Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Пловдив, 02.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в открито
заседание на десети ноември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЗАХОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛА ЕВСТАТИЕВА
ДАНИЕЛА СЪБЧЕВА
с участието на съдебен секретар
КРАСИМИРА КУТРЯНСКА и прокурор ЙОРДАНКА ТИЛОВА
от Окръжна прокуратура гр.Пловдив, след като разгледа докладваното от съдия
Евстатиева ВАНД № 2010 /2020г. по описа на ПдОС, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на глава ХХІ от НПК.
Образувано е
по жалба на адв.К.Б., защитник на обв.Ш. против Решение от 17.07.2020г., постановено
по АНД № 3901 / 2020г. по описа на Районен съд-Пловдив.
С решението обв. Р.О.Ш. е
признат за ВИНОВЕН в извършено престъпление по чл. 354а ал.5 вр.ал.3 т.1
от НК и на основание чл.78а, ал.1 от НК е
освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание ГЛОБА размер на 1000 лева.
Съдът се е разпоредил с веществените доказателства и е възложил в тежест на
обвиняемия направените разноски в производството.
Съдебният акт се обжалва от защитника на обвиняемия с доводи за
неправилност и необоснованост на съдебния акт, с искане за приложение на чл.9
ал.2 от НК поради малозначителност на деянието. Жалбата се поддържа в съдебно
заседание с идентични доводи относно наличието на малозначителност и законовата
необходимост от прилагане разпоредбата
на чл.9 ал.2 НК. акцентира се на пренебрежимо ниското като количество
наркотично вещество и неговата ниска парична еквивалентност. На следващо място
се набляга, че първоинстанционният съд не е оценил правилно личността на самия
обвиняем, който е неосъждан млад човек, без данни за наличие на други
наказателни производства, трудово ангажиран, глава на семейство, който е
изразил искрено съжаление от стореното, признава вината си и съдейства за
разкриване на обективната истина. В изложения смисъл се иска уважаване на
жалбата.
В съдебно
заседание представителят на Пловдивска окръжна прокуратура оспорва жалбата.
Желае атакуваният съдебен акт да бъде потвърден като правилен и
законосъобразен. Намира, че не са налице основанията в случая по чл.9 ал.2 от НК.
Пловдивският
окръжен съд след като провери изцяло правилността на присъдата съгласно чл.314
от НПК и като взе предвид становищата на страните, и приложените по делото
доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, намира за установено следното:
Обвиняемият Р.О.Ш.
заедно със свидетелите Б.Б., П.Ч.и Г.Ю. вечерта на
21.06.2020г. се срещнали в центъра на гр.Пловдив за да посетят провеждащия се в
този ден „Капана-фест“. Малко след полунощ, вече на 22.06.2020г., четиримата
решили да се прибират, като се уговорили обв.Ш. да ги закара до домовете им с
автомобила с който бил дошъл до центъра на града – л.а. „Рено“ с рег № ***По
същото време свидетелите С.Ю.и А.Т. - ст.полицаи в група „***“, към сектор „***“
при **** изпълнявали служебните си задължения, като автопатрул **** на територията на управлението. Около
00.20ч. те извършвали обход по ул.“Кичево“ в гр.П. когато забелязали по улицата
да се движи управлявания от обвиняемия Ш. лек автомобил и решили да го спрат,
за да извършат проверка на водача и автомобила. След като автомобила бил спрян
и полицейските служители пристъпили към проверка на водача – обв.Ш., им
направило впечатление, че от вътрешността на автомобила се носи силна миризма
на марихуана. Отделно от това обв.Ш. бил с блуждаещ поглед, отговарял
неадекватно и забавено на въпросите на полицейските служители. Всичко това
усъмнило свидетелите Ю. и Т.и те задали въпрос към пътуващите в автомобила,
дали у себе си имат вещества, забранени от закона, като получили отрицателен
отговор. В същото време обаче те забелязали, че обвиняемия Ш. се опитва с
дясната си ръка да скрие нещо между двете предни седалки. Когато забелязал това
свид.Т.му разпоредил да постави ръцете си на волана и да не мърда, но въпреки
това обв.Ш. продължил с опитите си да напъха веща между седалката и ръчната
спирачка. Тогава полицейските служители разпоредили на всички пътуващи в
автомобила да го напуснат без да пипат нищо с ръце. След като всички слезли,
свид.Т. огледал вътрешността на автомобила установил, че на пода под седалката
на шофьора има разпръсната зелено-кафява листна суха маса.
Обв.Ш.
бил изпробван с техническо средство за наличието на алкохол в издишания от него
въздух, но резултата бил отрицателен. При поканата от полицейските служители да
бъде изпробван за употреба на наркотични вещества обвиняемият отказал да му
бъде извършена проба с техническо средство, а в последствие отказал да даде и
кръв и урина за изследване. Същевременно бил извършен оглед на
местопроизшествие при който от вътрешността на автомобила били иззети общо три
топчета от зелено-кафява суха листна маса.
Описаната фактическа обстановка, контролираният
съд е установил от
обясненията на обв. Ш., от показанията на всички свидетели, които е приел за
обективни, непротиваречиви и взаимно допълващи се, както и от СХЕ.
Доказателствените източници РС е ползвал на основание чл.378 ал.2 от НПК. Първоинстанционният
съд е направил обстоен анализ на посочените по-горе доказателствени източници
при спазване на принципите по чл.13 и чл.14 от НПК и с оглед предмета на
доказване по чл.102 от НПК, въпреки опростената диференцирана процедура по
Глава 28 от НПК. Прочее по фактите не се и спори – относно деятелността на
обвиняемия, заключаваща се в държане на наркотично вещество – високорисково -
марихуана, без надлежно разрешение, в маловажен случай. Защитата счита обаче,
че материалният закон не е приложен правилно от първостепенния съд. Претендира
се приложението на чл.9 ал.2 от НК, като се твърди, че деянието от гледна точна
на обществената му опасност не покрива критериите да е престъпно.
Настоящият съд
достигна до същите изводи за авторството, вината и отговорността на предаденото
на съд лице, така както е приел и първостепенният съд, който задълбочено е
обосновал постановеният съдебен акт. Не
са налице основанията по чл.9 ал.2 от НК и в двете хипотези – липса изобщо на
обществена опасност на стореното или нейна незначителност с оглед настъпилите
общественоопасни последици. Вярно е, че визираната норма намира приложение към
всички престъпления по НК, вкл. и тези, квалифицирани като маловажни. Вярно е,
че за приложението й е меродавна съвкупната оценка както на обществената
опаснот на деянието, така и на дееца. А те двете, в настоящия случай нито
съвкупно, нито поотделно не покриват критериите за явна незначителност на
обществена опасност, още по-малко липса на такава изобщо.
Следва да се
посочи, че чистото съдебно минало на дееца не може да се отчита повторно като
смекчаващо отговорността обстоятелство или такова, наред с останалите, което да
води до изключително ниска степен на обществена опасност на личността на дееца.
Прочее чистото съдебно минало и липсата на други административни наказания /по
чл.78а от НК/ е абсолютна предпоставка за разглеждане и решаване на делото по
Глава 28 от НПК и с това коментираното изискване изчерпва предназначението си в
подобен род производства. Останалите добри характеристични данни за дееца са
взети предвид от съда /а преди това и от прокурора/ за квалифициране на
деянието като маловажно. Там пак е отчетено и ниското количество на
наркотичното вещество 4, 38 гр., вкл. и като парична стойност –26,28 лева.
Правилно обаче първостепенният съд е приел, че не е налице онази пренебрежимо
ниска степен на засягане на обществените отношения, както иска защитата,
свързана със здравето на останалите граждани на обществото, предвид родовият
обект на посегателство на престъплението в случая. Изключително ниска степен на
обществена опасност на стореното не се
разкрива и от действията на обвиняемия, пряко възприети от свидетелите,
извършили процесната проверка. Така, обвиняемият е бил в управлявания от него
автомобил не сам, а с още три лица, от който се е разнасяла миризма на
марихуана, а последната е била разпределена в два отделни пакета, които са били
открити на различни места в автомобила при извършения оглед, а в тях е имало
общо три топчета от забраненото за държане вещество. Освен това, същият не е показал
онова твърдяно и дължимо от него съдействие за разкриване на фактите по делото,
нито е обективирал такова поведение в хода на цялото производство още със
стартирането му. Следва да се посочи, че на въпросите на полицейските служители
относно държането на забранени от закона вещества, обв.Ш. първоначално не е давал
отговор, а след това се е опитал да да скрие наркотика в управлявания от него
автомобил. Доказателствените източници в случая могат единствено да доведат до
формиране на правни изводи относно наличието на обществена опасност на дееца, а
и на самото деяние, за които не е приложима разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК.
Това е било и мотивираното становище на първия съд, което се споделя напълно от
въззивния съд.
В горния
смисъл следва да бъде потвърден обжалваният съдебен акт като правилен,
обоснован и законосъобразен. Съдът не намери основание за неговата отмяна или изменение.
Наказанието глоба е правилно индивидуализирано и наложено по административен
ред в размер на 1000 лева, независимо, че се отнася за деяние, което запазва
престъпния си характер. Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, довели до засягане правото на
защита на обвиняемия и неговия защитник в производството. Районният съд
правилно е вазложил разноските в тежест на обвиняемия и е постановил
унищожаване на веществените доказателства.
Воден от
горното и на основание чл. 334, т.6 вр. чл.338 от НПК, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 17.07.2020г.,
постановено по АНД № 3901 / 2020г. по описа на Районен съд-Пловдив.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: