№ 179
гр. Пловдив, 28.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Весела Ив. Евстатиева
Членове:Миглена Р. Маркова
Иванка П. Гоцева
при участието на секретаря Катя Ж. Чокоевска
като разгледа докладваното от Иванка П. Гоцева Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20245300600650 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда № 121 от 19.05.2023 г., постановена по НЧХД № 158/2023 г.
по описа на Районен съд – Пловдив, XIV н.с., подсъдимият Л. З. П., ЕГН
**********, е признат за виновен в това, че на 23.12.2022г. в гр. Пловдив е
причинил на Х. Т. Д. разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и
чл.129 от НК, като му е причинил разкъсно-контузна рана на лявата ръка,
както и оток и кръвонaсядане на лява ушна мида, кръвонасядане на корема,
като тъжителят веднага е отвърнал на подсъдимия със същата телесна
повреда, а именно разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл.
129 от НК, изразила се в счупване на носни кости, а също така и контузия на
гръден кош, кръвонасядане на дясна и лява мишница, поради което и на
основание чл. 130, ал. 3 вр. с ал.1 от НК е освободил и двамата от наказание.
Подсъдимият Л. П. е осъден да заплати на частния тъжител и
граждански ищец Х. Д. сумата от 800 /осемстотин/ лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди от престъплението по чл.
130, ал.1 от НК ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на извършване на деянието - 23.12.2022 г. до окончателното й изплащане,
като за разликата до пълния претендиран размер от 3 000 /три хиляди/ лева
гражданският иск е отхвърлен като неоснователен.
На основание чл. 189, ал.3 от НПК, подс. Л. П. е осъден да заплати на
тъжителя Х. Д. сумата от 512 лева разноски по делото (12 лв. - държавна
такса за образуване на делото и 500 лв. - депозит за вещи лица), 700 лева
разноски за повереник, а по сметка на ПдРС сумата от 500 лева разноски по
делото, както и 50 лева държавна такса върху уважения размер на
гражданския иск.
1
Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от адв.
Ч. Х. – упълномощен защитник на подсъдимия в първоинстанционното
производство. Присъдата се атакува като неправилна и незаконосъобразна
единствено в частта, с която подсъдимият е осъден да заплати на тъжителя
сумата от 512 лева разноски по делото, 700 лева разноски за повереник, а по
сметка на ПдРС сумата от 500 лева разноски по делото. Твърди се, че при
прилагане института на реторсията разноски не се присъждат, а остават за
сметка на страните, така както са направени. Иска се присъдата в
обжалваната й част да бъде отменена. Не са направени доказателствени
искания.
В съдебно заседание пред настоящия съдебен състав подсъдимият
поддържа лично жалбата.
Частният тъжител и неговият повереник адв. В. пледират, че присъдата
като правилна и законосъобразна следва да бъде потвърдена.
Пловдивският окръжен съд, като се запозна с оплакванията в жалбата, с
доказателствата по делото и доводите на страните и извърши цялостна
служебна проверка на правилността на обжалвания първоинстанционен акт, в
съответствие с изискванията на чл. 314 от НПК, за да се произнесе, съобрази
следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок по
чл. 319, ал. 1 от НПК, чрез съответния първоинстанционен съд, отговаря на
изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество е частично ОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови присъдата си, първоинстанционният съд е приел за
установена по несъмнен и категоричен начин следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият Л. П. и тъжителят * живеели в един и същ блок в гр.
Пловдив, а именно в ж.к. *, като подсъдимият живеел на седмия етаж, а
тъжителят – на третия. Между семействата на двамата съществували
пререкания от по-рано, първоначално по повод ползвано от подс. П.
помещение до входа на блока, а впоследствие и по повод монтирани камери
на сградата на блока, заснемащи пространството пред него. На 23.12.2022г. в
късния следобед двамата се засекли пред асансьора на блока, в който живеели
и се качили в него. Св. * живуща на петия етаж, също забелязала това, но
предпочела да се качи пеш до жилището си. Така в асансьора били само
подсъдимият и частният тъжител. Подсъдимият попитал тъжителя Д. за кой
етаж е, но последният не разбрал въпроса, решил, че му била отправена обида
и нарекъл подс. П. „олигофрен“. Това раздразнило последния, който нападнал
физически тъжителя, като го хванал с ръка за врата и го притиснал към ъгъла
на асансьора. Започнала схватка между двамата, като с неустановен остър
метален предмет подс. П. причинил на тъжителя разкъсно-контузна рана на
малкия /пети/ пръст на лявата ръка. В резултат на това кутрето му
прокървило. Асансьорът не спрял на трети етаж, на който живеел тъжителят,
а едва на пети, където пристигнала и св. *. Тъжителят излязъл на стълбищната
площадка, а подсъдимият се опитвал да затвори вратата, на което тъжителят
се опитвал да попречи. Тогава тъжителят Д. казал на свидетелката, че
подсъдимият се опитал да го нарани с шило, на което пък подсъдимият
отвърнал, че бил обиден от тъжителя с думата олигофрен. Свидетелката *,
както и трето неустановено лице, намиращо се също на етажа по това време,
2
ги приканили да прекратят разпрата, при което подс. П. продължил към етаж
7, където живеел, а тъжителят останал на площадката. От ръката му капела
кръв, което било забелязано и от свидетелката *.
Междувременно подс. П. се прибрал в дома си и споделил на жена си -
св. *, че станала кавга с тъжителя. Последният от своя страна също слязъл до
дома си, където споделил с родителите си – св. * и св. *, че бил нападнат от
подсъдимия. Веднага заедно с баща си – св. *, се качили към дома на
подсъдимия П., за да му потърсят сметка за случая. Качвайки се на
площадката пред жилището му, тъжителят Х. Д. ударил силно по входната
врата на подсъдимия. Последният от своя страна, намиращ се в жилището си,
възприел това като изстрел, но отворил вратата. Получил удар с ръка в
главата в областта на носа от тъжителя Д., при което той също отвърнал с
удари спрямо нападателя си. Въпреки това бил съборен на земята, тъжителят
продължил да го удря с ръце, а помощ му оказвал и баща му – св. *, който
също нанасял удари на подсъдимия, който все още бил паднал на земята. В
този момент съпругата на подсъдимия, която също била излязла от жилището
на площадката, се развикала за помощ, а на тези призиви се отзовал съседът
им от долния шести етаж – св. *. Същият - едър мъж, ръст 187 см, тегло 118
кг., още с появата си респектирал баща и син Д., но тъй като тъжителят Х. Д.
бил видимо превъзбуден и подскачал агресивно, св. * го хванал с ръка за
шията. В този момент обаче по – скоро с превантивна цел и предотвратяване
евентуална агресия от баща му, хванал за шията с другата си ръка и св. *.
Така ситуацията приключила, П.и се оттеглили в дома им, а от своя страна св.
* пуснал баща и син Д. и те слезли пред входа на блока, като тъжителят
сигнализирал органите на МВР за конфликта. Поискал и медицинска помощ,
поради което освен патрулен автомобил пристигнала и кола на ЦСМП.
Полицейските служители св. * и св. * провели разговор с двете семейства,
като на тях подс. П. се оплакал, че бил заплашен с пистолет от тъжителя,
който произвел и изстрел преди това на стълбищната площадка пред дома му
на ет.7. Ето защо полицейските служители внимателно прегледали
стълбището, но не открили никакви признаци за произведен изстрел. Нямало
следи от проектили, нито задимяване, нито мирис на барут. В крайна сметка
приканили в районното управление тъжителя и подсъдимия, като ги
предупредили да не се саморазправят, а да решават споровете си по законов
ред. Междувременно на тъжителя била отработена раната на кутрето на лява
ръка от пристигналия екип на ЦСМП. В резултат на получените удари от
страна на тъжителя подс. П. получил счупване на носни кости, контузия на
гръден кош, кръвонасядания по лява и дясна мишница.
Назначената от първостепенния съд съдебномедицинска експертиза на
подсъдимия установила, че счупването на носни кости е причинило
разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, а
останалите травматични увреждания са му причинили болка и страдание без
разстройство на здравето. Описаните травматични увреждания на подсъдимия
са причинени по механизма на удар или притискане с или върху твърд тъп
предмет и е възможно по начин и време да са възникнали така както съобщава
освидетелстваният в предварителните сведения. От заключението на същата
съдебномедицинска експертиза се установява, че на частния тъжител са
причинени следните травматични увреждания: разкъсно-контузна рана на
пети пръст на лява ръка, която е довела до разстройство на здравето, извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, контузия на лява ушна мида с наличие на
оток и кръвонасядане на лява ушна мида, кръвонасядане на корема вляво от
3
пъпа, които поотделно и в съвкупност са му причинили болка и страдание без
разстройство на здравето. Описаните травматични увреждания на тъжителя са
получени по механизма на удар и/или притискане с/или върху твърд
тъп/тъпоръбест предмет или неговото тангенциално действие, като
уврежданията е възможно по начин и време да са получени така както се
съобщава в материалите по делото при инцидента, станал на 23.12.2022 г.
По делото са били назначени и изготвени две съдебно-психиатрични
експертизи, от заключението на които се установява, че при подсъдимия и
тъжителя не е констатирано посттравматично стресово разстройство, което да
е възникнало вследствие на инцидента от 23.12.2022 г.
Горната фактическа обстановка първостепенният съд е приел за
установена въз основа на непосредствено събраните по делото гласни
доказателства - частично от обясненията на подс. Л. П., частично от
показанията на свидетелите *, * *, * *, * и *, заключенията на назначените и
изготвени съдебномедицинска и съдебно-психиатрични експертизи, както и
от писмените доказателства по делото – медицинска документация от Център
за спешна медицинска помощ – гр. Пловдив, справка от Районен център 112 –
Кърджали, представените от страните копия на протоколи от общи събрания
на собствениците на обекти в гр. Пловдив, жк. *, писма-отговори от Община
Пловдив, район „Тракия“ и „Електроразпределение Юг“ ЕАД.
Възприетата от Пловдивския районен съд фактическа обстановка е
правилна, съответна на събраните по делото доказателства и се споделя
изцяло от настоящия съдебен състав. Първоинстанционният съд е подложил
на задълбочен анализ доказателствените средства и е изложил убедителни
съображения за съществените факти и обстоятелства от развитието на
инцидента. С необходимото внимание са обсъдени всички доказателствени
източници, като са посочени кои от тях са приети с доверие и кои -
отхвърлени като недостоверни. Вътрешното убеждение на съда е изградено
въз основата на логични съждения и надеждно проверен и приет
доказателствен обем. Обжалваната присъда съдържа вярна интерпретация на
доказателствените средства, а доказателственият анализ е извършен при
внимателната съпоставка на всички източници.
Обосновано са ценени с доверие показанията на свид. * която
категорично сочи, че след отваряне на вратата на асансьора на петия етаж
видяла, че от ръката на тъжителя капела кръв, както и това, че в ръката на
подсъдимия е проблеснал метал. Въпреки че св. * не е била очевидец на
деянието, доколкото не се е качила в асансьора заедно с тъжителя и
подсъдимия, нейните показания са източник на данни за причиненото телесно
увреждане на тъжителя, което обстоятелство се подкрепя от писмените
доказателства по делото - медицински документи, както и от изготвената
СМЕ и съответства на изложеното в тъжбата на пострадалия, че е бил
нападнат с метален предмет - шило или друг с остри ръбове, в областта на
лявата ръка.
Правилно е прието, че са налице различия в показанията на свидетелите
близки на пострадалия - св. * и св. * от тeзи на свидетелката * - съпруга на
подсъдимия. Същите са обстойно обсъдени от първостепенния съд, като
изложените съображения, поради които са кредитирани с доверие
показанията им в посочените части, са правилни и законосъобразни и не
следва да се преповтарят.
4
Гласните доказателства са съпоставени и със заключението на
съдебномедицинската експертиза, както и с показанията на свидетеля *, за
който правилно районният съд е приел, че е безпристрастен и обективен
въпреки известните приятелски отношения, в които се намирал с подсъдимия.
Именно св. *, живущ на шестия етаж, след като чул виковете на св. *, се
притекъл на помощ и е преустановил физическата саморазправа. От
показанията му се потвърждават данните, че подсъдимият е бил паднал на
земята, като свидетелят е чул тъжителят да се заканва на подсъдимия с
думите: „другият път ще ти изкарам крака от ставата“.
Първоинстанционният съд е достигнал до правилни фактически изводи
за това, че подсъдимият пръв е нападнал тъжителя с неустановен метален
предмет в асансьора на жилищния блок, в който живеят и му е причинил
разкъсно-контузна рана в областта на пети пръст на лявата ръка, което се
потвърждава от назначената съдебномедицинска експертиза, както и от
възприетото от св. *, чиито показания са кредитирани в цялост, тъй като
липсват каквито и да е данни по делото да е пристрастна към някоя от
страните. Непосредствено след това тъжителят и баща му св. * се качили на
седмия етаж с намерение за саморазправа и на стълбищната площадка пред
дома му нападнали подсъдимия, който не е паднал сам на земята, а е загубил
равновесие вследствие на нанесените му удари по носа и тялото.
Първостепенният съд правилно е кредитирал показанията на св. * в частта, в
която сочи, че е възприела взаимни удари между тъжителя и неговия баща от
една страна и подсъдимия от друга. В показанията на този свидетел, който
макар и заинтересован от изхода на делото доколкото същата е съпруга на
подсъдимия, се съдържат преки доказателства за това, че тъжителят също е
нанасъл удари на подсъдимия и по този начин му е причинил телесни
увреждания, които се установяват от изготвената в хода на
първоинстанционното производство СМЕ. Нейните показания са източник на
данни и за влошените междусъседски отношения между двете семейства,
датиращи назад във времето.
Непредубедени и обективни са показанията на свидетелите - * и * -
полицейски служители в Пето РУ - Пловдив, както и на свидетеля *, които не
са очевидци на случилото се, тъй като полицаите са посетили
местопроизшествието след приключване на инцидента, а св. * е научил за
него от съпругата си, от подсъдимия и от св. *. Фактите, за които са
свидетелствали полицейските служители - че тъжителят им обяснил как негов
съсед го пробол с нещо остро в ръката, а подсъдимият на свой ред им заявил,
че имало боричкане на етажа, на който живее, както и фактите, за които
свидетелства св. * – че съпругата му чистила кръв пред вратата, тъй като
имало бой между тъжителя и подсъдимия, имат производен характер, но в
случая няма забрана за тяхното ползване, доколкото те служат за проверка на
първични доказателства, съдържащи се в показанията на св. * св. *, св. * и
родителите на тъжителя – св. * и св. *.
В съдебно заседание подсъдимият се е възползвал от правото си да не
дава обяснения по повдигнатото обвинение. От неговите показания се
извличат единствено данни за влошените междусъседски отношения със
семейство Д., свързани с ползването на общи части на блока, в който живеят.
Правилно първостепенният съд е кредитирал с доверие като
компетентно изготвени заключенията на съдебномедицинската и съдебно-
психиатричните експертизи. Именно от СМЕ се установява, че и
5
подсъдимият и частният тъжител са получили на инкриминираната дата
телесни увреждания, причинили им разстройство на здравето, извън случаите
на чл. 128 и чл. 129 от НК, както и болка и страдание.
Доказателствената маса, преценена в нейната взаимовръзка несъмнено
установява датата, мястото на възникване на процесния инцидент,
присъстващите лица, последователността и съдържанието на протеклите
събития, изпращането на полицейски и медицински екип, а заключението на
СМЕ /което е пълно, обективно и всестранно/ установява несъмнено
настъпилите травматични увреждания и за частния тъжител, и за подсъдимия
и механизма на тяхното настъпване, установен в хода на съдебното следствие
от първоинстанционния съд, а на собствено основание и от настоящата
инстанция.
Въз основа на правилно установена фактическа обстановка и верен
анализ на доказателствените средства, първоинстанционният съд е формирал
законосъобразни и обосновани правни изводи за това, че на 23.12.2022г. в гр.
Пловдив подсъдимият Л. З. П. е причинил на тъжителя Х. Т. Д. разстройство
на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, като му е причинил
разкъсно-контузна рана на лявата ръка, оток и кръвонасядане на лява ушна
мида, кръвонасядане на корема, като тъжителят веднага е отвърнал на
подсъдимия със същата телесна повреда, а именно разстройство на здравето
извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, изразила се в счупване на носни
кости, контузия на гръден кош, кръвонасядане на дясна и лява мишница,
поради което и на основание чл. 130, ал. 3 вр. с ал.1 от НК е освободил и
двамата от наказание.
От обективна страна правилно е установено, че подсъдимият Л. П. е
осъществил състав на престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, тъй като е
причинил на Х. Д. лека телесна повреда - разкъсно-контузна рана на лявата
ръка, довела до разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129
от НК, както и оток и кръвонасядане на лява ушна мида, кръвонасядане на
корема, които поотделно и в съвкупност са му причинили болка и страдание
без разстройство на здравето. Наред с това обаче, безспорно се налага и
изводът, че тъжителят Х. Д. също е осъществил състав на престъпление по чл.
130, ал.1 от НК, тъй като също е причинил на подс. Л. П. телесно увреждане -
счупване на носни кости, което е довело до разстройство на здравето, извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, контузия на гръден кош, кръвонасядане
на дясна и лява мишница, които поотделно и в съвкупност са му причинили
болка и страдание без разстройство на здравето.
От заключението на вещото лице по СМЕ се констатира, че телесните
повреди на подсъдимия и частния тъжител са от един и същи вид и покриват
критерия „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“ /чл. 130,
ал. 1 от НК/.
На следващо място се установява, че телесната повреда на подсъдимия
е нанесена веднага след като подсъдимият е нанесъл на частния тъжител
същата по вид телесна повреда. В случая тъжителят е намерил
удовлетворение с причиняване същото деяние на подсъдимия. В контекста на
изложеното законосъобразно е разбирането на районния съд, че са налице
предпоставките на чл.130, ал.3 от НК за приложението на института на
реторсията, защото при възникналия инцидент подсъдимият и тъжителят са
си разменили еднакви по вид телесни увреждания и правилно съдът е
освободил и двамата от наказание /ТР № 51/89 г. на ОСНК на ВС/.
6
Както е изяснено в решение № 255/17.06.1992 година по НД № 144/1992
година на I н.о. на ВС: „В основата на реторсията е идеята на законодателя, че
страните са изравнили позициите си, като на причинителя на леката телесна
повреда веднага е отвърнато със същата лека телесна повреда. Засегнатият
намира удовлетворение с причиняване същото деяние на засегналия го.
Цялостната характеристика на тези престъпления и обстоятелството, че и
двете страни са се поставили в еднакво положение пред наказателния закон
са довели до изключение от правилото, че за всяко престъпление, извършено
от наказателноотговорно лице, се налага съответното наказание. Без значение
е коя от двете страни първа е осъществила престъпното посегателство против
личността и коя първа сезира съда“.
Отчитайки така изложените съображения от правна страна, първата
инстанция обосновано и законосъобразно е приложила института на чл.130,
ал.3 от НК, като е признала подсъдимия Л. З. П. за виновен в това, че на
23.12.2022 г. в гр. Пловдив е причинил на пострадалия Х. Т. Д. лека телесна
повреда по смисъла на чл. 130, ал.1 от НК - разкъсно-контузна рана на лявата
ръка, оток и кръвонасядане на лява ушна мида, кръвонасядане на корема, но
тъй като пострадалият Х. Д. е отвърнал веднага и причинил на подсъдимия
също такава лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал.1 от НК -
счупване на носни кости, контузия на гръден кош, кръвонасядане на дясна и
лява мишница, съдът е освободил и двамата от наказание.
Предявеният граждански иск от тъжителя в размер на 3000 лева срещу
подсъдимия, представляващ обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от деянието, правилно е уважен частично от районния съд до сумата от
800 лева, а за горницата до пълния предявен размер е отхвърлен като
неоснователен. Неимуществените вреди в случая по същността си обхващат
причинени болки и страдания от засягане на неоценими блага, каквито са
физическата неприкосновеност и човешкото здраве. Първоинстанционният
съд е изложил кратки, но достатъчни мотиви както относно основанието, така
и относно уважения размер на предявения от тъжителя граждански иск.
Размерът на сумата, определена за компенсиране на понесените от него
неимуществени вреди, е съобразен с характера на причинените увреждания,
не противоречи на обществения критерий за справедливост, възведен с чл. 52
от ЗЗД и поддържан от житейските стандарти и съдебната практика.
Съобразени са критериите, предвидени в задължителната съдебна практика –
ППВС 4/1968г.
Настоящият съдебен състав намира въззивната жалба за частично
основателна. Неправилно първоинстанционният съд е възложил направените
по делото разноски в тежест на подсъдимия, без да съобрази, че при реторсия
те остават за сметка на всяка от страните, така както ги е направила. След
като тъжителят е отговорил на подсъдимия със същото деяние, той също е
виновен и затова разноски не следва да му се присъждат. В този смисъл е и
трайната съдебна практика - Р-96-72-І НО, Р-464-81- І НО, Р-255-92- І НО.
Ето защо и разноските за съдебномедицинска и съдебнопсихиатрични
експертизи в общ размер на 1000 лева следва да бъдат възложени поравно на
страните, т.е. по 500 лв. за всяка от тях. Доколкото половината от разноските
за вещи лица – 500 лв., е внесена като депозит от тъжителя, а другата
половина – 500 лв., е заплатена от бюджета на съда, не е необходимо
ревизиране на присъдата в частта й, с която подсъдимият е осъден да внесе по
сметка на РС – Пловдив сумата от 500 лв. за извършените СМЕ и СПЕ.
7
Правилно с присъдата подсъдимият Л. П. е осъден да заплати по сметка на
Пловдивски районен съд сумата от 50 лв., представляваща държавна такса
върху уважения граждански иск, както и сумата от 500 лв. разноски по делото
за назначените експертизи. Разноските за държавна такса за образуване на
делото - 12 лв., възнаграждение за повереник – 700 лв. и внесен депозит за
вещи лица – 500 лв. по назначените СМЕ и СПЕ следва да останат за сметка
на тъжителя, така както ги е направил. В този смисъл присъдата следва да се
измени, като се отмени в частта, с която подсъдимият е осъден да заплати на
тъжителя сумата от 512 лв. разноски по делото (12 лв. - държавна такса за
образуване на делото и 500 лв. - депозит за вещи лица), както и сумата от 700
лева разноски за повереник, тъй като същите следва да останат в тежест на
тъжителя.
Присъдата в останалата част като правилна и законосъобразна следва да
се потвърди, доколкото при извършената служебна проверка съдът не
констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения, даващи
основание за нейната отмяна и връщане на делото за ново разглеждане.
Пред въззивния съд частният тъжител, чрез повереника му адв. В., е
поискал подсъдимият да бъдат осъден да му заплати сторените разноски по
настоящото производство, но с оглед приложение на института на реторсията,
същите следва да бъдат понесени от тъжителя.
Подсъдимият Л. П. не е заплатил такса за образуване на въззивното
производство, поради което същият следва да се осъди да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд - Пловдив, сумата от
6 лв. съобразно раздел „А“, т.12 от Тарифа № 1 към Закона за държавните
такси.
Водим от горното и на осн. чл. 334, т. 3 и т.6 във вр. с чл. 337 и чл. 338 от
НПК, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 121/19.05.2023 г., постановена по НЧХД №
158/2023г. на Районен съд – Пловдив, XIV н.с., като ОТМЕНЯ същата В
ЧАСТТА, с която на основание чл. 189, ал.3 от НПК подс. Л. З. П., със снета
по делото самоличност, е осъден да заплати на тъжителя Х. Т. Д., сумата от
512 /петстотин и дванадесет/ лева - разноски по делото и сумата от 700
/седемстотин/ лева - разноски за повереник.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
ОСЪЖДА Л. З. П. с ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Окръжен съд - Пловдив, държавна такса за
образуване на делото пред въззивната инстанция в размер на 6,00 /шест/ лв.,
съобразно раздел „А“, т.12 от Тарифа № 1 към Закона за държавните такси.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Да се уведомят страните, че решението е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
8
1._______________________
2._______________________
9