О П Р Е Д Е Л Е Н Е И Е
№
гр. Русе, 29 октомври 2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенски административен съд, в закрито заседание
на 29 октомври 2020 год. в състав:
Председател: ДИАН
ВАСИЛЕВ
Членове: ЕЛИЦА
ДИМИЙТРОВА
ДИМИТРИНКА
КУПРИНДЖИЙСКА
при секретаря ………и в присъствието на прокурора ……. като
разгледа докладваното от ………
съдията Василев ……… ч.к.а.х.д. №361…… по описа
на съда за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 229 и сл. по глава XIII от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Делото е образувано след постъпила частна жалба от Е.Р. против определение от
21.08.2020г., постановено по адм. н. дело № 1298/2020 г. по описа на Русенския районен
съд.
С определението си районният съд е прекратил образуваното въззивно
производство, поради наличието на влязло
в сила съдебно решение по повод оспорването на наказателно постановление №19-1085-004133/07.02.2020г.,
издадено от началник на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Русе. Позовал се е
на разпоредбата на чл.250, ал.1, т.1 от НПК, вр. с чл.24, ал.1, т.6 от същия
кодекс.
С частната жалба се възразява срещу прекратяването на въззивното производство.
Излагат се доводи, с които се иска по същество касационният съд да приеме
санкционния акт за незаконосъобразен и да го отмени.
Ответникът по спора - Сектор ПП при ОД на МВР Русе счита частната жалба за
неоснователна. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
120 лева.
След като обсъди оплакванията в жалбата и събраните по въззивното дело
доказателства, Административният съд намира следното:
Частната жалба е
подадена в законния срок, от надлежна страна и производството е процесуално
допустимо. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С обжалваното
определение е прекратено производството по делото пред Районен съд Русе поради
недопустимост на жалбата като подадена против наказателно постановление, по
което след оспорване вече е налице влязъл в сила съдебен акт.
От представената
пред въззивния съд преписка се установява, че на 07.02.2020 г. срещу жалбоподателя е издадено наказателно постановление №19-1085-004133/07.02.2020г.,
с което Е. Р., за нарушение на чл.20, ал.2 и чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП е
наказана по реда на чл.179, ал.2, пр.1 и чл.175, ал.1, т.5 от същия закон с административно
наказание „глоба“ в размер на 200 лева, глоба в размер на 50 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 1
месец.
Срещу това НП,
Е. Р. е депозирала жалба от 25.02.2020г., по която пред РРС е било образувано а.н.д.
№453/2020г. по описа на съда. С решение от 23.06.2020г., съдебният състав на
съда е потвърдил НП №19-1085-004133/07.02.2020г. Решението е връчено на Е. Р. на
30.06.2020г. и след изтичане на срока за обжалване, е влязло в сила на 15.07.2020г.
Междувременно, на
07.07.2020г., Р. с нова жалба оспорва същия санкционен акт. По нейната жалба е
образувано а.н.д. №1298/2020г. След събиране на нужните за случая писмени
доказателства от АНО, ведно с решението,
постановено по а.н.д. №453/2020г. по описа на РРС, на 21.08.2020г. съдебният
състав на същия съд с определение в закрито заседание прекратява образуваното
пред него производство като недопустимо, на основанията, описани по-горе.
При
така установеното от фактическа страна, изводът на районния съд за недопустимост
на депозираната жалба срещу санкционния акт е законосъобразен.
Разпоредбата на
чл.24, ал.1, т.6 от НПК гласи : „Не се образува наказателно производство, а
образуваното се прекратява, когато…спрямо същото лице за същото престъпление
има незавършено наказателно производство, влязла в сила присъда, постановление
или влязло в сила определение или разпореждане за прекратяване на делото“.
Безспорно по
повод жалбата на Е. Р. срещу НП №19-1085-004133/07.02.2020г.
е образувано а.н.д. №453/2020г. по описа на РРС, по което е налице влязло в
сила съдебно решение. Спорът е окончателно решен и нова жалба срещу санкционния
акт е недопустима. За съда е била налице абсолютна отрицателна процесуална
предпоставка, която го задължава да прекрати производството пред себе си и
остави жалбата без разглеждане, както и е сторил.
Пред касационната инстанция не
са налице основания за отмяна на оспореното определение от 21.08.2020г. на РРС.
Изложеното до тук налага да се
приеме, че частната жалба е неоснователна, на посочените в нея основания, а
обжалваното пред касационната инстанция определение на районния съд е правилно
и законосъобразно.
С оглед изхода на спора, основателно
е искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. На
основание чл. 143, ал. 4 от АПК, чл.63, ал.5 от ЗАНН и чл.27е от Наредба за
заплащането на правната помощ такива се дължат към ОД на МВР Русе/в чиято структура
е Сектор ПП/ в размер на 120 лева.
Водим от горното и на основание
чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 236 АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Оставя в сила протоколно определение
от 21.08.2020г., постановено по адм. н. дело № 1298/2020 г. по описа на
Русенския районен съд.
Осъжда Е.Р. ***, ЕГН ********** да заплати
на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Русе сумата от
120(Сто и двадесет) лева, представляваща направени по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.