МОТИВИ: Срещу подсъдимия И.Д.К. *** е
предявено обвинение за това, че на 22.05.2010 г. на път 597 клас ІІІ от
Републиканската пътна мрежа, на километър 0,500 в посока
гр.Ивайловград-гр.Любимец, при управление на моторно превозно средство – лек
автомобил „Алфа Ромео” с рег.№ В 5322 КК, нарушил правилата за движение – чл.20
ал.1 от ЗДвП /”Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват”/ и чл.5 ал.2 т.3 от ЗДвП /”Водачът на пътното превозно
средство е длъжен да не управлява пътно превозно средство под въздействие на
алкохол”/ и по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице – М.Т.К.,
Д.И.Б. и Р. А. Ч.,***, като деянието е извършено в пияно състояние – с
концентрация на алкохол в кръвта от 1,1 на хиляда и представлява особено тежък
случай – престъпление по чл.343 ал.3 предл.-1-во и 2-ро б.”б” предл.2-ро вр.
ал.1 вр. чл.342 ал.1 от НК.
Подсъдимият разбира в какво е обвинен,
не се признава за виновен, дава обяснения по предявеното му обвинение.
Съдът
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Подсъдимият
И.К. ***, а към месец май на 2010 година живеел и работел в гр.София. Заедно с
него живеел и приятелят му *** К., който също работел в София. Двамата обичайно
пътували за родния си град през почивни и празнични дни. На 21.05.2010 година в
София бил и Д.Б., също приятел на подсъдимия. На същата дата Б. и К. *** с
автомобила на подсъдимия – марка „Алфа Ромео” с рег.№ В 5322 КК. Така двамата тръгнали с посочения автомобил
от гр.София и пристигнали в гр.Ивайловград около 22,30 часа на 21.05.2010 г. Прибрали
се в домовете на родителите си. По-късно
същата вечер Б. предложил на К. да посетят питейно заведение. К. приел
предложението и така двамата с Б. се отправили пеша към дискотека „Фламинго” в
града, където се срещнали с други общи приятели. Часът бил около 23,30. В
дискотеката подсъдимия изпил една бира от 0,500 литра. Престоят
му в това заведение бил около час, като около 0,30 часа той напуснал
дискотеката сам и се отправил към ресторант „Стария ресторант” в гр.Ивайловград.
Там се срещнал с други свои приятели и познати /те не са установени по делото/
и консумирал алкохол – според обясненията му подсъдимият изпил една малка ракия
/от 50 мл/ и се хранел със салата. След около час в ресторанта дошъл Д.Б.
заедно със своя чичо. Час след идването си Б. предложил на подсъдимия до отидат
в апартамента му, който той обитавал самостоятелно. Така около 04,30 маса Б. и К.
се отправили пеша към апартамента, в който междувременно били пристигнали *** К.
и *** Ч.. Не след дълго четиримата приятели решили да посетят вила, намираща се
на брега на язовир Ивайловград. Подсъдимият предложил пътуването до вилата да
стане с неговия автомобил – този, с който пътувал от гр.София и който всъщност
бил собственост на брат му *** К.. Преценката на подсъдимия била, че
състоянието му позволява управлението на колата. Той се чувствал добре, както
твърди в обясненията си, не бил повлиян от употребения алкохол. В изпълнение на
взетото решение подсъдимият напуснал апартамента и се отправил към дома си, за
да вземе ключовете на колата, а и самата кола. В същото време К., Б. и Ч.
тръгнали след него, за да го изчакат пред къщата. Последните трима взели от
апартамента на Б. каса с бира, която впоследствие оставили в багажното
отделение на автомобила, а няколко бутилки сложили в купето. Бирата била в
разфасовка от 0,500
литра в стъклени бутилки. Четиримата се качили в колата,
като *** К. седнал на дясната предна седалка до шофьора, *** Ч. на мястото зад
шофьора, а Д.Б. в дясната част на задната седалка. Управлението на автомобила
поел подсъдимия. Той, както и седящия отпред до него *** К., не сложили
предпазните колани. Около 05,20 часа на 22.05.2010 г. четиримата потеглили с
управлявания от К. *** и се отправили към въпросната вила. По време на пътя
четиримата разговаряли, отворили част от оставените в купето бутилки бира,
подавали ги помежду си. Пътували в посока гр.Любимец по път 597 клас ІІІ от
Републиканската пътна мрежа. Пътят бил асфалтов, с широчина 6,20 метра, регулиран за
двупосочно движение от две пътни ленти. Хоризонталната маркировка
представлявала непрекъсната осева линия, разделяща двете платна и две
непрекъснати линии, отграничаващи пътното платно от
банкета. Около 5,30 часа пътната настилка бил мокра от паднал преди
това дъжд. По време на движението вече не валяло, ви***стта
била добра, тъмната част от денонощието била преминала. В този момент се
развиделявало, като движението било възможно и без използване на
фарове /подсъдимият не си спомня дали е включил светлините на
автомобила/, а естествената осветеност на пътя позволявала възприемането на
пътните условия, в това число неравности по пътното платно, маркировка и релеф На около 3 километра след гр.Ивайловград,
след кръговото движение в м.”Колибаря” подсъдимият управлявал автомобила със
скорост около 88 км/ч.
Техническото състояние на пътя в този
участък не било добро – асфалтовата настилка имала неравности, пукнатини и
участъци с липсваща настилка. Повредените участъци били около разделителната
осева линия /сн.№ 3 на л.25 от т.І на ДП/. При
километър 0,600 имало две оформени площи
от разрушено асфалтово покритие /дупки/, а преди тях в близост до тази част от пътното платно
липсвали други ясно изразени неравности. Първата неравност по посоката на
движение на автомобила била с продълговата форма, разположена по надлъжната ос
на платното за движение, като попадала непосредствено вляво на осевата линия, а
втората неравност /по-голямата/ също била с продълговата форма, разположена
също по надлъжната ос, в лявата половина на осевата линия, като тя навлизала в
лявата лента за движение /сн.2 л.24 от т.І на ДП,
допълнителна техническа експертиза на л.134 от СП/. На посочения километър
0,600 от пътя подсъдимият навлезнал в участък с десен завой, като в този момент той отклонил
лекия автомобил крайна вдясно, при което десните колела на автомобила се
приближили максимално до десния край на платното за движение. В този участък
платното за движене граничело от дясно с оформен укрепителен каменен зид /сн.17 л.32 от т.І на ДП, свид.К./.
Забелязвайки това, К. възприел
движението на автомобила вдясно и вероятността от излизането му от пътното платно
при попадане в укрепителното съоръжение /или скат/ - обяснения на л.279 от СП.
В резултат на тези възприятия, К. предприел рязка промяна на траекторията на движението
вляво, т.е. извършил ляв завой. Промяната на посоката на движение била такава,
че траекторията на движение на автомобила се оказала с малък радиус на кривата,
което причинило странично плъзгане на колелата на автомобила, оставило следи от
гуми върху платното за движение. Без корекция на тази траектория автомобилът
пресякъл пътното платно, преминал през левия банкет и ниската затревена площ и
се ударил в левия крайпътен скат по посоката на движение, като изровил земна
маса. След това се преобърнал с втори
удар в ската, върнал се на платното за движение и се установил на лявата си
страница, перпендикулярно на надлъжната ос на пътя с предна част, насочена към
ската. При първоначалния удар в ската от автомобила изхвръкнали седящите на
задната седалка Д.Б. и *** Ч.. Първият след падането се установил по гръб вляво извън пътя, на
естествено възвишение /скат от лявата страна/, върху почвена настилка. Ч.
паднал в близост до канавката, също вляво. Разстоянието между двамата било
около пет метра /свид.А. и А. – л.280-281 от СП/. При
втория удар от автомобила изпаднал *** К., като падането било върху асфалтовия
път, където се и установил. Самият подсъдим останал в автомобила, обърнат на
лявата страница, като не успял да излезе
от него. Той успял да телефонира на своите родители, а след това на телефон 160.
Обаждането било около 0606 часа /л.307 т.ІІ от ДП/. Пръв на мястото на
произшествието пристигнал свидетелят П.К.. Същият, заедно със свой познат
/неустановен по делото/ се намирал в близост до мястото на произшествието.
Преди инцидента свидетелят К. бил спрял с колата си край пътя и видял
преминаващия автомобил, управляван от подсъдимия К.. След това К. потеглил със
своя автомобил в същата посока, в която се движел и автомобила на К., и след
400-500 метра
забелязал катастрофата. Видял две от пострадалите момчета /лежащия на асфалта и
падналия в канавката/, чул виковете им за помощ и забелязал, че в странично
стоящия автомобил също има човек. К. и придружаващият го направили опит да
обърнат автомобила по колела, но не успели. Това било сторено след идването на
полицейските служители – свидетелите А., К. и А., както и родителите на
подсъдимия, чиито съвместни усилия довели до установяване на автомобила на
четири колела и изваждане на подсъдимия от него. След като наблюдавал резултата от инцидента
свидетелят К. силно се изплашил, гледката го шокирала и това, което успял да
стори било да телефонира на „Спешна помощ” и да остане в близост до
произшествието в очакване на помощ, както и да сигнализира на приближаващи
автомобили за станалото. Около 06,00 часа от гр.Ивайловград потеглила линейка
на „Центъра за спешна медицинска помощ”, филиал Ивайловград. С нея на мястото
на произшествието пристигнал фелдшер – свид.С.Р.. Тя
констатирала смъртта на *** К.. В същото време шофьорът на линейката и свид.К. сложили на носилка пострадалия Б. и го поставили в
линейката. В последната липсвала втора носилка. Затова била използвана
носилката от пристигналия на мястото пожарен автомобил. В тази носилка бил
поставен *** Ч.. Тази втора носилка били положена на пода на линейката,
пространството в която не позволявало по принцип транспортирането на повече от
една носилка. Въпреки това, двете носилки били разположени така, че
транспортирането на пациентите станало възможно и линейката отпътувала в посока
гр.Любимец. Преди това свид.С.Р. сигнализирала
центровете за спешна помощ в гр.Любимец и гр.Хасково за необхо***стта от втора линейка и от лекарска помощ. По пътя за
гр.Любимец Р. предала пострадалия Б. на отзовалата се втора линейка, в която
пътувал лекарски екип. В тази линейка на Центъра за спешна помощ в гр.Любимец
бил прехвърлен Д.Б., като било преценено, че неговото състояние е по-тежко –
той не бил контактен. Това състояние на пациента било констатирано и от самата Р.,
която преценила, че Б. има нужда от специализирана помощ. Същата свидетелка
преценила също, че Ч. се нуждае от обездвижване и затова му поставила шина,
приложила обезболяващи, след като самият пациент й съобщил, че изпитва болки в
крака си. След поставянето на Б. в другата линейка, Р. продължила заедно с пациента Ч.. По пътя състоянието на
последния се влошило и това наложило лекарска намеса в болничното заведение на
гр.Любимец. Сред извършените манипулация Ч. бил транспортиран в болницата на
гр.Хасково. В тази болница бил откаран и Д.Б.. Междувременно подсъдимият бил
превозен до болницата в гр.Любимец с автомобил на родителите му /свид.К./. Там бил обездвижен крака му чрез поставяне на
шина, след което с линейка бил транспортиран
до болницата в гр.Хасково. След приемането на пациентите за лечение и
около 7,15 часа, в болничното заведение пристигнал свидетелят М.М., служител на
„Пътна полиция” към РУП-Хасково, който бил изпратен след съобщение за
произшествието. Свидетелят М. иззел документи
за самоличност от дрехите на Б., Ч. и К., както и други вещи. Той успял да
разговаря с подсъдимия, който му съобщил, че „на завой е изгубил контрол и
автомобила се обърнал”. По-късно се пристъпило към изземване на кръвни проби от
Б., Ч. и К., на което действие присъствал свидетелят М.. В 09,10 часа М. издал
талон за медицинско изследване. В същия час била взета кръвна проба от
подсъдимия, за което бил съставен протокол /л.104 от т.І на ДП/. В протокола било
отразено, че освидетелстваният е употребил алкохол /ракия от 200 грама/ около
02,30 часа на 22.05.2010 г., като е удостоверено от лекаря, че данните са
получени от лицето, обект на освидетелстване. Заключението на изготвената в хода на
съдебното следствие химическа експертиза /л.388 от СП/ е, че концентрацията на
алкохол в кръвта на подсъдимия към посочения момент /момента на
освидетелстване/ е 0,65 на хиляда. Също в хода на съдебното следствие беше
назначена медицинска експертиза /л.112 от СП/, която да установи чрез
приложение на използвани и утвърдени медицински методи каква е била алкохолната
концентрация в кръвта на подсъдимия в по-ранен от изследвания от експерта-химик
момент – момента на настъпване на транспортното произшествие. Заключението на вещото
лице-съдебен лекар се базира на критерия
„темп на елиминация на алкохола” от организма чрез разграждане на единица
алкохол на час. Приетият от експерта базисен период на разграждане в случая е
три часа, а посочената единица 0,15 промила, прие което е изчислено, че
алкохолната концентрация в кръвта на подсъдимия към предходния изследван момент
се равнява на 1,10 на хиляда. Във физиологичен план тази концентрация се характеризирала като
„лека степен на алкохолно опиване”, чиято симптоматика носела белези на
емоционална неустойчивост, нарушения в съобразителността и вниманието, както и
нарушения в рефлексната дейност.
Изготвени по делото
заключения на съдебния лекар са установили получените от тримата пострадали
телесни увреждания и причините за настъпилата смърт на *** К., *** Ч. и Д.Б..
Както вече се посочи, смъртта на К. била констатирана на мястото на самото
произшествие от свидетелката С.Р.. Заключението на съдебния лекар е, че смъртта
на К. е настъпила за секунди и тя е била неизбежна. Причина за нея била
констатираната при аутопсията закрита черепно-мозъчна травма, чиито
морфологични белези били характерни за увреждането в резултат на пътно
произшествие /л.146-148 от т.І на ДП/. Смъртта на пострадалия Д.Б. настъпила на
27.05.2010 г. Причина за нея била също получена черепно-мозъчна травма,
усложнена с двустранен възпалителен процес в белите дробове и дихателните
пътища. В заключението е посочено, че увреждането е характерно за травма в
купето на автомобил. В хода на устното изслушване експертът Е. уточнява, че
смъртта на Б. е била неизбежна, а оказаната медицинска помощ не е могла да има
решаващо значение, тъй като тежестта на травмата е предопределила леталния
изход. Освен това, травмата довела до изпадане на лицето в безсъзнателно
състояние веднага след увреждането, което правел невъзможен контактът между
пострадалия и медицинския персонал от спешната помощ, който евентуално да
улесни преценката на типа увреждане и адекватността на приложените
животоспасяващи мероприятия. Изрично
лекарят отбелязва, че поставянето на обездвижваща яка в случая е било без
значение за състоянието на болния, тъй
като травмата е на мозъка, а не на гръбначния стълб. Травматичната увреда на мозъка подтиснала дихателните функции и
кръвообращението, като липсата на контрол на главния мозък върху тях довел до
констатираните усложнения, които въпреки предприетата оперативна намеса не
могли да бъдат преодолени и в крайна сметка довели до смъртта на лицето.
Пострадалият *** Ч.
починал на 24.06.2010 г. в дома си. Преди това той бил лекуван в две лечебни
заведения: Първоначално постъпил за лечение в МБАЛ-Хасково с клинични диагноза
– „множествена травма, травматичен шок, контузия на главата, гръдния кош,
корема и крайниците, мозъчно сътресение, контузия на белия дроб и гръбначния
стълб”. В УМБАЛ „Света Ана”-София пациентът постъпил на 27.05.2010 г. за
лечение с диагноза „посттравматична дискова херния с компресия на гръбначния
мозък, оток и кръвоизлив на гръбначния мозък, долна централна параплегия, долна спастична параплегия,
мозъчна сътресение” /Епикриза на л.159 от т.І на ДП/.
В последното болнично заведение била извършена оперативна интервенция на „травматична
дискова херния”. Пациентът бил изписан на 07.06.2010 г. с предписано
медикаментозно лечение. На 24.06.2010 г. Ч. починал в резултат на белодробна тромбоемболия, инфаркт на белите дробове и масивен миокарден инфаркт. Леталният изход бил неизбежен след
откъсването на тромби от венозната мрежа в малкия таз и басейна на двете хълбочни артерии. Заключението на съдебния
лекар е, че образуването на тромби във венозната мрежа се дължи на
продължителното обездвижване на долните крайници, настъпило след травмата на
гръбначния стълб и последвалата спастична параплегия
/пареза/ на двата крака. Последното причинило застой
във венозната мрежа, затруднило кръвообращанието и в крайна сметка довело до образуване на тромб, чието откъсване и увреждане на жизненоважни системи
в организма се оказало пряката причина за леталния край на болния. Становището на съдебния лекар е, че добрата
медицинска практика изисква по принцип контрол върху образуването на тромби във
венозната система. Той се извършвал чрез изследване с апаратура или насочване
към лекар-хематолог. Нормално било и профиликтирането на тези процеси, тъй като дори при липса
на тромби към момента на изписването на пациента, предпоставките за тяхното
образуване били налице, т.е. тромбообразуващият процес
бил предви*** усложнение. Процесът бил и контролируем
чрез предприемане на мероприятия за намаляване на риска от него. В случая
нямало данни за извършване на контрол и профилактика на риска от този вид
усложнение.
По делото е била
назначена и изготвена и автотехническа експертиза.
Първоначалното заключение по нея е депозирано от експерта в хода на досъдебното
производство – л. 130 от т.І на ДП, а допълнителното заключение е изготвено в
хода на съдебното следствие – л.134 от СП. За да направи
своите изводи експертът е използвал материалите по делото /писмени протоколи,
справки/, извършил е оглед на мястото на произшествието, както и на лекия
автомобил, управляван от подсъдимия. Направени са съответните за изследването
измервания и са приложени научни методи, които са описани в заключението. Така
е установено, че скоростта на движение на автомобила непосредствено преди
произшествието е била 88
км/ч, а в момента на първоначалния удар – 59,2 км/ч. Вещото лице е
описало механизма на произшествието, като е посочил, че то се дължи на
необяснима от техническа гледна точка промяна в траекторията на превозното
средство в момента на навлизане в десния завой и настъпилото в резултат на това
отклоняване наляво с малък радиус на кривата. Отбелязано е, че липсват
основания да се приеме наличие на техническа неизправност в някои от системите
на превозното средство, нито може да се приеме, че произшествието се дължи на
движение със скорост, по-висока от критичната за преодоляване на десния завой. В допълнителното заключение се дава отговор на три въпроса – движението на
автомобила рязко вляво продиктувано ли е от заобикаляне на неравност или от овлажнеността на пътната настилка, а евентуално заклещване
на бутилка от бира /стъклена с вместимост от 0,500 л/ би ли могло да окаже
влияние върху функциите на спирачния педал. На първите два въпроса експертът е
отговорил отрицателно – движението на лекия автомобил крайно вдясно не се
дължало на заобикаляне на неравност, защото началото на следите от странично
плъзгане при маневрата „отклонение наляво” започвали непосредствено преди
първата неравност и с дъга наляво обхождали втората. Овлажнеността
на пътя пък била взета предвид и при първоначалните изводи на експертизата,
аргументирани и с установеното сцепление.
Относно евентуалното наличие на бутилка в областта на спирачния педал
мнението на експерта е базирано на вида на тялото на бутилката и конкретните
характеристика в устройството на тази част от купета на автомобила и то е
следното: заклещване на бутилка с вместимост от 0,500 л под спирачния педал
в конкретния автомобил не би могло да се получи. Бутилката можела да застане в
позиция, която да затрудни или блокира въздействието върху този педал от страна
на водача, като в този случай произшествието би се дължало на този фактор само,
ако маневрата отклонение наляво е предизвикана от невъзможността да се
задейства спирачната система за коригиране движението на лекия автомобил
непосредствено преди излизането му от пътното платно вдясно. В съдебно
заседание експертът обяснява, че в случая не е констатиран „ефективен спирачен
път”, а установените на мястото на произшествието следи били от станалото приплъзгване на автомобила върху пътното платно. Следите
започвали крайно вдясно на пътното платно, от ръба на пътя, което означавало,
че автомобилът бил достигнал до десния
ръб на пътя, откъдето започнало отклонението му наляво. От момента на приплъзгването наляво автомобилът щял да продължи
движението в посочената траектория независимо от използването или
неизползването на спирачната система, като употребата на спирачки можела да
окаже влияние върху съпротивлението, но не и върху посоката на движение на
автомобила, тъй като страничното плъзгане и плъзгането при ефективен спирачен
път биха се различавали по незначителното намаляване на скоростта при
първоначалния удар в ската, поради идентичната загуба на кинетична енергия и
при двата варианта.
Изложената
фактическа обстановка установяват обясненията на подсъдимия, показанията на
ангажираните от страните свидетели, заключенията на назначените експертизи. На
първо място следва да се посочи, че
експертните заключения са професионално изготвени – те се базират на ясни
научни методи, които специалистите са приложили при обосноваване на своите
изводи, изложението е конкретно и аналитично, а устните доклади запълват с
допълнителна аргументация изпълнените задачи без да създават противоречия с
писменото изложение. Точни и конкретни са и показанията на свидетелите, в които
съдът не намери нетърпими и непреодолими противоречия. Колебливостта при
изнасянето на част от фактите е причинена от отдалечеността на събитията,
предмет на изследването, а не на недобросъвестно или преднамерено изкривяване
на действително осъществилата се фактология. Това се
отнася и за показанията на свидетеля К., в които съдът констатира частични
противоречия, наложили приобщаване на
показания на този свидетел, дадени пред друг съдебен състав /л.91-93 от
СП/. Противоречията свидетелят отдава на обяснимата липса на спомени и на негативното
емоционално състояние, в което изпаднал при вида на пострадалите лица, което
той определя като „шок”, непреодолян и към момента на разпита му. Така
анализираните доказателствени източници налагат следните фактически изводи:
Безспорно на първо място е обстоятелството, че на инкриминираната дата лекият
автомобил, в който са пътували подсъдимия и пострадалите К., Б. и Ч. е бил
управляван от първия – подсъдимия К.. Разположението на пътниците в автомобила
следва да се приеме, че е съобщеното от самия подсъдим в дадените от него
обяснения – К. седял на предната седалка до шофьора, зад шофьора пътувал *** Ч.,
а до него /зад К./ пострадалия Б.. Целта на пътуването било посещение на вила
до яз.Ивайловград, а пътя, по който се движели бил в посока гр.Любимец.
Установено е също, че по време на пътуването имало добра ви***ст. Атмосферните
условия не затруднявали безопасното движение по пътя, въпреки че преди това
паднал лек дъжд и пътната настилка била влажна, както обяснява и самия К..
Според последния не се налагало и използването на светлините на автомобила, тъй
като се развиделявало и естествената осветеност позволявала възприемането на
пътните условия, в това число особеностите на платното за движение. Пътуващите
в автомобила четири лица били в добро настроение, пътниците разговаряли, пиели
бира, която предварително оставили в купето на колата. Подсъдимият не
употребявал алкохол по време на управлението. На километър 0,600 автомобилът
навлязъл в участък на десен завой. В този момент вниманието на водача било
намалено поради провеждащия се разговор от пътниците, което довело до
отклоняване на автомобила крайно вдясно
и приближаването му с десните колела към десния крайна на платното за движение.
Това движение на автомобила е установено в заключението на техническата
експертиза, която базира своя извод на оставените от автомобила следи в
крайната дясна част от платното за движение. При приближаването на колата в
крайната дясна част от пътя подсъдимият
забелязал изградения каменен подпорен зид и решил да отклони автомобила наляво,
но така променил траекторията в тази посока, че тя се оказала с малък радиус на
кривата, което пък от своя страна довело до страничното плъзгане на колелата и
излизането на автомобила извън платното за движение в посока наляво. Последвали
описаните от експерта два удара в ската и установяването на колата на пътното
платно в обърнато на лявата страница положение. Както вече се посочи този
механизъм на пътното произшествие е приет и подробно описан в заключението на
техническата експертиза. Отново следва да се посочи, че изводите на експерта автотехник не носят белезите на хипотетичност
или изолираност от данните в огледния протокол,
извършеното наблюдение на пътния участък и прилагането на точни научни методи.
Всъщност отклоняването на автомобила крайна вдясно, а впоследствие промяната на
траекторията му при рязка смяна на посоката наляво не се отричат и от
подсъдимия. Това, което подсъдимият обяснява, са причините, заради които
предприел двете посочени маневри. Маневрата надясно той обяснява с необходимостта
от преодоляване на „дупка” на пътната лента, а маневрата наляво със заклещване
на бутилка под педала на спирачката и отблъскване на дясната му ръка от стоящия
до него *** К.. Макар маневрата надясно да няма пряко, а по-скоро има косвено
отношение към конкретната причина за пътния инцидент, следва да се посочи, че
както в протокола за оглед, така и в приложения към него снимков материал
липсват данни за наличие на опасни участъци /дупки/, които да се разположени в дясната
лента по посоката на движение на автомобила. Единствените констатирани при
огледа и отразени във фотоалбума неравности на пътя са участъците с разрушена
асфалтова покривка, попадащи в областта на осевата линия и подробно описани по
размери и разположение в допълнителното заключение на автоексперта.
Посоченото в заключението напълно кореспондира и с показанията на свидетелите А.,
А. и К. – полицейските служители, пристигнали на мястото на произшествието и
придобили непосредствени впечатления от характеристиките на пътя към момента на
осъществяването му. Единственият свидетел, който говори за опасна неравност по
пътя е П.К.. По-горе вече беше посочено, че показанията на този свидетел са
емоционално обременени, но все пак са следва да бъдат обсъдени. Опасният
участък свидетелят описва като място, на което „хлътва автомобила” и пътят
„играе”. Разбираемо е, че свидетелят не може да уточни точното разстояние между
тази неравност и мястото на навлизане в десния завой, но същественото е, че в
крайна сметка свидетелят уточнява, че въпросната неравност се „усеща при
спортно каране”, с каквато функция разполагала управляваната от него кола.
Колебливи са показанията на свидетеля и относно последователността на
описваната от него неравност и дупките по пътя. Ето защо, съдът прие, че
съобщените от К. „опасни участъци” са били на такова разстояние от зоната на
десния завой, че не са могли да бъдат причина за отклоняването на автомобила вдясно след
маневра по заобикалянето им, извод, който кореспондира с отразеното в протокола
за оглед и придружаващия го снимков материал.
Последните писмени документи в съпоставка с показанията на свидетелите А.,
К. и А. категорично установяват състояние на пътя, несочещо повреди по платното
непосредствено преди навлизането в областта на завоя, които да наложат
маневрата крайно вдясно и то до степен на излизане на десните странични колела
от очертанията на пътната лента. Именно това състояние на пътния участък е било
база и за изводите на автотехническата експертиза. Попадането
на автомобила в дясната страна до края на банкета не е непосредствената причина
за инцидента. Тази причина е рязката промяна на траекторията на движение вляво
с малък, критичен радиус на кривата, несъвместим в възможността за овладяване
движението на автомобила поради настъпилото плъзгане на колелата. Това поведение на автомобила подсъдимият
обяснява с две внезапно настъпили според него обстоятелства – заклещване на
бутилка от бира /с вместимост 0,500 л/, която пътуващите отзад подали на *** К.,
а той от своя страна изпуснал и в същото време отблъснал дясната ръка на водача
отдолу нагоре и отдясно наляво. Възможността едно ротационно гладко тяло да
попадне и се заклещи под спирачния педал е подробно анализирана от експерта и
на базата на конкретните характеристики от вътрешната част на купето на
автомобила е окачествена като минимална. Въпреки това се посочва, че попадането
на стъклената бутилка под педала не би изключила, а по-скоро само би затруднила
задействането на спирачната система, тъй като натискът върху педала би довел до
изтласкването на гладкото тяло. Крайният извод на вещото лице обаче е, че задействането или незадействането на
спирачките на автомобила не е било решаващо за настъпване на произшествието, до
което е довела несъвместимата с
безопасното движението промяна в траекторията. Употребата на спирачки би
намалила по-бързо скоростта при изминаването на разстоянието до ската, но не би
довела до промяна на плъзгането към ската – извод на експертизата, който съдът
споделя като научно обоснован и професионално предложен при използваната методика и проучване на
конкретната фактическа картина. Твърдението на подсъдимия за отклоняването на
автомобила вляво в резултат на блъскане на ръката му от К. съдът прецени като
защитна позиция. В тази насока становището на експерта е, че възможността за
въздействие върху ръката на водача, а оттам и върху кормилната уредба зависи от
силата и посоката на удара и от силата на мускулатурата на самия водач. За силата на евентуалния удар можем да съдим
от самите обяснения на подсъдимия, който заявява, че въздействието върху ръката
му е било неволно, а не целенасочено – то настъпило при поемането на подадена бутилката
от пътниците на задната седалка от страна на пътуващия отпред К.. Това обяснения само по
себе си налага извода, че вероятната сила на удара не е била в състояние да
причини описаната по-горе промяна в движение при положение, че водачът е владеел
системите на автомобила и в частност кормилната система. От друга страна,
твърдението на К. за причинения удар не дава обяснение на изнасянето на
автомобила крайно вдясно до ограничителната линия на пътното платно, от където
започва плъзгането на автомобила /установено е начало на следите от тази
точка/, тъй като не се твърди, че именно в този момент К. е отклонил кормилото
чрез въздействие върху ръката на водача. Тук не могат да не бъдат взети предвид
и показанията на свидетеля М. ***, който пръв разговарял с подсъдимия за самото
произшествие в болничното заведение в гр.Хасково. Пред този свидетел К. заявил, че „на завой е изгубил контрол върху
автомобила”, без да споменава обстоятелства, свързани нито със заклещването на
бутилка, нито с удар върху ръката му от
друго лице. Анализът на споменатите доказателствени източници оборват и тази защитна позиция на подсъдимия и
обосновават извода, че произшествието е настъпило по описаните по-горе причини
и механизъм, а именно – подсъдимият при навлизането в зоната на десния завой е
допуснал отклонение на автомобила крайна вдясно с максимално приближаване на
десните колела към десния край на платното, след което е пристъпил към рязко отклоняване на посоката
наляво при радиус на кривата причинил странично плъзгане с последвало напускане
на пътното платно и два удара в ската. В резултат на ударите пътуващите в
автомобила три лица изпаднали от автомобила, а водачът останал в него. Като е
предприел гореописаните действия подсъдимият е нарушил правилата за движение,
регламентирани в разпоредбата на чл.20 ал.1 от ЗДвП, която задължава водачите
да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.
Нарушението е допуснато в момента на отклоняване на автомобила вляво при опасен
радиус на кривата, за което според техническата експертиза са липсвали
технически причини – липсват данни за поява на техническа неизправност в
системите на автомобила. Освен това скоростта, с която се е движел автомобила
непосредствено преди произшествието /88 км/ч/ не е била по-висока от критичната
за преодоляване на десния завой, в чиято зона е започнало страничното плъзгане
– факти, също категорично установени от експертизата. В допълнително назначената
в хода на съдебното следствие техническа експертиза е установено и това, че
поведението на автомобила /както вдясно, така и вляло/ не е причинено от
заобикаляне на неравности по пътното платно, нито от овлажнеността
на пътната настилка Ето защо следва да се приеме, че водачът е допуснал въпросната промяна в
траекторията на превозното средство, защото в този момент не е контролирал
управлението му. Извършвайки безпричинното и в същото време опасно движение
наляво, впоследствие той сам се е поставил в невъзможност за контролирано
управление по време на настъпилото плъзгане до ударите в ската. Нито скоростта
на движение, нито състоянието на пътната настилка са били решаващи за пътния
инцидент, поради което не могат да се приемат нарушения на правилата за
движение по чл.20 ал.2 или чл.21 ал.1 от ЗДвП. Нарушено е само задължението по
чл.20 ал.1 от закона и именно то е в причинна връзка с общественоопасния
резултат. Тук следва да се посочи, че съдът не възприеме позицията на
обвинението, че в случая е налице нарушение и по чл.5 ал.2 т.3 от ЗДвП. Тази
разпоредба визира задължението на водачите да не управляват моторни превозни
средства под въздействието на алкохол.
Очевидно е, че разпоредбата не урежда конкретно правило за движение,
т.е. правило, което касае въздействието на водачите върху системите на
автомобила и преместването на превозното средство в пространството. От друга
страна нарушаването на това правило само по себе си не може да доведе до
причиняване на съставомерни последици, т.е. да бъде правопораждащ факт за престъпния резултат. Ето защо,
неизпълнението на задълженията по чл.5 ал.2 т.3 от закона не следва да запълват
бланкетната разпоредба на чл.342 ал.1 от НК и така да
влошават положението на подсъдимия чрез вменяване на повече нарушения на правилата
за движение. Предвид тези съображения, съдът оправда подсъдимия за тази част от
обвинението.
Действително
обаче по делото е установено, че подсъдимият е управлявал превозното средство
след употреба на алкохол. При установяването на концентрацията на алкохол в
кръвта на К. към момента на вземане на кръвната проба съдът не констатира
нарушения, поставящи под съмнение годността на изследването и верността на
съставените удостоверителни документи. Изземването на кръвната проба /образец
за изследване/ са спазени правилата на чл.146 от НПК – пробата е взета от
лекар, което е удостоверено в Протокол
/л.104 от т.І на ДП/, съставен по правилата на Наредба № 30/27.06.2001 г. за
реда за установяване на употребата на алкохол или други упойващи вещества от
водачите на МПС. В този протокол са отразени състоянието на освидетелствания и
получени от него данни за момента на употреба на алкохол, вида на консумираната
напитка и количеството й. Конкретно е отбелязано, че К. е изпил 200 грама ракия около
02,30 часа на 22.05.2010 г. Вземането на кръвната проба се предхожда от издаден
талон за медицинско изследване /л.103 от т.І на ДП/, съставен от свидетеля М., макар
че издаването на такъв не е било и необхо***, тъй
като освидетелстваният е бил настанен за лечение в болнично заведение /чл.5
ал.2 от цитираната наредба/. Свидетелят М. присъствал и при самото изземване на
биологичния материал, който впоследствие бил изпратен за изследване и такова било извършено от
експерта Д.Х. /л.106/ по единия от регламентираните в
наредбата методики. Експертът Х. приложила „метода на Видмарк”
и установила алкохолна концентрация от 0,65 на хиляда. В хода на досъдебното
производство е била възложено и допълнително изследване на пробата, изпълнено
от експерта Н.К., който установил, че и при прилагане на „газхроматографския
метод” се установява алкохолна концентрация от 0,65 промила. Поради
невъзможност за изслушване на този експерт в съдебното следствие, същата задача
беше възложена на експерта Т., която работейки по писмените материали от
делото, е дала заключение, че алкохолната концентрация в кръвта на подсъдимия,
изчислена по втория научен метод, се равнява на 0,65 единици на хиляда. Както
беше посочено вече по-горе, в съдебното следствие беше възложено изследване на
концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия към предходен момент – момента
на пътното произшествие. Съдебният лекар, изпълнил тази експертиза, е посочил,
че при статическите данни за периода на елиминация на алкохола от организма
/0,15 промила на час/ и приетия базисен период на разграждане /около три часа/
можело да се приеме, че във времето около 06,00-06,06 часа /момента на
предприетите от К. обаждания – л.307 т.ІІ на ДП/, концентрацията на алкохол се
е равнявала на 1,1 промила. Независимо от научната обоснованост на това
експертно изследване, съдът прие за доказана тази алкохолна концентрация, която
е установена в резултат на изследваната кръвна проба. На първо място това
изследване почива на точни научни методологии, които не налагат вариантности на резултата. За разлика от тях методът „темп
на елиминация” почива на осреднени статистически данни и то касаещи само пола и
теглото, при това без отчитане на индивидуалните особености на лицето, към чиято физиология те
се отнасят и без кореспонденция с данните по делото относно вида и количеството
на употребения алкохол. Ето защо съдът прие, че безспорно установената
концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия се равнява на 0,65 промила –
обстоятелство, квалифициращи деянието като извършено в „пияно състояние” /ППВС
№ 1/83 г./.
На следващо място,
трябва да се обсъди поставеният от защитата въпрос за наличието или отсъствието
на причинна връзка между деянието и смъртта на пострадалите Д.Б. и *** Ч.. Относно
първия от пострадалите защитата обосновава тезата, че смъртта е настъпила в
резултат на неправилно транспортиране от мястото на произшествието до
болничното заведение. Изтъкват се доводи за неправилно поставяне на носилка и
липса на адекватна медицинска намеса от
оказалия спешната помощ, който не поставил обездвижваща шина. Защитните
твърдения не кореспондират с установеното по делото и най-вече със заключението
на съдебния лекар. Последният посочва, че смъртта на Б. се дължи на получената
черепно-мозъчна травма, чието овладяване не е изисквало поставянето на
обездвижващи средства, т.е. липсата на такава медицинска намеса не е могла да
рефлектира върху състоянието на болния и да създаде предпоставки за по-благоприятен
от фаталния за живота изход. Освен това, според съдебния лекар оперативната
намеса в черепната кухина на пострадалия Б. е била наложителна и навременна,
проведена в съответствие с медицинската практика, тъй като е била насочена към
намаляване на създаденото в черепната кухина вътрешно налягане, препятствало
нормалните функциите на мозъка. Така проведените животоспасяващи мероприятия не
са довели до спасяване на пациента, който е починал в резултат на развили се в
организма несъвместими с живота възпалителни процеси, причинени от получената в
резултат на пътното произшествие черепно-мозъчна травма.
Пострадалият *** Ч.
е починал след проведено лечение в две болнични заведения, посочени по-горе.
Смъртта му е настъпила на 24.06.2010 г. след проведена оперативна интервенция
на „травматична дискова херния” и изписване от болницата с препоръки за домашно
лечение и консултативни прегледи. Смъртта е настъпила в резултат на усложнение след
проведеното лечение. Пряка причина за нея е белодробна тромбоемболия,
до която са довели развили се в организма тромбообразуващи
процеси, а те от стоя страна били резултат на обездвижването на болния и
настъпилия застой във венозната система, благоприятствал възникването на
тромби. Според становището на съдебния лекар тези усложнения по принцип били
предвидими и контролируеми – можели да бъдат
избегнати чрез навременна и адекватна профилактика. Именно с оглед на това,
защитата твърди, че между смъртта на Ч. и деянието на подсъдимия не е налице
пряка причинна връзка. Позицията е несъстоятелна по следните съображения,
касаещи и смъртта на пострадалия Б., доколкото заявения защитен довод има идентична
правнозначима природа: За да е налице причинна връзка
между дадено деяние и определен престъпен резултат е необхо***
деянието да бъде такава обективна предпоставка, без която съобразно характера
на развиващите се процеси /в случая физиологични процеси/, престъпният резултат
не би настъпил, т.е деянието следва да бъде едно от необходимите условия за
настъпването на резултата. Иначе казано, наличието на причинна връзка между
престъпните последици и деянието е налице и в случаите, в които действията на
дееца не са единственият фактор, водещ до резултата, но представляват необходим
елемент от фактически комплекс, пораждащ неблагоприятното изменение в защитения
обект. Причинната връзка е изключена само тогава, когато резултатът би настъпил
и при елиминиране на действията на извършителя от фактическата верига, водеща
до засягането на обекта. Отнесени към разглеждания случай тези теоретични положения налагат извода, че макар смъртта на Ч. да е
настъпила в резултат на последвало усложнение и развили се по-късно неблагоприятни
болестни изменения в организма, то тя също се намира в причинна връзка с
престъпното деяние, защото изключването на този каузален фактор /пътното
произшествие/, би разрушило комплексната фактическа верига, довела до леталния
изход. В този смисъл са и разрешенията в ППВС № 3/79 г., отнасящи се до
телесните повреди, но разрешаващи въпроса за отговорността на дееца при
настъпили усложнения на здравето, следващи момента на причиняване на
увреждането. Според тези разрешения „характерът и степента на увреждането се
определят според най-тежките последици за здравето независимо от това, дали те
са настъпили непосредствено след причиняването или по-късно чрез усложнения,
които са в причинна връзка с извършеното деяние”. И след като в случая
причината връзка между деянието и смъртта на Ч. е установена, то подсъдимият
следва да носи отговорност за този по-тежък резултат. Друг би бил въпросът, ако смъртта на Ч. беше
резултат от заболяване, нямащо отношение към полученото травматично увреждане.
Само в този случай би могло да се обсъжда изключването на причинната връзка
между двата факта чрез допълнително медицинско изследване, каквото с оглед
изложените по-горе съображения, съдът намери за безпредметно и отказа да
назначи.
На следващо
място, съдът намери, че извършеното от подсъдимия представлява „особено тежък
случай” по смисъла на чл. 93 т.8 от НК. Безспорно е, че в случая е причинена
смъртта на три лица. Безспорно е също, че деянието е извършено в „пияно
състояние”, т.е. осъществени са едновременно два от тежко квалифициращите
деянието белези по чл.343 ал.3 от НК, като броят на увредените лица надхвърля
законовата рамка „причиняване на смъртта на повече от едно лице”. Освен това е
установено, че разглежданото нарушение на правилата за движение по пътищата не
е първата проява на подсъдимия от този характер. Видно е от приложената на
л.286 от т.ІІ на ДП Справка, издадена от РУП-Ивайловград, че на К. са били наложени
административни наказания за нарушения по ЗДвП – съответно с Наказателни
постановления от 12.06.2006 г. и от 19.06.2007 г. Второто наказание е за
нарушение по чл.179 ал.2 от ЗДвП, т.е. за причиняване на пътнотранспортно
произшествие. Следователно не може да се приеме, че нарушението на правилата за
движение е инцидент в поведението на подсъдимия, напротив – може да се счита,
че административните наказания не са постигнали своята цел. На подсъдимия е
било наложено и наказание с Присъда №
78/12.03.2007 г. по НОХД № 42/2007 г. по описа на Районен съд-Пловдив. С
последната той е бил освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно
наказание „глоба” за престъпление по чл.354а ал.5 вр. ал.3 от НК. Действително в справката за съ***ст е отбелязано заплащане на
наложената глоба, констатирано с разпореждане от 14.07.2009 г. /л.291 т.ІІ на
ДП/, но от този момент до момента на настоящото деяние очевидно не е изтекъл
предвидения в чл.86 ал.1 т.3 от НК едногодишен срок, необходим за настъпване на
реабилитация по право /ППВС № 7/85 г./. Характеристиката на К., изготвена от
служител при РУП-Ивайловград също не е добра – там е посочена и криминалистична регистрация за престъпление по чл.195 ал.1
от НК. Всичко това води до извода, че подсъдимият е лице с повишена степен на
обществена опасност, илюстрирана в склонността му към противообществени прояви
и в частност такива, които засягат обществените отношения по транспорта. Всичко
това сочи, че в настоящата хипотеза са налице както по-тежки от обичайните последици
от деянието, така и повишена степен на обществена опасност на подсъдимия, при
което тя напълно покрива дадените в ППВС № 1/83 г. т. б.”к” указания относно
това кога едно престъпление по транспорта следва да бъде квалифицирано като „особено
тежък случай” по смисъла на чл.93 т.8 от НК. На последно място тук следва да се
отбележи, че всички установени по делото смекчаващи отговорността на подсъдимия
факти касаят здравословното му състояние, социалния му статус и отношение към
извършеното, поради което те не могат да бъдат обсъждани в контекста на правната
квалификация на деянието, а единствено във връзка с индивидуализацията на
наказанието.
Деянието К. е
извършил при условията на несъзнавана непредпазливост – той не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, но е
бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Употребеният алкохол е оказал своето
влияние в субективен план – занижил е задръжките, създал е измамливо за
подсъдимия усещане относно способностите му по управлението на автомобила.
Състоянието е довело и до намаляване на рефлекторните способности и до липса на
възможности за правилна оценка на пътната обстановка и адекватен контрол върху
системите на превозното средство.
Имайки предвид
изложеното съдът призна подсъдимия за виновен в извършване на престъпление по
чл. 343 ал.3 предл.1-во и
2-ро б.”б” предл.2-ро вр. ал.1 вр.
чл.342 ал.1 от НК, а именно за това, че на 22.05.2010 г. на път 597 клас ІІІ от
Републиканската пътна мрежа в посока гр.Ивайловград-гр.Любимец нарушил
правилата за движение, регламентирани в чл.20 ал.1 от НК и по непредпазливост
причинил смъртта на повече от едно лице – *** Т.К., Д.И.Б. и *** Асенов Ч.,
като деянието е извършено в пияно състояние – при концентрация на алкохол в
кръвта от 0,65 на хиляда и представлява особено тежък случай. Поради същите
съображения, съдът оправда подсъдимия по два от първоначално предявените
елемента от обвинението – за това, че са нарушени правилата за движение и по
чл.5 ал.2 т.3 от ЗДвП, както и за това, че е управлявал превозното средство с
концентрация на алкохол в кръвта от 1,1 на хиляда.
При налагане на
наказанието на подсъдимия съдът прецени следното: Подсъдимият е млад човек –
към настоящия момент той е на 30 години, а към момента на извършване на
престъплението е бил на 27 години. Безспорно ниската възраст е благоприятствала
укоримото му и необмислено решение да предприеме
управление на превозното средство след употребата на алкохол, а липсата на
достатъчен социален опит е създал у подсъдимия представата, че е в състояние да
управлява автомобила. Действителната
невъзможност за това е произтичала не само от употребения алкохол, но и от
липсата на сън почти цяло денонощие и предприетото в рамките на предходния ден
и по-конкретно няколко часа преди самото произшествие пътуване от гр.София до
гр.Ивайловград, в което К. също е бил шофьор. Последното е следвало да бъде
ясен сигнал за подсъдимия, че намисленото пътуване е рисковано и контрааргумент
за предприемането му, неосъзнаването на който следва да отекчи
отговорността. От друга страна, при индивидуализацията на отговорността не може
да не се отчете и това, че решението за пътуване около 06,00 сутринта не е било
взето само от подсъдимия, а съвместно и с останалите пътуващи, които също в
резултат на употребения от тях алкохол /в каквато насока са изготвените
химически експертизи/ и липсата на житейски опит не са били в състояние да
дадат правилна оценка на риска от пътен инцидент. Тук следва да се добави и обстановката
в колата по време на пътя – пътниците пиели бира, разговаряли, движели се,
което несъмнено е рефлектирало върху шофьорската концентрация и поради това
следва да бъде отчетено като смекчаващо за вината обстоятелство. Такова
обстоятелството са и отношенията между подсъдимия и загиналите лица. Четиримата
са били близки приятели, подсъдимият живеел заедно с *** К. и общувал постоянно
с Д.Б. и *** Ч.. Едновременната смърт на тримата е причинила сериозна емоционална
травма на подсъдимия,
която по-късно прераснала в заболяване. Последното наложило лечение в болнични
заведения, включително и стационарно. Престоят в болница бил предписан заради
появил се, а впоследствие ясно изявил се суициден момент. По-късно /след
изписването му от болницата на 28.10.2011 г./ подсъдимият бил лекуван
медикаментозно, което довело до намаляване на симптоматиката, но не и до пълно
преодоляване на състоянието. С оглед тези данни по делото беше назначена
медицинска психиатрична експертиза /л.466 от СП/, чиято основа задача беше да
отговори на въпроса – страда ли подсъдимият от психично заболяване, какъв е
неговият генезис и препятства ли то възможността му за участие в наказателното
производство. Заключението на експерта е, че К. страда от „рецидивиращо
депресивно разстройство, в умерено тежък епизод”, чийто генезис е психотравма – преживяното транспортно произшествие. В
симптоматичен план болестта се характеризирала с липса на настроение, суицидни помисли,
усещане за безнадеждност и песимизъм. Развитието на болестта не можело да бъде
прогнозирано – възможно било както влошаване на състоянието, така и подобрение.
Настоящият статус не сочел на невъзможност за участие в наказателния процес. Според лекарят била възможна и пълна ремисия, т.е. дълги или по-кратки епизоди без прояви на
симптоматиката.
При
индивидуализацията на наказанието следва да бъде отчетено и това, че
подсъдимият е претърпял и физическо увреждане при пътното произшествие. Причинено е счупване на костите на подбедрицата, наложило оперативно лечение и довело до
временна загуба на работоспособността – л.41-43 от СП.
Всички изложени
дотук факти, ведно с изразената критичност към извършеното, съдът оцени като
смекчаващи вината на К.. Налице са обаче и отекчаващи
обстоятелства. Част от тях бяха коментирани при оценката на деянието като
„особено тежък случай” и затова те не следва да бъдат определящи при
обсъждането на въпроса за наказанието. Това, което следва да бъде взето предвид
е обстоятелство, свързано със самото деяние и конкретно това, че К. е извършил
въпросната опасна маневра „рязък завой наляво” без да има обективна причина,
която да наложи предприемането й. Заявените от подсъдимия причини за
отклоняването на автомобила съдът отхвърли като изцяло защитни, а освен това
експертното изследване на произшествието не констатира предпоставки от технически
или друг характер за рязко променената траектория на автомобила. В този смисъл
липсата на възможна съотносимост на поведението на
водача към конкретен факт, който да бъде негова логична база, следва да отекчи отговорността. Отекчаващ
факт е и очевидната недисциплинираност на подсъдимия при движението по пътя и
то при осъзнавания факт, че е предприел управлението на превозното средство
след употребата на алкохол.
Анализът на
коментираното налага извода, че в случая е налице превес на фактите, които
смекчават отговорността на подсъдимия. В същото време тези факти не могат да
бъдат оценени като многобройни и правещи неподходящо и най-ниското предвидено в
закона наказание. Не е налице и изключително смекчаващо вината обстоятелство, което да налага обсъждане на
наказанието в контекста на чл.55 от НК. Ето защо, съдът наложи наказанието при
условията на чл.54 от НК, като намери, че превесът на смекчаващите
отговорността факти е значителен и затова прецени, че адекватното наказание е
минималното предвидено в закона, а именно „лишаване от свобода за срок пет
години”. Наред с него и на основание чл.343г от НК съдът наложи и наказание „лишаване от правото да
управлява моторно превозно средство за срок от осем години”, като взе предвид,
че подсъдимият следва да бъде ограничен възможно най-дълъг период от
упражняване на опасната правнорегламентирана
дейност, осъществяването на която генерира условия, опасни за имуществото,
здравето и живота на другите, а и на самия него. Така наложените наказания съдът
отмери след отчитане на законовите критерии по чл.54 от НК и целите по чл.36 от НК. Те са подходящи, за да
бъде превъзпитан подсъдимия чрез преосмисляне на поведението си в определения
срок на лишаване от свобода и лишаване от права и осъзнаване на обществената
нужда от дисциплинираност както на пътя, така и в останалите социални сфери.
Наказанията са в състояние да изпълнят и генералните превантивни резултати по
отношение на останалите като отговорят на обществените очаквания за
санкциониране на прояви от този характер и респектиране към необхо***стта от спазване на нормите, защитаващи обществените
отношения, които в случая сериозно са били накърнени.
Предвид
определения от съда размер на наказанието „лишаване от свобода” и формата на
вина, последното следва да бъде изтърпяно при първоначален „общ” режим в
затворническо общежитие от открит тип.
На основание
чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати в полза на държавата, по
бюджетната сметка на ВСС направените по делото разноски в размер на 1685,20
лева. В негова тежест бяха възложени и разноските, направени от частните
обвинители, които са поискали присъждане на такива, а именно И.Д.Б., В.Я.Б., Т.Д.К.
и В.Д.К..
По отношение
на веществените доказателства съдът прецени ниската стойност на вещите и затова постанови те да
бъдат унищожени след влизане на присъдата в сила.
Така мотивиран,
съдът постанови присъдата си.
Председател: