№ 809
гр. София, 13.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Елизабет П.а
Членове:Катерина Рачева
Михаил Малчев
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно гражданско дело №
20231000500994 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 240, ал. 1 ГПК.
Образувано е молба от „ТАРКТУР“ ЕООД с ЕИК:*********, действащо
чрез процесуалния си представител, за отмяна на решение №3386/24.11.2022
г. по гр. д. № 4425/2022г. по описа на СГС, ГО, I-30 състав, което е
постановено по реда на чл. 238, ал. 1 ГПК и чл. 239, ал. 1 ГПК (неприсъствено
решение).
В молбата се твърдят обстоятелства по чл. 240, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за
отмяна на постановеното неприсъствено решение. Посочва се, че “ТАРКТУР"
ЕООД е със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Самоковско шосе,
бл. 2. вх. А, ет. 4, ап. 12. На посочения адрес “ТАРКТУР“ ЕООД поддържа
канцелария, която не е затваряна. От 15.06.2022г. се извършва ремонт на
адреса, като канцеларията работи с ограничено работно време до 13:00 часа,
като за тези обстоятелства са били поставени нарочни уведомления на видими
в сградата места, в това число и на вратата на канцеларията. В тази насока се
поддържа, че е било оставено надлежно съобщение за контакти за получаване
на книжа, чрез който призовкарите да се свързват с дружеството. Заявява се,
че достъпът до канцеларията на “ТАРКТУР“ ЕООД е бил свободен, макар и с
известни часови ограничения, като в същия период са получавали книжа по
други дела от Софийски градски съд чрез същия призовкар. Оспорва се
изложеното от призовкаря в призовките по гр. д. № 4425/2022г. по описа на
СГС, че “ТАРКТУР“ ЕООД е напуснало седалището и адреса си на
1
управление. Моли се да бъде отменено решение №3386/24.11.2022 г. по гр. д.
№ 4425/2022г. по описа на СГС, ГО, I-30 състав и да се върне делото на СГС
за ново разглеждане от фазата на размяна на книжа по реда на чл. 130-133
ГПК. С молба се иска да бъдат приети като доказателства 4 бр. копия на
снимки и един брой копие на първа страница от съобщение от 12.07.2022 г. до
“ТАРКТУР“ ЕООД по т. д. №1125/2022г. на СГС, TO, VI-8 състав.
В указания от съда срок е депозиран отговор на молбата по чл. 240, ал. 1
ГПК от страна на Н. П. С., действащ чрез процесуалния си представител. С
него се излагат подробни съображения за неоснователност на молбата и се
моли същата да бъде оставена без уважение. Прави се доказателствено искане
да бъде издадено съдебно удостоверение на Н. П. С., действащ чрез адвокат
С. И. Ц., по силата на което да му се издадат копия от всички призовки и
съобщения до ответника „ТАРКТУР“ ЕООД по т. д. №1125/2022г. на СГС,
TO, VI-8 състав, включително от съобщение от 12.07.2022 г.
С оглед изложените в молбата доводи и становищата на страните,
като прецени събраните по делото доказателства и разпоредбите на
закона, Софийски апелативен съд приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззвиният съд намира, че процесната молба по чл. 240, ал. 1 ГПК е
депозирана в преклузивния едномесечен срок от връчване на
неприсъственото решение и от страна, имаща правен интерес да иска
отмяната. Ето защо молбата е допустима, а и редовна - отговаря на
изискванията на чл. 260 - чл. 263 ГПК.
Разгледана по същество, съдът намира молбата за НЕОСНОВАТЕЛНА:
Производството по гр. д. № 4425/2022г. по описа на СГС, ГО, I-30
състав, е било образувано по исковата молба на Н. П. С. срещу „ТАРКТУР“
ЕООД, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето, вр. чл. 87, ал. 1, ЗЗД и чл. 86 ЗЗД
Видно от данните по делото, препис от исковата молба с приложенията
и разпореждането на съда по чл. 131 ГПК от 30.05.2022 г., са били изпратени
за връчване на ответника на посочения от ищеца адрес в гр. ***, р-н ***, ул.
„***“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. **, който е и вписания в ТР адрес на управление
на това търговско дружество. Книжата са се върнали по делото като
невръчени, като призовкарят на 01.06.2022 г. е отбелязал на гърба на
съобщението от 31.05.2022 г., че на посочения адрес липсва канцелария и
служители на „ТАРКТУР“ ЕООД, които да получат книжата. Това е
наложило СГС да извърши справка в ТР, след която е разпоредено да се
залепи уведомление по реда на чл. 47 ГПК на адреса на управление на
дружеството. Указанията на съда са изпълнени като на адреса на управление -
гр. ***, р-н ***, ул. „***“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. **, е залепено уведомление по
реда на чл. 47, ал. 1 вр. чл. 50, ал. 4 ГПК и екземпляр от книжата са пуснати в
пощенската кутия на 09.06.2022 г., което е видно от л. 59 и л. 60 от делото
пред СГС, като в дадения двуседмичен срок представител на дружеството не
2
се е явил в канцеларията на съда, за да получи книжата. На 29.06.2022 г.
посоченият адрес отново е посетен и е констатирано, че на него не се намира
офис и служители на „ТАРКТУР“ ЕООД. Ето защо в разглеждания случай е
изпълнена надлежно процедурата по чл. 50, ал. 2 ГПК и СГС правилно е
разпоредил на 12.08.2022 г. на основание на тази разпоредба съобщението да
се приложи по делото и дружеството да се счита редовно уведомено.
С връчения препис от разпореждането по чл. 131 ГПК на ответника
„ТАРКТУР“ ЕООД е дадена възможност да представи в законовия срок
отговор на исковата молба, да ангажира доказателства и да приложи
писмените такива, с които разполага. Със същото разпореждане ответникът е
изрично предупреден за последиците от неподаването на отговор,
невземането на становище по иска, недепозирането на възражения и
неоспорването на истинността на представен от ищеца документ, респективно
от непредявяването в срок на инцидентен установителен иск. Също така той е
изрично предупреден, че ако не представи в срок отговор на исковата молба и
не се яви в първото по делото съдебно заседание без да е поискал
провеждането му в негово отсъствие, по искане на другата страна, срещу него
може да бъде постановено неприсъствено съдебно решение по чл. 239 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор на исковата
молба от страна на ответника „ТАРКТУР“ ЕООД.
С определение по чл. 140 ГПК от 12.08.2022 г. СГС е насрочил делото
за разглеждане в открито съдебно заседание на 18.11.2022 г., като е изготвил
и проекта си за доклад по делото. За насроченото съдебно заседание
ответникът е уведомен отново по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК на адреса на
управление, вписан в ТР - гр. ***, р-н ***, ул. „***“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. **.
Видно от разписката, намираща се на л. 73 от делото пред СГС, отново на
22.08.2022 г. призовкарят е посетил адреса на управление е и констатирал, че
на него няма офис и служители на ответното дружество.
На проведеното на 18.11.2022 г. открито съдебно заседание ответникът,
редовно призован на основание чл. 50, ал. 2 ГПК, не е бил представляван от
управителя или друг процесуален представител, като не е постъпило и искане
от същия за разглеждане на делото в негово отсъствие. В същото съдебно
заседание процесуалният представител на ищеца е поискал от съда да
постанови неприсъствено решение, което искане е уважено, поради
наличието на предпоставките по чл. 239 ГПК.
Препис от процесното неприсъствено решение на СГС от 24.11.2022 г. е
връчено на 06.12.2022 г. в бюро „Призовки“ в съда, като получилото го лице
Х. С. – технически сътрудник на дружеството, е посочило, че „ТАРКТУР“
ЕООД има нов адрес в гр. София на ул. „***“ №*.
При горните данни, Софийски апелативен съд намира, че в случая не са
налице предпоставките по чл. 240, ал. 1 ГПК за отмяна на неприсъственото
решение. Посочената разпоредба допуска три хипотези, при които страната
може да поиска от въззивния съд отмяна на неприсъственото решение: т. 1 –
3
ненадлежно връчване на препис от исковата молба или призовките за съдебно
заседание; т. 2 – невъзможност страната да узнае своевременно за връчването
на преписа от исковата молба или призовката за съдебното заседание, поради
особени непредвидени обстоятелства и т. 3 – невъзможност да се яви лично
или чрез повереник, поради особени непредвидени обстоятелства, които не е
могла да преодолее. В настоящия случай не се установява наличие на нито
една от описаните хипотези в нормата на чл. 240, ал. 1 ГПК.
От данните по делото е видно, че ответникът е бил надлежно уведомен
за образуваното гр. д. № 4425/2022г. по описа на СГС, като препис от
исковата молба с приложенията и разпореждането по чл. 131 ГПК са му били
връчени по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК. По този начин е процедирано и по
отношение на призоваването на дружеството за проведеното открито съдебно
заседание. Изпълнени са всички предпоставки за приложение на хипотезата
на чл. 50, ал. 2 ГПК, поради което съобщенията и призовката
законосъобразно са приложени по делото. Недоказани са твърденията на
„ТАРКТУР“ ЕООД в молбата за отмяна, че на адреса на управление гр.
София, ул. Самоковско шосе, бл. 2. вх. А, ет. 4, ап. 12 поддържа канцелария,
която не е затваряна и че от 15.06.2022 г. се извършва ремонт на адреса, като
канцеларията работи с ограничено работно време до 13:00 часа, като за тези
обстоятелства са били поставени нарочни уведомления на видими в сградата
места, в това число и на вратата на канцеларията. Първото посещение на
призовкаря на този адрес е на 01.06.2022 г., т. е. преди датата, на която се
твърди, че е започнал ремонта. Освен това от представените 4 бр. копия на
снимки не става ясно кога и къде са направени, поради което няма как да
установят, че от 15.06.2022 г. се извършва ремонт на адреса и останалите
твърдения в тази насока. Не отговаря на истината и заявеното в молбата за
отмяна, че съобщението от 12.07.2022 г. по друго т. д. №1125/2022 г. по
описа на СГС, по което участва „ТАРКТУР“ ЕООД, му е връчено на адреса на
управление. Видно е от приетото като доказателство съобщение от 12.07.2022
г., ведно с разписката за получаването, че същото е връчено на 12.07.2022 г.
на Х. С. – технически сътрудник на дружеството, в бюро „Призовки“ в съда, а
не на адреса на управление. Нещо повече в разглеждания случай дори съдът е
разпоредил призоваването на „ТАРКТУР“ ЕООД да се извърши и по реда на
чл. 50, ал. 4, във връзка с чл. 47, ал. 1 ГПК – чрез залепване на уведомление за
процесуална икономия. Тази процедура също е изпълнена надлежно, което е
видно от посочените вече съобщения и уведомление, намиращи се по делото
пред СГС. Ето защо, ако търговецът действително е поддържал канцелария на
адреса на управление през процесния период, както изрично заявява, чрез
залепването на уведомлението е било напълно логично да достигне до него
информацията за изпратените призовки или съобщения, поради което в тази
хипотеза е приложима и нормата на чл. 50, ал. 4 ГПК, установяваща фикция
за редовно връчване на книжата.
В нормата на чл. 3 ГПК е установен принципът за добросъвестно и
съобразно добрите нрави упражняване на предоставените на страните
4
процесуални права. Целта на института на връчването на съдебни книжа и
призоваването, разбиран като съвкупност от норми, регламентиращи
отделните процесуални способи за това и предпоставките за тяхното
прилагане, е осигуряване на действителна възможност на страните за участие
в производството, при балансиране на техните интереси, съобразно
процесуалното качество на всяка от тях, обусловено от мястото им в
процесуалното правоотношение, като едновременно с това не се препятства
развитието на производството, когато ответникът не е заявил за вписване
новия си адрес на управление (чл. 50, ал. 2 ГПК) или когато не е осигурил
постоянен достъп до адреса, на който осъществява търговската си дейност
или лица, натоварени с приемането призовки и съдебни книжа (ал. 4 на с. чл.,
във връзка с чл. 47, ал. 1 ГПК). В конкретния случай, както разпореждането
по чл. 131 ГПК, така и призовката за откритото съдебно заседание са били
връчени на ответника на адреса на управление, вписан в ТР през процесния
период му и дори към датата за депозиране на процесната молба за неговата
отмяна, по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК. За съда не е съществувало задължение да
предприеме връчване на адрес, различен от този в ТР, тъй като при напускане
на адреса и необявяване на нов книжата по делото се прилагат и се считат за
връчени – чл. 50, ал. 2 ГПК. Търговецът трябва да осигури способ за
получаване на кореспонденция с контрагенти, държавни органи,
институции и съдилища на адреса на управление – задължение,
произтичащо от принципа на добросъвестност в търговския оборот и в
негова тежест е отсъствието от адреса на управление, оповестен в ТР.
Писменото изявление на връчителя върху върнатата в цялост призовка
или съобщение относно обстоятелствата, поради които не е било осъществено
тяхното връчване на страната, до която са адресирани, е официален
свидетелстващ документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му
по установените форма и ред, поради което и съобразно чл. 179, ал. 1 ГПК
представлява доказателство за извършените от него и пред него действия. В
производството по делото молителят не е ангажирал надлежни доказателства,
опровергаващи материалната доказателствена сила на удостоверителните
изявления на връчителя върху приложените по делото съобщения, призовка и
уведомление. Не са доказани факти, които да изключват надлежното
осъществяване на действията по връчването на съобщенията, призовката и
съдебните книжа, поради което доказателствената им стойност не може да се
смята за оборена. Ето защо не са налице хипотезите на чл. 240, ал. 1, т. 1 и т. 2
ГПК и твърденията в молбата за нередовно връчване на исковата молба, на
съдебните книжа и на призовката за заседание са изцяло неверни, като от
данните по делото явно става точно обратното.
Не е налице и хипотезата на чл. 240, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като по делото
липсват твърдения за обективна невъзможност за явяване на представител в
откритото съдебно заседание или за липсата на представителство на
ответника от процесуален представител в съдебното производство, поради
настъпването на особени непредвидени обстоятелства.
5
С оглед изложените съображения, съдът намира, че настоящата молба
по чл. 240, ал. 1 ГПК е неоснователна, доколкото от така установените факти
следва, че първоинстанционният съд не е извършил процесуално нарушение
при връчване препис от исковата молба и на призовката за съдебното
заседание, а същите съдебни книжа са били надлежно и редовно връчени на
молителя съответно по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК. Ето защо молбата е
неоснователна и следва да се остави без уважение.
По разноските:
С оглед изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът по
молбата има право на разноски, но въпреки представения списък за сторени
такива по чл. 80 ГПК, изрично неговият процесуален представител е заявил,
че се отказва от това право. Поради това съдебни разноски в настоящото
производство не следва да бъдат присъждани.
Воден от изложеното, Апелативен съд – София
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 240, ал. 1 ГПК на
„ТАРКТУР“ ЕООД, с ЕИК:*********, за отмяна на решение
№3386/24.11.2022 г. по гр. д. № 4425/2022 г. по описа на СГС, ГО, I-30 състав,
което е постановено по реда на чл. 238, ал. 1 ГПК и чл. 239, ал. 1 ГПК
(неприсъствено решение).
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6