№ 4429
гр. София, 12.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АНГЕЛИНА К. БОЕВА
при участието на секретаря В. Т. Е.
като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело №
20211110131160 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от А. В. А., чрез адв. Б. Е.,
срещу „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, с която е предявен иск с правно основание
чл. 432, ал. 1, вр. чл. 498, ал. 3, вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ за осъждане на ответника, в
качеството му на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, да заплати на ищеца сумата в общ размер на 8075 лева, представляваща
обезщетение за причинените от ПТП, настъпило на 01.12.2019 г., вреди, от която 8000 лева –
обезщетение за причинените неимуществени вреди, и 75 лева – обезщетение за причинените
имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение, ведно със законната лихва от
12.05.2020 г. до окончателното изплащане на дължимата сума.
В исковата молба се твърди, че на 01.12.2019 г., около 08,30 ч. в гр. София, на бул.
„Цариградско шосе“ водачът И.П.Я., управляващ товарен автомобил марка „Ситроен“,
модел „Джъмпер“, с рег. № ********, поради недостатъчен контрол върху автомобила
застигнал и блъснал движещия се пред него лек автомобил марка „Мазда“, модел „6“, с рег.
№ ********, управляван от ищеца. Твърди се, че в резултат на процесното ПТП на А. А.
били причинени следните наранявания: травма на шията, навяхване и разтягане на
свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния стълб. След инцидента пострадалият
посетил УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, където му била направена рентгенография и били
констатирани описаните по-горе увреждания. На ищеца било предписано незабавно
обездвижване на шията с шийна яка за период от 14 дни и прием на болкоуспокояващи
медикаменти. Лечението му продължило у дома, като обездвижването на шията му
причинило неудобства и затруднения в ежедневието. Пострадалият продължил да изпитва
болки при по-резки движения на главата, а страхът от преживяното и от евентуални
1
усложнения съществувал и към настоящия момент. Освен това във връзка с лечението си от
получените увреждания А. А. направил разходи в размер на 75 лева. Към датата на
процесното ПТП гражданската отговорност на виновния водач била застрахована при
ответното дружество по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, със срок на застрахователно покритие от 29.03.2019 г. до 28.03.2020 г. На
11.02.2020 г. пострадалият подал до застрахователя претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение, по която била образувана щета № 0000-1000-03-19-7301. С
писмо изх. № 8838/27.07.2020 г. ищецът бил уведомен, че претенцията му била разгледана и
било определено застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1500
лева. Твърди, че същото било изключително занижено и размерът му не отговарял на
тежестта на реално претърпените от ищеца болки и страдания. Ето защо моли съда да
постанови решение, с което да уважи изцяло предявения иск. Претендира направените по
делото разноски, включително за заплатено адвокатско възнаграждение.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „Застрахователна
компания Лев Инс“ АД за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по
същата чрез юрк. Калоян Иванов. Процесуалният представител оспорва изцяло предявения
иск по основание и по размер. Оспорва изложения в исковата молба механизъм на
настъпване на процесното ПТП, наличието на причинно-следствена връзка между
твърдения инцидент и описаните в исковата молба увреждания, както и техните интензитет
и продължителност. В условията на евентуалност твърди, че бил налице изключителен
принос на пострадалия за тяхното настъпване, тъй като с поведението си нарушил
разпоредбата на чл. 137а ЗДвП и към момента на настъпване на инцидента бил без поставен
обезопасителен колан. Оспорва претенцията за неимуществени вреди и като изключително
завишена по размер, както и акцесорната претенция за лихва за забава. Възразява, че не
били представени доказателства за реалното извършване на претендираните разходи, както
и за наличието на причинно-следствена връзка между тези разходи и процесното ПТП. Ето
защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявения иск.
Претендира направените по делото разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът А. В. А., редовно призован, не се явява лично,
представлява се от адв. Е.. Процесуалният представител поддържа исковата молба. В хода
на устните състезания изразява становище, че с оглед събраните по делото доказателства
предявеният иск се явявал доказан по основание и по размер. Претендира направените по
делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.
В съдебно заседание ответникът „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, редовно
призован, се представлява от юрк. Гебрев. Процесуалният представител поддържа отговора
на исковата молба и оспорва предявения иск. В хода на устните състезания юрк. Иванов
моли съда да отхвърли исковата претенция по изложените в отговора съображения. В
случай че счете същата за основателна, моли съда да вземе предвид заключението на
съдебномедицинската експертиза, в което били посочени характерът на причинените на
ищеца неимуществени вреди, техният интензитет и продължителност. Претендира
2
направените по делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.
Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на
страните, приема за установено следното.
От приетия като доказателство по делото Протокол за ПТП, бланков № 1766118 се
установява, че на 01.12.2019 г. в 08,30 ч. водачът Г.А.П. управлявал товарен автомобил
марка „Ситроен“, модел „Джъмпер“, с рег. № ********, собственост на И.П.Я., в гр. София
по бул. „Цариградско шосе“ с посока на движение от бул. „Александър Малинов“ към „бул.
„Копенхаген“ и на около 50 метра преди кръстовището с бул. „Копенхаген“, поради
недостатъчен контрол върху автомобила при потегляне реализирал ПТП със спрелия пред
него в колона лек автомобил марка „Мазда“, модел „6“, с рег. № ********, управляван от
ищеца и негова собственост. Протоколът бил съставен от Георги Балабанов – мл.
автоконтрольор при ОПП – СДВР и подписан от двамата водачи без възражения. Съгласно
константната практика на ВКС протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на
служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК,
който се ползва не само с обвързваща съда формална доказателствена сила относно
авторството на материализираното в него изявление на съставителя, но и с материална
доказателствена сила относно самото удостоверено волеизявление, като съставлява
доказателство за факта на направените пред съставителя изявления и за извършените от него
и пред него действия. В хипотезата, когато протоколът за ПТП се издава от органите на
полицията при задължително посещение на мястото на ПТП в случаите, очертани в чл. 125
ЗДвП, съставителят удостоверява пряко възприети от него факти при огледа, относими за
определяне на механизма на ПТП, като местоположението на превозните средства,
участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на
мястото на произшествието и др. При всички случаи доказателствената сила на протокола за
ПТП не обхваща направените от длъжностното лице въз основа на констатираните факти
изводи за наличие или липса на вина на водача на МПС, участващ в пътнотранспортното
произшествие, тъй като това излиза извън обхвата на удостоверителното изявление относно
възприет от съставителя на протокола факт. Отстоянието във времево отношение на огледа и
съставянето въз основа на него на протокола спрямо момента на настъпване на
произшествието рефлектира върху обема на релевантните за механизма на ПТП факти,
които ще намерят отражение в протокола за ПТП. Ето защо вписаните в него обстоятелства
може да не са достатъчни за установяването на пълния механизъм на ПТП. Поради това
дори при липса на оспорване верността на протокола ищецът, претендиращ обезщетение във
връзка с увреждането, носи доказателствената тежест за установяването му посредством
ангажирането и на други доказателства – разпит на свидетели, назначаване на вещи лица
(автотехническа, медицинска или комбинирани експертизи), ако преценката на фактите от
значение за механизма на ПТП изисква специални познания, каквито съдът не притежава.
При неоспорване автентичността на протокола и обстоятелствата, определящи го като
официален документ, страната, на която същият се противопоставя, може да оспори
3
верността на удостоверените в него факти, но следва да проведе пълно обратно доказване с
оглед обвързващата материална доказателствена сила на документа (вж. Решение № 71 от
16.08.2017 г. по гр. д. № 60343/2016 г., ІІ Г.О., ВКС, Решение № 32 от 19.02.2016 г. по гр. д.
№ 3335/2015 г., ІІІ Г.О., ВКС, Решение № 15 от 25.07.2014 г. по т. д. № 1506/2013 г., І Т.О.,
ВКС и цитираната в последното съдебна практика). Описаният в Протокола за ПТП
механизъм на произшествието се потвърждава напълно от приетото заключение на
съдебната автотехническа експертиза.
Видно от лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 175326, на 01.12.2019 г. в 12,52 ч. А.
В. А. посетил Спешния кабинет по неврохирургия в „УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД с
оплаквания от болка в шията. На ищеца била поставена диагноза: навяхване и разтягане на
свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния стълб, и същият бил насочен за
рентгенография на шийни прешлени. Пострадалият бил освободен от болницата в 13,20 ч.
същия ден с назначена терапия: съвет.
От представена по делото фактура № ********** от 01.12.2019 г., издадена от
„УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, с фискален бон към нея, се установява, че ищецът
заплатил за преглед/консултация от лекар-специалист в Спешен кабинет по неврохирургия
сумата в размер на 40 лева, а за назначеното рентгеново изследване – сумата от 35 лева, или
всичко общо в размер на 75 лева.
Не се спори между страните, че към датата на настъпване на застрахователното
събитие съществувал валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите, сключен с ответното дружество по отношение на товарен
автомобил марка „Ситроен“, модел „Джъмпер“, с рег. № ******** по застрахователна
полица със срок на застрахователното покритие от 29.03.2019 г. до 28.03.2020 г.
Не е спорно и обстоятелството, че на 11.02.2020 г. ищецът подал до застрахователя по
задължителната застраховка претенция за изплащане на застрахователно обезщетение за
причинените му от процесното ПТП имуществени и неимуществени вреди, по която била
образувана щета № 0000-1000-03-19-7301. С писмо изх. № 8838/27.07.2020 г. ответникът
уведомил пострадалия, че претенцията му била разгледана и било определено
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1500 лева, а за
имуществени вреди – в размер на 75 лева.
От прието по делото Наказателно постановление № 19-4332-026934 от 19.12.2019 г.,
издадено от началник група към ОПП – СДВР, се установява, че на водача на товарен
автомобил марка „Ситроен“, модел „Джъмпер“, с рег. № ******** – Г.А.П. било наложено
административно наказание глоба в размер на 20 лева затова, че на 01.12.2019 г. в 08,30 ч.
при движение в гр. София, по бул. „Цариградско шосе“ с посока на движение от бул.
„Александър Малинов“ към „бул. „Копенхаген“, и на 50 метра преди кръстовището с
последния поради недостатъчен контрол върху автомобила при потегляне реализирал ПТП
със спрелия пред него в колона лек автомобил марка „Мазда“, модел „6“, с рег. № ********,
с което виновно нарушил чл. 20, ал. 1 ЗДвП. Видно от отбелязване в наказателното
постановление, същото влязло в сила на 08.04.2021 г.
4
По делото са допуснати и събрани гласни доказателствени средства. По искане на
ищеца е разпитана свидетелката И.Ц.И., с която се намира във фактическо съжителство. От
думите й се установява, че при процесното ПТП ищецът получил разтягания в областта на
шията, гадене и главоболие. По лекарско предписание пострадалият трябвало да използва
денонощно яка за две седмици, но поради продължаващите болки се наложило да я носи още
известно време (общо около месец). Силните болки нарушили съня му, което наложило в
първите дни след инцидента ищецът да приема болкоуспокояващи. Съдът кредитира
показанията на свидетеля като обективни, последователни, подробни и логични.
Обстоятелството, че Ина И. се намира с ищеца във фактическо съжителство не е основание
само по себе си за дискредитиране на нейните показания. Съгласно чл. 172 ГПК показанията
на свидетели, които са заинтересовани в полза или във вреда на една от страните, се
преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид
възможната тяхна заинтересованост. Показанията на И. не се опровергават от останалия
събран по делото доказателствен материал. Обстоятелството, че свидетелката живее с ищеца
в едно домакинство й е дало възможност да придобие преки впечатления от неговото
състояние непосредствено след процесното ПТП и от начина, по който протекъл
оздравителният процес, като съдът няма основание да смята, че при свидетеля липсват
способността и желанието вярно да възприеме фактите и добросъвестно да ги възпроизведе
в показанията си.
Допусната е по искане на страните съдебномедицинска експертиза. Заключението на
вещото лице е прието от съда и не е оспорено от страните. Същото е изготвено след
запознаване с приетите по делото доказателства. От заключението се установява, че на
01.12.2019 г. при ПТП, като водач на автомобил ищецът получил травма в областта на
шията – навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния стълб
и болки в мускулите на шията. По медикобиологичния си характер полученото увреждане
представлявало временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Механизмът на
удара бил отзад за автомобила на ищеца и представлявал т. нар. „камшичен удар“. Тъй като
главата била относително свободна в движението си и при удар отзад тя рязко отивала
назад, след което рязко се връщала напред, при което се получавали увреждания в областта
на шията с различна тежест в зависимост от силата на удара. В зависимост от тежестта на
травмата лечението можело да бъде само медикаментозно с прием на обезболяващи или
шията да се обездвижи с яка за срок от 10 до 14 дни и медикаментозно лечение с прием на
обезболяващи. По делото обаче липсвали данни за начина на лечение на ищеца и
продължителността на възстановителния период. От заключението се установява, че през
периода на лечение пострадалият търпял болки и страдания, като през първите 10 дни
същите били с по-голям интензитет. При нормално протичане на лечебния процес без
усложнения, периодът на възстановяване от такъв тип травми бил 25-30 дни. Но според
вещото лице непровеждането на лечение удължавало срока за възстановяване и болките
през този период били с по-висок интензитет. С оглед описаната тежест на травмата и
липсата на данни за настъпили усложнения през периода на възстановяване вещото лице
5
заключило, че не се очаквало наличието на трайни последици за ищеца след завършване на
лечението. От заключението се установява, че предпазните колани били най-ефикасни при
удар в предната част на автомобила. При страничен удар и удар отзад коланите не
фиксирали достатъчно телата на водача и пътниците, които били относително подвижни при
удар. В конкретния случай според вещото лице получените от ищеца увреди биха настъпили
независимо от наличието или не на поставен предпазен колан. Съдът намира, че
заключението на вещото лице е пълно, ясно, обосновано и не възниква съмнение относно
неговата правилност, поради което го възприема изцяло.
Допусната е по искане на страните и съдебна автотехническа експертиза.
Заключението на вещото лице е прието от съда и не е оспорено от страните. Същото е
изготвено след запознаване с приетите по делото доказателства. От заключението се
установява, че обстоятелствата и причините, при които настъпило процесното ПТП, били
следните: на 01.12.2019 г., около 08,30 ч. товарен автомобил „Ситроен Джъмпер“, с рег. №
******** се движил по локалното платно на бул. „Цариградско шосе“ с посока от бул.
„Александър Малинов“ към бул. „Самоковско шосе“, и на около 50 метра преди
кръстовището с бул. „Копенхаген“ водачът реализирал ПТП с намиращия се пред него лек
автомобил „Мазда 6“, с рег. № ********. От техническа гледна точка и от приетите по
делото доказателства вещото лице направило извод, че причина за настъпване на процесното
ПТП било поведението на водача на товарния автомобил, който го управлявал със скорост и
дистанция, които не му позволили да спре в рамките на опасната зона, без да настъпи
съприкосновение със спрелия пред него лек автомобил марка „Мазда“. В тази връзка вещото
лице приело, че водачът на товарния автомобил имал възможност да предотврати
настъпването на произшествието, ако го беше управлявал със скорост и дистанция,
позволяващи му да спре в рамките на опасната зона. След извършена справка експертът
установил, че собственият на ищеца лек автомобил бил фабрично оборудван с два
триточкови инерционни колана на предните седалки и три триточкови предпазни колана на
задните седалки. При задействане инерционните колани се придвижвали напред с около 4-7
см. до момента на сработване на инерционния механизъм. Съдът намира, че заключението
на вещото лице е пълно, ясно, обосновано и не възниква съмнение относно неговата
правилност, поради което го възприема изцяло.
По делото са представени и други писмени доказателства, неотносими към настоящия
спор.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи.
По иска с правно основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 498, ал. 3, вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ:
Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ урежда правото на иск на пострадалото лице срещу
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за заплащане
на обезщетение за причинените му от застрахования вреди. Това право произтича от
наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“
между застрахователя и причинителя на вредата и настъпване на застрахователното
6
събитие. Наред с това, за да се ангажира отговорността на застрахователя, следва да са
налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на деликтната
отговорност на причинителя на вредата – деянието, причинените с него вреди, причинно-
следствената връзка между ПТП и причинените вреди, противоправност. Това е така,
защото отговорността на застрахователя, изразяваща се в заплащане на обезщетение за
претърпените от пострадалото лице имуществени и неимуществени вреди, е функционално
обусловена и тъждествена по обем с отговорността на застрахования делинквент –
застрахователят дължи обезщетение за вредите само доколкото застрахованият е отговорен
спрямо увреденото лице за тяхното репариране. На основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД във всички
случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.
Не се спори по делото, че по време на настъпване на застрахователното събитие
съществувал валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, сключен с ответното дружество по отношение на товарен автомобил
марка „Ситроен“, модел „Джъмпер“, с рег. № ********.
Настоящият съдебен състав намира, че от събраните по делото доказателства бяха
установени и елементите от фактическия състав на гражданската отговорност на водача –
причинител на вредата. От Протокола за ПТП, от писмените доказателства по делото
(административнонаказателната преписка) и от заключението на съдебната автотехническа
експертиза беше установен механизмът на настъпване на произшествието, както и
противоправното поведение на водача, чиято гражданска отговорност е била застрахована
при ответното дружество. Г.А.П. нарушил правилата за движение и по-точно задължението
си като водач да контролира непрекъснато пътното превозно средство, което управлява (чл.
20, ал. 1 ЗДвП). Направените в тази насока възражения от страна на застрахователя останаха
недоказани. В резултат на противоправното поведение на водача Георги Петков, на ищеца
били причинени следните телесни увреждания, установени от събраните по делото писмени
и гласни доказателства и от заключението на съдебномедицинската експертиза, а именно:
травма в областта на шията – навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел
на гръбначния стълб и болки в мускулите на шията. Следователно, доказана е и причинната
връзка между претърпените от ищеца неимуществени вреди и процесното ПТП. По делото
липсват доказателства, които да оборват презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
По отношение на възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия съдът намира следното. Съгласно константната съдебна
практика, за да бъде намалено обезщетението за вреди, увреденият трябва да е допринесъл за
тяхното настъпване. Необходимо е този принос да е конкретен, т.е. да се изразява в
извършването на конкретни, определени действия или въздържането от такива действия от
страна на увреденото лице. Съпричиняване на вредоносния резултат ще е налице само ако
именно поведението на увредения е станало причина или е повлияло по някакъв начин
върху действията на причинителя на вредата (вж. Решение № 45 от 15.04.2009 г. по т. д. №
525/2008 г., ІІ Т.О., ВКС, Решение № 59 от 10.06.2011 г. по т. д. № 286/2010 г., І Т.О., ВКС) .
Твърдяното от ответника бездействие на ищеца, което допринесло за настъпването на
7
вредоносния резултат, е непоставянето на обезопасителен колан. Настоящият съдебен състав
намира възражението за съпричиняване за неоснователно. От заключението на
автотехническа експертиза се установява, че автомобилът на ищеца бил фабрично
оборудван с предпазни колани както на предните, така и на задните седалки. Но вещото
лице, изготвило съдебномедицинската експертиза, поясни, че при удар отзад, какъвто е бил
реализиран и в настоящия случай, главата и тялото на водача са относително подвижни.
Затова вещото лице е заключило, че получените от ищеца увреди биха настъпили
независимо от наличието или не на поставен предпазен колан. Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК
всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или
възражения. Страната, която носи доказателствената тежест за определен факт, следва да
проведе пълно и главно доказване на този факт, т. е. да установи по несъмнен начин
осъществяването му в обективната действителност. Настоящият съдебен състав намира, че в
случая ответникът не представи доказателства за наличие на съпричиняване, макар че с
доклада по делото беше разпределено в негова доказателствена тежест установяването на
посоченото обстоятелство. При тази доказателствена съвкупност за съда възниква правото и
задължението да приложи последиците от недоказването, а именно да приеме за
ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт е недоказан. Ответникът не
успя да докаже опосредяване на вредоносния резултат от други обстоятелства, извън
поведението на застрахования при него водач, включително от действия или бездействия на
пострадалия, поради което съдът намира, че не е налице основанието по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за
намаляване на дължимото обезщетение. Направеното в тази насока възражение в отговора
на исковата молба не може да бъде прието.
По отношение на размера на дължимото обезщетение следва да бъде взето предвид
следното. Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост. Според константната съдебна практика понятието „справедливост“ не е
абстрактно, а всякога свързано с преценката на обективно съществуващи конкретни
обстоятелства, които следва да бъдат обсъдени в тяхната съвкупност, както и на
общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на самото общество,
несъмнено обусловено от съществуващата в страната икономическа конюнктура. Индиция
за последните са и лимитите на застрахователни покрития по чл. 492 КЗ, които дори да
нямат самостоятелно значение по отношение на критерия за справедливост, следва да бъдат
взети предвид и обсъдени, за да бъдат отчетени реалните икономически условия, имащи
значение за приложението на чл. 52 ЗЗД. Следователно, да бъде справедливо по смисъла на
чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди, означава да бъде определен от съда онзи
точен според съществуващата в страната икономическа обстановка паричен еквивалент на
всички понесени от конкретното увредено лице емоционални, физически и психически
болки, неудобства и сътресения, които съпътстват живота му за определен по-кратък или по-
продължителен период от време (вж. Решение № 97 от 13.11.2017 г. по гр. д. № 60239/2016
г., ІІ Г.О., ВКС, Решение № 217 от 20.12.2017 г. по т. д. № 990/2017 г., ІІ Т.О., ВКС и
цитираната в последното съдебна практика). Съдът, като съобрази изложените по-горе
критерии и като взе предвид претърпените от ищеца болки и страдания, продължителността
8
им (около 25-30 дни според заключението на съдебномедицинската експертиза при
нормално протичане на лечебния процес без усложнения), необходимостта от обездвижване
на шията с яка за срок от около месец (според свидетелските показания), размера на
застрахователните суми по застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите –
за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт –
10420000 лева за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица (чл. 492, т. 1 КЗ),
размера на минималната работна заплата за страната към датата на процесното ПТП – 560
лева, както и обстоятелствата, обуславящи по-нисък размер на обезщетението, а именно:
характера и броя на травматичните увреждания (едно сравнително леко травматично
увреждане на шията); липсата на необходимост от оперативно лечение, възстановяването от
което би затруднило ищеца при хигиенно-битовото му обслужване; обстоятелството, че
оздравителният процес е преминал без усложнения, като към настоящия момент ищецът се е
възстановил напълно от получените увреждания и няма трайни последици от същите както
върху здравословното му състояние, така и върху начина му на живот; липсата на данни
същият да е отсъствал от работа поради полученото увреждане; младата възраст на
пострадалия, при която възстановяването е по-бързо, по-лесно и по-безболезнено, намира,
че справедлив и съразмерен на претърпените вреди е размер на обезщетението от 2000 лева.
Макар че ответникът извънсъдебно е одобрил обезщетение в размер на 1500 лева за
неимуществените вреди, по делото няма данни, а и твърдения същото да е било изплатено.
По отношение на размера на обезщетението за причинени имуществени вреди следва
да бъде взето предвид следното. Когато се търси обезщетение за имуществени вреди,
изразени в разходи за лечение, усилена храна, чужда помощ и пр., следва да се събират
доказателства за необходимостта от такива разходи и за действителното им извършване,
както и за техния размер (вж. т. 7 от Постановление № 4 от 23.12.1968 г., Пленум на ВС) .
Деликтното обезщетение се дължи само за реално претърпени вреди и пропуснати ползи,
които не са хипотетични. Действието, на което се приписва настъпването им, трябва да е от
естество, че реално и сигурно да води до намаляване имуществото на увредения.
Претърпяната загуба при деликт, изразяваща се в намаляване на имуществото, което е имал
увреденият преди осъществяването му, трябва да е реално измерима (вж. Решение № 152 от
08.03.2010 г. по гр. д. № 217/2009 г., ІV Г.О., ВКС, Решение № 277 от 01.12.2008 г. по гр. д.
№ 1300/2007 г., ІV Г.О., ВКС).
Като взе предвид дадените в съдебната практика основни насоки при определяне на
дължимото застрахователно обезщетение за имуществени вреди, съдът намира следното.
Ищецът претендира заплащане на направените разходи за преглед от неврохирург
непосредствено след произшествието, както и за извършване на назначеното от лекаря-
специалист рентгеново изследване. Настоящият съдебен състав намира, че така направените
разходи са във връзка с констатирането и правилното диагностициране на получените от
процесното ПТП увреждания на пострадалия, като няма данни, а и твърдения същите да се
покриват от НЗОК. Следователно, разходите са за сметка на пациента и доколкото по делото
са представени доказателства за реалното им извършване, съдът намира, че подлежат на
9
възстановяване от застрахователя. Общият размер на дължимото от ответното дружество
застрахователно обезщетение за причинените от процесното произшествие имуществени
вреди възлиза на 75 лева.
С оглед изложеното искът по чл. 432, ал. 1, вр. чл. 498, ал. 3, вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ
се явява основателен и следва да бъде уважен за сумата в общ размер на 2075 лева (2000
лева – обезщетение за причинените неимуществени вреди, и 75 лева – обезщетение за
причинените имуществени вреди), ведно със законната лихва за периода от 12.05.2020 г.
(съобразен с чл. 497, ал. 1, т. 2 КЗ) до окончателното изплащане на дължимата сума. За
разликата над уважения размер от 2075 лева до пълния предявен размер от 8075 лева искът
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По отношение на разноските:
Процесуалният представител на ищеца е поискал присъждане на направените по
делото разноски, като е представил списък по чл. 80 ГПК. В настоящото производство
ищецът е извършил следните разноски: 323 лева за внесена държавна такса, 400 лева за
депозити за вещи лица и 500 лева за заплатено адвокатско възнаграждение. В отговора на
исковата молба ответникът е направил възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца
адвокатско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-
нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения
размер съобразно чл. 36 ЗА. А чл. 36, ал. 2 ЗА препраща към Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на
Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Изчислено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата (в редакцията й към датата на сключване
на договора за правна помощ – 05.04.2021 г.), минималният размер на адвокатското
възнаграждение възлиза на 730 лева. Тъй като заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение е в минимален размер, същото не следва да бъде редуцирано. Предвид
изложеното, с оглед изхода на настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
„Застрахователна компания Лев Инс“ АД следва да бъде осъден да заплати на ищеца А. В.
А. сумата в общ размер на 314,27 лева, представляваща направените в настоящото
производство разноски за внесена държавна такса, депозити за вещи лица и заплатено
адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от иска.
Процесуалният представител на ответника също е поискал присъждане на направените
по делото разноски, като е представил списък по чл. 80 ГПК. В настоящото производство
ответното дружество е извършило следните разноски: 400 лева за депозит за вещи лица и
100 лева за юрисконсултско възнаграждение, изчислено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ,
бр. 8 от 24.01.2017 г.), вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ. С оглед изхода на настоящия спор и на
основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК ищецът А. В. А. следва да бъде осъдена да заплати на
ответника „Застрахователна компания Лев Инс” АД сумата в общ размер на 371,52 лева,
представляваща направените в настоящото производство разноски за депозити за вещи лица
10
и юрисконсултско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от иска.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс” АД, ЕИК *********,
представлявано от изпълнителните директори П.В.Д. и В. В. И., със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Студентски”, бул. „С.ско шосе” № 67А, да заплати на А. В.
А., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. София, ж. к. „Хаджи Димитър“, бл. 11А, вх. А,
ет. 4, ап. 11, по иска с правно основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 498, ал. 3, вр. чл. 493, ал. 1,
т. 1 КЗ сумата 2075 (две хиляди седемдесет и пет) лева, представляваща обезщетение за
причинените от ПТП, настъпило на 01.12.2019 г., вреди, от която 2000 лева – обезщетение за
причинените неимуществени вреди, и 75 лева – обезщетение за причинените имуществени
вреди, изразяващи се в разходи за лечение, ведно със законната лихва от 12.05.2020 г. до
окончателното изплащане на дължимата сума, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
уважения размер от 2075 лева до пълния предявен размер от 8075 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК„Застрахователна компания Лев Инс” АД,
ЕИК *********, представлявано от изпълнителните директори П.В.Д. и В. В. И., със
седалище и адрес на управление гр. София, район „Студентски”, бул. „С.ско шосе” № 67А,
да заплати на А. В. А., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. София, ж. к. „Хаджи
Димитър“, бл. 11А, вх. А, ет. 4, ап. 11, сумата 314,27 (триста и четиринадесет лева и 27 ст.)
лева, представляваща направените в настоящото производство разноски за внесена
държавна такса, депозити за вещи лица и заплатено адвокатско възнаграждение съразмерно
с уважената част от иска.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, А. В. А., ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. София, ж. к. „Хаджи Димитър“, бл. 11А, вх. А, ет. 4, ап. 11, да заплати
на „Застрахователна компания Лев Инс” АД, ЕИК *********, представлявано от
изпълнителните директори П.В.Д. и В. В. И., със седалище и адрес на управление гр. София,
район „Студентски”, бул. „С.ско шосе” № 67А, сумата 371,52 (триста и седемнадесет лева и
52 ст.) лева, представляваща направените в настоящото производство разноски за депозити
за вещи лица и юрисконсултско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11