Р Е Ш Е Н И Е

№ 698

 

25.06.2020 г., гр. Бургас

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд - Бургас, в публично заседание на 03.06.2020 г.,

XXІІ наказателен състав състоящ се от:

 

Председател: Николай Гемеджиев

секретар Мария Милева,

като разгледа докладваното от съдия Гемеджиев

НАХД № 263 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по повод жалбата на еднолично дружество с ограничена отговорност и с фирма (наименование) „РДС – 16 Тур Транс”, ЕИК *********, със седалище в гр.Бургас и адрес на управление гр.Бургас, улица „Оборище” №90, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала Р.В.В., ЕГН **********.

Жалбата е подадена против наказателно постановление № 02-0002787/29.11.2019 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр.Бургас (ДИТ), с което за извършено нарушение на чл.62, ал.1 от Кодекса на труда КТ) и на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.414, ал.3 КТ, на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание по вид „имуществена санкция” в размер на 3 000.00 лева.

 

Дружеството-жалбоподател моли съда да постанови решение, с което отмени наказателното постановление като незаконосъобразно и постановено в противоречие с материалния закон и поради изложени съображения. Оспорва се авторството на вмененото деяние. Алтернативно се отправя искане за намаляване размера на наложената имуществена санкция

Наказващият орган след редовно призоваване не се явява. Изпраща представител, който моли съда да постанови акт, с който да остави обжалваното наказателно постановление в сила. Представят се доказателства. Отправя се искане за присъждане на разноски.

 

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:

 

Процесното НП е връчено на 13.01.2020 г., видно от датата, положена на известие за доставяне (л.19 от делото). Процесната жалба е постъпила в Районен съд - Бургас на 20.01.2020 г. с вх.№3065/20.01.2020 г.

Ето защо съдът намира, че е процесуално допустима за произнасяне, тъй като е подадена в седемдневния преклузивен срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183, ал.3 и ал.4 НПК.

 

Разгледана по същество, жалбата е повод за намаляване размера на наложеното административно наказание.

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 21.08.2019 г. в 13:20 часа А.Д. (главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда” – гр.Бургас) посетила обект, представляващ апарт-хотел „Гардън бийч“, находящ се в гр.Черноморец, къмпинг „Градина“. На място било установено, че лицето Г.Т.., ЕГН ********** работи като барман – обслужва клиенти на заведението около басейна. На място Томов декларирал, че работи в дружеството-жалбоподател от месец юни 2019 г. с работно време от 9:30 часа до 16:30 часа с в почивни дни, почивка в работния ден 1 час и трудово възнаграждение от 560 лева (л.20 от делото).

На 11.10.2019 г. в Д „ИТ“ Бургас проверката продължила по документи. Не бил представен двустранно подписан трудов договор между дружеството-жалбоподател и Г.Т..за дата 21.08.2019 г.

За извършените проверки на място и по документи бил съставен Протокол №ПР1927734/11.10.2019 г. (л.27 от делото).

В резултат на посоченото и в гр.Бургас, на 11.10.2019 г. в тримесечния давностен^[1] срок по чл.34, ал.1, изр.2 ЗАНН, А. Здравков съставила против дружеството-жалбоподател Акт №02-0002787/11.11.2019 г. за установяване на административно нарушение (АУАН) със свидетел И.Д..

Конкретно отразеното в акта нарушение било в словесен и цифров вид за това, че в качеството си на работодател и на 21.08.2019 г. дружеството-жалбоподател не е сключило трудов договор в писмена форма с лицето Г.Т.., полагащ труд като барман, което деяние било квалифицирано като нарушение на чл.62, ал.1 КТ.

На същата дата и място, т.е. в тримесечния давностен[2]  срок по чл.34, ал.1, изр.2 ЗАНН срещу подпис, на управителя на дружеството-жалбоподател бил връчен препис от АУАН.

В предоставения тридневен срок по чл.44, ал.1 ЗАНН възражения от страна на дружеството-жалбоподател са постъпили. В тях е посочено, че Томов бил близък на работещ в хотела и му е помагал, за да може да проведе личен разговор по телефона в уединение.

На 29.11.2019 г., извън рамките на инструктивния едномесечен срок по чл.52, ал.1 ЗАНН, но в давностния[3] шестмесечен срок по чл.34, ал.3 ЗАНН от съставянето на АУАН, Директора на Д“ИТ“, издал процесното наказателно постановление, което както бе посочено по-горе било получено от дружеството-жалбоподател на 13.01.2020 г. Конкретно посоченото нарушение, вменено на жалбоподателя, е идентично с отразеното в АУАН в цифров и словесен вид.

На 20.01.2020 г. и в рамките на преклузивния срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183, ал.3 и ал.4 НПК, процесната жалба в Районен съд - Бургас на 20.01.2020 г. с вх.№3065/20.01.2020 г. (л.2 от делото).

 

            ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Съдът не установи процесуални нарушения или материалноправни пропуски при издаване на АУАН и НП, които да обуславят отменително решение.

Както АУАН, така и НП съдържат всички необходими реквизити според чл.42 и чл.57 ЗАНН.

             АУАН и НП са съставени от лица, компетентни да сторят това съгласно чл.416 КТ, като в тази връзка с преписката е представена Заповед №З-0058/11.02.2014 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” (л.29 от делото). С тази заповед е определено правомощието на директорите на дирекции „Инспекции по труда”[4] да издават наказателни постановления по АУАН, издадени от инспектори.

            Съгласно чл.48, ал.1 ЗАНН, административнонаказателната преписка се разглежда от административнонаказващия орган, в чийто район е било извършено нарушението. В настоящия случай установеното нарушение е извършено в гр.Бургас, поради което местнокомпетентен орган да разгледа и реши преписката е Д „ИТ” – Бургас.

            При това положение и с оглед посоченото в предходните два абзаца настоящия състав намира, че:

-                           местно компетентна (ratione loci) да разгледа преписката е Дирекция „Инспекция по труда” – Бургас;

-                           родово компетентна (ratione materiae) да разгледа преписката е Дирекция „Инспекция по труда” – Бургас и

-                           лично компетентен (ratione personae) да се произнесе по преписката с наказателно постановление е Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Бургас.

           

Процесното административно нарушение е във формата на допустителство, като законът не държи сметка за наличието или не на вредни последици.

 

Съгласно чл.62, ал.1 КТ трудовият договор се сключва в писмена форма.

Категорично към 21.08.2019 г. трудов договор в писмена форма между Г.Т..и дружеството-жалбоподател не е бил сключен, като това е сторено след извършените проверки и на 26.08.2019 г. (л.л.24-25 от делото), т.е. към датата на съставяне на АУАН, нарушението е било отстранено.

     

Съгласно чл.415в, ал.2 КТ не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1; чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2 КТ (каквото е и процесното), поради което приложението на чл.28 ЗАНН (lex generali) или по-скоро чл.415в, ал.1 КТ (lex specialis – lex specialis derogat legi generali) не следва да се обсъжда. Доколкото самият Г.Т..е декларирал, че работи в дружеството-жалбоподател като барман, то от нарушението, извършено от работодателя за работника са настъпили вредни последици. Те се изразяват в липсата на осигурителен стаж на Томов от месец юни до 26.08.2019 г., а това периода на липса на сключен и регистриран трудов договор, при което той не може да се ползва от правата, които КТ му осигурява. В този смисъл не следва да се прилага чл.415в, ал.1 КТ.

 

Доколкото обаче в обжалваното НП не са налице каквито и да е мотиви по отношение на това защо наложената на дружеството-жалбоподател иму-ществена санкция не е в минималния предвиден в закона размер от 1 500.00 лева, а в размер на 3 000.00 лева, то съдът намира произнасянето на наказ-ващия орган за немотивирано. Това от своя страна и при липсата на възмож-ност за преценка кои обстоятелства наказващия орган е взел предвид, за да наложи по-висок размер на санкцията, е основание за нейното намаляване до предвидения в закона минимум.

С оглед завършека на производството искането на представителя на наказващия орган за присъждане на разноски е основателно и не съществува причина да не бъде уважено.

 

Предвид горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН Районен съд – Бургас

 

Р  Е  Ш  И:

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 02-0002787/29.11.2019 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр.Бургас,

с което за извършено нарушение на чл.62, ал.1 от Кодекса на труда и на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.414, ал.3 от Кодекса на труда,

на еднолично дружество с ограничена отговорност и с фирма (наименование) „РДС – 16 Тур Транс”, ЕИК *********, със седалище в гр.Бургас и адрес на управление гр.Бургас, улица „Оборище” №90, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала Р.В.В., ЕГН **********,

е наложено административно наказание по вид „имуществена санкция” в размер на 3 000.00 лева,

като НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание по вид „имуществена санкция” от 3 000.00 лева на 1 500.00 лева;

 

ОСЪЖДА еднолично дружество с ограничена отговорност и с фирма (наименование) „РДС – 16 Тур Транс”, ЕИК *********, със седалище в гр.Бургас и адрес на управление гр.Бургас, улица „Оборище” №90, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала Р.В.В., ЕГН **********,

ДА ЗАПЛАТИ на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ сумата от 80.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението, съгласно чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Бургас на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс (чл.348 НПК) и по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (чл.чл.208-228 АПК)

в четиринадесетдневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

 

Районен съдия:__/п/

Вярно с оригинала:

ММ