№ 160
гр. Бургас, 06.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:АНДОН В. ВЪЛКОВ
при участието на секретаря МИЛИЦА Т. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно
наказателно дело № 20242120200042 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод на подадена жалба от "Б......." ЕООД, ЕИК ..............., срещу
Наказателно постановление № 02-2300386/02.11.2023 г., издадено от директорa на
Дирекция "Инспекция по труда" - Бургас, с което на основание чл. 416, ал. 8 от КТ, вр. чл.
414, ал. 4 от КТ, за нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ, на жалбоподателя
е наложена имуществена санкция в размер на 15 000 лв.
В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се
представлява от адв. Р. П..... от БАК, който поддържа жалбата и моли за отмяна на
наказателното постановление.
Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от юк. С.
Н......., която оспорва жалбата и моли за потвърждаване на НП.
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН, срещу годен за съдебен контрол по реда на ЗАНН акт и пред надлежния съд,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Анализът на събраните по делото доказателства налага извод за установеност на
следната фактическа обстановка:
На 10.08.2023 г., служители на Инспекцията по труда извършили проверка в
търговски обект - бирария „Д......“, находящ се във в. с. О................., стопанисван от
жалбоподателя "Б......." ЕООД, ЕИК ................ В обекта било установено да полага труд
лицето П..... И. С............, като същата обслужвала клиенти, сервирала и отсервирала.
1
Работникът П..... И. С............ декларирала, че работи в дружеството "Б......." ЕООД от
07.08.2023 г., на длъжност „сервирам и отсервирам“, с работно време от 10:30 ч. до 16:00 ч.,
с два почивни дни, при договорено трудово възнаграждение от 50 лв. на ден. На 12.09.2023
г. била извършена проверка и на представени документи, като се установило, че
работодателят "Б......." ЕООД не е уредил като трудови правоотношенията с работника П.....
И. С............. При извършена служебна справка също се установило, че лицето няма
регистриран трудов договор към 10.08.2023 г.
На 12.09.2023 г. на жалбоподателя е съставен АУАН, a на 02.11.2023 г. е издадено и
обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото НП, относно законосъобразност и обоснованост, както и относно
справедливостта на наложеното административно наказание, и предвид на така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице, а актът е
съставен от компетентен орган. Административнонаказателното производство е образувано
в срока по чл. 34 от ЗАНН, а НП е било издадено в 6-месечния срок, като същото е
съобразено с чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена
разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Нарушението е индивидуализирано в степен, позволяваща
на жалбоподателя да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава, като самите
факти правилно са подведени под посочените материалноправни норми. В случая не са
налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
отговорността на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, водещи до порочност на производството против него.
Съгласно чл. 1, ал. 2 от КТ, отношенията при предоставянето на работна сила се
уреждат само като трудови правоотношения. В конкретния случай категорично се
установява, че по време на проверката П..... С............ се е намирала на работното си място -
въпросното заведение, където работела като сервитьор. Самата тя е декларирала, че работи
при жалбоподателя от 07.08.2023 г., с работно време от 10:30 ч. до 16:00 ч., с два почивни
дни и с трудово възнаграждение от 50 лв. на ден. В потвърждение на това са и показанията
на актосъставителя С. С., дадени в открито съдебно заседание, като същата заяви пред съда,
че на въпросния ден лицето е било заварено да работи в търговския обект и същата е
потвърдила за наличието на въпросното трудово правоотношение с "Б......." ЕООД. Тези
свидетелски показания изцяло се потвърждават от приложените по делото писмени
доказателства и от показанията на св. М. С.. Показанията им са еднопосочни и логически
последователни, поради което съдът ги възприема при обосноваване на фактическите си
изводи по делото.
Показанията на св. К......... С., че лицето П..... С............ просто дошла да види
2
приятеля си, който работел като сервитьор в заведението, съдът намира, че същите не следва
да бъдат кредитирани. Това е така, защото, от една страна, този свидетел се явява
заинтересован от изхода на делото, доколкото работи при самия жалбоподател като готвач и
по мнение на съда показанията й сочат на субективност и пристрастност, както и лесно
обясним стремеж да представи фактите в максимално изгодна светлина за него, предвид
наличието и на служебна зависимост. Изложената от св. К......... С. версия не отговаря и на
действителното положение, явявайки се в пълно противоречие със събраните по делото
писмени и гласни доказателства.
Настоящият състав намира, че посочените по-горе обстоятелства - длъжност, работно
време, почивни дни и трудово възнаграждение, са елементи на възникнало трудово
правоотношение между жалбоподателя и работника, което е следвало да бъде уредено със
сключен писмен трудов договор. Следователно, жалбоподателят, в качеството си на
работодател, след като не е уредил възникналото между него и работника трудово
правоотношение, съгласно изискванията на трудовото законодателство, е осъществил
състава на нарушението по чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ, и правилно е била ангажирана
отговорността му.
Съдът намира, че е осъществен състава на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ, вр. чл.
414, ал. 4 от КТ, съгласно който за повторно нарушение по чл. 62, ал. 1 от КТ наказанието е
имуществена санкция в размер от 15 000 лв. до 20 000 лв. В чл. 416, ал. 8 от КТ е дадено
легално определение на понятието повторно нарушение - когато нарушението е извършено в
едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което
нарушителят е наказан за нарушение от същия вид. От данните по делото се установява, че
настоящото деяние е извършено в едногодишния срок от влизане в сила на посочените в
обстоятелствената част наказателни постановления: № 02-2200266/28.11.2022 г., № 02-
2200267/28.11.2022 г., № 02-2200268/28.11.2022 г. и № 02-2200269/28.11.2022 г., връчени по
реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, на 07.02.2023 г., и са влезли в законна сила на 22.02.2023 г. (л.
54 - 55 от делото). С оглед на което и на основание чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ, вр. чл.
414, ал. 4 от КТ, вр. чл. 416, ал. 8 от КТ, настоящото нарушение се явява повторно и
правилно е наложена имуществена санкция в размер на 15 000 лв.
С оглед на изложеното, обжалваното НП следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора разноски принципно се дължат в полза на АНО, но
доколкото такива не са заявени до приключване на съдебното следствие (дирене), то и съдът
не дължи произнасяне.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 02-2300386/02.11.2023 г., издадено
от директорa на Дирекция "Инспекция по труда" - Бургас, срещу жалбоподателя "Б......."
ЕООД с ЕИК ................
3
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд - Бургас в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4