Р Е
Ш Е Н
И Е
№ /………2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД – ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ,
в
публично съдебно заседание на 28.10.2019г. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН
ИВАНОВ
МАЯ
НЕДКОВА
секретар: ПЕТЯ ПЕТРОВА
разгледа
докладваното от председателя на състава
в.гр.дело
№ 1671 по
описа за 2019г.
Производството е образувано по въззивна жалба
от „Енерго-Про Продажби “ АД, предявена чрез процесуален представител,
срещу решение № 3150/
10.07.2019г. по гр.д.№ 16245/
2018г. на Варненски районен съд, XXXIс.,
с което е прието за установено в отношенията между страните, че ищеца И.М.К.,
не дължи на ответника „Енерго-Про-Продажби“ АД, сумата 318.98лв., начислена
като корекция на ел.енергия за обект в с.В.,обл.В., с посочен кл./аб.номер, на
основание чл.124, ал.1 ГПК. Присъдени са съдебни разноски, на основание чл.78,
ал.1 от ГПК.
Съдебният акт е оспорен с възражения за неправилност,
поради незаконосъобразност и необоснованост, постановяването му в разрез със
събрания доказателствен материал. Поддържа становището, че процесната сума е
цена на реално доставено и потребено количество ел.енергия, остойностено по
цени за технологични разходи ,която ищецът дължи на основание чл.50 от ПИКЕЕ
във вр. чл. 200, ал.1 от ЗЗД. По същество поддържа искане за отмяна и постановяване
на ново решение, с което предявеният иск да се отхвърли като неоснователен и
недоказан, както и да се присъдят сторените в поизводството съдебно- деловодни
разноски.
Въззиваемата
страна- И.М.К., чрез процесуален представител, изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба, съответно на това искане за потвърждаване
на решението и присъждане на направените по делото разноски.
Съдът,съобразно становищата
на страните и доказателствата към делото, преценявани при условията на чл.269 ГПК и чл.235, ал.1 и 2 ГПК, констатира:
Предявеният иск е с правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК, за установяване недължимостта на претендирано от ответника
вземане към ищеца в размер на 337.98лв., за обект с аб№ **********, кл.№
**********, в с.В., община А., обл.В.. Ищцата твърди, че е наследник на М.А.М./
починал 2015г./,който е потребявал
ел.енергия на посочения адрес. Преди около две години къщата е изгоряла
до основи. След справка в сайта на дружеството установила, че за обекта има
начислени задължения с две фактури, съответно от 01.08.2018г. на стойност
318.98лв. и от 20.09.2018г. на стойност 19.00лв. В уточняваща предмета на
делото молба / 28.01.2019г., посочва, че
сумата 319.23лв. е ½ от сбора на сумите по фактура № **********/
01.09.2017г. на стойност 619.46лв., за периода 06.01.2016г.-05.01.2017г., и
фактура № **********/ 23.10.2017г.на стойност 19лв., пресдтавляваща такса за
възстановяване на ел.енергия, описани по гр.д.№ 18845/ 2017г.ВРС, образувано по
иск на сестра й за нейната част от задължението. За останалата ½ ид.част
са са издадени нови фактури- на 01.08.2018г. и на 20.09.2018г., със срок на
плащане- 20.09.2018г. Оспорва задължението по основание и размер.
Ответникът
„Енерго-Про-Продажби“ АД изразява становище за недопустимост на установителния
иск за ½ част от общата посочена сума, начислено задължение на
наследодателя. По същество оспорва неговата основателност. Позовава се на
резултатите от техническата проверка на електромера , за които е съставен
констативен протокол на 05.01.2017г. в присъствието на двата свидетели, при установените показания по скрит регистър
1.8.3. , и данните от експертизата на БИМ . Твърди се, че в становище от
28.08.2018г. „Електроразпределение Север“ АД е конкретизирано точното
количество неотчетена ел.енергия- 2209 кВТч, след постановяване на решенията по
гр.д.№ 18845/ 2017г. ВРС, в.гр.д.№ 1223/ 2018г.ВОС.Начислената сума представлява
стойност на реално доставено и
потребено, но неотчетено количество
ел.енергия, определено при условията на чл. 50 от ПИКЕЕ, и се дължи от
купувача, на основание чл. 200, ал.1, предл.1-во ЗЗД.С идентични аргументи
поддържа това становище пред въззивния съд.
Процесуалната легитимация на ищцата е доказана с
удостоверение за наследници на М.А.М., починал на 25.08.2013г.
Релевантни за
настоящото производство са всички факти и обстоятелствата, обсъдени в мотивите
на решението, кореспондиращи с представените доказателства:
Съгласно
КП № 1201161/ 05.01.2017г. е
извършена проверка на измервателната система на обект в с.В., с открита партида
на името на М.Ат.М. При проверката СТИ е демонтиран със снети показания от всички регистри и
изпратен за изследване. Според обобщените данни от метрологичната експретиза на
БИМ – КП № 663/ 15.08.2017г., електромерът е статичен, еднофазен , двутарифен.
Съответства на метрологичните характеристики и изискванията за точност. Не
отговаря на техническите характеристики – при софтуерен прочит е установено
натрупване в регистър 1.8.3- 0004290.971 кВтч, което е невизуализирано на
дисплея.
На 31.07.2018г. е одобрено становище за начисляване на електроенергия,
общо 2209 кВтч, за периода 06.01.2016-05.01.2017г., на основание становище на
ССЕ по гр.д.№ 18845/ 2017г. ВРС, гр.д.№ 1323/ 2018г. ВОС. Издадена е фактура №
**********/ 01.08.2018г. с получател М.А.М., за сумата 318.98лв., стойност на
служебно начислена ел.енергия за посочения период / 2209 кВтч/. С фактура №
**********/ 20.09.2018г. е начислена такса
възстановяване на захранването- 19.00лв. Доказателства за уведомяване на
заинтересованите лица не са представени.
Със заключението на допуснатата съдебно-техническа
еспретиза е даден отговор на въпросите по т.1-4 въз оснава само на данните от
констативните протоколи. Въпросът по т.5
е правен и извън компетентността на вещото лице.
От
представеното удостоверение рег.№ 445000-2043/ 21.12.2016г. МВР-РПУ А.,
издадено на наследници на М.А.М., следва, че на 08/ 09.12.2016г. при възникнал
пожар е изгоряла до основи къщата в с.В., имот № 9174.
.По допустимостта
на исковата претенция:
Претендираното от ответника вземане в размер на исковата
сума, начислена по издадените две фактури от 01.08.2019г.и 20.02019г. с
получател М.А.М., е съответно на наследствената квота на ищцата И.М.К.. Този
извод следва от съвпадащите изявления на двете страни за образувано съдебно
производство по иск на другия наследник-Р.М. В., срещу дружеството, на
основание чл.124, ал.1 от ГПК, в
предмета на който е ½ ид.част от общо претендирано вземане от ответника
в размер на 638.46лв. начислено по фактури от 01.09.2017. и от
23.10.2017г.издадени на името на наследодателя. Предявеният установителен иск е
уважен с влязло в сила решение №1413/ 03.04.2018г. по гр.д.№ 18845/ 2017г.ВРС ,
потвърдено с решение по в.гр.д.№ 1323/ 2018г.ВОС, със съдържанието на което
настоящия състав е запознат служебно.
По същество на спора:
Съобразно всички установени факти по делото
претендираното вземане е за сумата, начислена по реда на чл.50 от ПИКЕЕ.
Ответникът носи доказателствената тежест да установи
главно и пълно, че промяната в сметката на абоната е съобразена с реалното
потребление и цената отговаря на зададените критерии в договора за продажба на
активна електрическа енергия. Доказване на релеватните факти и обстоятелства не
е проведено успешно.
Разрешаването на конкретния спор е обусловено от нормативната възможност на доставчика на
електроенергия да извършва едностранна
промяна в количеството доставена ел.енергия за период, предхождащ датата на констатираното нарушение, при
действащите към този момент разпоредби на ЗЕ и подзаконовите нормативни актове
по приложението му.
Правната регламентация на процесните отношения между
доставчика и потребителя на ел.енергия е дадена в ПИКЕЕ / ДВ, бр. 98 от
12.11.2013г./ за извършване и преизчисление на количеството електрическа
енергия от операторите на съответните мрежи, издадени от председателя на ДКЕВР,
приети с решение на ДКЕВР по т.3 от Протокол № 147 / 14.10.2013г., на основание
чл. 83, ал.1, т.6 вр. ал. 2 от ЗЕ, в сила от 16.11.2013г. Към датата на
проверката са отменени, съответно чл.1 - 47 и чл.52 - 56 от ПИКЕЕ с Решение № 1500 от 6.02.3017г. по адм.д.№ 2385/
2016г. ВАС, обн. ДВ бр.15 от 14.02.2017г. Действащи за разглеждания период са
разпоредбите на чл. 48-51 от ПИКЕЕ, отменени с Решение № 2315 от 21.02.2018г. по адм.д.№
3879/ 2017г.,ВАС, обн. ДВ бр. 97 от 23.11.2018г.
В разглеждания случай енергийното дружество е формирало
задължение от допълнително начислено количество електроенергия за реално
потребление в посочения срок, прилагайки
нормата на чл.50 от ПИКЕЕ / отменена
с решение 2315/ 2018г. ВАС, обн.ДВ,
бр.97/ 18г./, в сила към датата на
проверката. Начисленото количество е определено по показанията от регистър 1.8.3
/ Т3-/ като реално потреление на доставена и неотчетена ел.енергия за посочения
период, след извършена проверка на електромера в лабораторни условия. Потвърдени
са измерените показания по активни регистри- дневна и нощна тарифа, и
констатираното натрупване в неактивен регистър.
Не се установява неправомерно действие от страна на
потребителя. Електромерът е без външни дефекти, с необходимите обозначения на табелката,знаци и пломби, т.е. без
индикация за неправомерен достъп до вътрешната
конструкция. Съобразно
констатираната метрологична годност отчитането на потребяваната електроенергия
е по две тарифи- дневна и нощна.В информационната база данни на дружеството
няма отчитане на натрупани количества в
Т3/Т4/ невизуализирани/ и следователно възможност да бъде установено
несъответствие при редовен отчет на показанията при доставчика. Прочит на
невизуализиран регистър е извършен със специален софтуер, който по лиценз е
предоставен на енергийното дружество.
За
дружеството възниква основание за допълнително начисляване по чл.50 ПИКЕЕ,
когато има установено несъответствие между данните за
параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно
изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия. При
начисляване на задължението определя и периода от допускане на грешката до
нейното констатиране във връзка с корекционните предпоставки на приложения
чл.50 от ПИКЕЕ, т.е. с предходни данни за сравнение на показанията от всички
регистри - активни и неактивни. В условията на последваща проверка това ще
позволи на оператора да установи какво количество електроенергия е потребено на
обекта в рамките на лимитирания от закона корекционен период.
Представеният протокол за монтаж без
дата, и при вписани данни само за тарифите на потребление за битов абонат/
активни 1.8.1 и 1.8.2/ обективно не може да послужи за сравнителен анализ.
Предвид обсъдените данни ответникът не
провежда доказване на факти, които
насочват към изводи за реална доставка
на електроенергия през процесния период, неотчетена и незаплатена от
потребителя, след съпоставка с данните в информационния масив за количеството
отчетена електроенергия / в активен и неактивен регистър/.
Съобразно
изложеното ответникът не доказва
главно и пълно предвидените в чл.50 от ПИКЕЕ предпоставки. В подкрепа на това
становище са постановените по реда на
чл.288 ГПК- определение № 133/ 18.02.2019г. по гр.д.№3422/ 2018г.ВКС, IV г.о, определение №71/ 28.01.2019г. по гр.д.№ 3698/18г.ВКС, , IV г.о., определение №94/ 12.02.2019г. на
ВКС по гр.д.№ 3120/ 2018г., IIIг.о.,
Решението,
с което искът е уважен, следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
На основание чл.78, ал. 3 от ГПК в полза на въззиваемата
страна следва да се присъдят съдебни разноски в размер на 250в.- внесено адвокатско възнаграждение
по договор за правна защита и съдействие.
Съдът,
на основание чл.271, ал. 1 ГПК
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА. решение № 3150/
10.07.2019г. по гр.д.№ 16245/
2018г. на Варненски районен съд, XXXIс.
ОСЪЖДА „Енерго-Про-Продажби“
АД ,ЕИК *********, да заплати на И.М.К., ЕГН- ********** сумата 250 / двеста и
петдесет/ лева- съдебни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.