Р Е Ш Е Н И Е
…………/26.07.2019 г.
гр. София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI – 10
състав, в открито заседание на четвърти юни две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА
при
участие на секретаря Анелия Груева като разгледа докладваното т. д. № 2551/2018
г.,
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявени от ищеца „Р.“ ООД, ЕИК *******, срещу "П.ф.к.Л." АД, ЕИК: *******,
обективно съединени искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 51 от ТЗ и по чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че по силата на договор за посредничество с ответника е
съдействал за привличане на футболиста М.Б.при ответника. По силата на
сключения между страните комисионен договор, ответникът дължал сумата от
33 696 евро (с ДДС) като посредническо възнаграждение. Тази сума следвало
да бъде заплатена на три вноски, най-късно до 10.06.2016 година. Били направени
само три частични плащания в размер на общо 22 823,32 лева. Поради липсата
на изпълнение на остатъчните суми, ищецът отправил покана за доброволно плащане
на остатъка от възнаграждението, като от страна на ответника било отправено
предложение за разсрочено плащане, с което ищецът не се съгласил. Моли съда да
осъди ответника да му заплати остатъка от дължимата сума в размер на 43 078,83 лева, както и лихва в размер
на 10 756,49 лева.
Ответникът – "П.ф.к.Л." АД, оспорва иска. Не спори, че между
страните е бил сключен договор за посредничество, във връзка със сключения трудов
договор с футболиста. Сочи се, обаче, че уговореното възнаграждение в размер на
33 696 евро (с ДДС) като посредническо възнаграждение е дължимо за целия
тригодишен период, за който първоначално бил сключен договора с футболиста М.Б.и
то само ако през целия този период договорът с футболиста има действие. Тъй
като на 22.06.2017 г. трудовият договор с М.Б.бил прекратен поради трансфер в друг
клуб, то се твърди и че комисионният договор между ищеца и ответника е също
прекратен, по силата на чл. 3 от същия. Поради предсрочното прекратяване на
договора (наполовина на първоначалния период) с Б., следвало да се намали и
уговореното възнаграждение по договора с ищеца, т.е. същото възлизало на
16 848, евро с ДДС. От тази дължима, според ответника сума, на ищеца била
заплатена сумата от 12 469,37 евро – с ДДС, т.е. сумата от 24 387,97
лева, за което били издадени и съответните фактури. Твърди се, че претендираната с иска сума, а и вече платените суми не се
дължат, тъй като не били издадени съответните данъчни фактури, което, според
ответника, е условие за настъпване на изискуемостта на задължението по договора
между страните. Поради това и се оспорват изцяло и задълженията за лихва за
забава. С неиздаването на съответни данъчни фактури се обосновава и недължимостта на ДДС.
В допълнителна искова молба ищецът поддържа исковете. Твърди, че лихвата
за забава се начислява от датата на падежа на втората и на третата вноска, тъй
като с частичните плащания са погасени задълженията за лихва върху втората
вноска до момента на плащане и част от главницата. Оспорва се твърдението, че
съгласно договора между страните, след прекратяване на договора на ответника с М.Б.,
да се прекратява и договора за посредничество, когато падежът на вноските е
вече настъпил. Оспорва се твърдението, че издаването на данъчни фактури е
условие за настъпване изискуемостта на вземането.
С допълнителна молба ищецът прави уточнение относно размера на претендираната от него мораторна
лихва. Излага, че, считано от 21.02.2016 г. (денят, следващ падежа на втората
вноска по договора) и от 11.06.2016 г. (денят, следващ падежа на третата вноска
по договора) до подаване на исковата молба (03.12.2018 г.) се начислила лихва
за забава в размер на 12 319, 66 лева, като част от нея била погасена с
плащания, съответно: сумата от 123,99 лева – с извършено на 10.03.2016 г. плащане в размер на 10 000
лева, и сумата от 1439,18 лева - с извършено на 07.03.2017 г. плащане в размер
на 5000 лева, с оглед на което размерът на дължимата според него законна лихва
е 10 756,49 лева. Позовава се на разпоредбата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, като
излага, че, с постъпилите от ответника суми, ищецът погасил първо натрупаната
дотогава законна лихва, след което извършил частично погасяване на главницата.
В отговора на допълнителната искова молба и депозираната писмена защита
ответникът „ПФК Л.“ АД поддържа възраженията си. Счита, че с оглед уговорения в
комисионния договор точен срок за придобиване от страна на футболния клуб на
икономическите и спортни права върху футболиста, логично било комисионното
възнаграждение да се намали в случай, че тези права са прехвърлени преди
уговорения, тригодишен срок. Прави искане за присъждане в негова полза на
сторените от него разноски в производството.
Софийски градски съд, след като обсъди
събраните по делото доказателства,
намира следното от фактическа страна:
Видно от справка в ТР по партидата на „Р.“
ЕООД в ТР предметът на дейност на дружеството включва търговско
представителство, посредничество и комисионерство.
На 12.01.2016 г. страните по делото са
сключили договор, озаглавен „Комисионен договор“ (стр. 5 по делото), съгласно
който ответникът „ПФК Л.“ АД (КЛУБЪТ), с посредничеството на ищеца (АГЕНТА),
придобива икономическите и спортни права върху футболиста М.Б.по силата на
сключен с последния трудов договор за спортно състезателен сезон 2015 г./2016
г., 2016 г./2017 г. и сезон 2017 г./ 2018 година. Съгласно чл. 1 от договора,
ответникът се задължил да заплати на ищеца сумата от 28 080 евро, без ДДС,
за периода от време, в което горепосоченият футболист има „действащ трудов договор със КЛУБА“. С договора, страните
разсрочили плащането на горепосочената сума на три вноски, както следва: 1)
сума, в размер на 4 000 евро, без ДДС, платима до 15.01.2016 г. в
равностойността им в лева по фиксинга на деня на БНБ; 2) сума, в размер на 10
000 евро, без ДДС, платима до 20.02.2016 г. в равностойността им в лева по
фиксинга на деня на БНБ; 3) сума, в размер на 14 080 евро, без ДДС,
платима до 10.06.2016 г. в равностойността им в лева по фиксинга на деня на
БНБ.
Сумите са платими по банков път, п
посочената банкова сметка, *** (чл. 2 от договора).
В чл. 3 от договора страните са
постигнали съгласие, в случай, че Клубът, по време на периода на трудовия
договор, прехвърли икономическите и спортни права върху футболиста на друг
клуб, то договорът да се прекрати автоматично, като
нито една от страните няма да има задължения и/ или искове срещу другата,
независимо от основанието.
В чл. 4 от договора за приложимо право
относно договорните отношения е посочено българското гражданско право.
Видно от представените по делото три
броя платежни нареждания, ответникът ПФК „Л.“ АД е превел суми по сметката на
ответника, в изпълнение на договора, както следва: 1). платежно нареждане, рег.
№ 01080204 от 15.01.2016 г. (стр. 10 по делото) за сумата от 47409,32 лева,
като в пояснения е вписано, че 4000 евро от тази сума се плащат по комисионен
договор, относно футболист М.Б.; 2) платежно нареждане, рег. № 07223043 от
10.03.2016 г. (стр. 11 по делото) за сумата от 10 000 лева, с основание за
превода: „част проф. 2000011/17.02.2016 г.“, който превод ищецът твърди да е
извършен в изпълнение на задължението съгласно чл. 1 от договора от 12.01.2016
г.; 3) платежно нареждане, рег. № BORD09110851 от 07.03.2017 г. (стр. 12 по делото) за сумата
от 5 000 лева, като в частта: „Още пояснения“ е вписано, че сумата се плаща
като част от комисионния договор, относно футболист М.Б..
На 11.01.2016 г. между „ПФК Л.“ АД и М.Б.е
сключен срочен трудов договор със срок на действие на договора - 3 години (стр.
38- 45 по делото), като в раздел II, точка 1 от договора страните са се
съгласили, че договорът влиза в сила на 14.01.2016 г., след влизане в сила на
договора за трансфер между ФК „Черно море“ и „ПФК Л.“ АД от 11.01.2016 година.
В същата точка е отбелязано, че трудовият договор се прекратява след изтичането
му на 31.12.2018 година.
По делото са представени и фактури (стр.
28-30 по делото), а именно: № **********
от 15.01.2016 г. за сумата от 7823,32 лева без ДДС или 9387,98 лева с ДДС, с
дата на дан. събитие/дата на плащане: 15.01.2016 г., № ********** от 10.03.2016
г. за сумата от 8333,33 лева без ДДС или 10000 лева с ДДС, с дата на дан.
събитие/дата на плащане: 10.03.2016 г., № ********** от 07.03.2017 г. за
сумата от 4166,67 лева без ДДС или 5000 лева с ДДС, с дата на дан. събитие/дата
на плащане: 07.03.2017 г., всяка от които с доставчик „Р.“ ООД и получател „ПФК
Л.“ АД, с предмет: „стока/услуга“ и име на стока: „комисионна съгл. дог. от
дата 12.01.2016 година. На първите две от описаните фактури е направена
ръкописна бележка „за Б.“, като на последната е отбелязано със същия почерк „час.
по вн. за Б.“. Във всяка от фактурите е вписан начин
на плащане: платежно нареждане, а като лице, получило стоката за ответника, е
отбелязан К.Б., като подпис под това име липсва и на трите фактури.
На 22.06.2017 г. между „ПФК Л.“ АД и К.К.е сключен договор за международен трансфер на футболиста М.Б.от
„ПФК Л.“ АД в „К.К.“(стр. 31-37 по делото). В
договора е отбелязано, че прехвърлящият държи регистрацията и има валиден
трудов договор с професионалния футболист. С договора „ПФК Л.“ АД се задължава
да прехвърли 100 % от федеративните и състезателните права на професионалния
футболист на Приемащия клуб веднага щом трансферната такса съгласно член 2.1,
буква а) от договора бъде получена от трансфериращия клуб при договорените
помежду им условия. В т.3.1. страните са уговорили, че действителността на
сключения помежду им договор зависи от приемането от страна на Играча, изразено
в писмена форма чрез неговия подпис по-долу, след подписване на трудов договор
с приемащия клуб. Видно от представеното копие от договора, футболистът е
подписал договора за международен трансфер. Не се спори, че е сключен и трудов
договор между К.К.и М.Б..
По делото е изслушано и прието
заключение на съдебно-счетоводна експертиза, издадените от „Р.“ ЕООД 3 броя данъчни фактури от 15.01.2016 г.,
10.03.2016 г. и 07.03.2017 г., с обща данъчна основа в размер на 20323.32 лв.,
общо начислен ДДС - 4064.66 лв., на обща стойност 24387.98лв. са включени в
дневниците за продажби по ДДС на „Р.“ ЕООД за съответните данъчни периоди- м. януари 2016
г., м. март 2016г. и м. март 2017 година, както и че са надлежно съставени по
ЗС, НСС, ЗДДС и ЗКПО. Фактурите са осчетоводени и са включени в счетоводните
аналитични регистри за м. януари и м. март 2016 год., както и за м. март 2017
год. по дебита на счетоводна сметка № 411 Клиенти, като вземане от „ПФК Л.“ АД.
В т. 3 от заключението е констатирано, че трите представени по делото данъчни
фактури са осчетоводени и са включени в счетоводните аналитични регистри за м.
януари и м. март 2016 г., както и за м. март 2017 г. в счетоводството на „ПФК Л.“
АД като задължение към „Р.“ ЕООД по
кредита на счетоводна сметка № 401 Доставчици, както и, че са изплатени изцяло
от „ПФК Л.“ АД, с преводи от 14.01.2016 г. -
в размер на 9387,98 лева, от 10.03.2016 г. - в размер на 10000 лева и от 07.03.2017 г. –
5000 лева. На допълнително поставената задача от страна на ответника, вещото
лице е отговорило, че пропорционално дължимото възнаграждение на дните, през
които трудовият договор е действал, т.е. за периода 14.01.2016 г. – 22.06.2017
г., е в размер на 16332,75 евро (с ДДС), с левова равностойност по фиксинга на
БНБ в размер на 31 944,08 лева с ДДС. В отговор на тази задача и с оглед
платеното от ответника по договора, вещото лице е посочило, че остатъкът, който
би се дължал, е в размер на 3863,37 евро, или 7556,10 лева.
Видно от представената по делото покана
за доброволно изпълнение от 02.11.2016 г. (стр. 6 по делото), „Р.“ ЕООД е
поканил ответника в петдневен срок, считано от датата на получаване на
поканата, да му заплати цялата остатъчна сума по договора в размер на 46 515,66
лева. От документа не личи на коя дата е получена поканата от ответника, но с
писмо изх. № 0649/04.11.2016 г. ответникът „ПФК Л.“ АД отправил предложение за
постигане на споразумение относно разсрочено плащане, и двата документа
приложени по делото (стр. 7 и стр. 8 по делото). Видно от представените
доказателства, ответникът предложил остатъчната сума в размер на 46 515,66
лева по комисионния договор да се разсрочи на единадесет вноски, първата от
които да е в размер на 13 954,70 лева, или 30 % от остатъчната сума, като
всяка от другите десет вноски да са в размер на 3256,09 лева. В т. 5 от
споразумението е предвидено, че то влиза в сила от деня на подписването му от
двете страни и само след заплащане на първоначалната вноска. От представения по
делото препис от споразумението не се установява същото да е подписвано от
страна на ищеца, но е подписано от представител на ответника.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:
По предявените искове по чл. 79, ал.1 от ЗЗД вр. чл. 51
от ТЗ ищецът следва да докаже: 1) сключване на договора за посредничество с
твърдяното от него съдържание; 2) настъпване на условията за дължимост на исковите суми за главница.
Не се спори между страните, че между
ищеца и ответника е сключен договор от 12.01.2016 г. за извършване на
посредничество от страна на ищеца в полза на ответника, с оглед сключване на
договор с професионалния футболист М.Б.; че ответникът „ПФК Л.“ АД е подписал
договор с футболиста Б. на 11.01.2016 г.; че на 22.07.2017 г. е подписан
договор за прехвърляне на спортните и икономическите права върху този футболист
от „ПФК Л.“ АД на трети клуб, като договорът от 22.06.2017 г. незабавно е
породил действие, както и че към датите, предвидени в комисионния договор за
падежи на вноските, между „ПФК Л.“ АД и М.Б.е бил сключен валиден трудов
договор.
С оглед данните по делото и съдържанието
на представения договор между страните по делото от 12.01.2016 г., настоящата
съдебна инстанция намира, че ищецът „Р.“ ООД в конкретния случай е действал
като търговски посредник по смисъла на чл. 49, ал. 1 ТЗ, в което му качество
ответникът „ПФК Л.“ АД му е възложил да посредничи между футболния клуб и
професионалния футболист за сключване на договор, по силата на който клубът да
придобие икономическите и спортни права върху футболиста.
Договорът за посредничество е
консенсуален и възмезден договор, съгласно който посредникът се задължава да
извършва фактически действия, с цел да постави в контакт страните по бъдеща
сделка, без самият посредник да е упълномощен да сключва сделки.
В конкретния случай се касае за
специфичен вид посредничество, който е уреден от чл. 35г от Закона за
физическото възпитание и спорта (обн. ДВ. бр.58 от 09.07.1996 г., отм., в сила
към момента на сключване на процесния договор за посредничество), съгласно
който текст трето лице може да посредничи при договаряне за придобиване или
трансфер на състезателни права, ако отговаря на следните изисквания: 1)
регистрирано е като търговец; 2) има сключен договор със спортен клуб или с
физическо лице, което желае да придобие статут на спортист или да промени
клубната си принадлежност; 3) вписано е в регистъра на лицата, които
осъществяват посредничество при съответната лицензирана спортна федерация. По
делото няма данни дали ищецът -
търговското дружество „Р.“ ООД, ЕИК ******* е вписан в регистъра на лицата,
които осъществяват посредничество при Българския футболен съюз към момента на
осъществяване на посредническата дейност, предмет на договора от 12.01.2016 година.
Това обаче не води до опорочаване на договора. Аргумент в тази насока е и чл.
30 от Правилника за дейността на футболните агенти (приет с решение на ИК на
БФС по т. 5.5. от Протокол № 2 от 28 март 2015 г. в
изпълнение на циркулярно писмо на ФИФА № 1417 от 30 април 2014 г. и на
основание чл. 49, т. 14 във връзка с чл. 3, ал. 1, т. 3 от Устава на БФС и чл.
35г, ал. 1 и 2 от Закона за физическото възпитание и спорта, публикуван на
интернет страницата на БФС - www.bfunion.bg)
възнаграждението на футболен агент, по сделка, по която е бил нает от клуб, се
договаря свободно между страните, т.е липсват специални правила относно
договора между футболния агент (посредник) и клуба, поради което са приложими
общите правила на ЗЗД и ТЗ.
В конкретния случай, договорът от
12.01.2016 г. е сключен за да отрази вече извършени от ищеца фактически
действия по поставяне в контакт и съдействие за сключване на договора за
наемане на футболист между „ПФК Л.“ АД и футболиста М.Б., сключен на 11.01.2016
г., в сила от 14.01.2016 година. Следователно, към датата на сключване на
договора между страните, ищецът вече е изпълнил своите задължения за
осъществяване на фактическото съдействие страните, и по силата на договора се
регламентира размера на дължимо възнаграждение за посредническата услуга за посредника
– 28 080 евро без ДДС, както и начина, по който следва да се извърши
плащането, а именно: на три парични вноски с различен размер, с падежи,
съответно: 15.01.2016 г., 20.02.2016 г. и 10.06.2016 година.
Спорно по делото е, дали уговореното
възнаграждение се дължи изцяло на ищеца или само в някаква част. Съдът счита,
че на ищеца е дължим целият уговорен в договора размер на възнаграждението,
поради следното:
Посредничеството като вид търговско
представителство се характеризира с множество фактически действия на посредника,
които се извършват еднократно във времето и са насочени към поставяне на
страните по бъдеща сделка в контакт. Със сключване на сделката между тези
страни, посредническата дейност е прекратена, като за извършването ѝ се
дължи възнаграждение съгласно уговореното. В този смисъл Съдът не споделя аргументите
на ответника, че, съгласно чл. 1 от договора за посредничество, волята на
страните при сключване на договора е такава, че на посредника да се дължи
пълният размер на уговореното възнаграждение единствено в случай, че сключеният
впоследствие трудов договор с фурболиста не се
прекрати преди изтичане на уговорения в него прекратителен
срок.
Действително, в т.3 от договора е
посочено, че в случай, че Клубът, по време на периода на трудовия договор,
прехвърли икономическите и спортни права върху футболиста на друг клуб,
договорът се прекратява автоматично, като нито
една от страните няма да има задължения и/ или искове срещу другата, независимо
от основанието.
В случая, страните са уговорили прекратително условие, като изрично са изключили обратното
му действие, предвидено в чл. 25, ал. 2 ЗЗД, което се приема за възможно от
доктрината и от съдебната практика (Решение № 1694 от 11.11.2002
г. по гр. д. № 1265/2002 г., V г. о. на ВКС), тъй като се счита, че законодателят
свързва прекратяването на договорната връзка за в бъдеще, а не с обратно
действие (решение от 5.02.2008 г. по ВАД № 77/2007 г.).
Тези разпоредби на договора обаче – чл.
1 и чл. 3, следва да се тълкуват заедно с останалите разпоредби, за да се
изясни вложеният от страните смисъл в същите, като и всяка една да се схваща в
смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите
в практиката и добросъвестността – чл. 20 от Закона за задълженията и
договорите.
Предвид характера на договора за
посредничество – а именно да се ангажира действието на посредника за
осъществяване на фактическата връзка между две страни, за да сключат те
определен вид договор, обстоятелството, че към датата на оформяне на сключване
на процесния договор от 12.01.2016 г. посредникът вече е бил изпълнил своето
задължение, т.е договорът от 12.01.2016 г. има за цел да уговори дължимо за
осъществената вече дейност от агента по посредничество възнаграждение, както и,
че макар и разсрочено, плащането на трите вноски е предвидено да се извърши в
периода 15.01.2016 г. – 10.06.2016 г., т.е преди началото на спортно-състезателни
сезони 2016/2017, 2017/2018 г., водят на
извода, че плащането на целия уговорен размер на възнаграждение на посредника в конкретния
случай не е поставено в зависимост от периода на действие на сключения с
посредничеството трудов договор с футболиста за целия срок от 3 години, а само
ако в периода, в който е следвало да се заплати разсроченото възнаграждение
(т.е за периода 12.01.2016 г. – 10.06.2016 г.) такъв трудов договор е бил
действащ. Това тълкуване съответства на целта на договора и спецификата на
сключения трудов договор – с футболист, който би могъл да разкрие
действителните си качества едва в хода на футболното първенство, като се дава
възможност КЛУБА да се освободи от задължението си да плати в пълен обем
посредническото възнаграждение ако в период от 6 месеца прецени, че конкретния
футболист не отговаря на нуждите на клуба или по друга причина трудовият
договор с футболиста бъде прекратен в този шестмесечен период, вкл. и по
инициатива на футболиста. Уговорката в чл. 3 от договора следва да се разглежда
като препятстваща възможността АГЕНТЪТ да претендира някаква сума от последващо сключен договор за прехвърляне на икономическите
и спортни права от КЛУБА с трети клуб, в рамките на тригодишния срок на
трудовия договор с М.Б.(по аргумент от чл. 25, ал.2 от Правилника за дейността
на футболните агенти досежно възможността да се
получава уговорено възнаграждение в срока на действие на трудовия договор на
футболист/треньор, дори и при вече прекратен договор за представителство между
футболиста/треньора и агента). Аргумент е, че тази уговорка важи само за едно
специфично основание за прекратяване на трудовия договор, резултат на
действието на едната страна – КЛУБА, при което се очаква КЛУБА да реализира
приход от прехвърляне на правата върху футболиста. По изложените аргументи, не
може да се изведе съществуването на допълнително условие за възникване на
вземането на АГЕНТА за възнаграждение по договора за посредничество, различно
от вече осъщественото посредничество и сключен трудов договор между КЛУБА и
футболиста.
Това тълкуване в пълен обем съответства
на останалите клаузи на договора и изискванията на добросъвестността.
Този извод Съдът основава и на
представения по делото проект от споразумение от 04.11.2016 г., изготвено и
подписано от ответника, съгласно което последният признава, че дължи по
договора от 12.01.2016 г. на ищеца „Р.“ ООД сума в размер на 46515,66 лева,
като отправя предложение за разсрочване на плащането. Ответникът не оспори
достоверността на посоченото доказателство, поради което Съдът го кредитира в
цялост.
Въз основа на гореизложеното, съдът
намира, че ищецът успя да докаже фактите, от които извлича правото си, поради
което му се дължи уговореното в договора от 12.01.2016 г. възнаграждение, в
размер на 28 080 евро, равностойността на 39 273,06 лева без ДДС.
Както по-горе е посочено, в договора за
посредничество страните са уговорили възнаграждението, в общ размер на 28 080
евро без ДДС да се изплати от ответника на три вноски, с падежи, съответно:
15.01.2016 г., 20.02.2016 г. и 10.06.2016 година.
Съгласно разпоредбата на чл. 84 ЗЗД,
когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в
забава след изтичането му, като съгласно чл. 86 ЗЗД, при неизпълнение на
парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата. Задължителната съдебна практика, обективирана
в Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. по т. д. № 3/2017 г., ОСГТК на ВКС,
приема, че „(…) Законодателно уредената отговорност на длъжника при
неизпълнение на парично задължение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е съизмерима със
законната лихва от датата на забавата без покана от кредитора, което определя
паричните задължения винаги като лихвоносни, независимо дали в договора има
уговорени от страните лихви. Законната лихва за забава става част от дълга при
неплащане на главницата с настъпване на срока за изпълнение за разлика от
договорните възнаградителни и другите определени в
закона обезщетителни лихви, които са елемент на дълга
от момента на възникването му.“ С оглед изложеното, доводите на ответника, че
единствено актът на издаване на фактури за съответните вноски поражда
изискуемостта им, при положение, че с договора страните са уговорили срочно
изпълнение, са неоснователни.
Аргумент е и чл. 303а от ТЗ, която
съставлява транспониране в националното законодателство на изискванията на
Директива 2011/7/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г.
относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки - (преработена
версия), (ОВ, L 48/1 от 23 февруари 2011 г.), отменила предхождащата я, като
наднационална, съюзна уредба на същите отношения, свързани с борбата със
забавяне на плащанията по търговски сделки, Директива на Европейския парламент
и на Съвета 2000/35/ЕО от 29 юни 2000 година относно борбата със забавяне на
плащане по търговските сделки. Както от съдържанието на националната норма на
чл. 303а от ТЗ, така и от общият смисъл, и конкретната уредба на сочените
директиви на ЕС е видна общата и категорична воля, както на националния
законодател, така и на съюзните нормотворчески
органи, принципно да ограничат в максимална степен случаите на неоснователно
забавяне на плащанията по търговски сделки. (така решение № 15 от 22.12.2016 г.
по т. д. № 2404/2014 г., ТК, I
TO
на ВКС). Поради това и уговорката за плащане, след издаване на фактура, при
вече уговорен срок за изпълнение, следва да се тълкува корективно, тъй
като съставлява отсрочка за изпълнение задължението на противната страна,
спрямо предпоставките, визирани в закона и в договора между страните за
настъпване на изискуемостта му. Поради това и Съдът намира, че в конкретния
случай, издаването на фактура има отношение към данъчната отговорност на
кредитора, но не обуславя възникването на дълга и забавата на длъжника.
Видно от заключението на вещото лице по
съдебно-счетоводната експертиза и издадените фактури за получените частични
плащания ищецът като търговец – доставчик на услуга по смисъла на чл. 9 от
Закона за данък върху добавената стойност, е начислил ДДС върху тези плащания.
Следователно, същият е регистрирано лице по ЗДДС и доколкото процесната
доставка на стока е облагаема доставка по ЗДДС, върху дължимите суми следва да
се начисли ДДС.
От изготвената по делото съдебно-
счетоводна експертиза, както и от представените по делото доказателства – 3
броя платежни нареждания, се установи, че ответникът е платил на три вноски
сума в общ размер на 22 823,32
лева, съответно: на 14.01.2016 г. - вноска
в размер на 9387,98 лева, на 10.03.2016 г. -
вноска в размер на 10000 лева и на 07.03.2017 г. – 5000 лева. От тези
вноски единствено първата била извършена точно по време и размер, поради което
с постъпилите следващи две вноски ищецът е погасявал и начислената лихва за
забавено плащане по втората вноска, съгласно правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД.
Следователно, към датата на извършване
на втората вноска -10.03.2016 г., задължението на ответника по договора е било
в размер на 12 000 евро, или левовият еквивалент от 23 469,96 лева, с
падеж на плащане 20.02.2016 г. и начислено обезщетение за забавено плащане на
тази сума в размер на 123,99 лева (изчислено с помощта на калкулатор в сайта www.calculator.bg). С постъпилото плащане
от 10.03.2016 г., в размер на 10 000 лева, е погасена изцяло сумата от 123.99
лева (обезщетение за забава), както и част от дължимата главница от 23 469,96
лева, така, че остатъчната дължима сума по втората вноска към 11.03.2016 г. е в
размер на 13 593.95 лева с ДДС.
Към датата на третото плащане в размер
на 5000 лева - 07.03.2017 г., дължимото възнаграждение по договора е в общ
размер на 41 132,04 лева (сбор от сумата 13593,95 лева - непогасена част
от втората вноска с падеж 20.02.2016 г. + 27538,09 лева – равностойност на
третата вноска по договора, с падеж съгласно договора 10.06.2016 г.), като
начисленото обезщетение за забава е в общ размер на 3 432,87 лева (сбор от
сумата 1 367,37 лева, начислена върху сумата от 13 593.95 лева за
периода 11.03.2016 г. - 07.03.2017 г. + 2065,50 лева, начислена върху сумата от
27 538,09 лева за периода 11.06.2016 г. - 07.03.2017 г.). С постъпилата на
07.03.2017 г. сума в размер на 5000 лева е погасена изцяло сумата от 3 432,87
лева – обезщетение за забава, както и част от дължимата главница, така, че остатъчната дължима сума по
договора към 08.03.2017 г. е в размер на 39 564,91 лева.
С оглед гореизложеното, Съдът намира
предявения иск с правна квалификация чл. 79, ал.1 от ЗЗД вр. чл. 51 от ТЗ за
частично основателен за сумата от 39 564,91 лева с ДДС от пълната претендирана
с иска сума в размер на 43078,83 лева, с ДДС, поради което искът, в тази част,
следва да бъде уважен.
Относно иска по чл. 86, ал.1 от ЗЗД
Съобразно основателността на исковете за
заплащане на стойността на доставените от ищеца стоки и заключението на вещото
лице по съдебно-счетоводната експертиза, частично основателна и доказана е и акцесорната претенция на ищеца по чл. 86 ЗЗД до размера от 6 989,81
лева от целия претендиран размер 10 756,49 лв. -
обезщетение за забава при изпълнение на задължението за плащане на възнаграждението
по сключения на 12.01.2016 г. договор за търговско посредничество, начислено за
периода от 08.03.2017 г. до 03.12.2018 г., до която дата същото е претендирано от ищеца, видно от допълнителна
молба-уточнение от 25.04.2019 година. Поради изложеното, претенцията следва да
бъде уважена в тази ѝ част.
Относно разноските по делото
Относно претенцията на ищеца
Ищецът претендира разноски за
производството в размер на 2284,11 лева, от които 2084,11 лв. - за държавна
такса за завеждане на процесните искове и 200 лв. – за депозит за вещо лице.
Относно претенцията на ответника
Ответникът претендира разноски за
производството в размер на 2350 лева, от които 2100 лв. - за адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 23/09.05.2019 г., и 250
лв. – за депозит за вещо лице.
И двете страни представиха доказателства
за реалното извършване на претендираните от тях
разноски.
С оглед депозираното в открито съдебно
заседание от 04.06.2019 г. възражение от страна на ищеца за прекомерност на
претендираното от ответника адвокатско възнаграждение, Съдът намира следното:
Съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от
9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/НМРАВ/,
минималният размер на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство,
защита и съдействие по делото е 2145,06 лева, като претендираното от ответника
възнаграждение в размер на 2100 лева, т.е. под предвидения с Наредбата минимум.
Въпреки това, от книжата по делото се
установява, че от началото на производството до 03.05.2019 г. ответникът се е
представлявал от юрисконсулт И.П., служител при ответника, като едва на
07.05.2019 г., юрисконсултът, действащ в качеството си на процесуален
представител по делото, е преупълномощил адвокат Т.П.
с правата си по пълномощно № 0010 от 12.04.2019 година. Адвокат П. е участвала
в две открити съдебни заседания по делото, съответно от 07.05.2019 г., и от
04.06.2019 г., като на последното заседание е депозирала копие от сключен
договор за правна защита и съдействие № 23 от 09.05.2019 г., и списък с
разноски по делото, между които и адвокатски хонорар в размер на 2100 лева. С
оглед горното, съдът счита, че е ответникът е злоупотребил с правата си. С
оглед въведеното с ДВ, бр. 8 от 2017 г. изменение на разпоредбата на чл. 78,
ал. 8 ГПК, с предприетите по делото гореописани действия ответникът цели да заобиколи забраната на юрисконсулти да се присъждат
възнаграждения в размери, идентични с адвокатските, като цели да се обогати
неоснователно с евентуално присъдената му по-висока сума, изчислена по реда на
НМРАВ.
Поради това, съдът счита, че на
ответника не следва да бъде присъждано адвокатско възнаграждение, а юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лева.
С оглед изхода от делото и разпоредбата
на чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да бъде присъдена сума, в размер на 2047,19
лева.
На ответника следва да бъде присъдена
сума, в размер на 475 лева.
Водим от
горното и на основание чл. 235 от ГПК, Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
"П.ф.к.Л." АД, ЕИК: *******, със седалище адрес на управление ***,
стадион Г.А., ДА ЗАПЛАТИ НА "Р."
ООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***, пл. Васил Л., магазин
хр.стоки-център, по иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 51 от ТЗ сумата от 39 564,91 лева, представляваща възнаграждение за
посредническа дейност по силата на договор от 12.01.2016 година, заедно със
законната лихва върху тази сума за периода от 03.12.2018 г. до окончателното
заплащане на сумата, по иск с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД сумата
от 6 989,81 лева – обезщетение за
забава за върху дължимото възнаграждение за периода от 08.03.2017 г. до
03.12.2018 година.
ОТХВЪРЛЯ
иска с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 51 от ТЗ за размера над 39 564,91
лева до претендирания размер от 43078,83 лева с ДДС,
и иск с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД за разликата над сумата от 6 989,81
лева до пълната претендирана от ищеца сума от 10
756,49 лева.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, "П.ф.к.Л." АД, ЕИК: *******, със
седалище адрес на управление ***, стадион Г.А., ДА ЗАПЛАТИ НА "Р."
ООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***, пл. Васил Л.,
магазин хр.стоки-център, сумата от 2047,19
лв. - такси и разноски по производството, от които 1862,19 лв. - за държавна
такса за завеждане на процесните искове, и 185 лв. – за депозит за вещо лице.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, "Р." ООД, ЕИК: *******, със
седалище и адрес на управление:***, пл. Васил Л., магазин хр.стоки-център, ДА
ЗАПЛАТИ НА "П.ф.к.Л." АД, ЕИК: *******, със седалище адрес на
управление ***, стадион Г.А., сумата от 475 лв.
- такси и разноски по производството, от които 25 лв. - за депозит за
вещо лице, и 450 лв. – за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: