Р Е Ш Е Н И Е №260115
02.02.2022 г., гр. Пловдив,
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и девети ноември две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 12106 по описа на същия съд за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК - решение по съществото
на исков спор.
Искова молба на „Топлофикация София” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в София, ул. Ястребец № 23Б,
против П.Д.К., ЕГН **********, с адрес ***,
и с искане до съда да се признае
за установено по реда на чл. 422 от ГПК
във връзка с чл. 59 от Закона за
задълженията и договорите вземане на ищеца за доставена до обект на ответника
топлоенергия, със стойността на която ответника се обогатил без основание,
ведно с обезщетение за забава в плащането на тази главница.
Според изложеното в исковата молба,
ответника е собственик на топлоснабден имот
- магазин № * на адрес в С********************, абонатен номер *********,
където получавал топлоенергия за стопански нужди, без да има между страните
подписан писмен договор. За периода от ноември 2015г до април 2019г, ищецът
доставил до обекта на ответника топлинна енергия на обща стойност 545.97 лева, която
останала незаплатена въпреки издадената
за периода от юли 2017 год. до април 2018 година изравнителна сметка. Поради
липсата на плащане, ищецът се снабдил със заповед за плащане № 864, издадена по частното дело № 1930 по описа на
ПРС за 2020г., в която била заповядана за плащане и лихва като обезщетение за
забавата , в размер на 92.29 лева за периода от 31.12.2016 г. до 16.12.2019г.,
сума от 39.04 лв. представляваща сума за дялово разпределение на топлинната
енергия за периода от м.11.2016 год. – 04.2019 год. и 6.17 лв. законна лихва за
забава в плащането на стойостта на дяловото разпределение , начислена в периода
от 30.12.2016 год. – 16.12.2019 год., и законната лихва върху главниците от
датата на подаването на заявлението в съда – 06.02.2020г до окончателното
изплащане на вземането. Заповедта била връчена по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК.
Ищцовото дружество иска установяване на вземането си в горните параметри, ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба –
06.02.2020 год. до окончателното изплащане на вземането, и присъждане на разноските по спора.
Допустим като установителен иск с правно
основание в чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 59 , вр. чл. 55 от Закона за
задълженията и договорите.
Ответникът оспорва иска, възразява, че няма качеството на потребител, оспорва реалната доставка на топлинна
енергия, възразява да е изтекла и погасителната давност. Моли се исковете да
бъдат отхвърлени.
Вещото лице по проведената техническа експертиза
дава заключение , че имота е бил топлоснабден от действата абонатна станция ,
като за периода от май 2016г. до април 2017г. действителното потребеното
количество на топлоенергия до имота е на стойност от 140.42 лева , за периода
от май 2017г. до април 2018г. – 205.91 лева , а за периода от май 2018г до
април 2019г. – 199.67 лева. Енергията е начислявана за отопление, от един брой
отоплително тяло с мощност от 510 вата ( без да има монтирани уреди за
индивидуално разпределение ), както и такава, отделена от сградната инсталация,
като при дяловото разпределение са спазени изискванията на методиката към чл.
61 и следващите от Наредба № 16-334 за топлоснабдяването.
Исковете са допустими, при интерес от
исканото установяване, сроковете по чл. 414 и 422 от ГПК са спазени.
По същество съдът съобрази следното:
На л. 44 от делото фигурира заверено от
страната копие от нотариален акт, който легитимира ответника като собственик на
имота, представляващ магазин № * в С.*********************, второ ниво, върху
който впоследствие е учредил договорна
ипотека. Според вещото лице, имота е топлоснабден, съдът кредитира
заключението като обективно и компетентно изготвено. Затова съдът, включително
с оглед вида на топлоснабдения обект, предвиден за търговски нужди, приема, че К. е небитов клиент ( такъв, който , който ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди) по
смисъла на §33а от ДР на Закона за енергетиката. На свой ред, ищцовото
дружество е доставчик на топлоенергия за отопление на територията на С., за
което разполага със съответното лицензионно разрешително.
Между страните отсъства договор: ищеца
отрича съществуването на такъв, а от ответника писмен такъв не е представен. Нормата на чл. 149 ал. 1 т . 2 от Закона за енергетиката
изисква писмена форма като условие за валидност на договорите между доставчика и
крайните небитови потребители на топлоенергия,
и след като такава липсва, отношенията между страните следва да се
уредят по реда на чл. 59 от Закона за задълженията и договорите. Въпреки липсата на договор, до имота е
доставена топлоенергия, използвана за отопление, и със стойността й, ответникът се е
обогатил, без да има основание за това или друг иск, с който ищеца да се
защити. Съответно , ищеца е обеднял със същата стойност, с която ответника се
обогатил , и между страните има имуществено разместване. Хипотезата на
чл. 59 от ЗЗД е осъществена и затова са основателни исковете да се установи
спрямо К. *** „ АД за стойност на доставената енергия. Решението на КЕВР за
определянето на цената й е приложимо дори тогава , когато тя е доставена без основание , затова съдът
приема иска за доказан и по размера си.
Възражението
за изтекла погасителна давност е неоснователно. Такава тече от края на всеки
отчетен период , тъй като се отчита веднъж в
края на отоплителния сезон и за цялото консумирано количество се издава
една изравнителна сметка и една фактура , вземането по която става изискуемо
през месец май на съответната година. Оттогава ( последното число на май) са
изискуеми вземанията на обеднялото
дружество за стойността на енергията. Ответникът има право да се позове
на кратката погасителна давност , тъй като обедняването е периодично и
произтича от общ правопораждащ факт, но дори тя не е изтекла – заявлението за
издаването на заповед за плащане е
подадено в съда на 06.02.2020г , като до тази дата не са изтекли повече от три
години от датата на падеж на най-
ранното задължение (май 2017г. )
На следващо място, в хипотеза по чл. 59 от
Закона за задълженията и договорите, ответникът дължи реституция само на това,
с което реално се обогатил, и само до
размера на обедняването на ищеца. Затова неоснователни са исковете да се
признае за установено вземане на ищцовото дружество за стойност на дялово
разпределение, извършено от друго лице , като в тази хипотеза, „Топлофикация София „ АД не е нито притежател
на вземането, нито процесуален субституент на „Бруната България „ АД за него.
Затова искът да се установи вземане на
ищеца за равностойност на услугата дялово разпределение и обезщетение за
забавата е неоснователен.
Разноските по делото се понасят от страните
, пропорционално на уважената, респ., отхвърлената
част от исковете. Това включва и разноските по частното дело, образувано за издаването
на заповед за плащане, и хонорарите на назначения от съда особен
представител и вещите лица. По исковото
производство се определя хонорар на процесуален представител в размер от 150
лева, предвид плащането и липсата на спор относно повечето елементи на
правоотношението. По този начин , общия размер на направените от ищеца разноски
е 1156 лева , от които пропорционално на уважената част от исковете , дължат се
1079.62 лева ( 1156/684.29*639.08).
Ответникът не е направил собствени разноски,
бил е представляван от особен представител.
Воден от изложеното и на
основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Признава за установено в отношенията
между страните , че П.Д.К., ЕГН **********, с адрес ***, дължи на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в София, ул. Ястребец № 23 Б , плащането на следните суми , за
които е издадена заповед за изпълнение №
864 по ч. гр. дело № 1930/2020 год. по
описа на Районен съд - Пловдив, ХVІІ гр.състав:
546.79
лева, главница, стойност на доставена до
имот на К. ***, второ ниво,, за периода от м. 11 .2016г до април 2019г,
топлоенергия , с която стойност ответника се е обогатил, ведно със законната
лихва за забава върху тази сума от дата 06.02.2020г. до окончателното изплащане
на вземането, и
92.29 лв. законна лихва за забава от 31.12.2016г. до
16.12.2019г.,
като ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ да се установи
съобразно същата заповед за вземане и за 39.04. лева- стойност на дялово
разпределение за париод от ноември 2016г до април 2019г., и 6.17 лева
обезщетение за забава върху стойността на това дялово разпределение.
Осъжда П.Д.К., ЕГН **********, с адрес ***,
да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в София , ул. Ястребец № 23
Б, сумата от 1079.62 лева разноски по двете производства.
Решението подлежи на обжалване пред състав на
ПОС , в срок от две седмици от датата на уведомлението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ