Р Е Ш Е Н И Е
гр. С., 18.05.2017 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Първо гражданско отделение, 19 състав, в закрито съдебно
заседание на осемнадесети май две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА
ЧЕУЗ
като разгледа докладваното от съдия Чеуз гражданско дело № 5840 по описа за 2015 год. и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.250 от ГПК.
Не са
налице предпоставките за разглеждане на молбата в открито съдебно заседание.
Производството по делото е инициирано с
молба от адв. А.Д., адв. П.С. и адв. Л.В.като пълномощници на ищците с искане
за допълване на постановеното по делото съдебно решение като съдът се произнесе
по искането за присъждане на мораторни лихви, каквито били поискани с исковата
молба и уточнени по указания на съда.
Ответникът по делото не е заявил становище
в срока за отговор.
Съдът намира молбата за процесуално
допустима.
Разгледана по същество същата е
неоснователна.
В постановеното си съдебно решение
настоящият съдебен състав се е произнесъл по заявеното искане за лихва като е изложил
съображения, че същата е с компенсаторен характер, дължи се от датата на
деликта до окончателното изплащане на задължението и като размер подлежи на
изчисление във фазата на изпълнение на съдебното решение като е съобразил
заявеното от ответника правопогасяващо възражение за изтекла погасителна
давност с оглед релевантната кратка тригодишна такава и е присъдил лихвата от 07.05.2012
г. /три годишен срок преди датата на депозиране на исковата молба в съда –
07.05.2015 г./.
По тези съображения в редица решения ВКС
приема/решение 1048/18.07.2001 г. по гр.д. 1022/2000 г. на ІV ГО на ВКС,
решение № 193/26.06.2012 г. по гр.д. № 611/2011 г., ГК, І ГО, решение № 238/20.06.2008 г. по т.д. № 924/2008 г., ТК, ІІ ТО, определение № 704/10.11.2008
г. по т.д. № 393/2008 г., ТК, ІІ ТО, определение № 684/21.10.2008 г. по т.д. № 301/2008 г., ТК, ІІ ТО
на ВКС/, че лихвата при непозволено увреждане не следва да се присъжда в
определен размер, а за съда съществува задължение да определи началния момент
на лихвата, който е датата на деликта. Същата не съставлява самостоятелна
искова претенция, а е последица от уважаването на исковата претенция, поради
което настоящият съдебен състав намира, че ищецът е заявил редовна първоначална
искова молба като указанията на съда, дадени му с разпореждане от 20.05.2015 г.
са били неправилни. Настоящият съдебен състав намира, че не дължи произнасяне
по изявления на страните, дадени с оглед неправилни указания от страна на съда
и това е съобразено в доклада по делото, където е установено, че са заявени
само искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД, но не и такива по чл. 86 от ЗЗД.
В обобщение на горното настоящият съдебен
състав намира, че се е произнесъл по цялото заявено от ищците искане в
постановеното по делото съдебно решение и в този смисъл не са налице
предпоставките за неговото допълване.
Поради което
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата
на адв. А.Д., адв. П.С. и адв. Л.В.като пълномощници на ищците за допълване на
постановеното по делото съдебно решение.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е
изготвено пред САС.
СЪДИЯ: