РЕШЕНИЕ
№ 1561
гр. Пловдив, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно гражданско дело
№ 20225300502010 по описа за 2022 година
-ти
Обжалвано е решение № 748/09.03.2022г. на Пловдивския районен съд, ХV гр. с.,
постановено по гр. д. № 200/21г., с което се ОСЪЖДА „************* /с предходно
наименование „*********” ООД/ да заплати на М. М. Г., ЕГН **********, на
основание чл. 55, ал. 1, пр. „1- во” ЗЗД сума в размер от 549,25 лв , представляваща
предадена от ищеца на ответника сума при начална липса на основание-
недействителен Договор за заем № 311557/ 08.05.2018г. , ведно със законната лихва
върху посочената сума, считано от датата на депозирането на исковата молба в съда
/07.01.2021г./ до окончателното й изплащане
Жалбоподателят „************ моли съда да отмени решението на Районния
съд и постанови друго, с което отхвърли изцяло иска по съображения, изложени в
жалбата. Претендира разноски.
Въззиваемата страна М. М. Г., ЕГН ********** моли съда да потвърди
обжалваното решение.
Предвид доказателствата съдът установи следното:
Няма спор, че на 08.05.18г. страните са сключили индивидуален договор за заем
с код: 311557, според който „***********” ООД с предходно наименование
„**********” ООД в качеството му на заемодател е предоставил на М. М. Г. в
1
качеството му на заемател сумата 409.03 евро, която е равна на 797.61лева за срок от
26 седмици с размер на погасителната вноска от 34.92 евро или 68.30 лева. В чл.12,
ал.3 от този договор е предвидена неустойка в размер на 280.83 евро или 549.25 лева
при неизпълнение на задължението на заемателя да осигури поръчител в тридневен
срок от сключване на договора.
В исковата молба се твърди, че тази сума е платена, но клаузата, с която е
уговорена е нищожна и затова се претендира връщането ú от заемодателя като
получена при начална липса на основание.
С отговора на исковата молба ответното дружество заявява, че не е получавало
процесната сума от ищеца. Представя справка за извършените плащания, в които е
посочена общо сума от 866лв., от които 800лв. погасена главница и 66лв. погасена
лихва.
В приетото заключение на счетоводната експертиза с вещо лице Б. В. е
посочено, че писмено е поискал от заемодателя първични документи, но такива не е
получил и затова посочил, че е платена сума от 866лв., от която 800лв. главница и
66лв. лихви по дати и суми, както са посочени в справката изготвена от „*********”
ООД.
Всъщност спорните по делото въпроси са два: чия е доказателствената тежест да
установи плащането на неустойката и следва ли да намери приложение нормата на чл.
161 от ГПК.
За отговора на тези въпроси следва да се има предвид, че плащането
(превеждането) на сумата по неустойката в размер на 549,25лв. е положителен факт,
който следва да се установи от страната, която извлича благоприятни последици от
установяването на този факт, в случая това е М. Г., който разполага с възможността,
уредена в нормата на чл. 77, ал.1 от ЗЗД, а именно да поиска разписка от кредитора при
изпълнение на задължението си, но такава разписка не се представя и не се твърди да е
поискана, а кредиторът да е отказал издаването ú. Тук трябва да се посочи и това, че
жалбоподателят не уточнява как технически е извършил плащането на процесната
сума (по банков път, на каса или по друг начин), за да се прецени какъв
удостоверителен документ следва да получи и представи пред съда. Щом като този
факт следва да се установи от ищцовата страна, но тя не ангажира доказателства в тази
насока, това твърдение остава недоказано. Изхождайки от твърденията на ответната
страна, тук въззиваема, че не е приела плащане на неустойка в размер на 549.25лв.,
която в същото време твърди неизгодни за себе си факти на получаване на сума от
866лв., но на друго основание, не следва да се прилага нормата на чл. 161 от ГПК, ако
не представя на експерта доказателства за плащане на неустойка.
Върху този извод не влияят представените данни от БНБ, тъй като в Централния
кредитен регистър не се съдържат данни за отделните пера, който са дължими по всеки
2
кредит.
Изложеното налага извода, че предявения иск остава недоказан и затова следва
да се отхвърли.
Ето защо обжалваното решение ще се отмени, като вместо него се постанови
друго, с което се отхвърли иска.
Жалбоподателят претендира разноски, но не представя доказателства за това,
поради което такива не следва да се присъждат, но доколкото не е внесена държавна
такса за въззивното обжалване по реда на чл. 77 от ГПК такава ще се присъди с
настоящето решение като се осъди въззиваемият да заплати 25лв. държавна такса.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
-ти
ОТМЕНЯ е решение № 748/09.03.2022г. на Пловдивския районен съд, ХV гр.
с., постановено по гр. д. № 200/21г., с което се ОСЪЖДА „*********” ООД, ЕИК
******** /с предходно наименование „*******” ООД/ да заплати на М. М. Г., ЕГН
**********, на основание чл. 55, ал. 1, пр. „1- во” ЗЗД сума в размер от 549,25 лв.,
представляваща предадена от ищеца на ответника сума при начална липса на
основание- недействителен Договор за заем № 311557/ 08.05.2018г., ведно със
законната лихва върху посочената сума, считано от датата на депозирането на исковата
молба в съда /07.01.2021г./ до окончателното й изплащане и вместо това
ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ иска предявен от М. М. Г., ЕГН ********** против
„******** /с предходно наименование „********” ООД/ за заплащане на основание чл.
55, ал. 1, пр. „1- во” ЗЗД сума в размер от 549,25 лв., представляваща предадена от
ищеца на ответника сума при начална липса на основание- недействителен Договор за
заем № 311557/ 08.05.2018г., ведно със законната лихва върху посочената сума,
считано от датата на депозирането на исковата молба в съда /07.01.2021г./ до
окончателното й изплащане, както и в частта, с която се ОСЪЖДА „********* / с
предходно наименование „********” ООД/ да заплати на адв. Д. Б., АКП., сума в
размер на 360 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставено на
ищеца М. М. Г., ЕГН ********** безплатно представителство в настоящото
производство за един адвокат, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за
адвокатурата, а на М. М. Г., ЕГН **********на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сума в
размер на 250 лв., представляваща сторени разноски в рамките на настоящото
производство за държавна такса и изготвяне на ССчЕ.
ОСЪЖДА М. М. Г., ЕГН **********, от гр. ********* да заплати в полза
Пловдивския окръжен съд държавна такса за въззивно обжалване в размер на 25
(двадесет и пет) лева.
3
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4