Решение по дело №1141/2019 на Районен съд - Асеновград

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

 

№                                    31.10.2019г.                           гр. Асеновград

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав на първи октомври две хиляди и деветнадесета година в публичното заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ КАРАДЖОВА

 

секретар Йорданка Алексиева

като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ КАРАДЖОВА гражданско дело №1141 по описа за 2019г. и като обсъди:

           

Обективно съединени искове с правно основание чл. 415 от ГПК във връзка с чл. 79 от ЗЗД, чл. 92 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че между страните са сключени договор за мобилни услуги  от 02,06,2014г. и допълнително споразумение към него от 16,05,2016г. за мобилен номер **********, заменен с №**********, както и договор за лизинг от 16,05,2016г. за мобилен апарат Samsung Galaxy J5 Black. По силата на същите ответникът се е задължил да заплаща месечна абонаментна такса в размер съответно 17,99 лева и лизингови вноски в размер на 13,99 лева, както и стойността на потребените далекосъобщителни услуги. За периода от 18,05,2016г. до 17,10,2016г. той не е изпълнил задълженията си в общ размер от 112,40 лева и е изпаднал в забава. Поради това ищецът прекратил едностранно сключените договори, вследствие на което за ответника възникнало задължение да заплати уговорена неустойка от 512,23 лева, равняваща се на останалите абонаментни такси и 179,71 лева, равняваща се на останалата част от лизингови вноски до края на първоначално предвидения срок на договорите. За събиране на вземане в размер на 112,40 лева е издадена заповед за изпълнение, срещу която е подадено възражение. Ето защо моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът му дължи тази сума, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащането й. Моли също така ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 179,71 лева, представляваща стойността на незаплатените лизингови вноски. Претендира направените по делото разноски, както и тези, направени в заповедното производство.

            В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва предявения иск. Твърди, че в периода, посочен в исковата молба, е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“, поради което не е ползвал мобилни услуги и не е получавал известия за дължимата сума. Неговата майка помолила ищеца договорът му да бъде прекратен. Освен това е заплатил част от претендираната сума от 86,08 лева. Ето защо моли предявеният иск да бъде отхвърлен. 

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

От приложеното ч.гр.д. №432/2019г. по описа на АРС е видно, че по същото е издадена заповед за изпълнение за вземането, предмет на предявения установителен иск, както и че срещу нея е подадено възражение от длъжника. Настоящият иск е предявен в предвидения едномесечен срок от съобщението до заявителя за това, поради което е допустим.

Възникването на облигационно отношение между страните не е  оспорено от ответника. Поради това отношенията им се уреждат от договор за мобилни услуги  от 02,06,2014г. и допълнително споразумение към него от 16,05,2016г. за мобилен номер **********, заменен с №**********, както и от договор за лизинг от 16,05,2016г. за мобилен апарат Samsung Galaxy J5 Black. По силата на същите К. се е задължил да заплаща месечна абонаментна такса в размер съответно 17,99 лева и лизингови вноски в размер на 13,99 лева, както и стойността на потребените далекосъобщителни услуги.

Възражението му касае обстоятелството, че за периода от края на 2016г. до началото на 2018г. не е ползвал услуги по сключените договори, тъй като е изтърпявал наказание «лишаване от свобода». За установяване на това обстоятелство не са посочени доказателства. Тук следва да се има предвид, че отевтникът не сочи точен период, в който е изтърпявал наказание, а твърди, че това е в края на 2016г. В същото време по-голямата част от периода, посочен в исковата молба е средата на годината. Дори да се приемат за верни неговите твърдения, то страната не е освободена от задължението си да заплаща абонаментни такси по договора за мобилни услуги, тъй като възникването му не е обвързано от фактическото предоставяне на такива.  Ето защо ответникът дължи сумата от 112,40 лева, представляваща стойността на далекосъобщителните услуги за процесния период и искът за установяване на това взмеане е основателен. По същите съображения изложените в това възражения обстоятелства не особождават страната от задължението за заплащането на уговорените лизингови вноски, които се дължат за първоначално предвидения срок, доколкото вещта не е върната на ищеца и са в общ размер от 179,71 лева. Поради това ответникът следва да бъде осъден да заплати тази сума.

Възражението му, че не дължи сумата от 112,40 лева, поради заплащане на сумата от 86,08 лева е неоснователно, тъй като видно от издадената заповед за изпълнение тази сума представлява обезщетение за забава в размер на мораторната лихва за периода от 03,11,2016г. до 11,02,2019г. Същата действително е заплатена, поради което и не е предмет на настоящото производство.

На основание чл. 86 от ЗЗД се дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането по установителния иск.

Неоснователно е и възражението, че не дължи направените в заповедното производство разноски. Това е така, тъй като кредиторът не е бил длъжен да изпрати покана до страната за доброволно изпълнение на задълженията му преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Те обаче следва да бъдат присъдени по съразмерност или от общо направените такива от 205 лева се дължат 61,77 лева.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски от 75 лева, заплатена държавна такса и 180 лева, заплатено адвокатско възнаграждение или общо 255 лева.  

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

                                  

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В.И.К., ЕГН ********** ***, дължи на “Теленор България” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, район Младост, Ж.К.”Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик, сумата от 112,40 лева (сто и дванадесет лева и четиридесет стотинки), представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги за периода от 18,05,2016г. до 17,10,2016г. за абонатен номер *********, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на подаване на заявлението 25,02,2019г. до окончателното изплащане на вземането, за събиране на което е издадена заповед за изпълнение № 253 от 27,02,2019г. по ч.гр.д.№ 432/2019г. по описа на АРС.

ОСЪЖДА В.И.К., ЕГН ********** ***, да заплати на “Теленор България” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, район Младост, Ж.К.”Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик, сумата от 179,71 лева (сто седемдесет и девет лева и седемдесет и една стотинки), представляваща незпалатени лизингови вноски по догворо за лизинг от 16,05,2016г. да устройство мобилен апарат Samsung Galaxy J5 Black, взето във връзка с мобилен номер 0897/624422 за периода след месец октомври 2016г. до месец април 2018г., с абонатен номер *********, както и сумата от 255 лева (двеста петдесет и пет лева), направени по производството разноски и сумата от 61,77 лева (шестдесет и един лева и седемдесет и седем стотинки), направени в заповедното производство разноски.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

      

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: