Решение по дело №5161/2020 на Районен съд - Варна

                             Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                          №                 260511/16.4.2021г.

                                            гр.Варна

 

 

 

 

 

 

                    В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, НО, тридесет и седми състав в публично заседание на седемнадесети март, две хиляди двадесет и първа  година в състав:

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пл. Караниколов

 

Секретар  Петранка  Петрова,

като разгледа докладваното от съдията административно наказателно дело № 5161 по описа за 2020 г. на ВРС и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от  ЗАНН.

С Наказателно постановление № 03-009241/16.03.2018 г., на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр.Варна, на основание чл. 416, ал.5 от КТ и във връзка чл. 414, ал.3 от Кодекса на труда, на жалбоподателя В.И.В., ЕГН **********, в качеството му на работодател, е наложена „глоба“ в размер на 3000.00 /три хиляди/ лева за нарушение на чл. 62, ал.1 от КТ във връзка с чл. 1, ал.2 и чл.61, ал.1  от Кодекса на труда.

Посоченото наказателно постановление е обжалвано от В.И.В., който в законоустановения срок е подал жалба до Варненски районен съд и като се позовава на незаконосъобразността му, моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление. В жалбата са изложени подробни съображения. В подкрепа на твърденията си жалбоподателят е ангажирал писмени доказателства.

В съдебно заседание жалбоподателя изпраща представител адвокат  К.К., ВАК, който поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

За Дирекция "Инспекция по труда" гр.Варна, редовно призовани, се явява юрисконсулт Д.О., която моли съда да остави без уважение жалбата и да потвърди обжалваното НП, като подробни съображенията за направеното изразява в пледоарията по същество. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

 

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:

На 13.02.2018 г. свидетелите П.М. и Н.И. по получен сигнал в Дирекция "Инспекция по труда" гр.Варна, за настъпил трудов инцидент извършили проверка в гр.Варна, кв.“Аспарухово“, СО „Боровец-Север“ .

При проверката е установено, че в обекта се полага наемен труд и са констатирани нарушения на трудовото законодателство, които са отразени в Констативен протокол от 13.02.2018 г. Установеното нарушение, е че работодателят не е уредил отношенията си при предоставяне на работна сила от лицето В. С. Г., ЕГН ********** като трудово правоотношение, чрез сключване на писмен трудов договор. Нарушението е извършено на 13.02.2018 г.

С призовка възз.В.В. е призован да се яви на 07.03.2018 г. за проверка, като са описани документи, които следва да представи.

По време на проверката е бил упълномощен представител на работодателя. Към момента на проверката лицето е работило без трудов договор. Към момента на проверката лицето В. С. Г., за който е съставен АУАН доброволно е декларирал, че е нает от П.И.П., ЕГН ********** /зет на възз.В.И.В./ и работи на посоченият обект  от 13.02.2018 г.

Въз основа на твърдяните констатации на  В.И.В., ЕГН ********** е съставен АУАН № 03-009241/07.03.2018 г., за това, че в качеството си на работодател е извършил нарушение на трудовото законодателство-чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 и чл.61, ал.1 от Кодекса на труда КТ/.

Актът е съставен в присъствието на пълномощник на нарушителя и му е връчен на същата дата.

Въз основа на акта е издадено НП № 03-009241/16.03.2018 г. от Директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр.Варна, на основание  чл. 416, ал.5 от КТ и във връзка чл. 414, ал.3 от Кодекса на труда, на жалбоподателя - В.И.В., ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3 000.00 /три хиляди/лева за нарушение на чл. 62, ал.1 от КТ във връзка чл. 1, ал.2 и чл.61, ал.1 от Кодекса на труда.

Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа събраните по делото доказателства: от разпита на свидетелите – Н.И., П.М.  и от приложените към делото писмени доказателства:

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът приема за установено от правна страна следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна и в изискуемия съгласно разпоредбата на чл. 59, ал.2 от ЗАНН срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна поради следните съображения:

При съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени сроковете за съставяне на АУАН и издаване на НП. АУАН е съставен от служител, който е упълномощен с надлежна заповед за това. НП е издадено от компетентен АНО и са надлежно връчени на дружеството жалбоподател.

Съдът счита, че от приложените към делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите Н.И. и П.М., се установява по безспорен начин, че е извършeно нарушение по чл. 62, ал.1 от КТ във връзка чл. 1, ал.2 от Кодекса на труда, а именно работодателят не е уредил отношенията при предоставяне на работна сила от работника В. С. Г., като трудови чрез сключване на писмен трудов договор.

Разпоредбата на чл. 1, ал.2 от КТ гласи, че отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, поради което за тях на общо основание са приложими нормите на КТ. Според другата посочена в атакуваното постановление правна норма - чл. 61, ал.1 от КТ, трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа.

    От доказателствата по делото безспорно се установи, че В. С. Г. е предоставял работна сила, като е осъществявал трудова дейност в строителен обект, находящ се в гр.Варна, кв.“Аспарухово“, СО „Боровец-Север“, ПИ 1013.5401.2580 с оглед на което е налице трудово правно отношение, за което са приложими разпоредбите на КТ. В тази връзка следва да се приеме, че процесното административно нарушение е извършено - работодателя не е сключил трудов договор в писмена форма с работника пред постъпването му на работа, с което и не са спазени правилата на чл. 61, ал.1 вр. чл. 1, ал.2  и чл.62, ал.2 от КТ.

 

С оглед на констатираното нарушение, законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на основание чл. 414, ал.3 от КТ, предвиждащ наказание "имуществена санкция" или "глоба" в размер от 1 500.00  до 15 000.00  лв. за работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал.1, чл. 62, ал.1 или 3 и чл. 63, ал.1 или 2 от КТ.

             От събраните доказателства, не се установява безспорно авторството на вмененото административно нарушение. Няма събрани доказателства, от които по безспорен и несъмнен начин да се изяснява, че именно жалбоподателя е годен субект на вмененото му административно нарушение. От приложените писмени доказателства-Решение № 529/15.03.2019 г. по адм. дело № 1191/2018 год. на Административен съд – Варна и Решение № 8225/25.06.2020 г. по адм. дело № 6226/2019 г. на Върховен административен съд на Република България става ясно, че на инкриминираната дата възз. В.И.В. не е имал качество на работодател по отношение на лицето В. С. Г..

 

         Т.е от събраните по делото свидетелски показания и при преценката им с всички доказателства по делото, не се установи нито един от елементите на трудово правоотношение.

Освен това неизясняването на авторството е съществено нарушение на изискванията на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН. При липсата на задължителни реквизити в съставеното НП, подвеждането му под административно наказателна отговорност нарушава съществено негови права на защита. Бездействието на актосъставителя да определи с необходимите доказателства всички онези механизми, касаещи това, има ли осъществено административно нарушение, от кого е извършено, какви са обстоятелствата по осъществяването му е довело до опорочаване на административно наказателния процес и от там до ограничаване на правото на защита на нарушителя. Описанието на административните нарушения е незаконосъобразно, защото независимо от използваните изразни средства, не може да се определи и като касаещо търсена отговорност от жалбоподателя по даденото нарушение. За отговорността необходима предпоставка е установяване на нарушение от страна на прекия извършител. Съобразно приетата фактическа обстановка прекия извършител не е установен, т. к. се сочи единствено факта на допускане на нарушението от страна на жалбоподателя. Това не може да се приеме като доказателства за безспорно установен автор. Следвало е нарушението да е описано в своята пълнота, като точно, ясно и конкретно се опише дейността на жалбоподателя.

Актосъставителят не е бил активен при установяване на това, какви са конкретните обстоятелства по извършено административно нарушение, а е провел формално административно разследване, която е следвало да бъде всестранно, пълно и обективно, реализирано чрез една предварителна дейност по изясняване на основните въпроси на административно наказателното производство - наличие на конкретно деяние, съставлява ли същото административно нарушение, от там кой е неговия автор и извършено ли е то при обективна отговорност. Липсата на конкретно и ясно описание на обстоятелствата по осъщественото административно нарушение съществено нарушават правото на защита на нарушителя. От тук следва и единствения обоснован извод, че описанието, което е дадено според актосъставителя за осъщественото като административно нарушение, не е съобразено с действителното правно положение и незаконосъобразно се търси отговорност жалбоподателя.

 

По този начин са нарушени разпоредбите на чл. 6 и чл. 24 от ЗАНН и е ангажирана неправилно отговорността на дружеството, без същото да е осъществило от обективна и от субективна страна състава на административното нарушение, предмет на производството. Самият АУАН не създава в настоящият случай презумпция за виновност. Обратно, актосъставителя е длъжен да докаже с акта и приложените към него доказателства виновността на нарушителя. В случая това не е изпълнено и е довело до незаконосъобразност на съставения АУАН.

 

Тази незаконосъобразност на издадения АУАН не е била отстранена в последствие от административно наказващия орган съобразно възможностите на чл. 52, ал.4 и чл. 54 от ЗАНН и той неправилно е възприел жалбоподателя като нарушител, осъществил едно административно нарушение. В конкретният случай от представените писмени доказателства не може да се направи съответният извод за безспорност на едно осъществено административно нарушение. Липсват конкретни доказателства, които да сочат, че е осъществено по един безспорен и несъмнен начин вмененото на жалбоподателя административно нарушение, което води до наличие на съществени пороци на административно - наказателния процес.

 

Следва административно наказващите органи да се стремят да спазват задължителните изисквания на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН при издаване на АУАН и НП, които изисквания към формата са предпоставка съставените административни актове да могат да обосноват административно наказателната отговорност. Още повече, че по своята същност НП са и актове на административно наказателна юрисдикция, т.е. правораздавателни актове и в тази връзка не може да се допуснат никакви изключения във възведената от закона форма. В настоящият случай с издаването на НП без да са изяснени спорните обстоятелства по съответния ред, се е стигнало до съществени процесуални нарушения на административно наказателния процес, които ограничат изконното право на защита на нарушителя.

 

Затова посочените в жалбата възражения се явяват напълно основателни. На жалбоподателя не е следвало да бъде наложена съответната санкция, определена в случая по реда на чл. 414, ал.3 от КТ, в размер от 3000.00 /три хиляди/ лева. Административно наказващия орган не е преценил наличните спорни обстоятелства и неправомерно е ангажирал неговата административно наказателна отговорност.

 

Настоящата инстанция счита, че при така определеното наказание не биха могли да бъдат постигнати целите на наказанието по смисъла на чл. 12 от ЗАНН

. По изложените съображения, направените от жалбоподателя възражения се явяват напълно основателни и атакуваното НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

 

Като взе предвид направените искания от страните за заплащане на юрисконсултско съответно адвокатско възнаграждение, съдът установи следното:

 

В съответствие с правилото на чл. 78а ал.3, вр. с ал.1 от ГПК и като взе предвид приобщеното по делото заверено копие на договора за правна помощ, представен от процесуалния представител на въззивника, съдът намери, че следва да присъди заплащане на разноските за адвокатско възнаграждение, сторени от жалбоподателя в хода на производството по делото, намалени пропорционално съобразно изменения размер на административната санкция. Видно от приложения по делото договор за правна помощ /л.34/, въззивникът е направил разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 450.00 лева, което следва да бъда присъдено в негова полза. С оглед изхода на делото, следва да бъде оставено без уважение искането на процесуалния представител на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

 

 

Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

 

 

                            Р    Е   Ш    И:

 

 

ОТМЕНЯ НП № 03-009241/16.03.2018 год. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Варна, с което на В.И.В., ЕГН **********, на основание чл. 416 , ал.5, във вр. с чл.414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание "глоба” в размер на 3 000 /три хиляди/ лева., за нарушение на чл. 62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 и чл.61, ал.1  от Кодекса на труда /КТ/.

 

ОСЪЖДА Дирекция “Инспекция по труда“ да заплати на В.И.В., ЕГН **********, сумата от 450.00 /четиристотин и петдесет/ лева, представляваща сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

 

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд- Варна.

 

 

След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.

 

 

 

 

 

            
                                              

                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: