Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр. София, 13.04.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично съдебно
заседание на девети март две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: ИВА
НЕШЕВА
при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от
съдия Анастасова гр. дело № 11261 по описа за 2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 152097/26.06.2019
г. по гр.д. № 56731/2018 г. по описа на СРС, 74 с-в, са отхвърлени изцяло като
неоснователни и недоказани предявените искови претенции с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1 вр. чл.99 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за
признаване за установено, че П.В.П., ЕГН ********** дължи н. “А.з.с.н.в.” ЕАД,
ЕИК *******сумата от 982.34 лева, представляваща незаплатена главница по
договор за паричен заем № 1971696/12.12.2013 г. и на основание договор за цесия
от 16.11.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
заявлението по чл.410 от Г. – 31.01.2018г. до окончателното изплащане на
сумата; сумата от 492.66 лева за договорна лихва за периода от 13.02.2014 г. до
19.06.2014 г., сумата от 36.00 лева за такса и разходи за събиране на кредита,
и обезщетение за забава в размер на 525.05 лева за периода от 01.11.2012 г. до
31.01.2018 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 7041/2018г. на СРС, Второ ГО, 74 състав.
В срока по чл.259, ал.1 ГПК е постъпила въззивна жалба от ищеца срещу постановеното решение в частта, с
което са отхвърлени предявените искове. Изложени са доводи, че решението е
неправилно и незаконосъобразно, тъй като вземането по договора за кредит от
13.12.2013 г. му е било прехвърлено с цесия от 16.11.2010 г. по Приложение № 1/01.10.2014
г. към рамковия договор. В последното е налице пълна индивидуализация на прехвърленото
вземане, кредитора и длъжника, поради което неправилно с постановеното решение
СРС е формирал различни изводи. Заявява, че в срока за писмен отговор възражения
срещу доказателствената сила на съставеното приложение към рамковия договор не
са правени, поради което същите не са предмет на спора и съдът неправилно се е
произнесъл по тях. Доколкото не е направено възражение за нищожност на клауза
от договора, то, съдът не е следвало да се произнася. Неправилно съдът е приел
и че ищецът не е доказал съобщаване на цесията на ответника, което чрез
събраните пред първата инстанция доказателства е установено. Доколкото
вземанията не са погасени и съществуват, то, предявените искове е следвало да
бъдат уважени в цялост. Като е постановил противното, съдът е допуснал
нарушение на материалния закон и процесуалните правила.
Отправя искане за отмяна
на решението в посочената част и уважаване в цялост на предявените искове. Претендира
разноски.
В срока по чл. 263 ГПК
въззиваемата страна П.В.П. подава отговор на въззивната жалба. Излага доводи,
че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, а подадената жалба
неоснователна. Претендира разноски.
Софийският градски съд,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно
указаното в чл. 12 ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с обективно, кумулативно
съединени положителни установителни искове съответно с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.92 ЗЗД.
В исковата молба
ищецът е навел фактически твърдения, че на 13.12.2013 г. между „И.А.М.“ АД –
заемодател и ответника – заемател, е сключен договор за паричен заем № 1971696
за сумата от 1200.00 лв., съобразно ЗПК. По силата на договора ответникът се е
задължил да върне заетата сума, заедно с договорената лихва в размер на 936.78
лв., на равни 27 равни седмични погасителни вноски в размер на 79.14 лв. С
подписването на договора за заем ответникът е удостоверил, че заемодателят го
уведомил подробно за всички клаузи от договора, съгласил се е с тях и желае
договорът да бъде сключен. В договора е предвидено, че ако заемателят забави
заплащането на падеж на погасителна вноска с повече от 30 календарни дни, дължи
на заемодателя такса и разходи (изпращане на напомнителни писма, електронни
съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др.) за
събирането на просрочените вземания в размер на 9 лв. Таксата за направени
разходи се начислява всеки следващ 30 – дневен период, през който има
погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни,
като всички начислени разходи за събирането на просрочени погасителни вноски,
които трябва да заплати заемателя не могат да надхвърлят 45 лв. Твърди, че
длъжникът не е заплатил изцяло дължимият паричен заем, като е платил само
сумата от 670.78 лв., с която са погасени 217.66 лв. – главница, 444.12 лв.
-договорна лихва, 9.00 лв.-такса разходи.
Срокът на договора изтекъл на 19.06.2014 г. /падежа на последната
погасителна вноска/.
По изложени фактически
доводи, на 01.10.2014 г. е подписано Приложение № 1 към рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г. между „И.А.М.“ АД и
„Агенция са събиране на вземания“ ООД. В това приложение вземането на
заемодателя срещу ответника е прехвърлено изцяло, с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, на ищеца, който към
момента е с правно – организационна форма на АД. На длъжника било изпратено от
цесионера, надлежно упълномощен от цедента, уведомително писмо по пощата от 09.01.2018
г., което не е получено, тъй като не е намерен никой на адреса и не е потърсено
в последствие. В сключения рамков договор ищецът се е задължил от името на
цедента и за своя сметка да изпрати уведомления за извършената цесия. В случай,
че съдът не възприеме, че това е допустимо, то към исковата молба прилага
уведомление за извършената цесия.
Във връзка с
вземанията му срещу ответника депозирал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК, по което е образувано ч. гр. д. № 7041/2018 г. по
описа на СРС, 74 с-в. Съдът постановил
издаване на исканата заповед за изпълнение, като същата е била връчена на
длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК.
Моли, съда да
постанови решение, с което да установи съществуването на вземания срещу
длъжника в размер на 982.34 лв. – главница; 492.66лв. – договорна лихва от 13.02.2014
г. до 19.06.2014 г.; 525.05 лв. – лихва за забава от 01.11.2012 г. до
31.01.2018 г. /дата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК/; 36.00 лв. - такса
разходи, ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на
подаване на заявлението – 31.01.2018 г. до окончателното изплащане, като му
присъди сторените в заповедното и исковото производство разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, в който
предявените искове са оспорени по основание и размер. Оспорено е наличието на
валидно, съществуващо и изискуемо вземане по договора за заем, оспорен е
договора за цесия, придобиването на вземането по договора за заем от ищеца и
уведомяването на ответника-длъжник за цесията. Направил е възражение за
погасяване по давност на вземанията. Моли, съда да постанови решение, с което
да отхвърли предявените искове и претендира разноски.
Чрез представеното
заповедно производство се установява, че на 31.01.2018 г. „А.З.С.Н.В.“ ЕАД е
депозирал пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу П.В.П. за сумите: 982.34 лв. – главница; 492.66лв. –
договорна лихва от 13.02.2014 г. до 19.06.2014 г.; 525.05 лв. – лихва за забава
от 01.11.2012 г. до 31.01.2018 г. /дата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК/; 36.00 лв. - такса разходи, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от дата на подаване на заявлението – 31.01.2018 г. до окончателното
изплащане, както и сторените в заповедното производство разноски.
На 13.02.2018 г. е
била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в полза на заявителя срещу
длъжника.
Тъй като препис от
заповедта е бил връчен на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК – чрез залепване на
уведомление, с разпореждане от 26.07.2018 г. на заявителя са дадени указания по
реда на чл.415, ал.1, т.2 ГПК за предявяване на установителен иск в едномесечен
срок от съобщението.
В срока по чл.415,
ал.1 ГПК, в приложимата към момента на завеждане на делото редакция, ищецът е
предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.
Чрез представения в
производството договор за паричен заем № 1971696/13.12.2013 г., сключен между „И.А.М.“
АД – заемодател и П.В.П. – заемател, се установява, че заемодателят предава на
заемателя сумата от 1200.00 лв., със срок за връщане от 27 седмици и размер на
седмичната вноска от 79.14 лв. Датата на първата погасителна вноска е 19.12.2013
г., а мястото на плащане – в дома на длъжника. Уговорения фиксиран годишен
лихвен процент възлиза на 148.70 %, а общият размер на всички плащания е на
стойност от 2136.78 лв., при годишен процент на разходите на заема – 982.38 %.
В договора е удостоверено предаването на заетата сума, както и че договорът
служи като разписка за това.
На 16.11.2010 г. е
сключен рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между „И.А.М.“
АД - продавач и „А.з.с.н.в.“ ООД -
купувач, по силата на който страните са се съгласили, че продавачът ще
прехвърля на купувача станали ликвидни и изискуеми в пълен размер вземания,
произтичащи от договори за потребитески кредит, сключени от продавача с
физически лица, които не изпълняват задълженията си по тях, които вземания ще
се индивидуализират в приложение № 1, което ще е неразделна част от договора.
Предвидено е, че Приложение № 1 ще бъде съставено във вид на електронен
документ по смисъла на чл.3, ал.1 ЗЕДЗП.
Страните са изразили воля да прехвърлят нови вземания при спазване условията на
този договор на месечна база. Следващите вземания се индивидуализират от
страните в ново Приложение № 1 със съответна нова дата, като с неговото
съставяне, изпращане и потвърждение, съобразно правилата по т.4.3 и сл., то
става неразделна част от договора. За целите на договора всяко поредно
Приложение № 1 ще има силата и значението на допълнително споразумение към
него, изменящо го съответно. Формата и съдържанието на електронното изявление,
формиращо електронния документ, се съгласува между страните и е посочена във
вид на бланка на Приложение № 1 към рамковия договор. В т.2.2 от договора
страните са се съгласили, че Приложение № 1, както и всяко следващо приложение
към рамковия договор с идентичен номер, и с нова дата, касаещо
индивидуализирането на прехвърлените вземания има минимум следното съдържание:
кредит ID, имена на длъжника, съответно поръчителя/те, ЕГН на длъжника
съответно поръчителя/те, дата на договора за потребителски кредит, отпуснатата
главница, общият размер на задълженията във връзка с потребителския кредит,
остатъкът от дължимата сума, който е засечен към деня на съставяне на
електронния документ, лихва за забава и начислени разходи за събиране на
вземанията, съгласно изричната разпоредба в договора за потребителски кредит. В
т.4.1 от договора е предвидено, че моментът на потвърждаване приемането на
съответното Приложение № 1 в електронната информационна система на купувача се
счита за надеждна дата, на която вземанията са валидно прехвърлени. От този
момент Приложение № 1 става неразделна част от рамковия договор. В т.4.3 от
договора страните са се съгласили, че електронните документи по смисъла на
рамковия договор са електронни изявления на лице за контакт по този договор,
които са записани върху магнитен , оптичен или друг носител на информация,
трансформирани в общоприет формат, гарантиращ невъзможността от тяхното
последващо манипулиране от някоя от страните и изпратени посредством система за
обмен на електронни съобщения по общоупотребим стандарт до лицето за контакт по
договора за насрещната страна. Страните са уговорили подробна уредба относно
отправянето по надлежния ред на електронни изявления. Като лицата за контакт по
рамковия договор са уговорени: за продавача -
Н.Т.С., а за купувача – М.Д.Д.. В т.4.8 от рамковия договор е
предвидено, че след потвърждаване на приемането на съответното Приложение № 1
от страна на купувача, продавачът се задължава да предостави на купувача
писмено потвърждение да сключената цесия съгласно чл.99, ал.3 ЗЗД. За целите на
договора потвърждението се извършва между лицата за контакт, посочени по –
горе, във формата на електронен документ.
Представено е
потвърждение за сключена цесия, на основание чл.99, ал.3 ЗЗД цедентът
потвърждава извършената цесия на ищеца. Документът е подписан от изпълнителния
директор.
По делото е
представен препис – извлечение № 1/01.10.2014 г. към разглеждания рамков
договор, в което под № 1450 е посочен номер на договор за кредит 1971696, името
и ЕГН на ответника, датата на договора – 13.12.2013 г., отпуснатата главница – 1200.00
лв., общо дължимото по кредита – 2136.78 лв., остатъкът на дължимата сума към
датата на засичане (01.10.2014 г.) – 1552.98 лв., в това число и лихви за
просрочие към датата на засичане – 01.10.2014 г., в размер на 41.98 лв. Други
данни за останалите позиции не се съдържат, както и липсват подписи, както
следва: за продавача – от Н.С.и за купувача – от Мартин Деспов.
Към исковата молба
е приложено уведомително писмо за извършено прехвърляне (цесия) от „А.з.с.н.в.“
АД до ответника, с което го уведомява за сключения договор за цесия от
16.11.2010 г. и приложение № 1 от 01.10.2014 г., което видно от представеното
известие за доставяне не е връчено и съответно получено от ответника. Писмото е
изпратено с известие за доставяне, като от „Б.П.“ ЕАД е удостоверено, че
пратката не е потърсена от получателя и съответно не е връчена.
При така установената
фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е
депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирана страна, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна.
Съгласно нормата на
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси, той е
ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената
служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е
валидно и процесуално допустимо.
В предмета на
делото е включен установителен иск, предявен от кредитор, в чиято полза е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, в рамките
на установения в чл.415, ал.1 ГПК, в приложимата към момента на завеждане на
делото редакция срок. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено
нещо спрямо другата страна съществуването на вземането, предмет на издадената
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
От ангажираните по
делото доказателства се установи, че между „И.А.М.“ АД и ответника е сключен
договор за потребителски паричен кредит, по силата на който посоченото
дружество е предало на ответника сумата от 1200.00 лв., срещу насрещното му
задължение да върне сумата на 27 равни седмични вноски, всяка от която в размер
на 79.14 лв.
По силата на
сключения между „И.А.М.“ АД и жалбоподателя рамков договор вземания на първия
са прехвърлени на жалбоподателя.
По въпроса относно
валидността на договор за цесия, с който се прехвърлят бъдещи вземания е
формирана съдебна практика - решение № 32/09.09.2010 г. по т. д. № 438/2009 г.
на ВКС, ТК, ІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК, което се възприема от
настоящия състав. С него е разяснено, че от правилото, установено в чл.99, ал.2 ЗЗД, според което вземането преминава върху цесионера в обема, в който цедентът
го е притежавал следва, че предмет на цесионната сделка не могат да бъдат
бъдещи, а само съществуващи вземания, т. е. тяхното съществуване е условие за
нейната действителност. Този извод следва и от каузалния характер на цесионния
договор, чиято валидност се преценява с оглед валидността на нейното конкретно
правно основание. Независимо от разнообразието на основанията, на които цесията
се извършва (продажба, дарение, даване вместо изпълнение и др.),
определеността, респ. Определяемостта на съдържанието на престацията е
изискване за действителност на всяко едно от тях. С оглед на това договорът за
цесия винаги предполага съществуващо вземане, произтичащо от друго правно
основание. Неопределяемостта на прехвърлените бъдещи вземания води до
недействителност на цесията.
В случая ищецът основава
материално – правната си легитимация на представения по делото договор за цесия
от 16.11.2010 г., както и приложение № 1/01.10.2014 г. Договорът за цесия е
сключен в момент, който предхожда възникването на процесния дълг, поради което
с него не може да се прехвърлят процесните вземания, които не са били
възникнали към посочения момент. Също така въз основа на представения по делото
фрагментарен и неподписан препис - извлечение от Приложение № 1/01.10.2014 г.
не би могло да се направи обоснован извод, че „И.А.М.“ е прехвърлил в полза на
ищеца претендираните по делото вземания.
Действително
страните са постигнали съгласие в т.2.2 от рамковия договор, че Приложение № 1
ще бъде съставяно във вид на електронен документ по смисъла на чл.3, ал.1 ЗЕДЕП
по повод новите вземания, които ще се прехвърлят между страните по рамковия
договор. В доказателствена тежест на ищеца обаче е да докаже, че представеното
извлечение от неподписан документ съставлява възпроизведен на хартиен носител
електронен документ, както и че е спазен установения в рамковия договор ред за прехвърляне на вземането на
заемодателя по разглеждания договор за заем. Доказателства в тази насока не са
ангажирани.
Следва да се
отбележи, че ищецът не е ангажирал и доказателства относно момента на
потвърждаване на приемането на разглежданото Приложение № 1 от 01.10.2014 г.,
съобразно уговореното в т.4.1 от рамковия договор. Ето защо не би могло да се
приеме, че приложение № 1/01.10.2014 г. съставлява допълнително споразумение
към договора за цесия и съответно, че с него в полза на ищеца са прехвърлени
претендираните по делото вземания.
Доколкото ищецът не
е изпълнил доказателствената си тежест да установи прехвърлянето на процесните
вземания посредством сключения с първоначалния кредитор договор за цесия,
същият не се легитимира като кредитор на ответника във връзка с процесните
вземания. С оглед на това е без значение за изхода на спора дали цедентът е
уведомил длъжника за прехвърляне на вземането или не, поради което релевираните
в тази насока доводи не следва да се обсъждат по същество.
Тъй като крайните
изводи на двете инстанции съвпадат, обжалваното решение следва да се потвърди
като правилно и законосъобразно.
По разноските по
производството:
С оглед изхода на
спора и доколкото на ответника е предоставена безплатна правна помощ, на
основание чл.78, ал.3 ГПК вр. с чл.38, ал.2 ЗАдв. в полза на адв. Л.А.С. от САК
следва да се присъди сумата от 400.00 лв. - адвокатско възнаграждение за
оказаната безплатна правна помощ на ответника в производството пред СРС. На
24.02.2020 г. е разпоредено издаване на разходен касов ордер за адв. Л.А.С. за адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция.
Воден от
гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 152097/26.06.2019 г. по гр.д. № 56731/2018 г.
по описа на СРС, 74 с-в.
ОСЪЖДА „А.З.С.Н.В.“
АД, ЕИК *******, с адрес ***, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, да заплати на Л.А.С. от САК, на основание чл.78, ал.3 ГПК вр. с чл.38, ал.2 ЗАдв.,
сумата от 400.00 лв. представляваща адвокатско възнаграждение за оказана на
ответника безплатна правна помощ в производството пред СРС.
Решението не
подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.