Решение по дело №333/2018 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1801                                                   14.09.2018 г.                                             гр. Бургас

 

В    И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                 ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На дванадесети септември                                       две хиляди и осемнадесета година

в публично заседание в състав:              

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЯН МУТАФЧИЕВ

 

Секретар: Милена Манолова,

като разгледа докладваното от съдия Мутафчиев гр. дело № 333 по описа на БРС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

           

Производството е образувано по повод искова молба от „МАКРОАДВАНС“ АД против С. А. Б. и е за установяване на дължимост от ответника на ищеца на суми, за които е издадена заповед за изпълнение в заповедно производство по ч. гр. дело номер ***/2017 г. по описа на БРС.

С определение от 23.02.2018 г. на ответника е назначен особен представител на основание чл.47, ал.6 от ГПК, а с определение от 26.03.2018 г. за такъв е назначен адв. С., който депозира в срок отговор на исковата молба, в който на първо място оспорва исковете като недопустими, а на второ място като неоснователни.

В съдебно заседание процесуален представител на ищцовото дружество не се явява.

В съдебно заседание особеният представител на ответника моли съда да отхвърли исковете по изложените в отговора аргументи.

Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 17.06.2009 г. между „***“ АД, в качеството на кредитор, и С. А. Б., в качеството на кредитополучател, е сключен договор за потребителски кредит № ***, по силата на който банката отпуска на ответника сумата от 3 900 евро за потребителски нужди. Сумата е усвоена на същата дата. Кредитът е отпуснат със срок за издължаване 8 години, считано от сключването му, като падежът на всички задължения по договора е настъпил на 17.06.2017 г. Погасяването на кредита се извършва на равни месечни анюитетни вноски (от които последната изравнителна), включващи главница и лихва.

На 23.06.2011 г. между „***“ АД и ищцовото дружество е подписан договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), по силата на който банката прехвърля на „МАКРОАДВАНС“ АД напълно вземанията си към С. А. Б., произтичащи от описания по-горе договор за потребителски кредит, които са в общ размер от 8 579,82 лева. Към тази дата задължението на ответника по главница възлиза на 3853,88 евро. В счетоводството на ищеца към дата 23.06.2011 г. е осчетоводено вземане по главница в размер на 7 537,53 лева, равностойни на 3853,88 евро, и вземане в размер на 1042,28 лева с основание „такси от банки“. Обезщетението за забава в размер на законната лихва върху непогасената главница за периода 20.09.2014 г. до 20.09.2017 г. е в размер на 1176,63 евро.

Цесията е съобщена на длъжника лично на 26.09.2011 г.

На 21.09.2017 г. ищцовото дружество входира в БРС заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу Б., по което е образувано ч. гр. дело № ***/2017 г. по описа на съда. На същата дата съдът издава заповед за изпълнение № ***, с която разпорежда длъжникът (ответник в настоящото дело) да заплати на дружеството сумата от общо 5030,51 евро, от които 3853,88 евро, представляваща главница по договор за кредит, ведно с с обезщетение за забава в размер на 1176,63 евро върху непогасената главница за периода от 20.09.2014 г. до 20.09.2017 г. включително, което е част от непогасените лихви в размер на 2991,15 евро, представляващи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху непогасената главница за периода 23.06.2011 г. – 20.09.2017 г. включително, както и наказателна лихва, начислена от предишен кредитор за периода от 25.07.2009 г. до 23.06.2011 г. в размер на 532,90 евро, както и законна лихва върху главницата от 21.09.2017 г. до изплащането й.

Тъй като длъжникът е уведомен за заповедта на основание чл.47, ал.5 от ГПК, заявителят предявява установителен иск за вземанията си пред БРС, по който е образувано настоящото производство.

По доказателствата:

Така описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Ищецът е предявил в условията на обективно кумулативно съединяване установителни искове с правно основание чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК.

Длъжникът е редовно уведомен за цесията от новия кредитор, но действащ като пълномощник на стария такъв, т.е. длъжникът узнава точно кое негово задължение към кой кредитор е прехвърлено. Кредитът не е издължен на падежа, поради което искът за главница е основателен. Искът за обезщетение за забава също е основателен. Видно е обаче от заключението на вещото лице, че в счетоводството на ищцовото дружество няма отразена сума за наказателна лихва, начислена от предишен кредитор за периода от 25.07.2009 г. до 23.06.2011 г. в размер на 532,90 евро – в счетоводството е отразено освен вземане за главница и вземане в размер на 1042,28 лева с основание „такси от банки“, което не е предмет на делото. Ето защо в тази част претенцията следва да се отхвърли, т.е. обезщетението за забава от 1176,63 евро за периода 20.09.2014 г. – 20.09.2017 г. е част само от обезщетение за забава в размер на 2458,25 евро за периода от 23.06.2011 г. до 20.09.2017 г. Цялото вземане не включва наказателна лихва.

По въпроса за разноските:

Присъдените със заповедта за изпълнение разноски за заповедното производство не се включват в предмета на установителния иск по чл. 422 ГПК, а представляват законна последица от уважаването, респективно отхвърлянето на иска, поради което съдът в исковото производство следва да разпредели отговорността за разноските по издаване на заповедта за изпълнение – в този смисъл т.12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК. Според разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК размерът на юрисконсултското възнаграждение се определя от съда в рамките, предвидени в Наредба за заплащането на правната помощ (за краткост Наредбата). Според разпоредбата на чл. 26 от Наредбата (към която препраща чл. 37 от ЗПП) за защита по заповедно производство възнаграждението е от 50 до 150 лева. Размерът на вземането на заявителя не следва да е водещ критерий за определяне на размера на юрисконсултското възнаграждение, а такъв следва да е фактическата и правна обоснованост на заявлението. Отношенията между страните не се отличават с фактическа и правна сложност. Заявленията, които дружеството депозира, са кратки и еднотипни – аргумент от заповедните производства, разгледани от настоящия съдебен състав, поради което справедливо се явява възнаграждение в размер на 50 лева. Следователно на ищцовото дружество се дължат разноски в заповедното производство в размер на 247,02 лева (197,02 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение).

Ищцовото дружество претендира юрисконсултско възнаграждение за исковото производство и заплатените от него суми за държавна такса, възнаграждение за вещо лице и възнаграждение за особен представител. Съдът намира за справедлив размер на юрисконсултско възнаграждение от 120 лева на основание чл.25, ал.1 от Наредбата с оглед фактическата и правна сложност на казуса. В този смисъл Б. следва да заплати разноски на ищцовото дружество в настоящото производство в размер на 1286,53 лева (196,53 лева довнесена държавна такса, 150 лева депозит за изготвяне на заключение по експертиза, 120 лева юрисконсултско възнаграждение и 820 лева възнаграждение за особен представител).

Мотивиран от горното Бургаският районен съд

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по делото, че С. А. Б., ЕГН – **********, дължи на „МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК – 201127485, следните суми: 3853,88 евро (три хиляди осемстотин петдесет и три евро и осемдесет и осем евроцента), представляваща главница по договор за потребителски кредит № *** г., ведно със законната лихва върху тази сума от 21.09.2017 г. до окончателното й изплащане; 1176,63 евро (хиляда сто седемдесет и шест евро и шестдесет и три евроцента), представляваща обезщетение за забава върху непогасената главница за периода от 20.09.2014 г. до 20.09.2017 г. включително, което е част от вземане в размер на 2458,25 евро (две хиляди четиристотин петдесет и осем евро и двадесет и пет евроцента), представляващо обезщетение за забава в размер на законната лихва върху непогасената главница за периода 23.06.2011 г. – 20.09.2017 г. включително, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № ***/2017 г. по описа на БРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за забава в частта за размера на цялото вземане над сумата от 2458,25 евро до пълния претендиран размер от 2991,15 евро (две хиляди деветстотин деветдесет и едно евро и петнадесет евроцента), която разлика представлява наказателна лихва, начислена от предишен кредитор за периода от 25.07.2009 г. до 23.06.2011 г. в размер на 532,90 евро.

ОСЪЖДА С. А. Б., ЕГН – **********, да заплати на „МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК – 201127485, следните суми: 247,02 лева (двеста четиридесет и седем лева и две стотинки) разноски по ч.гр. дело № ***/2017 г. по описа на БРС; 1286,53 лева (хиляда двеста осемдесет и шест лева и петдесет и три стотинки) разноски в настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                    

РАЙОНЕН СЪДИЯ: (П)

            Вярно с оригинала!

            ММ