Определение по дело №458/2016 на Софийски окръжен съд

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

София, 11.08.2016 г.

 

Софийският окръжен съд, Гражданско отделение, І-ви въззивен състав, в закрито съдебно заседание на 11.08.2016 г. в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Първанова

                                                              ЧЛЕНОВЕ: Ивайло Георгиев

Катерина Ненова

 

разгледа докладваното от съдия Георгиев ч. гр. д. № 458 по описа на съда за 2016 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по чл. 435 - 438, вр. чл. 432 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от Л.В.В. с която се настоява за спиране на изпълнението по изп. д. № 20169270400032 по описа на ЧСИ Стоян Лазаров за 2016г., както и за отмяна на разпореждане № 212/14.04.2016г. по гр.д. № 167/2016г. на Свогенския районен съд, с което производството по делото е било прекратено.

След служебна справка съдът констатира, че по частна жалба на същата жалбоподателка срещу същото разпореждане е било образувано ч.гр.д. № 272 по описа на Софийския окръжен съд за 2016г. По него е било постановено определение от 13.05.2016г., с което частната жалба е оставена без уважение. По данни от електронната деловодна система на съда, същото е влязло в сила, а делото е върнато на първоинстанционния съд с писмо изх. № 1061/08.06.2016г. Следователно, по частта от жалбата, която е насочена срещу разпореждане № 212/14.04.2016г. по гр.д. № 167/2016г. на Свогенския районен съд, вече има произнасяне и тя не може да бъде предмет на настоящото производство.

За да се произнесе по останалата част от жалбата, вкл. искането за спиране на изпълнението по изп. д. № 20169270400032 по описа на ЧСИ Стоян Лазаров за 2016г., настоящият съдебен състав взе предвид следното.

Изпълнителното дело е образувано по молба от Е. П. въз основа на изпълнителен лист от 24.11.2015г., с който Л.В.В. е осъдена да предаде на Е. П. владението върху недвижим имот, намиращ се в с. И.

На 08.03.2016г. на длъжницата е връчена покана за доброволно изпълнение, в която е посочено, че, ако не предаде доброволно имота, ще се пристъпи към принудително изпълнение върху същия, като за целта е насрочен въвод във владение на 26.04.2016г. от 11:00ч.

На 09.03.2016г. в кантората на ЧСИ Стоян Лазаров е постъпила молба от Л.В. за спиране на изпълнителното дело, като в нея е изтъкнато, че спорът между страните е още висящ и има подадена касационна жалба срещу постановеното въззивно решение.

С писмо изх. № 001651/31.03.2016г. съдебният изпълнител е уведомил молителката, че е оставил молбата й без уважение. С писмото е потвърдена датата на въвода във владение и е указано на молителката, че следва да опразни имота от движими вещи, а ако не окаже съдействие – съдебният изпълнител ще се възползва от правомощията си по чл. 431 от ГПК.

На 14.04.2016г. В. е подала нова молба за отсрочване на въвода с аргумента, че е подадена искова молба пред РС- Своге с предмет – процесния имот, и е поискано обезпечение на иска чрез спиране на изпълнителното производство. Заявила е готовност за представяне на обезпечителна заповед след нейното издаване. Независимо от това, по делото няма данни за представяне на обезпечителна заповед.

С писмо изх. № 001993/19.04.2016г. съдебният изпълнител е уведомил В., че оставя без уважение и тази молба. Посочил е, че въводът във владение ще се състои на датата, за която е насрочен и за която молителката е уведомена.   

На 22.04.2016г. В. е подала непосредствено в ОС – София частната жалба, по която е образувано настоящото производство. С нея се иска спиране на изпълнението с аргумента, че жалбоподателката е приета за лечение в болнично заведение. В подкрепа на искането е представена служебна бележка от „СБАЛССЗ-НКБ” ЕАД.

Жалбата е препратена на ЧСИ Лазаров с указания за изпълнение на процедурата по чл. 436 от ГПК. В изпълнение на тези указания, съдебният изпълнител е изпратил писмо изх. № 002103/03.05.2016г. до В., с което я е уведомил, че липсва законово основание за спиране на принудителното изпълнение, както и че на 26.04.2016г. взискателката е била въведена във владение на имота, а всички заключващи устройства са сменени. Със същото писмо съдебният изпълнител е указал на В. да уточни, дали обжалва конкретно действие на съдебния изпълнител, кое е то, и на какво основание.

Няма данни за връчване на препис от това писмо на адресата Л.В.. Няма данни и за изпълнение на дадените от съдебния изпълнител указания. Независимо от това, на 20.05.2016г. съдебният изпълнител е изпратил препис от частната жалба на взискателката с указание за възможността за подаване на писмени възражения в тридневен срок. Преписът е получен на 26.05.2016г., но в рамките на указания срок не са постъпили възражения.

Жалбата е постъпила в ОС- София с копие от изпълнителното дело и мотивите на съдебния изпълнител.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна, че молбата за спиране на изпълнителното производство е неоснователна поради следните съображения.

Спирането на изпълнението по реда на чл. 438 от ГПК, вр. чл. 432, т. 1 от ГПК, има обезпечителен характер. Целта на тази мярка е да даде защита на длъжника срещу засягане на имуществената му сфера в резултат от евентуално незаконосъобразно изпълнително действие. Поради това, от една страна, спирането осъществява обезпечителната си функция през целия период, през който се разглежда жалбата срещу това действие на съдебния изпълнител, а, от друга страна, по аналогия с чл. 391, ал. 1 от ГПК, допускането му се обуславя от вероятната основателност на жалбата срещу конкретното действие (арг. от Определение № 420 от 17.06.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2484/2015 г., IV г. о., ГК, Решение № 376 от 11.07.2016 г. на ОС - София по в. гр. д. № 376/2016 г.).

В случая съдът намира, че, независимо от предприетите от съдебния изпълнител усилия, жалбата е останала нередовна и следва да му бъде върната за отстраняване на нередовностите й, вкл. за уточняване на обжалваното действие и за установяване, дали е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК.

Поради липсата на редовна жалба към настоящия момент и неяснота, кое е обжалваното изпълнително действие, не може да се направи извод за нейната вероятна основателност, нито да се обоснове необходимост от спиране на принудителното изпълнение до разглеждането й от съда.

Допълнително следва да се има предвид, че единственото изложено от жалбоподателката основание в подкрепа на искането за спиране е постъпването й в болница, което не е сред изчерпателно посочените предпоставки за спиране на изпълнението. Отделно от това, от подадената от нея молба до министъра на правосъдието на 17.05.2016г. се установява, че така изтъкнатото обстоятелство не е налице към настоящия момент. Не се сочат и не се доказват други основания за спиране на изпълнението по чл. 432 от ГПК.

По тези съображения, искането за спиране е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение, а делото – да се върне на ЧСИ Стоян Лазаров за предприемане на действия по отстраняване на нередовностите на частната жалба, като, в зависимост от резултата от тях, жалбата се администрира и се изпрати на ОС- София за произнасяне, или се върне на основание чл. 436, ал. 4, вр. чл. 262, ал. 2, т. 2 от ГПК.

Така мотивиран, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Л.В.В. за спиране на изпълнението по изп. д. № 20169270400032 по описа на ЧСИ Стоян Лазаров за 2016г., съдържащо се в частна жалба вх. № 1700/25.04.2016г. при съдебния изпълнител.

ИЗПРАЩА частна жалба вх. № 1700/25.04.2016г. от Л.В.В., ведно с изпълнителното дело, на ЧСИ Стоян Лазаров с рег. № 927 в КЧСИ, за предприемане на действия по отстраняване на нередовностите й (вкл. уточняване на обжалваното действие, преценка за спазване на срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК и заплащане на дължимите такси), като, в зависимост от резултата от тях, жалбата се администрира и се изпрати на ОС- София за произнасяне, или се върне на основание чл. 436, ал. 4, вр. чл. 262, ал. 2, т. 2 от ГПК.

 

 

 

 

Определението не подлежи на обжалване.       

 

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                   2.