№ 12786
гр. София, 19.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 67 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря Е.
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ Гражданско
дело № 20221110101472 по описа за 2022 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за
заплащане на сумата 209,04 лева /част от вземане в общ размер 676,12 лв./,
представляваща дължимо застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка „А.”, поради настъпило на 10.11.2019 г. застрахователно събитие
– нанесени щети по предна лява врата, врата на багажник и емблема на врата
на багажник на застрахования автомобил „Ф.“ с рег. № ., ведно със законната
лихва, считано от предявяването на иска – 10.01.2022 г., до окончателното
плащане.
Ищцата твърди, че на 17.12.2018 г. е сключила договор за имуществено
застраховане с ответника, касаещо собствения лек автомобил „Ф.“ с рег. №
.. В срока на действие на договора е настъпило застрахователно събитие,
което е било установено от ищцата на 10.11.2019 г., като на следващия ден
застрахователят е уведомен за това. Последният заплатил обезщетение в
размер на 274,40 лв., което ищцата намира за несъответно на вредите.
Претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор в законоустановения срок, като оспорва
претенцията по основание и размер. Твърди, че решения по гр.д. № 7915/2020
г. на СРС, 62 състав и гр.д. № 26166/2020 г. на СРС, 30 състав са постановени
по частични искове с идентичен предмет, поради което счита поведението на
ищцата за недобросъветно, а производството по делото за недопустимо. Сочи,
че претендираното застрахователно обезщетение е в завишен размер.
Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
1
доказателствата по делото, намира следното:
Съгласно чл. 405, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в
уговорения срок, който не може да е по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1 – 3
или 5.
По този иск в тежест на ищеца е да докаже сключването на договор за
имуществено застраховане с ответника и че е настъпило застрахователно
събитие, което се явява покрит риск съгласно уговорките по него, както и
размерът на дължимото обезщетение.
В тежест на ответника е да докаже, че е погасил задължението си за
плащане на застрахователно обезщетение.
Страните не спорят, а и се установява от представените по делото
писмени доказателства, че на 17.12.2018 г. между тях е сключен договор за
застраховка „Каско“, при клауза „Пълно каско“ касаещ лек автомобил „Ф.“ с
рег. № ., при Общи условия, по силата на който ответникът е поел задължение
да покрива рисковете от настъпване на вреди върху лекия автомобил
вследствие на посочените в договора и Общите условия рискове,
включително риска „случайно събитие по време на покой на МПС” при
договорена застрахователна сума 7700 лева с период на покритие от
20.12.2018 г. до 19.12.2019 г., както и че на 11.11.2019 г. е заведена
застрахователна щета № ./11.11.2019 г. при ответното дружество с претенция
за ремонт на увредените елементи от застрахования автомобил – преден
капак, предна лява врата, врата на багажник и емблема на врата на багажник.
Застрахователят е изплатил обезщетение по заведената щета в размер на
274,40 лв. касаещо всички посочени елементи, освен преден капак, при
твърдения, че същият е бил увреден още при сключване на застрахователната
полица.
Установява се от представените писмени доказателства, че във връзка с
така определеното обезщетение ищцата е предявила срещу ответника иск за
заплащане на остатъка от обезщетението, по който е образувано гр. д. №
7915/2020 г. по описа на СРС, 62 състав. С влязло в сила решение ответникът
е осъден да заплати на ищцата обезщетение за увредения преден капак на
автомобила в размер на 298,42 лв. Видно от представеното платежно
нареждане, горната сума, ведно със законната лихва и присъдените разноски
са заплатени от застрахователното дружество на 25.06.2020 г.
На 22.06.2020 г. ищцата е предявила нов частичен иск с правно основание
чл. 405, ал. 1 КЗ срещу застрахователното дружество за сумата от 30 лв. при
заявена претенция в размер на 706,12 лв., представляваща обезщетение за
процесните имуществени вреди, без предния капак, по отношение на който е
налице влязъл в сила съдебен акт по гр. д. № 7915/2020 г. по описа на СРС, 62
състав. По делото е изготвена автотехническа експертиза, която е установила
общ размер на уврежданията 795,36 лева, поради което искът е уважен и
частичната претенция от 30 лв. е изплатена от застрахователя на 30.12.2021 г.
2
Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 2 от Тълкувателно
решение № 3 от 22.04.2019 г. на ВКС по т. д. № 3/2016 г., ОСГТК, решението
по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено
нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално
право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за
разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото
право. Ето защо и въз основа на влязлото в сила решение, с което е уважен
предявеният от ищцата против ответника главен частичен иск, съдът намира,
че настоящият иск се явява доказан по основание.
Следователно и доколкото в настоящия процес се претендира разликата
над вече присъденото частично обезщетение, основният спорен между
страните въпрос касае размера на претърпените в резултат на процесното
застрахователно събитие вреди. В тази връзка по делото е прието заключение
на вещото лице по допуснатата САТЕ, което съдът кредитира като
обосновано и компетентно изготвено. От него се установява, че общата
стойност необходима за възстановяване на лек автомобил „Ф.“ с рег. № .,
изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 752,80 лв. От
посочената сума следва да се извади стойността, необходима за
отремонтиране на щетата по предния капак, доколкото същата не е предмет
на настоящото производство. С оглед дадените от вещото лице разяснения в
проведеното съдебно заседание се установява, че вредите върху предния
капак са на стойност 239,36 лева, съответно посочената сума следва да бъде
приспадната от установената обща стойност на щетите, настъпили вследствие
на застрахователното събитие. Следва да бъде взета предвид и доброволно
заплатената сума по процесните щети в размер на 274,40 лв., както и сумата
30 лв., платена по уважения частичен иск в производството по гр.д.
26166/2020 г. по описа на СРС, 30 състав.
Предвид това предявеният иск за заплащане на застрахователно
обезщетение в размер на 209,04 лева следва да бъде уважен в цялост.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцата следва да бъдат присъдени
разноски съобразно уважената част от първоначално предявения размер на
иска, а именно сумата 668,93 лева за държавна такса, депозит за експертиза и
адвокатско възнаграждение. С оглед фактическата и правна сложност на
делото и заявения материален интерес, възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение следва да бъде уважено, като същото бъде
намалено в минималния размер от 400 лв.
На основание чл. 78, ал. 4 ГПК на ответника следва да бъдат присъдени
разноски съобразно частта от претенцията, за която производството е
прекратено поради извършен отказ от иска. Следователно ищцата следва да
бъде осъдена да заплати разноски в размер на 16,38 лева за юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ОСЪЖДА З.“ АД ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр. С. ДА
ЗАПЛАТИ на С. Д. Б., ЕГН **********, с адрес гр. С., на основание чл. 405,
ал. 1 КЗ сумата 209,04 лева /част от вземане в общ размер 676,12 лв./
представляваща застрахователно обезщетение по имуществена застраховка
„А.”, поради настъпило на 10.11.2019 г. застрахователно събитие по
отношение на лек автомобил „Ф.“ с рег. № ., ведно със законната лихва,
считано от 10.01.2022 г. до окончателното плащане, както и на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата 668,93 лева, представляваща разноски за държавна
такса, депозит и адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА С. Д. Б., ЕГН **********, с адрес гр. С. ДА ЗАПЛАТИ на З.“
АД ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр. С. на основание чл. 78, ал.
4 ГПК сумата 16,38 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4