Определение по дело №16235/2020 на Районен съд - Пловдив

 

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 261881

                                             22.03.2021 г.,   гр. Пловдив

 

РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, XV- ти граждански състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори март две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ      

като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 16235 по описа на съда за 2020 г., констатира следното:

Производството се развива по реда на чл. 119 ГПК.

Производството по делото е образувано по повод на искова молба, подадена от Т.Й.Ц. срещу „АТП Екзодус“ ООД, с която е предявен иск с правно основание чл. 7, § 2 от Директива 2003/ 88 на Европейския парламент и на съвета (във връзка с разясненията, дадени в Решение на СЕС ( първи състав) от 25.06.2020г. по преюдициално запитване по дело С 762/18 и дело С-37/19 ).

В срока за отговор, ответната страна е релевирала изрично възражение за местна неподсъдност на спора. С молба вх. № *** от 02.03.2021г., ответното дружество е уточнило своето възражение за местна неподсъдност като посочва, че  ищецът полага т. по седалище и адрес на управление на ответното дружество- гр. Р. ***. Изтъква се и че именно това е мястото, където ищецът обичайно полага т.. В тази връзка, ответното дружество се позовава на нормата на чл. 66, ал. 3 КТ, съобразно която за място на работата се смята седалището на предприятието, с което е сключен т.овият договор, доколкото друго не е уговорено или не следва от характера на работата. Изтъква се, че считано от 22.05.2020г., е вписано в Търговски регистър при Агенция по вписванията, закриването на всички клонове на дружеството. Предвид това, единственият останал о. на ответното дружество е този по седалище и адрес на управление. Представят се и доказателства в подкрепа на твърденията.

Във връзка с възражението за местна неподсъдност, ищецът е депозирал молба вх. № *** от 15.03.2021г., с което възразява, че не е полагал обичайно т. по седалището и адреса на управление на ответното дружество. Сочи, че е престирал работната си сила в гр. П..

След като съобрази материалите по делото, съдът счита следното:

Подсъдността по искове на работника срещу работодателя е по мястото, където работникът обичайно полага своя т. /чл. 114 ГПК/. Това се определя от действително място, в което се осъществяват т.овите правоотношения, предмет на делото. Работникът/ служителят може да полага т. и на друго място, различно от седалището и адреса на управление на дружеството. Следва да се посочи и че фактите, обуславящи подсъдността на делото са процесуални представки за надлежното упражняване правото на иск и подлежат на доказване, като в тежест на ищеца е да установи абсолютните процесуални предпоставки, а в тежест на ответника е да докаже относителните. Местната подсъдност е относителна процесуална предпоставка, тъй като съдът следи за нея по отвод на ответника, следователно в негова тежест е да я докаже.

 Доколкото доказателствената тежест по установяване възражението за местна подсъдност е на ответника, то съдът счита, че същият установи, че мястото на обичайно полагане на т. от страна на ищеца се намира в гр. Р.. Ищецът е полагал т. при ответното дружество на длъжност „и. д.“ (съобразно т.ов договор № *** от 28.05.2018г.- л. 36- 40). В чл. 1 от цитирания договор, като място на работа на ищеца е определено- „всеки от ф.ите на Работодателя на територията на България“. Същевременно, от представеното извлечение от ТР при Агенция по вписванията / л. 55/  и от извършена на основание чл. 23, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ служебна справка, се изяснява, че на дата 22.05.2020г. е вписано закриване на всички клонове ( ф.и ) на ответното дружество на територията на Р. България ( вкл. и клонът в гр. П. ). Предвид това, то явно е, че към момента на подаване на исковата молба в съда ( 04.12.2020г. ), ищецът не би могъл да полага т. във ф.а на ответното дружество в гр. П. (доколкото считано от 22.05.2020г.  същият е закрит ). Следва да се посочи, че меродавният момент за определяне на местната подсъдност е именно датата на подаване на исковата молба в съда. Съобразно договореното между страните в т.овия договор като място, на което работникът полага т. и като се взе предвид вписаното закриване на всички клонове на ответното дружество, и при съответно приложение на чл. 66, ал. 3 КТ, то следва да се приеме, че ищецът полага т. по седалище и адрес на управление на ответното дружество, а именно- гр. Р., ул. ***.

Предвид това, то се изяснява, че настоящото дело не разкрива каквато и да било обвързаност с територията, обслужвана от РС- Пловдив и възражението на ответника за местна неподсъдност на спора се явява основателно. Съобразно изложеното, делото следва да бъде прекратено и изпратено на местно компетентния Районен съд в гр. Русе.

 

Така мотивиран, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 16235 по описа за 2020 г. на Районен съд- Пловдив, XV- ти гр. с-в.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд- Русе.

            Определението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в едноседмичен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от същото.

След влизане в сила на определението, делото да се изпрати по подсъдност на Районен съд- Русе.

 

   РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

 

            Вярно с оригинала!

            РЦ