Р Е Ш Е Н И Е № 577
гр. Видин, 29.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Видинският районен съд, гражданска
колегия, в публичното заседание на двадесет и пети ноември две хиляди двадесет
и първа година в състав:
Председател: Даниел Димитров
при секретаря О. Велизарова и в присъствието на прокурора
................................ разгледа докладваното от съдия Димитров гр.дело на № 186
по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявен от Е.И.В. ***, ЕГН ********** против К.Й.И.,
ЕГН ********** ***, иск с правно основание чл. 34 от ЗС.
Твърди се от ищеца, че с ответника са
сключили граждански брак на 12.02.1987 г., който е прекратен с решение № 793 на
ВдРС, постановено по гр.д № 1399/2020 г.
Сочи, че по време на брака са придобили
апартамент № 22 в гр. Видин, ул. „Княз Дондуков“ № 67, вх. Б
Излага, че правото на собственост върху
имота е придобито по време на брака на страните, който е прекратен и съпрузите
са съсобственици с равни права.
Иска се от Съда да
постанови решение, с което да допусне делба с равни права на страните върху
следния недвижим имот: апартамент № 22, находящ се в гр. Видин, ул. „Княз
Дондуков“ № 67, вх. Б, състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения със
застроена площ 95.06 кв.м, ведно с мазе № 22 застроено на 3.62 кв.м. и 5.74%
идеални части от общите части на сградата при съседи на апартамента: ап. 21
собственост на П. Д., ап. 19 собственост на Д. И., ап. 25 собственост на Т. М.
и на избеното помещение: мазе № 21- П. Д., мазе № 23-П. М., съгласно нотариален
акт 164, том ІV, нот.д № 1607/1991 г.
Претендира се
и заплащане на обезщетение от ответника в размер на 200.00 лв. месечно, затова
че сам ползва жилището, считано от датата на завеждане на исковата молба до
приключване на делото.
В
едномесечния срок от ответника е постъпил отговор на исковата молба,с който
оспорва иска за делба при равни дяло,като излага, че е налице трансформация на
лично имущество,поради това,че процесния имот е придобит като обезщетение при
отчуждаване на собствен на родителите на ответника имот ,като правата на страните съответно са 9200/24273 ид.ч. за ищеца и 15073/24273 ид.ч.
за ответника.
Посочва
се , че недвижимият имот е получен като обезщетение при отчуждаване на собствен
на родителите на ответника имот в гр. Видин, ул. „Христо Михайлов“ № 40.
Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства,
намира за установено следното от фактическа страна: От решение № 793/18.12.2020
г., постановено по гр.д № 1399/2020 г. по описа на РС-Видин е видно, че бракът
между страните,сключен на 12.02.1987 г., е прекратен и ползването на семейното
жилище, находящо се гр. Видин, ул. „Княз Дондуков“ № 67, вх. Б, ап. 22 е предоставено на ответника.
От Заповед № 92/12.08.1988 г. на Общински народен съвет-Видин, е видно
,че срещу отчужден имот собственост на наследниците на Й. И. Николов ,един от
които е ищеца,е предвидено обезщетение с други имоти-апартаменти,като ищеца следа
да получи тристаен апартамент.
От нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение
срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по Закона за териториално и селищно
устройство № 164, том. ІV, нот.дело № 1607/1991 г., е видно че имотът е
придобит от К.Й.И. на 12.08.1991 г., като цената на имота се покрива от
припадащите се суми срещу отчуждения недвижим имот и от собствени средства, в
общ размер на 5873 лв., а остатъкът се заплаща от заемни средства от ДСК в
размер на 18400 лв.
Видно от нотариалния акт е, че имотът е придобит по време на брака на
страните.
От
представената по делото схема № 15-201693/25.02.2021 г. на самостоятелен обект
в сграда с идентификатор 10971.502.506.1.22, издадена от СГКК-Видин е видно, че
като собственик на процесния имот е записан К.Й.И..
Между страните в настоящото производство не се спори, че имотът е СИО, както и не
съществува спор, че апартаментът е предоставен на ответника като обезщетение за
отчужден негов наследствен имот.
Спорът между страните е относно размерът на притежаваните квоти.
Предвид така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните изводи: имуществено-правният
режим и обемът на притежаваните от съделителите права по отношение на вещите,
предмет на делбата, на общо основание се определят от основанието и момента на
придобиване на правото на собственост.
Към този
момент се определя и правото на една от страните, участници в съсобствеността,
да претендира за трансформация на лично имущество.
Не е спорно,
а и видно от представените доказателства, собствеността върху процесния имот,
чиято делба се претендира, е придобита по време на брака между страните , в режим на съпружеска имуществена общност
/СИО/.
В случая апартаментът,предмет на делото, е
придобит на възмездно правно основание и в следствие на отчуждителна сделка,във
връзка с която жилището е получено като обезщетение срещу отчужден недвижим
имот, върху който ,при данните по делото, ответника е притежавал,по
наследяване,право на собственост.
От
ангажирания нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение
срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по Закона за териториално и селищно
устройство № 164, том. ІV, нот.дело № 1607/1991 г., е видно че имотът е
придобит от К.Й.И. на 12.08.1991 г., като цената на имота се покрива от
припадащите се суми срещу отчуждения недвижим имот и от собствени средства, в
общ размер на 5873 лв., а остатъкът се заплаща от заемни средства от ДСК в
размер на 18400 лв.
От
представената заповед № 92 /12.08.1988 г. на ОНС-Видин е видно,че прилежащата на ответника част върху
отчуждения имот възлиза на 2904.35 лв.
При тези
данни е безспорно,че сумата от 2904.35 лв. е лично имущество на ответника, а по
отношение на сумата над този размер са валидни правилата на СИО. В тази връзка
съдът приема,че въпросът, подлежащ на установяване в настоящия процес, какво е
процентното съотношение между личния принос от страна на ответника за имота, представляващ
лично имущество преди сключване на
брака, и тази, която е вече е в режим на СИО,е изяснен.
Като в случая
се установява по безспорен начин,че е
налице частична трансформация на лични
средства на ответника при придобиването на имота,тъй като при
придобиването му са вложени средства –
лична негова собственост- 2904.35 лв..
Стойноста на имота към момента на придобиването му възлиза на сумата от
24273 лв..
В тази връзка индивидуалната
собсвеност на ответника върху процесния
имот е в размер на 2904.35/24273 ид.части,като останалите 21368.65 части представляват СИО при равни дялове на
съделителите.
Налага се извод,че ищцата
притежава 10684.325/ 24273 идеални части
от имота, а ответника 13588.675/24273 идеални части,като именно в тези
параметри следва да бъде допусната делбата.
Водим от горното, Съдът
Р Е
Ш И:
ДОПУСКА ДА БЪДЕ ИЗВЪРШЕНА
СЪДЕБНА ДЕЛБА, на основание чл. 34 ЗС, на недвижим имот:- апартамент № 22,
находящ се в гр. Видин, ул. „Княз Дондуков“ № 67, вх. Б, състоящ се от три
стаи, кухня и сервизни помещения със застроена площ 95.06 кв.м, ведно с мазе №
22 застроено на 3.62 кв.м. и 5.74% идеални части от общите части на сградата
при съседи на апартамента: ап. 21 собственост на П. Д., ап. 19 собственост на Д.
И., ап. 25 собственост на Т. М. и на избеното помещение: мазе № 21- П. Д., мазе
№ 23-П. М., съгласно нотариален акт 164, том ІV, нот.д № 1607/1991 г., между
съсобствениците Е.И.В. ***, ЕГН ********** и К.Й.И., ЕГН ********** ***,при
квоти както следва:
-за ищеца Е.И.В. ***, ЕГН **********
, при квота от 10684.325/ 24273 ид.ч.
-за ответника К.Й.И., ЕГН **********
***, при квота от 13588.675/24273 ид.ч..
Решението може да бъде обжалвано пред ВдОС
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: