Р Е Ш Е Н И Е
№ 47
04.06.2020 г. град Търговище
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд -
Търговище
пети състав
На втори юни година
2020
В публично заседание в
следния състав:
Председател: Иванка Иванова
Секретар: Янка Ганчева
Като разгледа докладваното от
председателя Иванка Иванова
АД № 84 по описа за 2020
година
За да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. Глава Х от АПК във вр. с чл. 197, ал. 2 от ДОПК.
Делото е образувано по жалба на Д.Х.П. ЕГН ********** ***, чрез а.. Ц.И. ***, съдебен
адрес:***01 против Решение № 53/ 27.02.2020 г. на директора на ТД на НАП –
Варна, с което е потвърдено Постановление на публичен изпълнител за наложени
обезпечителни мерки по реда на чл. 200 от
ДОПК № С190025-022-0120248/ 17.12.2019 г.
Жалбоподателят счита издаденото решение
за постановено в противоречие със закона. С постановление на публичен
изпълнител при ТД на НАП – Варна на жалбоподателя е наложен запор на трудовото
възнаграждение на жалбоподателя. Мотивите на публичния изпълнител били, че ще
се затрудни събирането на вземанията, които са в общ размер на 94 922, 78 лв.
Всички вземания били по уважен граждански иск по НОХД № 112/ 2013 г. по описа
на РС – Разград. Съгласно разпоредбата на ДОПК публичният изпълнител налага
обезпечителни мерки, за да попречи на длъжника да се разпореди с имущество, с
което ще се затрудни събирането на задължения. На жалбоподателя не било
известно, какви са мотивите на органа по приходите, и как ще се затрудни
събирането на приходите. И публичния изпълнител и директорът на НАП е следвало
да извършат собствена преценка и да изложат мотиви за това. До настоящия момент
не е доказано, че жалбоподателят не желаел да погасява задълженията си. Видно
от вписванията в ТД на НАП – Варна той работел на трудов договор, като нямал
друго имущество, с което да погасява задълженията си. С промяната в чл. 213,
ал. 1, т. 5 от ДОПК е променен и несеквестируемият минимум, по повод на доходи
от трудови правоотношения.
В съдебно заседание по делото
жалбоподателят редовно призован, не се явява, а се представлява от а.. И. ***,
който поддържа жалбата и изразява становище за отмяна на оспорения адм. акт.
Ответникът - директорът на ТД на НАП -
Варна, редовно призован се представлява
от гл. юрк. Д. която изразява становище за неоснователност на жалбата и
потвърждаване на оспорения адм. акт. Последната пледира и за присъждането на
разноски по делото за юрк. възнаграждение в минимален размер.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема от фактическа страна следното:
Б.Димитрова на длъжност публичен
изпълнител при ТД на НАП Варна, офис Търговище е издал Постановление за
налагане на обезпечителни мерки (ПНОМ) на основание чл.
195, ал. 1 – 3 от ДОПК, изх. №С 190025-022-0120248/17.12.2019 г., във
връзка с установено изискуемо публично вземане по изп.д. № 25150000863/ 2015 г.
по описа на същата дирекция в размер на 94 922, 78 лв. в това число главница от
48 663, 18 лв. и лихва от 46 259, 60 лв. (стр. 13 от адм. преписка). С ПНОМ е
наложен запор върху вземането от трето задължено лице – работодател МБАЛ –
Попово за трудово възнаграждение на длъжника в размер на задължението – 94 922,
78 лв..
ПНОМ е обжалвано пред Директора на ТД на
НАП Варна. С Решение № 53/27.02.2020 г., директорът на ТД на НАП Варна е потвърдил
постановлението за НОМ изх. №С 190025-022-0120248 /17.12.2019 г.
С оглед установеното от фактическа страна,
съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законово установения
срок, от лице което има правен интерес от оспорването против акт, който подлежи
на обжалване, поради което същата е допустима. Разгледана по същество е
неоснователна.
С процесното ПНОМ е наложен запор на вземанията от трето задължено лице – МБАЛ -
Попово за сумата от 94 922, 78 лв. върху трудовото възнаграждение на
жалбоподателя, поради което съдът приема, че той има правен интерес от
оспорването.
Предмет на съдебен контрол за
законосъобразност в производството пред настоящата инстанция е Решение по жалба
против ПНОМ № 53/27.02.2020 г. на директора на ТД на НАП гр. Варна.
От мотивите на ПНОМ се установява, че е
издадено по мотивирано искане на орган по приходите в ТД на НАП гр. Варна, във
връзка с издадена присъда № 16/ 14.03.2014 г. постановена по НОХД № 112/ 2013
г. по описа на ОС – Разград, където е уважен предявения от министъра на
финансите граждански иск за обезщетение на държавата за невнесени данъци в
резултат на извършено данъчно престъпление, представляващи публично задължение.
Обезпечителни мерки се налагат по реда на
чл. 195 и сл. от ДОПК с постановление на публичния изпълнител. Обезпечение се
извършва, когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на
публичното задължение, включително когато е разсрочено или отсрочено.
Постановлението подлежи на обжалване по реда на чл.
197, ал. 1 от ДОПК. Съгласно чл.
197, ал. 3 ДОПК, съдът отменя наложената обезпечителна мярка, ако 1)
длъжникът представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова
гаранция или държавни ценни книжа; 2) не съществува изпълнително основание и 3)
ако не са спазени изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки
по чл.
121, ал. 1 ДОПК и чл.
195, ал. 5 ДОПК. Така очертаната правна регламентация предопределя и
обхвата на съдебната проверка. Съгласно първата хипотеза на чл.
197, ал. 3 от ДОПК, съдът отменя наложената обезпечителна мярка ако
длъжникът представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова
гаранция или държавни ценни книжа. Данни и доказателства за изпълнението на
тази предпоставка за отмяна на наложената обезпечителна мярка не са представени
от жалбоподателя, независимо от дадените в тази връзка указания от съда с
определение № 142/ 12.05.2020 г. за конституиране на страните.
Обжалваният акт е издаден от компетентен
орган, съгласно правомощията му, определени в чл. 195
- чл.
197 от ДОПК, в необходимата писмена форма, при липса на допуснати
съществени процесуални нарушения, правилно приложение на материалния закон и в
съответствие с целта на закона.
Основната цел на всяко обезпечение е да се
запази имуществото на длъжника, за да се гарантира успешното и безпрепятствено
събиране на публичния дълг. Нуждата от налагане на обезпечителни мерки зависи
от размера на публичното задължение и възможността за погасяването му с цялото
разполагаемо имущество на длъжника.
Изпълнението на публичното задължение ще е
невъзможно или сериозно затруднено, когато задълженото лице към датата на
изпълнението не разполага с достатъчно средства, за да го изпълни, или когато
стойността на годните за разпореждане активи на длъжника покрива размера на
очакваните задължения, но видът или правното им положение е такова, че не
позволява тяхното бързо и ефективно осребряване (т. е. не са ликвидни).
Неоснователни са твърденията на
жалбоподателя за нарушение на материалния закон при издаване на решението на
директора на ТД на НАП-Варна. Предприемането на обезпечителни мерки законът
свързва с наличието на определен риск за събиране на установено публично
вземане. Въз основа на този риск е дефинирана и целта на мерките – за
предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето,
вследствие на които събирането на задълженията за данъци и задължителни
осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. Изводът
на публичния изпълнител следва да се основава на анализ на конкретно посочени
факти и данни, така че да може да бъде извършена преценка дали са изпълнени
изискванията на закона (чл. 169 АПК) и спазен ли е принципът на съразмерност по чл. 6 от АПК. В процесния случай съдът намира, че в постановлението са изложени
конкретни мотиви – издадена присъда № 16/ 14.03.2014 г. постановена по НОХД №
112/ 2013 г. по описа на ОС – Разград в сила от 27.07.2015 г., където е уважен
гражданския иск на министъра на финансите за обезщетение на държавата за
невнесени данъци, които правят обоснован
извода, че без налагането на обезпечителни мерки ще се затрудни събирането на установеното
публично задължение. В настоящия случай размерът на публичното вземане е в
особено големи размери, което обосновава налагането на обезпечителните мерки.
Особено големият размер на публичното задължение (94 922, 78 лв.) предпоставя
наличието на по-висок риск за неговото събиране. В тази връзка изводът за
невъзможност или затруднено събиране на публичните вземания се подкрепя и от
факти и доказателства, които се извличат от естеството, характера и дейността
на жалбоподателя, неговото общо финансово и имуществено състояние. Подобни
конкретни факти и данни в случая са посочени в ПНОМ, както и в решението на
директора на ТД на НАП-Варна.
Всичко изложено по-горе води до извод, че
обжалваното решение на директора на ТД на НАП - Варна, с което е потвърдено
постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. №С190025-022-0120248/17.12.2019
г., на публичен изпълнител при ТД на НАП-Варна, офис Търговище е
законосъобразно, а жалбата срещу него като неоснователна следва да бъде
отхвърлена.
При изхода от оспорването следва да се
удовлетвори претенцията на ответника за разноски, като за него те се установиха
в размер от 500 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно
чл.
8, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Воден от горното и на основание чл.
197, ал. 2 и ал.
4 от ДОПК, във връзка с чл.
161, ал. 1 от ДОПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Х.П. ЕГН ********** ***, чрез а.. Ц.И. ***, съдебен
адрес:***01 против Решение № 53/ 27.02.2020 г. на директора на ТД на НАП –
Варна, с което е потвърдено Постановление на публичен изпълнител за наложени
обезпечителни мерки по реда на чл. 200 от
ДОПК № С190025-022-0120248/ 17.12.2019 г.
ОСЪЖДА Д.Х.П. ЕГН ********** *** да
заплати на ТД на НАП гр. Варна направените разноски по делото в размер на 500
лв., съставляващи юрк. възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване по
аргумент от чл. 197, ал. 4 от ДОПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: