№ 260084 / 22.3.2021 г.
Р Е Ш Е Н И Е
22.03.2021 година, град М.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН С. ГРАД М. ІV-ти граждански състав, в ОТКРИТО съдебно заседание от 25.02.2021 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при секретаря Татяна Иванова и с. участието н. прокурора............................................................, като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело № 2722 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с. правно основание чл. 124 ал. 1 ГПК, във връзка с. чл. 1, ал. 1, т. 1 от ЗУТОССР за установяване н. трудов стаж по съдебен ред.
Ищецът, Л.С..Р., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, твърди, че О. М. не е подала в системата н. НОИ М. трудовия му стаж, за времето, през което е работил по програма за временна заетост към Бюро по труда М. за периода 2010 – 2014 година към Кметството н. с.. Заявява, че не през цялото време е бил осигуряван, вследствие н. което му се губи трудов стаж. Загубата е фатална, понеже е финансово ощетен, а именно е лишен от възможността да получи инвалидна пенсия.
Разчита грешката или нарушението да бъде коригирано, за да получи право н. инвалидна пенсия.
Моли да бъде финансово обезщетен с. полагащата му се пенсия от деня н. заболяването му до днес.
Към молбата не са представени писмени доказателства.
Ответникът, О. М. Б. 0. с. а. г. М. у. ,. №. представлявана от З. С. Ж., кмет н. общината, в срока, предвиден за отговор взема становище.
Прави възражение за подсъдност н. иска предявен срещу О. М. Подаденият иск от Л.С..Р. не е подсъден н. Районен с. г. М. а подлежи н. разглеждане от А. с. г. М. тъй като е по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността н. държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. В настоящия случай ищецът твърди че е претърпял неимуществени вреди, настъпили в резултат н. бездействие н. служители н. О. М.. Вредите, които се претендират са от дейност, която има характер н. административна, т.е. правното основание н. иска е по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ.
Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ исковете за вредите, причинени н. граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия н. органи и длъжностни лица н. държавата и общините при или по повод изпълнение н. административна дейност, се разглеждат по реда, установен в Административно-процесуалния кодекс, като подсъдността се определя по чл. 7, ал. 1 от ЗОДОВ. Спорът не е подсъден н. гражданския с., а е от компетентността н. административните съдилища.
Производството по настоящето дело следва да бъде прекратено, а молбата н. Л.С..Р. да бъде изпратена по подсъдност н. А. с. г. М. Ако съда приеме, че иска не е подсъден н. А. с. г. М. то моли да се приеме, че същия е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен като съображенията за това са следните:
В подадената молба ищецът твърди, че в системата н. НОИ от кметството н. О. г. М. не е подаден трудовия му стаж за времето, през което е работил по програми за временна заетост към Бюрото по труда г. М. за периода 2010 г. до 2014 г. Счита, че са му причинени неимуществени вреди изразяващи се в разправии, излишни разходи, ядове, нерви и главоболия довели до разстройство н. здравето му.
В подадената допълнителна молба същият твърди, че иска му е срещу О. г. М.. Твърди още, че е работил по програми към кметството н. с.. Сумер от 2010 г. до началото н. 2014 г. като не през цялото време е бил осигуряван, от което му се губи трудов стаж. Помни, че има два броя трудови договори, които били загубени или забравени да бъдат заведени в НОИ, което е пречка да получи инвалидна пенсия. Иска да бъде обезщетен с. полагащата му се пенсия от деня н. заболяването до днес.
От ищеца не са представени доказателства в подкрепа н. твърденията му, че претендираните неимуществени вреди са настъпили именно в резултат н. бездействие н. служител н. О. М. както и не е посочил н. каква стойност възлизат претендираните от него вреди.
За да бъде ангажирана отговорността н. общината по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ от ищеца следва да се установят елементите от фактическия състав н. цитираната правна норма, а именно действия или бездействия, извършени от длъжностни лица н. общината, които представляват административна дейност, претърпяна от ищеца вреда и причинна връзка между тях, като посочените елементи следва да са кумулативно налични.
За да е налице бездействие н. длъжностно лице н. О. М. то следва да не е изпълнило задължение произтичащо от закон или подзаконов нормативен акт, каквото в настоящия случай не е налице.
Ищецът Л.С..Р. xxx е имал три трудови договори. И трите са сключени за определен срок. Първият трудов договор с. № 156/29.10.2010 г. е от 01.11.2010 г. до 31.10.2011 г. при пълно работно време 8 /осем/ часа, общо за 1 /една/ година, вторият с. № 23/23.04.2012 г. е от 23.04.2012 г. до 30.09.2012 г. при непълно работно време 6 /шест/ часа, общо за 3 /три/ месеца, 20 /двадесет/ дни и 2 /два/ часа и третият с. № 56/29.04.2013 г. от 29.04.2013 г. до 31.10.2013 г. при непълно работно време 6 /шест/ часа, общо за 4 /четири/ месеца и 12 /дванадесет/ дни.
За сключването и прекратяването и н. трите договора н. ищеца с. О. М. в сроковете предвидени в чл.62, ал. 3 от Кодекса н. труда са изпратени до Т. н. Н. г. В. Т. о. М. уведомления.
По искане н. НОИ териториално поделение Враца във връзка с. молба н. ищеца Л.С..Р. xxx е издадено УП 3 за трудовия му стаж в общината. Съгласно това удостоверение трудовия стаж н. ищеца в общината е 1 година, 8 месеца, 2 дни и 2 часа. Удостоверението е изпратено н. НОИ териториално поделение Враца, което при разглеждането н. искането н. ищеца Л.С..Р. за отпускане н. инвалидна пенсия поради общо заболяване е взело в предвид стажа н. същия в О. М. Оказва се, че и със стажа придобит в О. М. н. ищеца не може да бъде отпусната инвалидна пенсия, тъй като същия няма изискуемия осигурителен стаж от 5 години. Ето защо с. разпореждане 1192112-06-69/31.08.2019 г. НОИ териториално поделение Враца е отказало да отпусне инвалидна пенсия поради общо заболяване н. Л.С..Р., който към датата н. инвалидизиране 13.11.2018 г. има стаж 1 година, 10 месеца и 7 дни.
Неоснователни са и твърденията н. ищеца, че не е осигуряван през времето, през което е работил по трудовите договори с. О. М.. За времето през което е работил и по трите договора в общината ищецът е осигуряван. Осигуряването е от деня, в който същия е започнал да упражнява трудова дейност по всеки един от трите договора и е продължило до прекратяване н. дейността по всеки един от договорите.
В настоящия случай не са налице кумулативните предпоставки н. чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за да се ангажира отговорност н. О. М. по иска, тъй като от ищеца не е доказано бездействие или действие н. длъжностно лице от О. М. от което пряко и непосредствено да са му причинени вреди.
Моли съда да прекрати производството по делото, а иска н. Л.С..Р. да се изпрати н. А. с. г. М. ако се приеме, че иска не е подсъден н. А. с. г. М. да се постанови решение, с. което да се отхвърли иска против О. М. като неоснователен, тъй като не са налице предпоставките по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за да се ангажира отговорността н. общината.
Ответникът НОИ Т. М. чрез И. Д., Директор, в срока за отговор взема становище.
Подадена е искова молба от Л.С..Р., находящ се в затвора г. Враца - 6“ група, килия 411, с. която желае да му бъде „подаден трудовият стаж“xxx за време, когато е полагал труд по програма за заетост към Бюро по труда през периода 2010 г. - 2014 г. По образуваното гражданско дело № 2722 / 2019 г. ТП н. НОИ - М. е конституиран като ответник.
Счита, че ТП н. НОИ - М. не е надлежна страна в процеса, по съображения изложени по-долу.
С. исковата си молба лицето твърди, че от О. М. в качеството й н. негов работодател през период 2010 г. - 2014 г. не са подадени данни в системата н. НОИ за положения от него труд. Съгласно разпоредбата н. чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично представят в Националната агенция за приходите данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания н. работниците и служителите", дните в осигуряване и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите н. физическите лица - поотделно за всяко лице, подлежащо н. осигуряване. От изложеното следва, че данните за осигурителен стаж и доход се подават съгласно цитираната разпоредба от работодателя въз основа н. първична разчетно – платежна и счетоводна документация, която се намира при него. Съгласно текста н. чл. 5, ал. 10 от КСО осигурители с. прекратена дейност, без правоприемник, предават за съхранение в ТП н. НОИ първичната си документация, конкретно изброена в чл. 5, ал. 7 от КСО. Процесният случай не е такъв, тъй като О. М. е действащ осигурител, който е длъжен да съхранява изброените документи.
С. оглед изложеното следва, че ТП н. НОИ М. не разполага със законова възможност да подава данни по чл.5 ал.4 т.1 от КСО, каквото е искането н. лицето, тъй като не е осигурител.
Съгласно разпоредбата н. чл. 5 от Закона за установяване н. трудов и осигурителен стаж по съдебен ред, трудов или осигурителен стаж може да бъде доказан по съдебен ред само при наличие н. писмено доказателство, че първичните документи са загубени или унищожени. Съгласно чл. 3 от Закона искът за установяване н. трудов и осигурителен стаж се предявява срещу съответното териториално поделение н. Националния осигурителен институт пред районния с. по постоянния а. н. ищеца. В случая не е установена липса н. разплащателните ведомостите н. О. М. поради което е недопустимо доказване н. стаж по този ред.
От посоченото по-горе е видно, че съгласно разпоредбите н. КСО и ЗУТОССР, ТП н. НОИ - М. не се явява надлежен ответник по образуваното г.д. № 2722 / 2019 г. пред РС - М. Ако съда счете, че ТП н. НОИ - М. е надлежна страна по делото, моли да се приеме като доказателство приложените разпечатки от информационната система н. НОИ, от които е видно какви уведомления по реда н. чл. 62, ал. 3 от Кодекса н. труда са подадени от осигурителя О. М. за сключени правоотношения с. Л.С..Р. и съответно подадени данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за периода 01.01.2010 г. - 31.12.2014 г.
Н. основание същите, счита подадената искова молба за неоснователна, тъй като е видно, че няма липсващи данни за осигурителен стаж н. лицето за спорния период.
Доказателствата по делото са писмени.
Съдът, след като прецени доводите н. страните, доказателствата по делото и н. основание чл.235 ГПК, приема за установени следните обстоятелства:
Действащата позитивно-правна уредба н. установяването н. трудов и/или осигурителен стаж по съдебен ред се съдържа в Закона за установяване н. трудов и осигурителен стаж по съдебен ред /ЗУТОССР/ - обн. ДВ бр. 26 от 29.3.2011 г, който отмени Указа за установяване н. трудов стаж по съдебен ред от 1961 г /пар. 1 ПЗР н. ЗУТОССР/.
Законът за установяване н. трудов и осигурителен стаж по съдебен ред е процесуален закон, който урежда едно съдебно производство по установяване н. юридически факти, свързани с. възникване, изменение или прекратяване н. материални трудови и осигурителни правоотношения.
Под "установяване н. трудов и/или осигурителен стаж" се разбира определяне н. неговото наличие и продължителност в правната действителност, по правилата за неговото изчисляване и удостоверяването н. това обстоятелство по надлежен ред. Когато определен правен субект не иска да зачете конкретен времеви период като трудов и/или осигурителен стаж и да удостовери по съответния ред този период като такъв, възниква правен спор.
В Закона за установяване н. трудов и осигурителен стаж по съдебен ред се съдържат три хипотези, които са предмет н. три самостоятелни искови претенции:
- за установяване н. трудов стаж, придобит след 31.12.1999 г.;
- за установяване н. осигурителен стаж по Кодекса за социално осигуряване;
- за установяване н. времето, което се зачита за трудов стаж и трудов стаж при пенсиониране, положен до 31.12.1999 г., съгласно действащите дотогава разпоредби.
Активната легитимация по исковете се извлича от нормата н. чл. 2 от закона. Работникът или служителят участва единствено в процесуалното качество н. ищец. Пасивната легитимация е уредена в чл. 3 който предвижда, че искът за установяване н. трудов стаж се предявява срещу работодателя и съответното териториално поделение н. Националния осигурителен институт или само срещу поделението, когато работодателят е прекратил своята дейност, а искът за установяване н. осигурителен стаж се предявява срещу съответното териториално поделение н. НОИ.
Споровете за установяване н. трудов стаж по съдебен ред са трудови спорове. Като такива in fine ги определя нормата н. чл. 357, ал. 1 от КТ. По принцип правилата н. общото гражданско съдопроизводство, установени в ГПК, се прилагат за разглеждане н. трудовите спорове, доколкото в КТ не са въведени изрично някои отклонения, които са специални по отношение н. общите правила и н. това основание дерогират приложението им.
При липса н. официални удостоверителни документи за установяване н. трудовия стаж н. лицата, единствено приложим и допустим е исковият ред по специалния закон. Т. е спорът може да бъде разрешен само по съдебен ред.
В случая, в хода н. производството молителят уточни, че претендира установяване н. трудов и осигурителен стаж, съдът счита, че не се касае за иск за присъждане обезщетение за вреди, нанесени н. граждани по реда н. чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, което обуславя допустимостта н. молбата.
Относно основателността:
Молбата е неоснователна.
По делото безспорно се установи, че Л.С..Р.,xxx е имал три трудови договори.
Трите трудови договора са сключени за определен срок.
Първият трудов договор с. № 156/29.10.2010 г. е от 01.11.2010 г. до 31.10.2011 г. при пълно работно време 8 /осем/ часа, общо за 1 /една/ година, вторият с. № 23/23.04.2012 г. е от 23.04.2012 г. до 30.09.2012 г., при непълно работно време 6 /шест/ часа, общо за 3 /три/ месеца, 20 /двадесет/ дни и 2 /два/ часа и третият с. № 56/29.04.2013 г. от 29.04.2013 г. до 31.10.2013 г. при непълно работно време 6 /шест/ часа, общо за 4 /четири/ месеца и 12 /дванадесет/ дни.
Установено е безспорно също така, че за сключването и прекратяването и н. трите договора н. г-н Л.С.. xxx в сроковете, предвидени в чл.62, ал. 3 от Кодекса н. труда са изпратени до Т. н. Н. г. В. Т. о. М. изискващите се уведомления.
По искане н. НОИ териториално поделение Враца, във връзка с. молба н. ищеца Л.С..Р., от О. М. е издадено УП 3 за трудовия му стаж в общината. Съгласно това удостоверение трудовия стаж н. ищеца в общината е 1 година, 8 месеца, 2 дни и 2 часа. Удостоверението е изпратено н. НОИ териториално поделение Враца, което при разглеждането н. искането н. ищеца Л.С..Р. за отпускане н. инвалидна пенсия поради общо заболяване е взело в предвид стажа н. същия в О. М. Съгласно разпоредбата н. чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично представят в Националната агенция за приходите данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания н. работниците и служителите", дните в осигуряване и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите н. физическите лица - поотделно за всяко лице, подлежащо н. осигуряване. Установи се, че О. М. като работодател н. ищеца е подавала коректно данните за осигурителен стаж и доход, съгласно цитираната разпоредба въз основа н. първична разчетно – платежна и счетоводна документация, която се е намирала при него, съгласно сключените три трудови договора.
Установено е, че дори със стажа придобит в О. М. н. ищеца не може да бъде отпусната инвалидна пенсия, тъй като същия няма изискуемия осигурителен стаж от 5 години. Ищецът към датата н. инвалидизиране - 13.11.2018 г. има стаж 1 година, 10 месеца и 7 дни. В тази връзка, с. разпореждане № 1192112-06-69/31.08.2019 г. НОИ териториално поделение Враца е отказало да отпусне инвалидна пенсия поради общо заболяване н. Л.С..Р., който към датата н. инвалидизиране 13.11.2018 г. има стаж 1 година, 10 месеца и 7 дни.
Неоснователни са и твърденията н. ищеца, че не е осигуряван през времето, през което е работил по трудовите договори с. О. М.. За времето през което е работил и по трите договора в общината ищецът е осигуряван. Осигуряването е от деня, в който същия е започнал да упражнява трудова дейност по всеки един от трите договора и е продължило до прекратяване н. дейността по всеки един от договорите.
Съгласно разпоредбата н. чл. 5 от Закона за установяване н. трудов и осигурителен стаж по съдебен ред, трудов или осигурителен стаж може да бъде доказан по съдебен ред само при наличие н. писмено доказателство, че първичните документи са загубени или унищожени, а в конкретния случай няма липсващи данни за осигурителния стаж н. лицето за спорния период.
В случая не е установена липса н. разплащателните ведомостите н. О. М. поради което е неоснователно направеното искане.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ МОЛБАТА н. Л.С..Р., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, Б. 0. с. а. г. М. у. ,. №. представлявана от З. С. Ж., кмет н. общината и НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ, Териториално поделение – М. ЗА ПРИЗНАВАНЕ ТРУДОВ И ОСИГУРИТЕЛЕН СТАЖ в периода 01.01.2010 г. – 31.12.2014 година, през което време е работил по програма за временна заетост към Бюро по труда М. в Кметството н. с., ИЗЦЯЛО, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението подлежи н. въззивно обжалване пред Окръжен с. М. в двуседмичен срок от връчването му н. страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: