РЕШЕНИЕ № 261109

 

гр. Бургас, 01.10.2021 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Панайот Атанасов

 

при секретаря Елена Х., като разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 8156/2020 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Делото е образувано по повод исковата молба на „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София, с която претендира приемане за установено, че ответникът М.Г.С.,***, му дължи следните суми: 595,86 лева – изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по Щета № …., съставена за настъпило застрахователно събитие – ПТП, причинено от ответника М.С. на 21.02.2016 год. на пътя между гр. Бургас и гр. С.., като водач на лек автомобил „…”, рег. № …, при което е увреден лек автомобил „… …”, рег. № …, собственост на М.А.М., и 272,96 лева – обезщетение за забавеното му плащане за периода 01.03.2016-14.09.2020 год., както и обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата, начиная от 15.09.2020 год. до окончателното й изплащане, които вземания съставляват част от предмета на Заповед за изпълнение № 2418/15.09.2020 год. по ч. гр. д. № 5543/2020 год. на БсРС; ангажира доказателства, претендира деловодните разноски.

Главният иск е уточнен с писмена молба от 12.01.2021 год.

Правните основания на предявените искове са чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК, чл. 500, КЗ, чл. 84 и чл. 86, ЗЗД.

Ответникът оспорва исковете, моли за отхвърлянето им и за присъждане на деловодните разноски; ангажира доказателства.

Съдът, след запознаване със становищата на страните, при съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:

 

По делото е представен Протокол № 1342191, съставен на 21.02.2016 год. от служител на ОД на МВР-Бургас по повод ПТП, настъпило на същата дата на ПП І-9 – от гр. Бургас в посока гр. Созопол. В документа е посочено, че Д.. С., водач на л. а. „… ..“, рег. № .., при маневра изпреварване, без да осигури достатъчно странично разстояние, е нанесъл щети на движещия се в същата посока л. а. „.. ..“, рег. № .., управляван от собственика М.М.. В протокола е отбелязан фактът, че водачът С. е отказал да се подложи на проверка за употреба на алкохол. Видно от представената полица, към момента на описаното ПТП за лекия автомобил „..“ е била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с ищеца-АД. За вида и стойностите на щетите по увредения автомобил на М.М. е съставена Щета № … на ищеца-застраховател, а определеното обезщетение от 595,86 лева е платено на третото лице по банков път на 24.02.2016 год. Възоснова този юридически факт ищецът претендира присъждане на сумата в тежест на ответника, на основание регрес по чл. 500, ал. 1, КЗ.

За удовлетворяване на регресното вземане, ведно с обезщетението за забава е подадено заявление по чл. 410, ГПК, издадена е Заповед за изпълнение № 2418/15.09.2020 год. по ч. гр. д. № 5543/2020 год. на БсРС, срещу която е депозирано възражение по чл. 414, ГПК.

По делото е изготвено и прието експертно заключение, неоспорено от страните, което съдът цени като обективно и безпристрастно. Вещото лице установява причинната връзка между движението на автомобила, управляван от ответника, и нанесените щети по л. а. „Фолксваген“; сочи, че стойността за възстановяване на уврежданията възлизат на 595,86 лева.

В настоящия казус спорът се състои единствено по отношение обстоятелството за водача на лекия автомобил „.. …“. Издаденото в тежест на ответника наказателно постановление е отменено от съда с влязло в сила решение по НАХД № 2452/2016 год. В показанията си свид. Т.. С.., съпруга на ответника, твърди, че тя е управлявала колата, докато вторият свидетел – Р. Х.., пътник в автомобила на М.М., сочи, че ответникът е управлявал л. а. „…“, а съпругата му е седяла на лявата предна седалка (семейният автомобил е с дясно управление).

При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира главния иск за недоказан. Представените по делото документи сочат, че към датата на ПТП – 21.02.2016 год., за водача на л. а. „.. ..”, рег. № .., е съществувало застрахователно правоотношение по задължителна застраховка ГО. Щетите по другия автомобил, участник в процесното ПТП, са резултат от неспазване императивните изисквания на ЗДвП – движение със скорост, съобразена с пътните условия, спазване на необходима дистанция и странично разстояние. За установяване правото на надлежно възникнало право на регрес в полза на ищеца – чл. 500, ал. 1, т. 1, КЗ, е необходимо провеждане главно и пълно доказване легитимацията на ответника М.С. като водач на л. а. „…“ при настъпване на пътния инцидент. Съдът намира, че такова доказване по делото не е проведено. Съставеният протокол за ПТП не обвързва съда с материална доказателствена сила в частта за механизма и обстоятелствата за възникване на събитието, тъй като авторът на документа – служител на ОД на МВР-Бургас, не е очевидец, а удостоверява само лично възприети и, или изложени пред него от участниците в произшествието факти. Показанията на двамата разпитани в настоящия съдебен процес свидетели също се напълно противоположни за релевантния факт, поради което доказването на ищеца е непълно (опровергано от насрещното доказване на ответника). На следващо място, съдът намира, че не следва да даде вяра на показанията на свид. Р. Х.., който твърди, че след пътния сблъсък двете предни врати на л. а. „..“ се отворили нормално и съпрузите Стойчеви излезли през тях. В мотивите на решението по НАХД № 2452/2016 год. на БсРС е посочено, че предната дясна врата не е можела да се отвори, поради което съдът намира, че твърденията на свид. Х… са неточни или неверни, поради което настоящата съдебна инстанция не може да изгради решението си върху тях. Крайният съдебен акт в разглеждания сор не може да почива и на предположения по отношение личността на водача на автомобила, поради което, с оглед непроведеното от ищеца главно и пълно доказване, не може да се обоснове извод, че ответникът М.С.  е бил водач на л. а. „..“ при настъпване на вредоносния резултат. Този извод на съда изключва и възникване правото на регрес за ищеца, т. е. главният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Отхвърлянето на главния иск налага отхвърляне и на обусловените акцесорни претенции за обезщетение за забава за период преди и след подаване на заявлението по чл. 410, ГПК.

Отхвърлянето на исковете налага в полза на ответника да бъдат присъдените направените деловодни разноски в общ размер от 480 лева – сбор от платените за исковото и за заповедното производства адвокатски възнаграждения (чл. 78, ал. 3, ГПК).

 

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,

Бургаският районен съд

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК, за приемане за установено, че ответникът М.Г.С., ЕГН **********, с адрес ***, дължи на ищеца „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Средец, ул. „Георги Бенковски” № 3, следните суми: 595,86 лева – изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по Щета № …, съставена за настъпило застрахователно събитие – ПТП, причинено от ответника М.С. на 21.02.2016 год. на пътя между гр. Бургас и гр. Созопол, като водач на лек автомобил „.. ..”, рег. № .., при което е увреден лек автомобил „.. ..”, рег. № .., собственост на М.А.М., и 272,96 лева – обезщетение за забавеното й плащане за периода 01.03.2016-14.09.2020 год., както и обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата, начиная от 15.09.2020 год. до окончателното й изплащане, които вземания съставляват част от предмета на Заповед за изпълнение № 2418/15.09.2020 год. по ч. гр. д. № 5543/2020 год. на БсРС.

 

ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Средец, ул. „Георги Бенковски” № 3, на основание чл. 78, ал. 3, ГПК, да заплати на М.Г.С., ЕГН **********, с адрес ***, деловодни разноски в размер от 480 лева.

Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БсОС в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./

Вярно с оригинала: ЕХ