№ 94
гр. Плевен, 23.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Ана Ив. Илиева
при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА В. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от Ана Ив. Илиева Гражданско дело №
20224430104251 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявен от М. М. Н., ЕГН
**********, действаща със съгласието на своята майка и законен
представител Г. М. И. ЕГН ********** и двете с адес в с. ***, срещу М. Н. Н.
ЕГН ********** с адрес в гр. *** иск с правно основание чл.150 СК за
изменение на присъдената в полза на детето с решение, постановено по гр.д.
№ 88/2015 г. по описа на РС Никпол., издръжка от 100,00 лева на 350,00 лева
месечно, считано от датата на депозиране на исковата молба до настъпване на
причини за нейното изменяне или прекратяване, ведно със законната лихва за
забава за всяка просрочена вноска.
Твърди се в обстоятелствената част на ИМ, че ответникът е баща на
непълнолетното дете, като с решение по гр.д. 53/2007г. на РС Никопол е
задължен да заплаща издръжка за детето в размер на 150.00лв. ежемесечно.
Излага се, че от постановяване на решението са се изменили и увеличили
нуждите на детето, то е записано за учебната 2022/2023г. като редовен
ученик в ДФСГ „***” гр.Плевен, увеличили са се разходите му за облекло,
храна, учебници и лични вещи, увеличил се е и размера на минималната
работна заплата. Сочи, че майката има родено и друго дете - Х.М.Ж., род. на
16.12.2012г., за което се грижи. Счита, че ответникът следва да заплаща за
детето М. увеличена издръжка от 150лв. на 350лв. месечно, и моли съда да
присъди такова увеличение. Претендира присъждане на разноски.
В проведеното по делото о.с.з. процесуалния представител на ищеца
моли съда да уваги предявения иск като основателен и доказан, за което
развива съображения.
1
В указания едномесечен срок, ответникът, представляван от особен
представител е представил писмен отговор, в който заявява, че искът за
увеличение на издръжката е основателен, но оспорва размера му като
завишен. Не оспорва, че определената издръжка е под минималния размер от
177.50лв., че в последната година е налице завишение на цените на стоки и
услуги, но заявява, че следва да се отчетат и възможностите на родителя да
заплаща исканата издръжка. Счита, че с оглед увеличението на минималната
работна заплата за 2023г., следва да се определи издръжка за ищцата в размер
на 192.50лв.
В проведеното по делото о.с.з. особеният представител на ответника
моли съда да уважи предявения иск до минималния определен размер на
издръжката от 192,50 лева.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
От приетото по делото Удостоверение за раждане на детето М.М.Ж. се
установява, че негови родители са Г. М. И. и М.К.Ж..
Установява се от представеното по делото решение по г.д. №88/2015 г.
по описа на РС никопол, че ответникът е осъден да заплаща в полза на детето
си М. издръжка в размер на 100 лева.
Видно е от представеното по делото Удостоверение с изх. №
915/25.07.2022 г., издадено от ДФСТГ „***“, че детето М. е записана като
ученичка в училището през 2022/2023 г. в Х клас.
От Приложеното по делото решение №53/2007 г. по описа на РС
Никопол се установява, че родителските права по отношение на детето М. са
предоставени на майката, а бащата е осъден да заплаща издръжка.
Приобщено по делото Удостоверение за раждане на детето Х.М.Ж., от
което се установява, че майката на детето М. – Г. М. И. има още едно дете.
Видно е от представеното по делото Удостоверение №346/01.08.2022 г.,
издадено от КСУ „***“ гр. П. какви са доходите на майката на детето.
Установява се от приложеното по делото писмо от ТД на НОИ Плевен,
че след справка в информационните регистри на НОИ се установило, че
същият не поручава обезщетение за безработица към датата на извършване на
проверката -05.01.2023 г.
Представен като доказателство по делото е и изготвен социален доклад.
В същия се сочи, че: детето не поддържа контакт с баща си, като от негова
страна не получавала никаква подкрепа; че през учебната година посещавала
уроци по математика, за които заплащала такса от 50 лева. Прави се извод, че
е в интерес на детето да се определи подходящ размер на издръжката с оглед
правилното и нормалното задоволяване на потребностите на момичето.
Изслушано по делото е и детето М., което споделя, че с баща си не
поддържа връзка, тъй като когато й се обаждал й се е струвало, че е
2
неадекватен. Сочи, че не е наясно дали баща му работи. Твърди, че до лятото
е плащал редовно определената издръжка. Излага, че освен определената
издръжка не й осигурявал никакви други средства. Разказва, че на ден са й
нужни около 15 лева, с които си купува закуска и плаща тролей. Обяснава, че
посещава уроци по математика, като на час се плащат 25 лева, като на
посещение може да стои два часа, колкото тя стои. Сочи, че посещава уроци
по математика когато има нужда, като това се случва около 4-5 пъти в месаца.
Излага, че не страда от заболявания, които да налагат вземането на лекарства.
По делото са събарни и гласни доказателства посредством разпита на
свидетеля М.К.Ж., съжител на майката на детето М.. Същият сочи, че от 2008
г. живее заедно с майката на детето, съответно и с него в едно домакинство.
Твърди, че познава ответника, който до лятото е плащал определената
издръжка. Излага, че джобните на момичето са в порядъка от 10-15 лева на
ден, за да може да излиза и със свои приятелки. Сочи, че М. посещава уроци
по математика, танци и ходела да пее. Твърди, че за уроците по математика се
заплаща такса от 50 лева на посещение, а за танците 25 лева месечно. Излага,
че детето няма специфични нужди. Сочи, че той и майката на момичето имат
общо дете, за което също полагат грижи. Обяснява, че тъй като живеят в с.
***, а децата учат в гр. Плевен се налаа всеки ден да бъда извозвани до града.
Твърди, че когато той не може да транспортира момичетата М. хаваща
автобуса до селото, за което се купува специална карта от 45 лева. Сочи, че
когато М. е поискала да ходи на зелоно училище са й разрешавали.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявения иск с правна квалификация чл.
150 СК следва да бъде установено, че лицето, за което се претендира
издръжка е ненавършило пълнолетие дете на ответника, наличието на трайно
изменение в обстоятелствата, при които е определена издръжката, както и
възможностите на всеки от родителите да заплащат издръжка.
В случай на установяване на тези предпоставки, ответникът следва да
докаже възраженията си срещу основанието и размера на предявения иск.
Установява се от приетите доказателства, че родители на детето М. Г.
М. И. и М.К.Ж..
От събраните по делото доказателства се установи, че детето е уеничка
в десети клас, като посещава уроци по математика танци и и участва в хор.
Съдът счита че всяко дете, с оглед правилното му отглеждане и
хармонично развитие и възпитание, се нуждае от средства за покриване на
ежедневни нужди от храна, облекло, консумативи, лекарства, както и
средства за посрещане на разходите, свързани с бъдещето му обучение.
3
Изменението на размера на присъдена издръжка, законодателят е
обусловил от доказване наличието на трайно и съществено изменение на
обстоятелствата при които тя е определена, а именно нуждите на
издържаното дете да са нарснали и възможност от страна на родителя да дава
нужната издръжка. Действително, тогава, когато са променени
обстоятелствата, свързани със задължението да се предоставя издръжка, е
възможно нейния размер да бъде увеличаван, респективно намаляван. Под
промяна в обстоятелствата закона има предвид да е налице трайно
съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена
промяна на възможностите на задълженото лице. В конкретния случай следва
да се търси изискуемия баланс между нуждите на детето и възможностите на
неговите родители да предоставят издръжка. В разглеждания случай, от
присъждането на последната издръжка до иницииране на настоящото
производство са изминали повече от седем години - период, през който
неминуемо са настъпили изменения в нуждите на детето с оглед на възрастта,
на която е в момента и свързаните с нея повишени разходи за облекло,
ученически пособия, лекарства и извън класни занимания и мероприятия. За
изминалия период безспорно са се изменили и социално-икономическите
условия в страната.
За да определи размера на нужната на децата издръжка съдът съобрази
разпоредбата на чл.143, ал.2 СК, която предвижда, че родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
Задължението на родителя за издръжка към непълнолетното му дете /деца/ е
безусловно. Нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят
от обикновените условия на техния живот, като се вземат предвид възрастта,
образованието, здравословното им състояние и всички други обстоятелства,
които са от значение за всеки конкретен случай, както и какви са
възможностите на родителите, които я дължат –чл.142, ал.1 СК. Под
понятието възможност на родителя се разбира материалното му положение,
движимо и недвижимо имущество, различните видове доходи, които той
реализира, неговата възраст и трудоспособност, както и квалификацията му,
задължението му да осигурява издръжка на други лица и други фактори, като
тази възможност се преценява към момента на постановяване на решението.
Същевременно минималният размер на издръжката на едно дете съгласно чл.
4
142, ал. 2 от СК, е равна на една четвърт от размера на МРЗ, която към
настоящия момент е 192,50 лева.
Съдът счита за необходимо да отбележи и нещо съществено в случая
- според официалните статистически данни, изнесени от НСИ, през третото
тримесечие на 2022 г. разходите средно на едно лице в домакинство са в
размер на 2239,01 лева, от които, като се приспаднат средства за алкохолни и
тютюневи изделия, съобщения, данъци, осигуровки, регулярни трансфери
към други домакинства и изплатени дългове общо в размер на 486,33 лева
/които определено не са относими към издръжката на едно дете/ , може да
се направи извод, че реалната месечна издръжка на едно дете през един месец
от това тримесечие, без значение на възрастта му, е в размер на 498,45 лева
/2239,01 лв. минус 486,33 лева = 1740,56 лева : 3 = 580,19 лева/.
Съобразявайки обичайните нужди за възрастта на детето М.-
потребностите му от здравословна храна, облекло според възрастта и сезона,
развлечения, уроци, средства за придвижване до училище и здравни
потребности, които няма данни да са различни от тези на детете на нейната
възраст съдът приема, че необходимата обща издръжка на същото, следва да
се определи на 400,00 лева.
Така определеният общ размер на необходимата за детето издръжка
следва да бъде разпределена между двамата родители, съобразно критериите
на чл. 143, ал. 1 СК, а именно техните възможности и материално
състояние.
От ангажираните по делото доказателства се установи, че майката е тази,
която упражнява непосредствените ежедневни грижи по отглеждане и
възпитание на детето. Установи се, че бащата се е дезинтересирал от детето и
по никакъв начин освен с плащането на издръжката не подпомага майката в
отглеждането на детето. По отношение на възможности на бащата да заплаща
издръжка съдът съобрази факта, че по делото не са представени
доказателства, че същият работи по ТД или да има движими или недвижимо
имущество на свое име. По делото не се установи и ответникът да дължи
издръжка по закон на други лица или пък да дава такава. Съдът счита, че
ответникът, който има безусловно задължение да издържа непълнолетното си
дете е в трудоспособна възраст и при желание от негова страна може да
осъществява трудова дейност и да реализира доходи в размер близък до
средния за страната, чрез който да задоволява потребностите на своето дете.
5
Фактът, че същият не реализира официално доходи от трудова дейност не го
освобождават от задължението да осигурява нужната издръжка на своето
дете. Отчитайки посочените по - горе обстоятелства, както и, че майката е
тази, който полага постоянни и непосредствени грижи за детето и поема както
предвидимите разходи / осигуряване на жилище, плащане на битови сметки,
купуване на учебници и учебни помагала, дрехи, храна и др., /, разходите
свързани с непредвидените и извънредни разходи, свързани с отглеждането
му, съдът счита, че бащата е този, която следва да поема по-голяма част от
определения общ размер на издръжката. Поради изложеното съдът намира, че
от определения общ размер на нужната на детето издръжка от 400,00 лева,
бащата следва да поеме по – голямата част от нея – а именно - 280,00 лева,
издръжка.
Така мотивиран, съдът намира, че предявеният иск за изменение на
издръжката е основателен и доказан по размер и следва да бъде уважен, като
издръжката бъде изменена чрез увеличаването й от 100,00 лв. на 280 лв.
месечно, считано от датата на подаване на исковата молба – 05.08.2022 г., до
настъпване на причини за нейното отменяне или изменяне.
С оглед изхода на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати и
държавна такса върху размера на увеличената издръжка в размер на 4% върху
тригодишните платежи в размер на 259,20 лева и сума в размер на 400,00
лева за особен представител, съобразно уважената част от иска.
С оглед изхода на спора на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в
размер на 240,00 лева, съобразно уважената част от иска.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 от СК размера на определената по
гр.д. №88/2015 г. по описа на РС Никопол издръжка, дължима от М. Н. Н.
ЕГН ********** с адрес в гр. *** в полза на детето М. М. Н., ЕГН
**********, действаща със съгласието на своята майка и законен
представител Г. М. И. ЕГН ********** и двете с адес в с. ***, посредством
УВЕЛИЧАВАНЕ на същата, от 100.00 лева /сто лева/ на 280.00 лева
/двеста и осемдесет лева/ месечно, считано от датата на подаване на
исковата молба – 05.08.2022 г. до настъпване на причини за нейното отменяне
или изменяне, ведно със законната лихва за забава за всяка просрочена
вноска.
6
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК М. Н. Н. ЕГН
********** с адрес в гр. *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Плевенски районен
съд сумата от 259,20 лева, представляваща дължима държавна такса по
предявения иск и сумата от 400,00 лева, представляващо възнаграждение за
особен представител.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК М. Н. Н. ЕГН
********** с адрес в гр. *** ДА ЗАПЛАТИ М. М. Н., ЕГН **********,
действаща със съгласието на своята майка и законен представител Г. М. И.
ЕГН ********** и двете с адес в с. *** сумата от 240,00 лева,
представляващи сторените по делото разноски.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от датата на
обявяването му – 23.01.2023 г., пред ПлОС.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7