№ 14774
гр. София, 06.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА
при участието на секретаря ИСКРА Д. КУРТЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско
дело № 20221110107819 по описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 411 КЗ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на „ЗД Бул инс“ АД да заплати на „Дженерали Застраховане“
АД сумата от 3445.91 лева, представляваща регресно суброгационно вземане за заплатено
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ за вреди по лек
автомобил „Мини Купър“ с рег. № СВ 5405 СК вследствие на ПТП от 21.03.2021г.,
настъпило в гр. София, на ул. „Теофил Ганев“, срещу блок 24, по вина на водача на лек
автомобил „Пежо 206“ с рег. № СВ 9618 НР, чиято деликтна отговорност в качеството му на
водач на автомобила била застрахована по силата на сключен със „ЗД Бул инс“ АД договор
за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда-
14.02.2022г., до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 196.24 лева,
представляваща обезщетение за забава върху регресното вземане за периода от 25.07.2021г.
до 14.02.2022г.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за имуществена
застраховка „Каско“ на МПС- на 21.03.2021г., в гр. София, на ул. „Теофил Ганев“, срещу
блок 24, настъпил пътен инцидент между застрахования при него по силата на договор за
имуществено застраховане „Каско“ лек автомобил „Мини Купър“ с рег. № СВ 5405 СК и лек
автомобил „Пежо 206“ с рег. № СВ 9618 НР, гражданската отговорност на водачите на който
била обезпечена от ответника по силата на договор за имуществено застраховане
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Изяснява, че водачът на лек автомобил
„Пежо“ ударил автомобила в намиращо се вляво от пътното платно дърво, а след това и в
паркираното до това дърво МПС „Мини Купър“, в резултат на което причинил увреждания
на последното на стойност 3430.91 лева, която сума ищецът изплатил в полза на
правоимащото по застраховката лице, като сторил и разноски за определяне на
обезщетението в размер на 15.00 лева. Ответникът в качеството му на застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на лек автомобил „Пежо 206“
бил поканен да заплати регресната претенция на ищеца, както и свързаните с определяне на
обезщетението разноски, което не сторил. По изложените съображения в настоящия процес
ищецът претендира изплатеното застрахователно обезщетение, обезщетение за забава,
1
законна лихва, както и разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК, с който ответникът оспорва исковете, поддържайки, че в случая е налице
изключение от застрахователното покритие по процесната застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, позовавайки се на нормата на чл. 494 КЗ и обосновавайки
съждението си в този смисъл с обстоятелството, че водачът на лек автомобил „Пежо 206“ не
е установен при ПТП, тъй като е напуснал мястото на инцидента, поради което счита, че
неизяснен е останал механизмът на ПТП. Поддържа наред с това, че причина за настъпване
на пътния инцидент било и поведението на водача на увредния лек автомобил „Мини
Купър“, който, като бил паркирал в зелени площи извън тротоара, нарушил правилото на чл.
28, ал. 1, т. 7 от Наредбата за организацията на движението на територията на Столична
община и допринесъл за настъпване на произшествието. Счита, че уврежданията, за които е
изплатено застрахователно обезщетение от ищеца, не са в причинна връзка с процесния
пътен инцидент, евентуално, че стойността за ремонта им е завишена. Претендира разноски.
Конституираното по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК трето лице- помагач на ответника Р. С.
С. оспорва исковете, считайки ги за недоказани по основание и размер.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
Основателността на регресната претенция по чл. 411 КЗ във врз. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД
предполага установяване от ищеца при условията на пълно и главно доказване съобразно
нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, че в обективната действителност са се осъществили следните
материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/ наличие на валидно и действащо
застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и
собственика на увреденото МПС; 2/ реализиране на застрахователно събитие- ПТП, в срока
на действие на застрахователното покритие, за което вина носи водачът на МПС, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответното дружество (на основание чл. 45, ал. 2
ЗЗД вината се предполага оборимо); 3/ настъпване на вреда вследствие на осъществения
застрахователен риск; 4/ причинно- следствена връзка между ПТП и вредата; 5/ размер на
вредата; 6/ заплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ в полза на
правоимащото лице в размер на действителните вреди.
Не са спорни между страните, поради което с доклада по делото на основание
разпоредбите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и поради това ненуждаещи се
от доказване са отделени следните факти с правно значение: че към датата на ПТП между
ищеца и собственика на увредения лек автомобил е имало сключен договор за застраховка
„Каско“ с предмет този автомобил, че гражданската (деликтната) отговорност на водача на
лек автомобил „Пежо 206“ е била обезпечена по силата на сключен с ответника договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, че ищецът е
заплатил в полза на правоимащото лице по застраховка „Каско“ застрахователно
обезщетение в размер на 3430.91 лева, като е сторил и ликвидационни разноски в размер на
15.00 лева.
Тези правнорелевантни обстоятелства се установяват безпротиворечиво и от надлежно
приобщените и неоспорени от страните писмени доказателства- застрахователна полица за
застраховка „Каско“, протокол за ПТП № 1787417 с рег. № 2816 от 21.03.2021г., анкетна
карта (заявление) до ищеца за настъпило застрахователно събитие от водача на увредения
лек автомобил, документите, приложени по образуваната въз основа на заявлението
застрахователна преписка, фактура от 18.04.2021г., издадена от дружеството, на което е
възложено извършването на ремонта на увредения автомобил, преводно нареждане от
21.04.2021г. за извършено от ищеца в полза на този сервиз плащане на сумата по фактурата,
отправена до ответника регресна покана и обратна разписка за получаването й, справка от
2
електронния регистър, воден от Информационния център на Гаранционния фонд, за наличие
на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на лек автомобил „Пежо
206“.
Между страните не се спори и относно предприетото от водача на сочения за
увреждащ лек автомобил поведение непосредствено преди и при настъпване на инцидента, а
именно, че същият, движейки се по ул. „Теофил Ганев“ в гр. София, в близост до бл. 24 е
изубил контрол над управлявания от него автомобил, в резултат от което се е блъснал в
намиращо се от лявата страна на пътя, т. е. на срещуположната страна на пътя спрямо
посоката му на движение, дърво, както и в пракирания до него лек автомобил „Мини
Купър“ с рег. № СВ 5405 СК. В напълно идентичен смисъл са данните по този въпрос в
приобщените като писмени доказателства и неоспорени от името на ответника протокол за
ПТП и уведомление за щета, адресирано до застрахователя по застраховка „Каско“ на
увреденото МПС, които освен това намират опора в събраните гласни доказателства-
показанията на свидетеля Н. Г. Ч.. Последният, по отношение на чиято добросъвестност при
депозиране на показанията пред съда не възникна съмнение, си спомня за случай, при който
разхождал кучето си в кв. „Хаджи Димитър“ в гр. София, когато малък лек автомобил- тип
кабриолет го подминал, след което чул трясък, обърнал се и видял, че автомобилът, от който
слезли едно момиче и две момчета, се бил блъснал в дърво встрани от пътя, откъм лентата с
посока на движение, обратна на тази на автомобила, както и в намиращ се до това дърво
автомобил.
Неоснователно е заявеното от името на ответното дружество възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от водача на лек автомобил „Мини Купър“, за който
няма спор, а и се установява от надлежно приобщените писмени и гласни доказателства, че е
бил паркиран към момнета на удара, доколкото, дори и да се приеме, че автомобилът е бил
паркиран в нарушение на нормативно установеното, в случая не би могло да се приеме, че
ситуирането му в тревната площ извън пътя, при това от срещуположната му страна спрямо
посоката на движение на лек автомобил „Пежо 206“ има конкретен обективен принос за
настъпване на пътния инцицент, т. е. че е налице пряка причнна връзка между това
поведение на водача на увредения автомобил и произшествието.
Ето защо, следва да се приеме, че като не е упражнил достатъчен контрол върху
управлявания от него автомобил, водачът на лек автомобил „Пежо 206“ е нарушил
разпоредбата на чл. 20, ал. 1 ЗДвП и е станал единствена причина за пътния инцидент, а с
това и за вредите от него, поради което същият, респ. застрахователят на гражданската му
отговорност е материално легитимирам да обезщети тези вреди.
Изводът в последния смисъл не се разколебава от обстоятелството, че в случая не са
налице сигурни данни за личността на водача на лек автомобил „Пежо 206“, доколкото
същата не е част от фактическия състав, пораждащ регресното вземане на застрахователя по
застраховка „Каско“ спрямо застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ и
доколкото предмет на имуществената застраховка „Гражданска отговорност“ е деликтната
отговорност на водачите на конкретен автомобил, а не на конкретен водач. Липсата на
яснота относно конкретното лице, управлявало увреждащия автомобил, не е и сред
изчерпателно изборените в разпоредбата на чл. 494 КЗ хипотези на изключения от
застрахователното покритие, поради което и доколкото не се установява, а не се и твърди
осъществяване на която и да е от тези нормативно установени хипотези, необосновни се
явяват и доводите на ответника за неоснователност на регресната претенция поради
приложимост на нормата на чл. 494 КЗ.
Настъпилите в резултат от инцидента конкретни увреждания по лек автомобил „Мини
Купър“ се установяват от съставените след произшествието и неоспорени от ответника
протокол за ПТП и описи- заключения за вреди по МПС, а съгласно изводите на вещото
лице в заключението на съдебно- автотехническата експертиза, което, преценено по реда на
3
чл. 202 ГПК, съдът намира за компетентно и добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни
и обосновани отговори на възложените задачи, от техническа гледна точка всички
обезщетени от ищеца увреждания са в пряка причинна връзка с установения механизъм на
ПТП. Съгласно доказателствените (фактическите) изводи в заключението стойността,
необходима за възстановяване на увреденото МПС в състоянието отпреди инцидента, т. нар.
възстановителна стойност по смисъла на разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ, релевантна в
хипотезата на частична увреда, каквато е настоящата, възлиза на сумата от 4733.59 лева.
При съобразяване на така установеното и на липсата на спор между страните по
въпроса за дължимостта и размера на обичайните разноски, извършвани от застрахователя
за определяне на застрахователното обезщетение, който се потвърждава и от заключението
на съдебно- техническата експертиза в оценителната му част, се налага извод, че общият
размер на регресното суброгационно вземане на ищеца от делинквента, респ. от неговия
застраховател, възлиза на сумата от 3445.91 лева, включваща изплатеното от застрахователя
по застраховка „Каско“ застрахователно обезщетение, чийто размер е под определената от
вещото лице възстановителна стойност на увреденото имущество, както и ликвидационни
разноски в размер на 15.00 лева.
Ето защо, искът с правно основание чл. 411 КЗ следва да бъде изцяло уважен.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да докаже възникването на
главен дълг, допуснато неточно в темпорално отношение изпълнение на главното парично
задължение, както и размера на вредата, изразяваща се в пропуснатата полза от ползването
на паричния ресурс и съизмеряваща се със законната лихва за периода.
Съгласно разпоредбата на чл. 412, ал. 3 КЗ обезщетението по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите се определя и изплаща от
застрахователя в 30-дневен срок, след като застрахователят по имуществена застраховка,
който е встъпил в правата на застрахованото лице срещу застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност” на лицето, което виновно е причинило вредата на застрахованото
имущество, е предявил претенцията си срещу този застраховател, като е приложил
преписката с доказателствата, с които разполага. В случая, с неоспорено писмо от
24.06.2021г., получено от ответника на 25.06.2021г., последният е поканен да заплати
процесната сума. След изтичане на законоустановения срок за плащане, без в него да е
извършено плащане/погасяване на извънсъдебно предявената сума, ответникът е изпаднал в
забава, считано от началния момент, за който ищецът претендира обезщетение за това,
продължила до края на исковия период. Определен от съда по реда на чл. 162 ГПК с
помощта на електронен калкулатор, размерът на законната мораторна лихва върху
установеното като дължимо на ищеца регресно вземане за сочения от него период, чийто
начален момент е именно денят на настъпването на забавата, възлиза на претендираната
сума от 196.24 лева, поради което и искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да
бъде изцяло уважен.
При този изход на спора пред настоящата инстанция разноски се следват единствено
на ищеца, комуто на основание разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъде присъдена
сумата от 695.69 лева, включваща заплатени държавна такса, депозити за възнаграждения на
вещото лице и свидетеля, както и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на
основание разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ в минимален размер с оглед липсата на
фактическа и/или правна сложност на делото.
Сторените от ответника разноски следва да останат за негова сметка- така, както са
извършени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ОСЪЖДА по исковете с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД „ЗД Бул инс“
АД, ЕИК *********, да заплати на „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК *********, сумата
от 3445.91 лева, представляваща регресно суброгационно вземане за заплатено
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ за вреди по лек
автомобил „Мини Купър“ с рег. № СВ 5405 СК вследствие на ПТП от 21.03.2021г.,
настъпило в гр. София, на ул. „Теофил Ганев“, срещу блок 24, по вина на водача на лек
автомобил „Пежо 206“ с рег. № СВ 9618 НР, чиято деликтна отговорност в качеството му на
водач на автомобила била застрахована по силата на сключен със „ЗД Бул инс“ АД договор
за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда-
14.02.2022г., до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 196.24 лева,
представляваща обезщетение за забава върху регресното вземане за периода от 25.07.2021г.
до 14.02.2022г., а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК- сумата от 695.69 лева, представляваща
разноски за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице- помагач на ответника Р. С.
С., ЕГН **********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5