Решение по дело №2975/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 8717
Дата: 13 май 2024 г.
Съдия: Силвия Георгиева Николова
Дело: 20221110102975
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 януари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 8717
гр. София, 13.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА Гражданско дело №
20221110102975 по описа за 2022 година
при секретаря Радка Христова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. №
2975 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация София” ЕАД,
ЕИК *********, срещу М. С. С............, с която се иска да бъде признато за установено
спрямо ответника, че дължи 6804,59 лева, от които 5869,75 лева- главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2018
г. до м.04.2020 г., доставена до топлоснабден имот с адрес гр. София, п.к. 1309, обл.
София, общ. И.........., ж.к. „.....а“, бл, 146, вх. Е, ет. 1, ап. 117, ведно със законната лихва
от 04.11.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 907,09 лева - мораторна лихва за
забава от 15.09.2019 г. до 13,10.2021 г., както и суми за дялово разпределение сумата от
23,15 лева - главница за периода от м.10.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната
лихва от 04.11.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, и 4,60 лева - лихва за
периода от 01.12.2018 г. до 13.10.2021 г.
Ищецът твърди, че ответникът в качеството си на собственик на процесния
имот, е бил клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/,
съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Счита, че лицето е клиент на ТЕ и за него
важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта
на енергетиката. Сочи че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови
нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи
условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ АД на
клиенти за битови нужди в гр. София, които се изготвят от „Топлофикация София”
ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите общи
условия били влезли в сила по отношение на ответника. Изтъква, че съгласно чл. 33 от
1
ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия
по чл. 32, ал.1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Също така имали задължение да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и
ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така съгласно влезлите в
сила ОУ топлопреносното предприятие начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в
срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал. 2, клиентите заплащат
на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента
на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. Твърди, че ответникът
използвал доставена топлинна енергия през процесния период, но към настоящия
момент не е заплатил задължението си, ето защо за ищеца възниквал правен интерес от
предявяването на настоящите искове.
В срока по чл. 131 ГПК ответника е депозирал отговор на исковата молба с
който заявява, че няма възможност да изплати задълженията към ищеца поради
заболяване.
С определение от 17.08.2023 г. съдът е конституирал „Техем сървисис“ ЕООД,
като трето лице-помагач по делото на страната на ищеца, като същото не взема
становище по спора.Представя писмени доказателства.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и
доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение (чл. 12 ГПК) и закона (чл.
5 ГПК), приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да докаже възникнало облигационно отношение между
страните и изпълнение на задълженията му по това правоотношение в обем, съответен
на претендираната цена, както и изискуемост на вземането.
В тежест на ответника е да докаже изпълнение, както и всички
правоизключващи и правопогасяващи възражения.
Видно от представените по делото писмени доказателства не се доказава, че
ответницата е съсобственик или ползвател на процесния имот.
Съдът, като извърши съвкупна преценка на събраните по делото доказателства
намира, че ищецът не е провел пълно и главно доказване на първата материална
предпоставка - наличието на валидно възникнало облигационно отношение по договор
за покупко-продажба на топлинна енергия.
С оглед на горното съдът намира, че е безпредметно да изследва останалите
материални предпоставки на предявените претенции и представените в тази насока
доказателства, като искът за главницата за стойността на доставената топлинна енергия
следва да бъде отхвърлен. В тази насока – трябва да бъдат отхвърлени и останалите
искове, тъй като те са обусловени от изхода на делото по иска за главницата за
доставената топлинна енергия. Тоест, исковете за главницата за стойността на услугата
дялово разпределение и претенциите за мораторни лихви върху главниците са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По изложените причини исковете следва да се отхвърлят, като неоснователни.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, следва се присъдят разноски единствено на
ответника, който не е претендирал и не е доказал да е сторил такива.
Предвид изложените съображения, съдът

2



РЕШИ:
ОТХЪВРЛЯ предявените осъдителни искове с правно основание 422, вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на М. С. С............ с EFH:
**********, с адрес: гр. София, п.к. 1309, обл. София, общ. И.........., ж.к. „.....а“, бл.
146, вх. Е, ет.1, ап. 117, да заплати сумата от 6804,59 лева, от които 5869,75 лева -
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
м.05.2018 г. до м.04.2020 г., доставена до топлоснабден имот с адрес гр. София, п.к.
1309, обл. София, общ. И.........., ж.к. „.....а“, бл. 146, вх. Е, ет.1, ап. 117, ведно със
законната лихва от 04.11.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 907,09 лева -
мораторна лихва за забава от 15.09.2019 г. до 13,10.2021 г., както и суми за дялово
разпределение сумата от 23,15 лева - главница за периода от м.10.2018 г. до м.04.2020
г., ведно със законната лихва от 04.11.2021 г. до окончателното изплащане на
вземането, и сумата от 4,60 лева - лихва за периода от 01.12.2018 г. до 13.10.2021
г.,като неоснователни и недоказани.

Решението е постановено при участието на третото лице - помагач на страната
на ищеца - „Техем сървисис“ ЕООД.

Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3