РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№. 109

 

гр. Пловдив, 14.01.2020 г.

 

 

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ състав, в открито заседание на шестнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДИЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:          МАРИАНА МИХАЙЛОВА

                             ТАТЯНА ПЕТРОВА

                              

при секретаря Б.К. и участието на прокурора ВЛАДИМИР ВЪЛЕВ, като разгледа докладваното от съдия ТАТЯНА ПЕТРОВА к.а.н дело № 3446 по описа на съда за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните:

1.Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.

2. Образувано е по касационна жалба предявена от Г.К.С., с ЕГН **********, чрез пълномощника си адвокат В.С., съдебен адрес ***, против Решение № 1697 от 24.09.2019 г. на Районен съд Пловдив, ХІ н.с. постановеното по а.н.д. № 3215 по описа на същия съд за 2019 г., потвърждаващо Наказателно постановление /НП/ № 63 от 08.01.2019 г. на Заместник – кмет по „Транспорт“ в Община Пловдив, с което на жалбоподателя, на основание чл. 43, ал. 4 от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на град Пловдив /НРСППППСТГП/ е наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер на 20 лв. за извършено административно нарушение по чл. 4б от НРСППППСТГП.

Поддържаните касационни основания се субсумират в твърдението, че решението е неправилно, както и че в случая е налице основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Иска се обжалваното решение на районния съд и НП да бъдат отменени.

3. Ответникът по касационната жалба - Община Пловдив, чрез процесуалния си представител в писмена молба по делото счита касационната жалба за неоснователна.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура - Пловдив дава заключение, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

ІІ. За допустимостта:

5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите и за правото:

6. Пловдивски районен съд е бил сезиран с жалба предявена от Г.К.С., против НП № 63 от 08.01.2019 г. на Заместник – кмет по „Транспорт“ в Община Пловдив, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер на 20 лв. за извършено административно нарушение по чл. 4б от НРСППППСТГП.

Същото е издадено въз основа на АУАН № 36875 от 14.12.2018 г., съставен от Л.Г.К.– на длъжност старши полицай към Сектор „Общинска полиция- Пловдив“. Обективираните в акта констатации се свеждат до следното:

При извършена проверка на 17.10.2018 г. около 09:00 часа, в гр. Пловдив, на ул. “Богомил” пред № 1Б, е установено, че С. е паркирал МПС марка „Ланча“ с рег. № ***напречно на платното за движение, за което му е съставена глоба с фиш № ********** в отсъствието на водача, в размер на 20 лв. Тази глоба е обжалвана в Районен съд гр. Пловдив и с Разпореждане № 21597 от 31.10.2018 г. на Районен съд – Пловдив по АНД № 6876/2018 г. жалбата е оставена без разглеждане.  

В АУАН е посочено още, че актът е съставен от ст. Полицай Л.Г.К., тъй като на 17.10.2018 г. е работил в екип със ст. полицай Й.Г.П., който към момента на съставяне на АУАН е в дългосрочен отпуск по болест.

В тази връзка е съставен процесният АУАН на С., за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 4б от НРСППППСТГП.

Процесното административно наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка, която е възприета и възпроизведена в спорното НП.

7. В хода на първоинстанционното производство е разпитан съставителя на АУАН –Л.Г.К.. В дадените показания свидетелят поддържа констатациите изложени в акта.

8. За да потвърди процесното НП, Районен съд – Пловдив е приел, че АУАН и НП са издадени от материално компетентни за това органи при спазване на административнопроизводствените правила. Приел е също така, че правилно наказващият орган е квалифицирал поведението на жалбоподателя като нарушение на чл. 4б от Наредбата, тъй като от обективна и субективна страна същият е осъществил всички съставомерни признаци на това нарушение.

Безспорно е установено от съда, че С. е паркирал собственото си МПС марка „Ланча“ на 17.10.2018 г. около 09:00 часа в гр. Пловдив на ул. „Богомил“ пред № 1Б напречно на оста на пътя, въз основа на което е направен извод, че на посоченото място жалбоподателят е пренебрегнал задължението си да паркира успоредно на оста на пътя, макар да е паркирал по посоката на движение и възможно най-вдясно. Относно размера на наказанието, районният съд е приел, че описаното нарушение по чл. 4б от Наредбата е съотнесено правилно към съответстващата му санкционна разпоредба на чл. 43, ал. 4 от Наредбата и доколкото законодателят не е предвидил определени граници, в които може да се наложи наказанието, не може да бъде упражнен контрол върху справедливостта на определеното наказание. Отделно от изложеното първоинстанционният съд е извършил и преценка за наличие на основания за прилагане на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. В тази връзка е обоснована липсата на основания за квалифициране на нарушението като „маловажен случай”, тай като в настоящия случай се касае за формално нарушение и факторът липса на вредни последици не може да бъде взет предвид при преценката за маловажност на случая. Самото деяние не разкрива други смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обосноват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.

9. Като е стигнал до тези изводи, районният съд е постановил правилен съдебен акт. В решението са изложени подробни мотиви относно законосъобразността на оспорения административен акт. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението, както на материалния, така и на процесуалния закон.

Доводите наведени в касационната жалбата, са идентични с тези наведени и пред районния съд, който в мотивите на решението си ги е обсъдил подробно. Фактическите констатации и правните изводи формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция. Това прави излишно тяхното преповтаряне.

10. Съставеният АУАН е съобразен с изискванията на закона, нарушението е установено по несъмнен начин, индивидуализиран е нарушителя и му е дадена възможност да направи възражение във връзка с констатираното нарушение съгласно чл. 42-44 от ЗАНН. Въз основа на акта е издадено и процесното наказателно постановление против жалбоподателя, което е изцяло съобразено с изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.

11. Изложеното до тук налага да се приеме, че обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

 

Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, Пловдивският административен съд, деветнадесети касационен състав,

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1697/24.09.2019 г. на Районен съд гр. Пловдив, ХІ н.с., постановено по а.н. дело № 3215 по описа на същия съд за 2019 година.

 

 

Решението е окончателно и неподлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                         2.