РЕШЕНИЕ
№ 409
гр. Пловдив, 28.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Кристина Янк. Табакова
при участието на секретаря Радка Ст. Цекова
като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело №
20215330116596 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба от „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК *********,
против Община Пловдив, ЕИК 000471504с която са предявени обективно съединени
установителни искове с правно основание по чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. с чл. 410, ал. 1, т. 2
КЗ, вр. с чл. 86 ЗЗД, за признаване на установено, че ответникът дължи присъдените по
частно гр. дело № ****** г. на РС - П., със Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК, суми, а именно: сумата от общо 310.98 лева – главница, включваща 295.98
лева - изплатено застрахователно обезщетение и 15 лева - ликвидационни разходи, 13.56
лева – обезщетение за забава за периода 27.03.2021 г. – 26.08.2021 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда - 27.08.2021г. до
окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че с полица № *****от ****** г. ищецът е сключил
договор за автомобилна застраховка „Каско на МПС“ за лек автомобил марка и модел „Ауди
А4 Авант“, с рег. № *****, със срок на действие от 25.11.2020 г. до 24.11.2021 г., при
уговорено покритие – пълно каско на рисковете, съгласно ОУ към договора за застраховка.
Твърди се, че на 12.02.2021 г., при движение на заден ход, по ул. ***** в гр. П., лек
автомобил марка и модел „Ауди А4 Авант“, с рег. № ******, управляван от А. Р. Г., се удря
в необезопасена и несигнализирана вертикално изпъкнала водопроводна тръба на пътното
платно, вследствие на което били нанесени материални вреди. На 15.02.2021 г. в
застрахователното дружество било подадено искане за оценка на щети по МПС от водача на
застрахования автомобил, като била заведена преписка по щета № ***** и бил съставен
опис-заключение, съгласно който на автомобила били нанесени материални вреди върху
спойлер задна броня. Съгласно уговореното в ОУ към застрахователния договор, било
определено застрахователно обезщетение, като стойността на необходимите части и
материали, както и стойността на необходимия труд за възстановяване на лек автомобил
марка и модел „Ауди А4 Авант“, с рег. № ******, възлизали на сумата в размер общо на
1
460.36 лева, като била направена отстъпка в размер на 164.38 лева и крайната сума,
съставляваща изплатеното от застрахователното дружество обезщетение била в общ размер
на 295.98 лева. Съгласно полицата по „Каско на МПС“, заплащането на премиите било
разсрочено на четири равни по размер вноски, всяка в размер на 217.35 лева. Твърди се, че
към момента на настъпване на ПТП втората вноска не била платена. С ликвидационен акт от
***** г. ищецът извършил прихващане с дължимата премия по застраховката в размер на
217.35 лева и с дължимия данък върху застрахователната премия в размер на 35 лева, а
остатъкът от определеното обезщетение в размер на 74.28 лева бил изплатен на
застрахования с преводно нареждане от 18.02.2021 г.
До ответника била изпратена регресна покана с изх. № ****** г. за възстановяване на
заплатеното обезщетение в размер на 295.98 лева и ликвидационни разходи в размер на 15
лева – общо сумата от 310.98 лева. Писмото било получено от ответника на 19.03.2021 г.,
като вземането не било погасено.
Счита, че отговорността на ответника Община Пловдив се основава на
обстоятелството, че увреждането на застрахования автомобил било в резултат на
неподдържането, неизправността на пътния участък, на който е реализирано
произшествието, както и на неотстраняването и несигнализирането на съществуващите
препятствия по него, като ответникът бил задължен да поддържа местната пътна мрежа –
публична общинска собственост.
За вземанията си ищцовото дружество подало заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д. № ***** г. по описа
на Районен съд – П., XV гр. състав, срещу която постъпило възражение от длъжника, при
което възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове.
С оглед изложеното, моли за уважаване на предявените искове, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 27.08.2021 г.,
до окончателното погасяване. Претендират се разноските за заповедното и настоящото
производство.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, с който взема становище за неоснователност на предявените искове, като оспорва
същите по основание и размер.
Счита, че не са налице предпоставките от фактическия състав на непозволено
увреждане. Оспорва валидността на сключената застраховка „Каско на МПС“. Счита, че
ищецът не е имал задължение да заплаща обезщетение, като регресните права не можели да
се разпростират върху недължимо извършена престация. Липсвали документи, доказващи
размера на застрахователното обезщетение, както и изплащането на същото на
застрахованото лице. Оспорва механизма на произшествието, както и наличието на
причинна връзка между ПТП и настъпилите щети. Оспорва и размера на твърдените вреди.
Позовава се на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, като сочи, че водачът на автомобила не бил
предприел необходимата маневра, нито е намалил скоростта, за да избегне или заобиколи
сочената неравност на пътя. Освен това, твърди, че към датата на произшествието –
12.02.2021 г., в процесния участък била въведена временна организация за безопасност на
движението във връзка с извършвани строително-монтажни работи, като това обстоятелство
не било съобразено от водача при извършване на движението на МПС на заден ход. Сочи,
че ПТП било предизвикано от противоправното поведение на собственика на процесния
автомобил. В случай че това не бъде установено, релевира възражение за съпричиняване.
С оглед изложеното, моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и
2
правна страна, следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № ***** г. на ПРС, ХV гр.с., вземанията по
настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Възражението е
постъпило в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, а исковете, по които е образуван настоящият
процес, са предявени в месечния такъв по чл. 415, ал. 1, т.1 ГПК.
Установителните искове по реда на чл.422 ГПК са допустими, тъй като са предявени
в срок, в резултат от своевременно депозирано възражение от длъжника в заповедно
производство, имащо за предмет същите вземания.
По иска по чл. 410, ал.1, т. 2 КЗ:
За основателността му, в тежест на ищеца е да докаже в кумулативност следните
факти: сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното
покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на лице, за което
отговаря ответникът, да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като
в изпълнение на договорното си задължение, застрахователят да е изплатил на
застрахования обезщетение, както и посочения механизъм на ПТП, в причинна връзка с
който да са нанесени твърдените вреди на автомобила и размера на обезщетението.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по посочените
обстоятелства, както и да докаже възраженията си в отговора, вкл. това за съпричиняване на
резултата, а при установяването на фактическия състав на вземането, следва да докаже, че е
погасил.
По делото като писмени доказателства са приети Общи условия за застраховка Каско
на МПС /л. 10-15/ и Договор за застраховка „Каско на МПС”, обективиран в полица №
***** от ****** г., със срок на покритие 24.11.2020 г. – 24.11.2021 г. /л. 16/, който е
действал към момента на твърдения инцидент и е покривал съответния риск за причинени
имуществени вреди в резултат на настъпило ПТП. Видно от същата, е сключена между
ищеца и А. Р. Г. – собственик на процесния лек автомобил „Ауди А4“, с рег. № *****, с
рама ****** и в която е уговорено, че плащането на застрахователната премия ще се
извърши на четири вноски, както следва: първата вноска – 217.35 лева и данък 2 % в размер
на 4.35 лева – дължими на 24.11.2020 г.; втората вноска – 217.35 лева и данък 2 % в размер
на 4.35 лева, дължими на 24.02.2021 г.; трета вноска – 217.35 лева и данък 2 % в размер на
4.35 лева, дължими на 24.05.2021 г. и четвърта вноска – 217.35 лева и данък 2 % в размер на
4.35 лева, дължими на 24.08.2021 г.
По делото като писмено доказателство е приет Протокол за ПТП № ******, съставен
от ****** при Пътна полиция – П., за настъпилото на 12.02.2021 г., в гр. П., ул. *****, ПТП.
/л.16 гръб/.
По делото като писмени доказателства са приети: искане за оценка на вреди по
застраховка „Каско на МПС“, депозирано от А. Р. Г., за настъпилото на 12.02.2021 г. ПТП,
свидетелство за регистрация на МПС – част ІІ, Контролен талон на водача на МПС, талон за
технически преглед, опис – заключение щета № ****** г., Ликвидационен акт от ***** г. на
обща стойност на обезщетението в размер на 295.98 лева, като след приспадане на дължими
премии в размер на 217.35 лева и данък в размер на 4.35 лева, е останал остатък за
изплащане на обща стойност в размер на 74.28 лева и Преводно нареждане за кредитен
превод от ***** г. от „Дженерали Застраховане“ АД, за изплатено по банковата сметка на А.
Р. Г. сумата от 74.28 лева за ремонта на автомобил с рег. № *****, по щета № ***** /л.79/.
В искане за оценка на вреди за настъпване на застрахователно събитие по полица по
застраховка „Каско на МПС“, е декларирано, че на 12.02.2021 г., при маневра на заден ход в
гр. П., на ул. ******, процесният автомобил ударил изпъкнала тръба (тип ВиК),
необезопасена, ф 110 с дължина 30.40 см., като са декларирани настъпили материални щети:
3
задна броня спойлер /л.17/.
В опис – заключение за вреди на МПС по щета № ****** г., са описани претенциите
– задна броня спойлер.
Установява се от Ликвидационен акт № ****** г., че стойността на признатото
обезщетение е в размер на 295.98 лева, като след приспадане на дължими премии в размер
на 217.35 лева и данък в размер на 4.35 лева, е останал остатък за изплащане на обща
стойност в размер на 74.28 лева и Преводно нареждане за кредитен превод от ****** г. от
„Дженерали Застраховане“ АД, че ищецът е изплатил по банковата сметка на А. Р. Г. сумата
от 74.28 лева за ремонта на автомобил с рег. № *****, по щета № *****.
По делото като писмени доказателства е приета и Регресна покана /л.20/, изпратена
от „Дженерали Застраховане“ АД до Община Пловдив, за заплащане на сумата в размер на
310.87 лева, включваща платено обезщетение в размер на 295.98 лева и 15 лева –
ликвидационни разноски, в 7-дневен срок от получаването й, за възстановяване на регрес по
щета № *****, получена от ответната Община, на ***** г., видно от обратната разписка
/л.20 гръб/.
По делото като писмени доказателства са приети и Заповеди на К. на Община
Пловдив, от които се установява, че в периода от 18.08.2020 г. до 31.03.2021 г. е била
въведена Временна организация по безопасност на движението със спиране на движението,
съгласно одобрен и съгласуван проект по ул. ****** , поради „Реконструкция на
канализационна и водопроводна мрежа в ******** /л.40-62/.
От заключението на вещото лице инж. В. С. по назначената автотехническа
експертиза, прието като обективно, компетентно дадено и неоспорено от страните, се
установява, че между механизма на ПТП и вредите по автомобила: задна броня спойлер в
степен за подмяна и боядисване, има пряка причинно – следствена връзка когато при
движение на заден ход по платното за движение на ул. ****** в зоната на № **** е
настъпил удар на задната част на автомобила с водопроводна тръба, разположена над
нивото на пътната настилка. Вещото лице сочи, че пазарната стойност на причинените
вреди, е в размер на 608.76 лева с ДДС. Вещото лице е посочило и, че от направено
проучване в застрахователни компании се установява, че стойността на ликвидационни
разноски към 2021 г. варират от 10 до 30 лева на щета.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпита на свидетеля А. Р. Г. /по
искане на ищеца/. Свидетелят Г. - водачът на процесния автомобил - установява, че когато
давал на заден ход пред неговия блок, за да направи маневра, било тъмно, не видях дупката
и ударил колата в задната броня. Имало дупка около 20 см. дълбока и от дупката стърчал
железен кол, който стърчал около 40 см. над дупката. Твърди, че колът бил с тъмен цвят, не
бил обозначен, нито колът, нито дупката, било тъмно и не го видял. Било зимно време.
Слязъл от колата и го видял, извикал Полиция, за което бил съставен Протокол за ПТП.
Твърди, че железният кол стърчал от дупката, за да обозначи, че има там дупка, но нямало
обозначителна лента, за да се види. Задната броня на автомобила се счупила и имало дупка в
нея, вследствие на удара. Свидетелят твърди, че имало ремонт на пътя, каквито се
извършвали в квартала, към датата на ПТП-то. Просто давах назад, не видях дупката и
попаднах на дупката, защото беше тъмно.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
За да бъдат уважени предявените искове е необходимо по делото да бъде установено
наличието на определените в закона предпоставки, а именно: положителните елементи от
фактическия състав на чл. 49 ЗЗД: всички предпоставки на деликтната отговорност по чл. 45
ЗЗД – противоправно поведение, вреди, причинна връзка между двете и вина, която се
4
предполага; обстоятелството, че ответникът има качеството на възложител на работа по
смисъла на чл. 49 ЗЗД по отношение на съответните виновни лица т.е. че ответниците
отговорят за поддържането на пътната мрежа в изправност за участъка от пътя, където се
твърди да е настъпило ПТП. Следва да се докажат и положителните материалноправни
предпоставки от фактическия състав на чл. 410, ал. 1 КЗ – че е налице валидно сключено
застрахователно правоотношение с водача на увредения автомобил, по което е платено
застрахователно обезщетение в размера на причинените щети.
В тежест на ответника е да докаже своите правоизключващи, правоунищожаващи или
правопогосяващи възражения, които са за положителни факти, каквото е възражението за
съпричиняване, като установят соченото поведение на водача на МПС, което е в причинна
връзка с резултата.
Застрахователното правоотношение се установява и от представения по делото
Договор за застраховка „Каско на МПС”, обективиран в полица № ****** от ****** г., със
срок на покритие 24.11.2020 г. – 24.11.2021 г., който е действал към момента на твърдения
инцидент и е покривал съответния риск за причинени имуществени вреди в резултат на
настъпило ПТП.
От страна на ответника не се оспорва фактът на заплащане на застрахователната
премия по застрахователния договор, а и предвид прихващането на дължимите
застрахователни премии от застрахователя, преди изплащане на остатъка от обезщетението,
следва да се приеме, че застраховката е валидна, а оттук се установява и първата необходима
предпоставка за изплащане на застрахователно обезщетение.
Следователно се установява първата необходима предпоставка за изплащане на
застрахователно обезщетение.
По другите спорни по делото въпроси: дали се установява наличие на дефект на пътното
платно; дали щетите по увредения автомобил са настъпили единствено от преминаването му
през необезопасено и необозначено препятствие на пътното платно; отчетено ли е
поведението на водача на процесното МПС при управление на автомобила; какъв е
механизмът на произшествието и налице ли е причинно – следствена връзка на щетите по
автомобила с процесното ПТП, съдът намира следното:
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на посочената дата -
12.02.2021 г. е настъпило ПТП – при маневра на заден ход по платното за движение на ул.
***** в зоната на № ****, е настъпил удар на задната част на автомобила с изпъкнала тръба
(тип водопроводна), разположена над нивото на пътната настилка, вследствие на което са
настъпили вреди по процесния автомобил. От заключението на САТЕ, което съдът
кредитира изцяло като обективно изготвено, почиващо на знанията и опита на експерта и
неоспорено от страните, се установява по несъмнен начин, че уврежданията по автомобила
са следствие от установеното препятствие на пътя, като същото е в състояние да причини
описаните в исковата молба щети. От показанията на свидетелят Г., които съдът кредитира
изцяло, доколкото същите са еднопосочни, непротиворечиви и кореспондират на останалите
събрани по делото доказателства се установява, че на пътя е имало препятствие – стърчащ
железен кол в дупка. Следва да се посочи обстоятелството, че тези показания се подкрепят и
от представените от ответната община писмени доказателства – Заповеди на К. на Община
Пловдив, издадени в периода от 18.08.2020 г. до 31.03.2021 г., поради „Реконструкция на
канализационна и водопроводна мрежа в гр. П., ******, т.е. към датата на процесното ПТП,
както и за наличието на ремонти на ул. ******, поради което районната администрация е
въвела Временна организация по безопасност на движението със спиране на движението,
съгласно одобрен и съгласуван проект по ул. *******.
Видно от протокол за ПТП № ******, на 12.02.2021 г. в 22.45 часа, в град П., на ул.
*****, е настъпило ПТП, при което лек автомобил марка „Ауди А4“, с рег. № ******,
5
управляван от водача А. Р. Г., при маневра на заден ход се удря в изпъкнала тръба (тип
водопроводна), необезопасена, с размери ф 110 и 30-40 см. дължина и нанася щети по МПС,
като удостоверените в протокола щети по МПС са: задна броня.
Протоколът е съставен след посещение от длъжностното лице на мястото на
произшествието. Ето защо по отношение на възприетите от съставителя факти, а именно:
наличието на изпъкнала тръба (тип водопроводна) /обозначена на скицата в протокола/ и
видимите щети по автомобила, документът има характер на официален удостоверителен по
смисъла на чл. 179 ГПК. Длъжностното лице е удостоверило факти, които лично е възприел
при посещението си на мястото на ПТП, поради което в свидетелстващата си част
документът обвързва съда с материална доказателствена сила. Поради това и неоснователно
се явява възражението, че на соченото място на произшествието не е имало препятствие на
платното, което освен от протокола за ПТП, се потвърждава и от останалите събрани по
делото доказателства, в т.ч. – гласни такива.
Протоколът за ПТП няма обвързваща доказателствена сила относно самия механизъм
на ПТП, описан в него, защото произшествието не се е осъществило в присъствието на
съставителя на акта. Това обаче не означава, че ПТП не е реализирано именно по начина,
описан в протокола, защото приобщените доказателства са именно в тази насока.
Ето защо, съдът приема, че в конкретния случай е доказан механизмът на
произшествието и е налице причинно – следствена връзка на щетите по автомобила с
процесното ПТП, както и, че щетите по увредения автомобил са настъпили единствено от
удара в изпъкналата тръба на пътното платно.
Съдът намира направеното от ответника оспорване за различен механизъм на ПТП за
недоказан, тъй като в тежест на ищеца е да установи обстоятелствата, на които основава
иска си и събраните доказателства са точно в тази насока, като неподкрепените с
доказателства възражения на ответника водят до тяхната неоснователност.
На следващо място, не се доказаха при условията на пълно и главно доказване и
другите възражения на ответника за такова поведение на водача на автомобила, което да се
намира в причинно - следствена връзка с настъпилото ПТП и да е допринесло за настъпване
на вредоносния резултат. Напротив, по делото се установи, че единствената причина за
увреждането е бил ударът на МПС-то в необезопасено и необозначено препятствие на пътя
– изпъкнала тръба (тип водопроводна) с размери, различни от заобикалящото я пътно
платно, ведно с неравности. Освен това не се констатира наличие на такива вреди, които
биха могли да настъпят от друг механизъм или в резултат на неспазени от водача правила за
безопасност на движението.
По делото се установява, че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в общ
размер на 295.98 лева, като след прихващане на дължимата премия по застраховката в
размер на 217.35 лева и дължимия данък в размер на 35 лева, е заплатил на собственика
остатъкът от сумата в размер на 74.28 лева.
След извършването от застрахователя плащане и на основание чл. 410, ал. 1 КЗ, той
е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на
платеното обезщетение.
По делото не се спори, че застрахователят е платил застрахователно обезщетение
/виж Протоколно определение от о.с.з. от 07.04.2022 г./, а и този факт се установява от
събраните по делото писмени доказателства. Следователно е налице основание за
възникване на регресното право. Обемът на суброгационното право включва, както правата
срещу физическото лице– пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения
по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в
този смисъл р. V от ППВС № 7/4.10.1978г. Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, доколкото се
твърди нарушение на предписано правило /неподдържане на пътя в изправност/ и вредата
6
не следва от обективното качество на вещта.
Не се спори по делото, че пътят, на който се е осъществило ПТП - то се стопанисва от
Община Пловдив. На основание чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП, именно ответникът е задължен
да осъществява дейностите по поддържането му, включително да означи съответната
неравност – изпъкнала тръба, с необходимите пътни знаци, с оглед предупреждаване на
участниците в движението съобразно чл. 13 ЗДвП, както и да отстрани съответни
препятствия във възможно най-кратък срок /чл. 167, ал.1 ЗДвП./. Общината като юридическо
лице осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП, чрез своите служители или други
лица, на които е възложила изпълнението. Установената изпъкнала тръба на пътното платно
представлява „препятствие на пътя” по смисъла на параграф 1, т. 19 от ППЗДвП, тъй като
нарушава целостта на пътното покритие и създава опасност на движението. Доколкото нито
се твърди, нито доказа, тази тръба и пропадналото пътно платно около нея да са били
обезопасени с нарочен пътен знак, който да указва на водачите да ги заобиколят, за да
продължат движението си /аргумент от чл. 52, ал. 1 ППЗДв.П/, а и да е имало каквато и да е
друга указателна табела или сигнализация, то следва, че ответникът не е изпълнил
задълженията си по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП. Налице е бездействие на служителите на
Общината, натоварени със задължението да сигнализират препятствията по пътя и да ги
отстраняват, с което да обезпечават безопасността на движението, поради което и на
основание чл. 49 ЗЗД, ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП
вреди.
Налице е основание за суброгация срещу ответника. Не се установява съпричиняване
на вредоносния резултат. Следва да се отбележи, че в дължимата грижа при управление на
МПС не се включва изискване за знание за неравностите по пътя или презумиране за
наличие на такива. Необозначеното и несигнализирано препятствие не представлява
предвидимо препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да е налице задължение за
водача да избира скоростта така, че да може да спре.
Според заключението по назначената автотехническа експертиза, пазарната стойност
на щетите към датата на застрахователното събитие е 608.76 лева. Доколкото, обемът на
регресното вземане се определя от размера на действителните вреди, но не повече от
извършеното застрахователно плащане, то в полза на ищеца е възникнало вземане в размер
на 295.98 лева.
Следва да се присъди и претендираната сума от 15 лева - обичайни ликвидационни
разноски /чл. 410, ал. 1, пр.2 КЗ/. Съдът намира, че те съставляват обичаен разход за
приключване на застрахователната щета, предвид свързаната с дейността работа на
застрахователя, при което подлежат на присъждане. Искът следва да бъде изцяло уважен,
като се присъди и законната лихва, считано от постъпване на заявлението в съда до
погасяването.
По иска по чл. 86 ЗЗД:
Задължението на делинквента към застрахователя е задължение без срок за
изпълнение, към което, с оглед регресния характер на вземането, не може да се приложи
разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Ирелевантен е и моментът на извършеното плащане, което
има значение само за възникване на регресното право, но не и за поставяне на длъжника в
забава /моментът на настъпване на изискуемостта не съвпада с момента на забавата/. Ето
защо, за поставяне на длъжника в забава е необходима покана. Такава е отправена и
получена от ответника на 16.03.2021 г. /л. 20 гръб/. С поканата е предоставен 7-дневен срок
за доброволно плащане, като погасяване на сумата не се установява. Обезщетението за
забава се претендира за периода 27.03.2021 г. – 26.08.2021 г. и възлиза в размер на 13.21
лева /изчислена от съда по реда на чл. 162 ГПК, чрез ел. калкулатор/.
Акцесорната претенция следва да бъде уважена за сумата в размер на 13.21 лева за
7
периода от 27.03.2021 г. – 26.08.2021 г., като за разликата над 13.21 лева до пълния й
предявен размер от 13.56 лева, ще бъде отхвърлена.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на
ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК.
Ищецът е направил искане, представени са списък по чл. 80 ГПК /л. 112/ и
доказателства за сторени такива в размер на: 75 лева – ДТ; 150 лева – депозит САТЕ и 20
лева – за разпит на свидетел /изплатен/, като се претендира и заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 360 лева с вкл. ДДС, предвид приложеното по делото
Удостоверение за регистрация по ЗДДС. По съразмерност за исковото производство му се
дължат 604.34 лева.
Следва да се присъдят и разноските в заповедното производство /25 лв. – ДТ и 360
лева с вкл. ДДС - заплатено адвокатско възнаграждение/, съобразно т. 12 на ТР № 4/2013 на
ОСГТК на ВКС. По съразмерност за исковото производство му се дължат 384.58 лева.
Съдът намира за неоснователно направеното от ответника възражение за прекомерност
на заплатеното адвокатско възнаграждение, тъй като същият е съобразен с минималните
размери на адвокатските възнаграждения съгласно НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. с оглед
материалния интерес и съответства на процесуалните усилия за защита интересите на ищеца
по делото.
Ответникът не е представил доказателства за сторени разноски, поради което и такива
не следва да му се присъждат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Община
Пловдив, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, пл. „Стефан
Стамболов” № 1, дължи на „Дженерали Застраховане” АД, ЕИК *********, следните суми:
общо 310.98 лева /триста и десет лева и деветдесет и осем стотинки/ - главница,
представляваща сбор от регресно вземане от 295.98 лева, за изплатено застрахователно
обезщетение по договор за имуществено застраховане „Каско на МПС”, по полица №
****** от ***** г. за причинени щети на лек автомобил марка и модел „Ауди А4 Авант“, с
рег. № ******, в резултат на настъпило на ПТП 12.02.2021 г., при движение на заден ход, по
ул. ******* в гр. П., поради удар на автомобила в необезопасена и необозначена вертикално
изпъкнала тръба (тип водопроводна) на пътното платно, ведно с 15 лева – ликвидационни
разноски; 13.21 лева /тринадесет лева и двадесет и една стотинки/ – обезщетение за забава
за периода 27.03.2021 г. – 26.08.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от
постъпване на заявлението в съда – 27.08.2021 г. до окончателното погасяване, КАТО
ОТХВЪРЛЯ акцесорния иск за разликата над 13.21 лева до пълния претендиран размер от
13.56 лева, за периода 27.03.2021 г. – 26.08.2021 г., за които суми е издадена Заповед по чл.
410 ГПК № ****** г. по ч.гр.д. № ****** г. на ПРС, ХV гр.с.
ОСЪЖДА Община Пловдив, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов” № 1 да заплати на „Дженерали Застраховане” АД,
ЕИК *********, следните суми: общо 384.58 лева /триста осемдесет и четири лева и
петдесет и осем стотинки/ - разноски по съразмерност в заповедното производство по ч.гр.д.
№ 13931/2021 г. на ПРС, ХV гр.с. и общо 604.34 лева /шестстотин и четири лева и тридесет
8
и четири стотинки/ - разноски по съразмерност за настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд – Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
9