Решение по дело №247/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК)

Образувано е по жалба на Едноличен Търговец „И. И. – Дити“, ЕИК, със седалище и адрес на управление: с.М., Община Свиленград, представляван от И.Т.И., чрез адв.П.Ю. и адв.М.Б.Г., срещу Решение № 26/311/00950/3/01/04/02 издадено от Изпълнителен директор на Държавен фонд“Земеделие“ .

В жалбата се твърди, че обжалвания административен акт е незаконосъобразен.

Сочи се, че оспореното решение е издадено след като с Решение на Административен съд, гр. Хасково е отменен като незаконосъобразен, предходно издаден от Изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“, спрямо жалбоподателя, акт за установяване на публично държавно вземане.

Доводите на административния орган, че административният съд бил указал единствено друг процесуален ред за издаване на акта, а именно издаване на решение за налагане на финансова корекция били необосновани. В случай, че съдът искал да укаже това, то тези указания щели да са част от съдебното решение. В случая не била налице хипотеза при която съдът да отмени административния акт и да върне преписката за ново разглеждане. Със съдебното решение административният акт бил отменен изцяло, съдебният акт бил влязъл в законна сила и съответно се ползвал със сила на пресъдено нещо. В тази връзка се твърди, че оспореното решение представлява немотивиран акт, тъй като не било допустимо административният орган да обосновава решението си за налагане на финансова корекция с фактически и правни действия, изразяващи се в проверки, писма и т.н. представляващи част от друго административно производство, приключило с влязло в сила съдебно решение.

Твърди се също, че административният орган не разполагал с правомощия да образува административно производство при изтекъл срок на договора и мониторинговия период.

В мотивите на обжалваното решение административният орган се позовал на разпоредбата на чл.3, ал.1 от Регламент № 2988/95 относно защита на финансовите интереси на Европейските общности, съгласно която срокът за давност на процедурите е четири години от момента в който нередността по смисъла на чл. 1, пар.1 е извършена. В случая оспорващия не бил извършил действие или допуснал бездействие, което можело да бъде определено като нередност по смисъла на регламент 2988/1995г. Освен това необосновано ответникът твърдял, че нередността се прекратявала с изтичането на мониторинговия период, от която дата започвал да тече четиригодишния давностен срок по регламента.

По изложените съображения се моли за отмяна на оспореното решение. Претендират се разноски.

Ответникът – Изпълнителен директор на Държавен фонд“Земеделие“, чрез процесуален представител, в писмена молба и в съдебно заседание ангажира становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Алтернативно в случай на уважаване на жалбата прави възражение за прекомерност на заплатеното от оспорващия адвокатско възнаграждение.

Съдът като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, които обсъди поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

На 29.10.2014 г. между ЕТ „И. И. - Дити“ с.М., обл.Хасково, и Държавен фонд "Земеделие" е сключен Договор № 26/311/00950 за отпускане на финансова помощ по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. (ПРСР), подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (л. 64). Съгласно договора, Фондът предоставя на ползвателя безвъзмездна финансова помощ (БФП), представляваща до 70 % от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяването на проект № 26/311/00950 от 17.05.2013 г., с първоначално одобрена помощ в размер на 376 198.58 лева. Според т. 4. 4, б. "б" от договора, Фондът има право да откаже плащане на цялата или на част от финансовата помощ, както и да претендира възстановяване от ползвателя на цялата или на част от изплатената финансова помощ, когато ползвателят не е изпълнил някое от задълженията си по договора и по Наредба № 30/11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на БФП по мярка "Разнообразяване към неземеделски дейности". Според т. 8. 1 от договора, "в случай, че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни и/или договорни задължения след изплащане на каквато и да е част от договорената финансова помощ, или е установено, че е представил декларация и/или документ с невярно съдържание, неистински или преправени такива, включително, когато тази декларация и/или документ са представени при или по повод кандидатстването му по мярката, както и когато ползвателят изкуствено е създал условията за изпълнение на изискванията за получаване на помощта, за да извлече облага в противоречие с целите на мярката и/или бъде установена функционална несамостоятелност, фондът може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта, като спазва изискванията по чл. 46 и чл. 41 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г. " В т. 9. 1, б. "г" от раздел IX"Други условия" на договора е дадена дефиниция на понятието "Одобрен проект", а именно - подаденото от ползвателя заявление за подпомагане с всички изискуеми документи по Наредба № 30/11.08.2008 г., включително одобрения от фонда бизнес план, както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени от ползвателя и допустими за финансиране по мярка 311. В т. 4. 12 от договора е предвидено, че ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора и в съответствие с одобрения проект и Таблицата за одобрените инвестиционни разходи. В т. 4. 15 от договора е предвидено, че ползвателят е длъжен да съхранява всички оригинални документи, свързани с инвестицията. В т. 4. 17, б. „а“ от договора е предвидено, че в срок от пет години от сключване на договора ползвателят е длъжен да използва активите, предмет на подпомагане по договора, единствено и само по предназначението и за целите, които са им отредени с одобрения проект. В т. 4. 18 от договора е предвидено, че ползвателят е длъжен да спазва одобрения проект за срок от пет години от сключването на договора.

Одобреният от Държавен фонд "Земеделие" бизнес план (л. 27 и сл.) е за "Изграждане на къща за гости в УПИ X-226, кв. 11, с.М., общ.Свиленград, обл.Хасковска" със сума на инвестицията 556 910.22 лева.

Сключеният на 29.10.2014 г. Договор № 26/311/00950 е изменен с Анекс I от 08.05.2015 г. (л. 76), с който размерът на първоначално одобрената безвъзмездна финансова помощ е изменен от 376 198.58 лева на 376 109.94 лева, договорена е безвъзмездна финансова помощ в размер на 85 804.27 лева, която ще бъде платена като междинно плащане, както и Приложение № 1 към договора Таблица 1 е заличено и създадена Таблица за одобрените инвестиционни разходи(Приложение 1) към анекса. С Анекс II от 02.11.2015 г. (л. 374) е договорено, че се заменя Таблица за одобрените инвестиционни разходи с нова (Приложение № 1 към анекса) и че се създава нова Количествено-стойностна сметка (Приложение № 3 към анекса).

По договора са извършени две плащания по подадени от ползвателя заявки за междинно и окончателно плащане, а именно: по подадената заявка за междинно плащане № 26/311/00950/2/01(л.80) е извършено плащане в размер на 85 804.27 лв. на 13.07.2015 г.(л.90) и по подадената заявка за окончателно плащане № 26/311/00950/3/01(л.91) е извършено плащане в размер на 286 105.67 лв. на 26.11.2015 г.(л.100) Общо изплатената финансова помощ по Договор № 26/311/00950 от 29.10.2014 г. е в размер на 371 909.94 лв.

Със Заповед № 373925/20.06.2019 г. (л. 102) на Началник отдел Регионален технически инспекторат е разпоредено извършване на проверка на място в периода 19.06.2019 г. – 28.06.2019 г. на кандидат с УРН 605101 (ЕТ "И. И. - Дити"), относно заявление с УИН 26/170513/14833.

За резултатите от проверката е изготвен Контролен лист за извънредни проверки (л. 104 и сл.), в който е посочено, че са налични данни и информация за неизпълнение на договорни и нормативни задължения на ползвателя, които налагат извършване на разширен екс-пост контрол по проекта (л. 110).

Със Заповед № 374429/05.07.2019 г. (л. 138) на Началник отдел Регионален технически инспекторат е разпоредено извършване на проверка на място в периода 05.07.2019 г. – 25.07.2019 г. на кандидат с УРН 605101 (ЕТ "И. И. - Дити"), относно заявление с УИН 26/170513/14833. За резултатите от проверката е изготвен Контролен лист ( л. 140 и сл.). В контролният лист е отразено, че се извършват дейностите по нощувки и включените в цената към тях наем на кухня-барбекю. Не са извършвани услуги по: дегустация на вина, тийм билдинг- комплексна услуга до 15 човека, екскурзия до историческо – археологически забележителности и ппредоставяне на велосипеди под наем. Посочено е, че количествените и финансови показател от БП не са реализирани. В Приложение Работен лист за проверка за реализиране на заложени параметри/показатели в бизнесплана(л.166-л.172) са отразени количество/средногодишна натовареност, Продукция/услуги, Средна цена за единица продукция/услуги и Приходи от продажби на продукция/услуги при съпоставяне параметрите в Бизнес плана и установеното при проверката на място, за всяка една от проверяваните години от 2015г. до 30.06.2019г. вкл., по отношение дейностите: нощувка, наем на кухня и барбекю, дегустация на вина, тийм билдинг - комплексна услуга за до 15 човека, екскурзия до историческо-арехеологически забележителности и предоставяне на велосипеди под наем. Контролният лист е връчен на законния представител на оспорващата страна на 12.07.2019г.

С писмо изх.№ 01-6500/8725#23 от 12.09.2022г. (л.16) изпълнителният директор на Държавен фонд“Земеделие“ уведомил жалбоподателя, че на основание чл. 73, ал.2 от ЗУСЕФСУ и влязло в сила съдебно решение № 5314 от 02.06.2022г. постановено по адм.дело № 7223/2021г. на Върховен административен съд, ДФ“Земеделие“ открива производство по налагане на финансови корекции. Писмото е съобщено на оспорващия на 20.09.2022г. с известие за доставяне (л.20). На 03.10.2022г. оспорващия депозирал с вх.№ 01-6500/8725#24(л.22) отговор на същото.

На 29.11.2022г. е издадено оспореното в настоящото производство решение № 26/311/00950/3/01/04/02, с изх.№ 01-6500/8725#26, с което на ЕТ „И.И.-Дити“ е определена финансова корекция в размер на 371 909.94 лева.

Като фактически съображения в писмото е посочено, че при извършване в периода 24.06.2019 г. - 27.06.2019 г. на проверка на място по проект № 26/311/00950 от 17.05.2013 г. и повторна такава в периода 09.07.2019 - 12.07.2019 г., както и след извършени допълнителни административни проверки, е констатирано неизпълнение на нормативни и договорни задължения, съгласно Договор № 26/311/00950 от 29.10.2014 г., а именно неизпълнение на финансовите показатели на одобрения с договор № 26/311/00950 от 29.10.2014 г. бизнес план, което не съответства на постигането на целите на мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от Програма за развитие на селските райони 2007-2013 г., определени в Наредба № 30 от 11.08.2008г. Обективирано е, че за финансовата 2016г. са реализирани приходи от нощувки и услуги в общ размер на 10 136.10 лв., което представлява 9,24 % изпълнение на приходите, заложени за същия период в одобрения бизнес план. За финансовата 2017 г. са констатирани приходи от нощувки и предоставяне на услуги в размер на 27 905.71 лв., което представлява 20,09 % изпълнение на приходите, заложени за същия период в одобрения бизнес план. За финансовата 2018 г. са констатирани приходи от нощувки и услуги в размер на 11 000.78 лв., което представлява 7,25 % изпълнение на приходите, заложени за същия период в одобрения бизнес план. Прието е че общо за всички проверени пълни финансови години (2016 г., 2017 г. и 2018 г.) са реализирани само 49 042.59 лева, съответно установеното изпълнение на заложените в бизнес плана приходи от субсидираната дейност, изчислени средно аритметично за посочените финансови години, е в размер на 12,26 %.

Счетено е, че констатираното води до неизпълнение на т. 4. 12 и т. 4. 18 от договора. Цитиран е текстът на т. 30 от Приложение към раздел I "Общи положения" от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г., съгласно който, когато реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени средно аритметично за всички проверявани пълни финансови години, са под 20 % от предвидените приходи съгласно одобрения бизнес план, изчислени средноаритметично за същия период, тежестта на нарушението се квалифицира като голяма, тъй като засяга условията, при които проектът е бил одобрен за финансиране и подкопава постигането на целите на предоставеното подпомагане. В случай, че нарушението засяга подпомаганата дейност в цялост и времетраенето на нарушението е над една финансова година, а в конкретния случай при посочените условия е продължило две пълни финансови години (финансовите 2016 - 9,24 % и финансовата 2018 г. - 7,25 %), то подлежащата на възстановяване финансова помощ е в размер на 100 % от предоставената финансова помощ по договора, конкретно в размер на 371 909.94 лв. В решението е обсъдено депозираното от едноличния търговец възражение, и същото е прието за неоснователно.

Решението е съобщено на адресата си на 02.12.2022г. и 09.12.2022г., видно от приложените по делото известия за доставяне(л.14 и л.15).

Жалба срещу решението е депозирана чрез административния орган и регистрирана с вх.№ 01-6500/8725 от 15.12.2022г.

С оглед изясняване на делото от фактическа страна, по искане на жалбоподателя бе допусната съдебно-икономическа експертиза. Депозираното от вещото лице заключение, съдът кредитира изцяло като изготвено от вещо лице разполагащо с необходимите знания и умения, пълно и точно отговарящо на поставените му задачи и подробно обосновало същите.От заключението се установява следното:

Към деня на подаване на заявлението за финансово подпомагане - 17.05.2013г., в с.М., общ.Свиленград не е имало къщи за гости и хотели, като е имало 8 бр. бунгала с 16 бр. легла.

На въпрос колко са къщите за гости, хотели и други обекти за настаняване на туристи в с.М. и на територията на Община Свиленград, съответно към 31.12.2013г., 31.12.2014г., 31.12.2015г., 31.12.2016 г., 31.12.2017 г., 31.12.2018 г. и 24.06.2019г. и капацитета им за настаняване, вещото лице посочва, че през 2015 г. на територията на с.М. е имало 2 къщи за гости с леглови капацитет 20 легла, през 2016г. е имало 4 бр. къщи за гости с леглови капацитет 60 легла, през 2017г. 5 къщи с леглови капацитет 71 легла, през 2018 г. 6 къщи за гости с леглови капацитет 77легла, а през 2019г.- 6 бр. къщи за гости с леглови капацитет 77 легла. Вещото лице е посочило, че декларираните нощувки в Къща за гости „Тони“, с леглови капацитет 15 легла стопанисвани от ЕТ“И. И.-Дити“ за периода 01.01.2016г.-31.12.2016г. възлиза на 70 бр. нощувки, за периода 01.01.2017г. – 31.12.2017г. възлиза на 40 бр. нощувки, за периода 01.01.2018г. -31.12.2018г. възлиза на 9 бр. нощувки и за периода 01.01.2019г.-31.12.2019г. на 370 бр. нощувки.

На въпроса колко от къщите за гости, хотели и други обекти за настаняване на туристи в Свиленград и Община Свиленград, са получили финансово подпомагане от ДФЗ за периода 01.01.2014г.-24.06.2019г., се посочва, че в гр.Свиленград са сключени договори за финансиране на 3 проекта с къщи за гости, от които 1 къща за гости не е подала заявка за плащане и няма изплатена субсидия, а от останалите две къщи за гости, на една е наложена частична санкция. В с. М. са сключени договори за финансиране на 5 проекта с къщи за гости, от тях 1бр. не е подал заявка за плащане, 1 бр. е прекратил договора си, а 2 от останалите 3 бр. имат наложена санкция.

Вещото лице посочва какви са били цените за нощувки в къщи за гости и други места за настаняване в Свиленград и община Свиленград в периода 2014г.- 26.06.2019г.

Конкретно по отношение реализираните през 2016, 2017г., 2018г. и до 24.06.2019г. в къщата за гости на жалбоподателя нощувки и цените за същите вещото лице сочи, че през 2015г., са реализирани 33 бр. нощувки и приходите им в лева с ДДС възлизат на 1750 лева и средна цена без ДДС 48.65 лева, за 2016г. са реализирани 224 бр. нощувки, за които са реализирани приходи с ДДС в размер на 11048.35 лева и средна цена без ДДС в размер на 45.25 лева, за 2017г.са реализирани 580 нощувки, приходите с ДДС възлизат на 30417.22 лева, със средна цена на нощувка без ДДС в размер на 48.11 лева, за 2018г. са реализирани 220 бр. нощувки, реализираните приходи с ДДС са в размер на 11990.85 лева, със средна цена на нощувка без ДДС 50.00 лева, а за периода от 01.01.-31.05.2019г. са реализирани 110 нощувки, реализираните приходи от които с ДДС възлизат на 5110.00 лева, със средна цена на нощувка без ДДС в размер на 42.61 лева.

В отговора по посочения въпрос вещото лице е посочило и заложените за всеки едни от периодите в бизнес плана: брой на нощувки, стойността на същите, броя наем на кухня и барбекю.

В табличен вид към заключението вещото лице сочи, колко нощувки в Свиленград и Община Свиленград са реализирани от граждани на Република Гърция и Република Турция за 2013г., 2014, г.2015, г. 2016г., 2017г., и 2018г.

На въпрос за размера на предоставената финансова помощ на ЕТ „И. И.-Дити“ по процесния договор за oтпускане на финансова помощ, вещото лице посочва, че се установяват две плащания по договора: на 13.07.2015 г. – 85 804.24 лева и на 26.11.2015 г. - 286 105.67 лева, при което общият размер на предоставената финансова помощ на ЕТ „И. И.-Дити“ по Договор № 26/311/00950 от 29.10.2014 г. е в размер на 371 909.91 лв.

Във връзка с въпрос за предвидените в Бизнес плана приходи от субсидираната дейност (нощувка, дегустация на вина, наем на кухня и барбекю, тийм-билдинг - комплексна услуга зa до 15 човека, екскурзия до историко-археологически забележителности, предоставяне на велосипеди под наем), вещото лице заявява, че съобразно приложения по делото бизнес план заложените приходи по години на изпълнение са, както следва: за 2016 г. – общо 109 650.00 лева, за 2017 г. – общо 138 875.00 лева и за 2018 г. – 151 640.00 лева, като в табличен вид конкретизира заложените приходи по бизнес плана за всяка дейност за конкретния период по години.

На въпрос за размера на реализираните приходи от субсидираната дейност и процента на изпълнение на приходите, съпоставен с предвидения в бизнесплана приход, само от субсидираната дейност, както поотделно за всяка от трите години, така и общо за трите проверени години вещото лице посочва приходите, съобразявайки разпоредбата на пар.1, т.1 от ДР на Правилата за определяне на размера на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал.6 и 7 от ЗПЗП, по мерките по програмата за развитие на селските райони 2007г.-2013г. , както следва: за 2016г. – при заложени приходи в размер на 109650.00 лева били реализирани такива в размер на 10 136.10 лева представляващо 9,24 % изпълнение; за 2017г. при заложени приходи в размер на 138 875.00 били реализирани такива в размер на 27 905.71 лева – представляващи 20,09 % изпълнение, и за 2018 г. при заложени приходи в размер на 151 640.00 лева, реално били реализирани такива в размер на 11 000.78 лева представляващи 7,25 % изпълнение. Установеното изпълнение за трите пълни финансови години изчислени средноаритметично било в размер на 12,26 %.

На въпроса в какъв размер следва да бъде определена подлежащата на възстановяване финансова помощ, според направените от административния орган фактически установявания и изчисления съобразно правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и ал.7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007г.-2013г. и всички относими към предмета на спора документи вещото лице отговаря, че изчисленията на експертизата съответстват на установените от административния орган за 2016г., 2017г. и 2018г. проценти неизпълнение, както и на приетото средноаритметично за трите поредни години и доколкото нарушението е продължило за повече от една финансова година, следва да се наложи санкция 100% от предоставената финансова помощ по договора в размер на 371 909.94 лева.

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на оспорване, поради което същата е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

По смисъла на § 1, т.13 от ДР на Закона за подпомагане на земеделските производители, разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз. Съгласно чл. 18, ал.1 от ЗПЗП, органи на Държавен фонд "Земеделие", който е и разплащателна агенция, са управителният съвет и изпълнителният директор. Изпълнителният директор на фонда, който е изпълнителен директор и на разплащателната агенция, организира и ръководи дейността на агенцията, както и я представлява (чл. 20а ЗПЗП), като според чл.20а, ал.5 от ЗПЗП разполага с правомощията да издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на Административнопроцесуалния кодекс и решения за налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление. Съобразно законово уредената възможност предвидена в чл.20а, ал.6 от ЗПЗП същи може да делегира тези си правомощия на заместник изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда.

В Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР-4/2002 г., е прието, че заместването се извършва в случаите, когато лицето, титуляр на правомощия, е в обективна невъзможност да ги изпълнява. В тези случаи, предвид необходимостта от непрекъснато функциониране на административния орган, по силата на изрична писмена заповед, отсъстващият титуляр нарежда заместването му от друго, подчинено нему лице. За определения период заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен обем, като върши това от името на замествания орган. Съгласно чл.11, ал.3 от Устройствения правилник на Държавен фонд“Земеделие“ при отсъствие на изпълнителния директор той се замества от овластен от него по съответния ред заместник-изпълнителен директор, в рамките на изрично предоставените му правомощия. По силата на посочената разпоредба лицето на което могат да бъдат възложени функции по заместване може да бъде само заместник-изпълнителен директор на фонда. Със Заповед 03-РД/2568 от 25.11.2022г.(л.245) Изп. директор на Д"ФЗ"-РА, изрично е възложил на В. И. К.– заместник-изпълнителен директор на фонда да го замества в периода 28.11.2022г. до 01.12.2022г.вкл., като осъществява всички правомощия на Изпълнителният директор, свързани с дейността на фонда. Видно е от заповед № РД17-193 от 18.11.2022г. на Министъра на земеделието(л.245), че в периода 27.11.2022г.-01.12.2022г., вкл. Изпълнителният директор на ДФ“Земеделие“ е бил командирован, т.е. налице е била обективна невъзможност за процесния период същия да изпълнява задълженията си, следващи от заеманата длъжност. Следователно на 01.12.2022г., на която датата е издадено обжалваното уведомително писмо В. К. е разполагала с всички правомощия, с които разполага титуляра заемащ длъжността Изпълнителен директор на Държавен фонд"Земеделие". Наличието на заповед за заместване, която не е оспорена от жалбоподателя в настоящото производство и представените доказателства за обективна невъзможност на изпълнителният директор на ДФ“Земеделие“ да изпълнява задълженията си е достатъчно да удостовери правомощията на издателя на акта, и отсъствие на титуляра. В този смисъл е и практиката на ВАС. След като е разполагала с всички правомощия на изпълнителния директор, то издателят на акта е разполагал и с правото да издаде решение за налагане на финансова корекция, тъй като съгласно горецитираната нормативна уредба Изпълнителният директор е ръководител на управляващият орган одобрил проекта на жалбоподателя и разполага по силата на чл. 73 от ЗУСЕСИФ с правомощия да налага финансови корекции.Следователно обжалваното решение е издадено от компетентен орган.

Решението е издадено в писмена форма, съдържа правни и фактически основания за издаването си, които си кореспондират.

Не се установява при издаване на акта да са допуснати нарушения на административно-производствените правила от категорията на съществените такива, водещи като основание за отмяна на обжалваното решение - последното е издадено при спазване изискванията на чл.26 и чл. 35 и чл.36 от АПК. Не се споделят възраженията на жалбоподателя, че след отмяната на предходно издаден спрямо жалбоподателя АУПДВ с влязло в сила съдебно решение, е преклудирано правомощието на органа да постанови отново акт на същото фактическо и правно основание, както и че последния няма няма право да се позовава на извършени действия и констатации по административно производство приключило с отменен незаконосъобразен акт.

Няма спор между страните, че с Решение № 5314 от 02.06.2022г. постановено по адм.дело № 7223/2021г. по описа на Върховен административен съд е оставено в сила Решение № 225/26.05.2021 г. на Административен съд – Хасково, постановено по адм. дело № 949/2020 г. с което е отменен издадения спрямо жалбоподателя Акт за установяване на публично държавно вземане № 26/311/00950/3/01/04/01, изх. № 01-6500/8725 от 13.08.2020 г., издаден от Изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие“. Това обстоятелство се установява и от съдържанието на посочените решения публикувани съответно на електронната страница на Върховен административен съд на следния адрес:

https://infoadc.justice.bg/courts/portal/edis.nsf/e_act.xsp?id=1933814&code=vas&guid=********** и на електронната страница на Административен съд, гр.Хасково. на следния адрес: https://haskovo-adms.justice.bg/bg/1975?from=&to=&actkindcode=&casenumber=949&caseyear=2020&casetype=.

Цитираните съдебни актове са публично достъпни на посочените електронни страници и съответно съдържанието им представлява общоизвестно обстоятелство, което не подлежи на доказване.

Видно е от съдържанието на съдебните решения, че с издадения спрямо жалбоподателя АУПДВ е било определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане, за осъществяване на три нарушения, едно от които - посочено в пункт 1 от акта е и описаното в обжалваното в настоящото производство решение за налагане на финансова корекция.

Този АУПДВ е отменен от съда поради допуснати съществени процесуални нарушения, а именно поради това, че административният орган е приложил неправилно реда по ЗПЗП, вместо този по ЗУСЕСИФ (понастоящем ЗУСЕФСУ), което се е отразило на вида на акта и на реда за неговото издаване. Прието е също, че две от нарушенията по отношение които е издаден АУПДВ, описани в пункт две и пункт 3 от същия не се доказва да се осъществени.

Предвид основанието за отмяна на процесния АУПДВ, то не може да се приеме, че спорът относно осъществяване на нарушението описано в РФК е бил разрешен със сила на присъдено нещо. В този смисъл не е допуснато твърдяното нарушение на чл. 177, ал. 2 от АПК, респ. оспореното решение не е нищожно. В този смисъл Решение № 7393 от 5.07.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1985/2023 г., IV о, в което е възприето, че само при решенията, при които, след като е отменил акта, съдът е разрешил спора по същество, в обективните предели на силата на пресъдено нещо се включват не само законосъобразността на акта, но и самите субективни права – предмет на акта, които съдебното решение създава или изменя. Въз основа на изложеното следва да се обоснове извода, че силата на пресъдено нещо на цитираното решение на ВАС не препятства възможността на административния орган да издаде нов законосъобразен административен акт.

Наред с това документите съдържащи се в преписката по издаване на акта,вкл. от извършените спрямо оспорващия проверки на място и административни проверки се явяват подготвителни по издаване на правилния по вид акт - решение за налагане на финансова корекция и не са налице процесуални пречки органът да се позовава на тях или други документи приобщени като част от административната преписка.

Не се констатира и нарушение на материалния закон.

Условията и редът за финансово подпомагане на проекти по мярка 311 "Разнообразяване към неземеделски дейности" от ПРСР за периода 2007 - 2013 г. са регламентирани в цитираната Наредба № 30 от 11.08.2008 г.

Според чл. 26, ал. 1 от Наредба № 30/2008 г., кандидатите за финансово подпомагане подават в областната дирекция на фонда заявление за подпомагане по образец приложение № 5 и прилагат документите, указани в същото приложение. Съгласно разпоредбата на чл. 16 от Наредба № 30/2008 г., един от задължителните реквизити към заявлението е изготвен от кандидатите бизнес план, който трябва да доказва икономическата жизнеспособност и устойчива заетост, водещи до реализиране на целите по чл. 2 от Наредба № 30/2008 г. В § 1, т. 6 от ДР на Наредба № 30/2008 г. е дадена легална дефиниция на понятието "икономическа жизнеспособност", а именно: генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на бизнес. Легална дефиниция на понятието “устойчива заетост“ е дадена в § 1, т. 26 от ДР на Наредба № 30/2008 г. и това е запазване на съществуващите работни места и/или създаване на нови в предприятието за периода на бизнес плана.

Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от Наредба № 30/2008 г., решението за одобряване на заявлението за подпомагане се взима въз основа на съответствието на заявлението с: 1. целите, дейностите и изискванията, определени с наредбата и 2. критериите за оценка, посочени в приложение № 6. Изготвянето на бизнес плана и предвидените в него стойности на планираните приходи са дело на кандидата за получаване на подпомагане, като доказаната чрез него жизнеспособност на инвестицията и устойчива заетост представлява основание да бъде одобрен проектът му за финансиране. В този смисъл бизнес планът и заявените в него стойности са относими за постигане на целите на мярка 311, тъй като по този начин се доказва икономическата жизнеспособност и устойчивата заетост по проекта за съответния период. От изложеното следва, че след като бизнес-планът е неразделна част от проекта за финансиране, неизпълнението на заложения в него финансов резултат съставлява неизпълнение на самия проект. Заложените в бизнес плана финансови показатели са точни индикатори за изпълнение на проекта и непостигането им води до възможност за коригиране на размера на финансовата помощ. В този смисъл е трайната практика на касационната инстанция.

В случая фактическите съображения, послужили като основание за издаване на обжалвания акт, са неизпълнение на финансовите показатели на одобрения с Договор № 26/311/00950 от 29.10.2014 г. бизнес план, което не съответства на постигане на целите на мярка 311“Разнообразяване към неземеделски дейности“ от Програмата за развитие на селските райони 2007г.-2013г. определени в Наредба № 30, от 11.08.2008г

От контролните листове за проверка на място и от приетото без оспорване от страните заключение на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза безспорно се установява твърдяното от органа неизпълнение на финансовите показатели по одобрения с договор № 26/311/00950 от 29.10.2014г.бизнес план. От тези доказателства се установява, че процентът на изпълнение на финансовите показатели на одобрения бизнес е 12.19 % за три пълни финансови години – 2016г., 2017г. и 2018г., съответно процентът на изпълнение по този показател в бизнес плана е под 20 % средноаритметично. Налице е било основанието за връщане на изплатените средства по чл. 46, ал. 1 от Наредба № 30/2008 г. поради неизпълнение от ползвателя на нормативни и договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, както е приел и административният орган. Размерът на средствата, които следва да бъдат възстановени, е определен правилно по правилото на чл. 46, ал. 2 от Наредба № 30/2008 г. и в съответствие с т. 30 от Приложението към раздел I "Общи положения" от Правилата за определяне размера на подлежащата на възстановяване БПФ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007 – 2013 г. (обн. ДВ, бр. 69/30.08.2019 г., в сила от същата дата). Органът е отчел вида, степента и продължителността на неизпълнението по проекта. Посочените Правила са нормативен акт, приложим в процесния случай, тъй като Решението е издадено при тяхното действие, проверката за законосъобразността им е приключила с решение № 3618/10.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14154/2019 г., I о., оставено в сила с решение № 15545/15.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8071/2020 г., 5-членен състав.

При така установеното, правилно е прието от административния орган, че в случая е налице нарушение на т. 4. 18 от Договора, респ. на чл. 16, ал. 2 от Наредба № 30/11.08.2008 г.

Не се споделя възражението на оспорващия, че към датата на издаване на оспореното решение мониторинговия период е бил изтекъл, поради което процесното е незаконосъобразно.

В практиката на Върховния административен съд трайно е възпирето, че мониторинговият период обхваща времето, през което ползвателят на финансовата помощ е длъжен да изпълнява инвестицията, за която му е предоставена помоща, ведно с всички, поети по силата на сключения между страните договор задължения, в това число и в частта, относно одобрения бизнес план, а не времето, през което органът има правото да извършва проверки. Единствено извършените от ползвателя на помощта нарушения на договора в рамките на мониторинговия период могат да дадат повод на органа за предприемане на действия по налагане на финансова корекция. Административният орган има право, а с оглед разпоредбата на чл. 27 ал. 3 от ЗПЗП и задължение, да извърши необходимите проверки за да установи точното изпълнение в рамките на периода на мониторинг, на поетите по силата на договорите за безвъзмездна финансова помощ задължения от страна на ползвателите, а в случай, че констатира нарушения - и да наложи съответните финансови корекции. Следователно, без значение дали мониторинговият период е изтекъл или не, административният орган винаги има правото, а с оглед разпоредбата на чл. 27 ал. 3 ЗПЗП - и задължението, да извърши необходимите проверки за да установи точното изпълнение в рамките на периода на мониторинг на поетите по силата на договорите за безвъзмездно финансиране задължения от страна на ползвателите, а в случай, че констатира нарушения - и да наложи съответните финансови корекции. В този смисъл Решение № 4403/26.04.2023г. посатонвено по адм.дело № 8781/2022г. по описа на Върховен административен съд,

Неизпълнението на поетите договорни и нормативни задължения от ЕТ“И. И.-Дити“ дали повод за възстановяване на помощта чрез определянето на финансова корекция, са форми на нередности по см. на чл. 1, § 2 от Регламент № 2988/95 на Съвета. В случая следва да се приеме, че е налице едно продължаващо неизпълнение на заложените в бизнес плана показатели, които жалбоподателят е бил длъжен да спазва за срок от 5 години от сключване на договора, съгласно т.4.18 от договор № 26/311/00950 от 29.10.2014г., т. е. през мониторинговия период. Касае се за "продължаваща нередност" по смисъла на чл. 3, § 1, ал. 2, от Регламент № 2988/95 (решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 21 декември 2011 г. по дело С-465/2010). Тази норма предвижда, че в случай на продължаваща или повторно извършена нередност срокът за давност започва да тече от датата, на която нередността е прекратена. А в случай на многогодишна програма срокът за давност във всеки случай продължава, докато програмата изрично не бъде прекратена. Съобразно ал. 3 на чл. 3, § 1 от регламента, срокът за давност се прекъсва от всяко действие на компетентните органи, което е нотифицирано на лицето, свързано с разследването или правните действия, отнасящи се до нередността, а оттам и давностният срок започва да тече отначало след всяко такова действие. Най-накрая, според ал. 4 на чл. 3, § 1 от Регламент 2988/95, срокът за давност влиза в сила най-късно на датата, на която изчита срок, равен на двукратния давностен срок, ако компетентните власти не са наложили санкции, освен ако административната процедура не е била отложена в съответствие с разпоредбите на чл. 6, § 1 от регламента В случая се установява, че неизпълнението на бизнес-плана е продължило през три пълни финансови години – 2016г., 2017г. и 2018г., и същото е извършено в рамките на мониторинговия период приключил на 29.10.2019г. Според чл. 3, § 1 от Регламент № 2988/95 давността е четири години. Ако се приеме, че нередността е прекратена от края на 2018 г. предвид констатациите за неизпълнеине на бизнесплана, то давността следва да изтича на 31.12.2022г. Оспореното решение за налагане на финансова корекция е издадено на 29.11.2022г. - следователно в законовия срок. В този смисъл Решение № 11622 от 27.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5899/2023 г., IV о. Наред с това следва да се съобрази и обстоятелството, че Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. е част от многогодишна програма за подпомагане развитието на различните региони в държавите-членки на ЕС, чрез предоставянето на средства от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони в рамките на прилаганата в ЕС Обща селскостопанска политика, при прилагане на общовалидните разпоредби, съдържащи се в Регламент № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета. Ето защо при прилагането на чл. 3, § 1, ал. 2, изречение второ от Регламент № 2988/95, доколкото не е била прекратена многогодишната програма, в рамките и по повод на която е сключен Договор № 26/311/00950 от 29.10.2014г.за отпускане на финансова помощ по Мярка 311 "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, предвиденият давностен срок в чл. 3, § 1, ал. 1 от Регламент № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности не е изтекъл, поради което в случая не е погасено и правото на ДФЗ за извършване на проверки и за образуване на производство за администриране на нередности, както и за определяне на финансови корекции. В този смисъл – Решение № 10595 от 3.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3906/2023 г., IV о.

С оглед материалната законосъобразност на акта, същият се явява и издаден в съответствие с целта на закона.

Предвид изложеното оспорения акт се явява издаден в съответствие с чл. 146, т.1-т.5 от АПК, жалбата се явява неоснователна, и следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора основателна се явява претенцията на ответника за разноски представляващи юрисконсултско възнаграждение в минималния установен от закона размер от 100.00 лева и 350 лева внесен депозит за възнаграждение на вещо лице(л.311 и л. 395) .

Водим от изложените съображения и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ оспорването на Едноличен Търговец „И. И. – Дити“, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: с.М., Община Свиленград, представляван от И.Т.И., чрез адв.П.Ю. и адв.М.Б.Г., срещу Решение № 26/311/00950/3/01/04/02, с изх.№ 01-6500/8725#26 от 29.11.2022г., издадено от Изпълнителен директор на Държавен фонд“Земеделие“ .

ОСЪЖДА Едноличен търговец „И. И.-Дити“, с ЕИК: ********* седалище и адрес на управление: с.М., Община Свиленград, представляван от И.Т.И. да заплати на Държавен фонд“Земеделие“, гр. София разноски по адм.дело № 247/2023г. по описа на АдмС-Хасково в размер на 450.00 лева .

Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховният административен съд на Република България.

Съдия: