№ 11658
гр. София, 04.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20221110165405 по описа за 2022 година
Предявени са установителни искове от „ИЩЕЦ“ ЕАД с правно основание чл. 422 ГПК,
вр. с чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ и по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД против Л. И.
Т. за сумата от 1803,99 лева, от която 1538,69 лева - главница, представляваща стойността
на неизплатена топлинна енергия за периода м.05.2019 г. до м.04.2021 г. в имот, находящ се
в АДРЕС с абонатен №173944, сумата 209,44 лева - обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху задължението за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до
07.07.2022 г., сумата 46,44 лева - главница за извършена услуга за дялово разпределение за
периода от м. 06.2019 г. - м. 04.2021 г. и сумата 9,42 лева – обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху главницата за предоставена услуга за дялово разпределение за
периода от 31.07.2019 г. до 07.07.2022 г., ведно със законната лихва върху главниците от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 21.07.2022 г. до окончателното
плащане, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №39285/2022 г., по описа на
СРС, 168 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника в
качеството му на собственик на процесния имот, въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като
последният в качеството си на потребител не е заплатил дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са
длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок от изтичане на периода за който се
отнася. Заявява, че в сградата, в която се намира процесния имот се извършва услугата
дялово разпределение, стойността на която следва да се заплаща на ищеца по силата на
Наредба №13-334/2007 г. за топлоснбдяването и общите условия, действащи между
страните. Твърди, че ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира заплащане на
обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата. Претендира разноски.
В депозирания в срока за това отговор на исковата молба ответникът се позовава на
изтекла в негова полза тригодишна погасителна давност предвид периодичността на
вземанията като твърди, че сумите за периода 01.05.2019 г. до 30.06.2019 г. са погасени по
1
давност. При тези възражения моли исковете да бъдат отхвърлени частично.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
За да бъде уважен искът с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 149 ЗЕ ищцовото дружество следва да установи при условията на пълно и главно
доказване възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и
ответника, по силата на което в качеството му продавач се е задължило да достави на
ответника топлинна енергия, а ответникът е поел задължение да я получи и да заплати
цената й, както и реалната доставка на топлинна енергия на посочената в исковата молба
стойност. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия. С оглед на тези норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна
енергия, с които по силата на закона възниква облигационното отношение с предмет
продажбата на енергия, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените
имоти. или трето ползващо лице в хипотезата на ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на
ВКС.
Като безспорно по делото е отделно обстоятелството , че Л. И. Т. е потребител на
топлинна енергия през процесния период. В този смисъл следва да се ценят и представените
от третото лице – помагач документи, касаещи отчета на доставената до апартамент №31,
находящ се в АДРЕС топлинна енергия, видно от които е констатирано потребление на
топлинна енергия. Същото е отразено в издадените изравнителни сметки за периода
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. , които не се оспорват от ответника.
Ответникът не оспорва количеството доставена до имота топлинна енергия, нито
нейната цена, както и не твърди да е извършвал плащания за процесния период, поради
което съдът приема, че същият като потребител на топлинна енергия за битови нужди дължи
заплащането на претендираната от ищеца стойност за потребена топлинна енергия в размер
на 1538,69 лева.
При формирания извод за основателност на иска за главницата за доставена топлинна
енергия, следва да бъде разгледано възражението на ответника за погасяване на вземането
по давност за периода м.05.2019 г. до м.06.2019 г. вкл.
Задължението на потребителите за заплащане месечно на цената на консумираната
топлинна енергия представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111,
б. „В“ ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време - месец,
еднородни задължения, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през
предварително определени в общите условия интервали от време – така ТР №3 от 18.05.2012
г., постановено по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. За приложението на
специалната погасителна давност съгласно цитираната разпоредба не е необходимо
плащанията да са еднакви по размер. Следователно и вземанията на ищеца към
потребителите се погасяват с изтичане на 3-годишен давностен срок. Според действащите
общи условия на ищеца купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за
доставена топлинна енергия в 45–дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения каквито са процесните за
2
главница, давността тече от деня на падежа. Съобразявайки изложеното изискуемостта на
вземането за месец май 2019 г., което е най- старото задължение, е настъпила на 16.07.2019
г. При съобразяване на законодателно постановеното спиране на сроковете за периода
13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. вкл. на основание чл. 3 т. 2 от Закона за мерките и действията
по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март
2020 г., и за преодоляване на последиците (обн. ДВ 28/24.03.2020 изм с ДВ 34/09.04.2020 г.)
вр. с §13 от ПЗР на Закона за здравето, според който сроковете, спрели да текат по време на
извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване
на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този
закон в „Държавен вестник“ (изм. с ДВ бр. 44 от 13.05.2020 г. в сила от 14.05.2020 г.), съдът
приема, че към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 22.07.2022 г. от която
дата се счита предявен искът по чл. 422 ГПК, вземането за м. май 2018 г. не е погасено по
давност. Не са погасени по давност и последващите задължения на абоната за процесния
период, поради което възражението на ответника в този смисъл се явява неоснователно.
За основателността на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата
46,44 лева, представляваща цена за извършена услуга за дялово разпределение за периода от
м.06.2019 г. – м.04.2021 г. в тежест на ищцовото дружество е да докаже при условията на
пълно доказване, че в рамките на процесния период е извършвана услугата дялово
разпределение на топлинната енергия, за което ответникът дължи именно претендираната
сума. Установява се по делото, че процесният имот се намира в сграда - етажна собственост,
а съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда
- етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение като в случая се
установи, че същото се осъществява от ищеца чрез вътрешно разпределение на разходите за
отопление и топла вода при изчисляване съотношението на отопляемия обем на процесния
имот с отопляемия обем на срадата Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г.
за топлоснабдяването дяловото разпределение на топлинна енергия между потребителите в
сграда в режим на етажна собственост се извършва възмездно. Законовата уредба
установява задължение за купувача на топлинна енергия да заплаща на топлофикационното
дружество суми за дялово разпределение. Меродавно е единствено обстоятелството
услугата да е била извършена, а в случая това се установява предвид представените от
третото лице документи. Предвид това освен сума за топлинна енергия, ответникът дължи и
сума за дялово разпределение в размер на 46,44 лева, който размер не се оспорва от
ответника.
Относно претенцията за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху задълженията за топлинна енергия, следва да се съобрази, че според чл. 33, ал.4
на общите условия към договорите за продажба на топлинна енергия продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 от
ОУ, неплатени в 45–дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, и от този ден
ответникът е изпаднал в забава – арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД. Размерът на това обезщетение не се
оспорва от ответника и доколкото съдът формира извод за наличие на главен дълг, то са
налице основанията да бъде уважена и тази искова претенция на ищеца.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради
което акцесорната претенция за сумата от 9,42 лева се явява неоснователна.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни в производството, но
такива са претендирани само от ищеца. В съответствие със задължителните тълкувателни
разяснения на ТР №4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. В
полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените и претендирани за двете
3
производства разноски съобразно размера на уважените претенции, от които 135,37 лева - за
платена държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл.
78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 НЗПП в настоящото производство и сумата 85,63 лева
за платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл.
78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 НЗПП за заповедното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Л. И. Т., ЕГН ********** с адрес: АДРЕС дължи
на „ИЩЕЦ“ ЕАД, ЕИК ЕИК със седалище и адрес на управление: АДРЕС на основание чл.
422 ГПК, вр. с чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ и по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД
сумата 1538,69 лева - главница, представляваща стойността на неизплатена топлинна
енергия за периода м.05.2019 г. до м.04.2021 г. в имот, находящ се в АДРЕС с абонатен
№173944, сумата 209,44 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
задължението за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 07.07.2022 г., сумата 46,44
лева - главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от м. 06.2019 г. - м.
04.2021 г. и ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 21.07.2022 г. до окончателното плащане, за които е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. №39285/2022 г., по описа на СРС, 168 състав като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. по чл. 422 ГПК вр. ал. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 9,42 лева –
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за предоставена услуга
за дялово разпределение за периода от 31.07.2019 г. до 07.07.2022 г., за която е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. №39285/2022 г., по описа на СРС, 168 състав.
ОСЪЖДА Л. И. Т., ЕГН ********** с адрес: АДРЕС да заплати на „ИЩЕЦ“ ЕАД,
ЕИК ЕИК със седалище и адрес на управление: АДРЕС на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата 135,37 лева – разноски в настоящото производство и сумата 85,63 лева - разноски в
заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4