения в наредбата по чл.36, ал.2 от ЗА минимум. Предвид заявените по делото интереси и съгл. чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокат- ските възнаграждения, адвокатското възнаграждение в общ размер е 1 830 лв. С оглед на това ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния пред- ставител на ищцата, съразмерно с уважената част от претенциите й, адвокатско въз- награждение в размер на 519 лв. Неоснователно е искането да се присъди адвокат- ското възнаграждение ведно с дължимия ДДС, предвид гореизложените съображе- ния.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът „Бул инс“ АД следва да бъде осъдено да заплати държавна такса в размер на 480 лв. по сметка на Шуменския ок- ръжен съд.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
Осъжда ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на упра- вление гр. С..., представлявано от С.С.П.и К.Д.К. да заплати на Г.Б.Х., ЕГН ********** с адрес: *** сумата от 12 000 (дванадесет хиляди) лв., представляваща обезще- тение за неимуществени вреди, в резултат на преживените болки и страдания, при- чинени, вследствие получените от него травматични увреждания, в резултат на ПТП, станало на 18.10.2018 г., причинено от А.М.Д., който е нару- шил правилата за движение при управление на лук автомобил марка „Сеат“, модел „Ибиса“ с рег. № на основание застрахователна полица № BG/02/11700291 8364 за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” за горепосочения лек автомобил ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депо- зиране на исковата молба 12.06.2020 г. до окончателното й заплащане, а в останала- та част за разликата над уважения размер на главницата от 12 000 лв. до претенди- раните 40 000 лв., както и за законната лихва върху уважения размер на главницата за периода от датата на деликта 18.10.2018 г. до 12.06.2020 г., отхвърля претенции- те на Г.Б.Х., като неоснователни.
Осъжда Г.Б.Х., ЕГН ********** с адрес: *** да заплати на ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. С..., представлявано от С.С.П. и К.Д.К. сумата от 1 680 лв., представляващи направените от ответника разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Осъжда ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на упра- вление
гр. С..., представлявано от С.С.П.и К.Д.К. да заплати на ад. Н.Н. Д. с адрес: ***, ...сумата от 519 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана на ищеца безплатна
адвокатска помощ.
Осъжда ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на упра- вление гр. С..., представлявано от С.С.П.и К.Д.К. да заплати в полза на бюджета на съдебна- та власт по сметка на Шуменския окръжен съд държавна такса в размер на 480 (четиристотин и осемдесет) лева.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд град Варна в двуседми- чен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: