Р Е Ш
Е Н И Е
№ 229
гр.Кюстендил, 11.10.2019год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – Кюстендил, в публичното съдебно заседание на седемнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛИНА
СТОЙЧЕВА
при участието на
секретаря И.С., като разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 402
по описа за 2018год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл. 73,
ал.4 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и
инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ).
А.С.Т. ***,
представляван по пълномощие от адв. Е.Й., оспорва Решение № 10/121/06296/3/01/04/01 с изх. №
01-6500/4708 от 11.07.2018г., издадено от изпълнителния директор на Държавен
фонд „Земеделие“ за налагане на оспорващия на финансова корекция в размер на
27 009,41лв. във връзка с договор №
10/121/06292 от 18.08.2014г. за
отпускане на финансова помощ по мярка 121 „Модернизиране на земеделските
стопанства“ по ПРСР 2007-2013г. Излагат
се доводи за незаконосъобразност на
оспорения акт поради противоречие с материалния закон – отменително основание
по чл.146, т.4 от АПК. Оспорва се валидността и приложимостта на Методиката за
определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРСР 2007-2013, както и наличието на
елементите от фактическия състав на „нередност“ по см. на чл.70, ал.1, т.10 от
ЗУСЕСИФ. Допълнително жалбоподателят
възразява срещу начина на формиране на приходите, заложени в бизнес плана към сключения
договор. Налице са твърдения, че първоначалния бизнес план е изменен, вкл. в
частта относно предвидените приходи от дейността. Иска се отмяна на оспореното
решение и присъждане на деловодни разноски.
Ответникът – изпълнителният директор на
Държавен фонд „Земеделие“, чрез
процесуалните си представители юк
И. и юк Л., изразява становище за
неоснователност на жалбата. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Административният
съд, като извърши преценка на доказателствата по делото, поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна: Оспорващият А.С.Т. е подал
Заявление за подпомагане по мярка 121 "Модернизиране на земеделските
стопанства“ по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г., с което кандидатства за финансиране на дейностите по проект №
10/121/06296 от 28.06.2013г., а именно : „Закупуване на земеделска техника –
трактор и прикачен инвентар“. След одобряване на проекта, както и на основание
чл.35, ал.2 от Наредба № 8 от 03.04.2008г. за условията и реда за предоставяне
на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Модернизиране на
земеделските стопанства“
от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2007 - 2013г. /наричана Наредбата/,
между ДФ „Земеделие“, представляван от изпълнителния директор и А.С.Т.,
е сключен договор № 10/121/06296 от 18.08.2014г. за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ по мярката. Съгласно т.1.1.1 и 1.1.2
от договора, Фондът предоставя на жалбоподателя като ползвател безвъзмездна финансова помощ за
извършването на дейностите, заявени за финансиране с проект № 10/121/06296 от
28.06.2013г., а именно : „Закупуване на земеделска техника – трактор и прикачен
инвентар“, като размерът на помощта е определен на 60% от
одобрените и реално извършени разходи, свързани с осъществяването на проекта. Предвидено
е в т. 2.1, че първоначално одобрената
помощ е в размер на 270 276,00лв., като ползвателят има право на авансово плащане в размер до 50% от същата. Съобразно разпоредбите на раздел ІV от договора, Фондът има право да упражнява постоянен,
текущ и последващ контрол за целевото изпълнение на инвестицията, вкл. като
извършва проверки на място и на
документацията, както и задължения за изплащане на окончателния размер на
помощта в срок до два месец от постъпване на заявката за плащане, придружена с
необходимите документи съгласно Наредба №8/2008г. Ползвателят има право да получи финансовата помощ в
договорения размер. Същият се задължава да извърши изцяло одобрената инвестиция
в срока по договора / 15.09.2015г./ и в съответствие с одобрения проект и
Таблицата за одобрените инвестиционни разходи / вж. т.4.18 от договора/, както
и в срок от 5 години от сключването на договора да използва по предназначение
придобитите активи, да не преустановява подпомаганата дейност, да обработва и
регистрира в ИСАК земя в размер не
по-малък от 210дка / вж. т.4.23 и 4.24/. В
раздел VІІІ от договора са предвидени отговорности при неизпълнение, вкл. по
т.8.1 е предвидено в случай, че ползвателят не изпълнява което и да е
нормативно и/или договорно задължения след изплащане на помощта, Фондът може да
поиска връщане на всички изплатени по договора суми, заедно със законната лихва
върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя при спазване
на изискванията по чл.51 и чл.52 от Наредба № 8/2008г. В раздела ІХ „Други условия“ на договора се
съдържат дефиниции на понятия по същия, вкл. на понятието „одобрен проект“,
който е подаденото от ползвателя на етапа на кандидатстването по мярката и
одобрено от Фонда заявление за подпомагане заедно с всички изискуеми съгласно
Наредба № 8/2008г. документи
/включително и представения и одобрен бизнес план/, както и съвкупността от
материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени от ползвателя и допустими за
финансиране по мярка 121.
Следват изменения на сключения договор съответно: с Анекс № І от 19.12.2014г.
– относно т.2.2 като е предвидено междинно плащане на първоначално одобрената
помощ в размер на 131 280,00лв.; с
Анекс № ІІ от 17.06.2015г. - относно т.2.1
като размера на първоначално одобрената
безвъзмездна помощ е определен на 270 094,20лв.; с Анекс № ІІІ от 17.07.2015
– относно т.2.1 като размера на
първоначално одобрената безвъзмездна помощ е определен на 270 094,05лв.; с Анекс № ІV от 24.07.2015г. - относно промяна на банковите сметки на
ползвателя.
В
съответствие с изискванията на чл.16, ал.1 от Наредба № 8/2008г., приложение
към одобрения проект на жалбоподателят е бизнес план – Приложение №
5 към чл.16, ал.1 от Наредба № 8/2008г. От съдържанието на представения бизнес план на
л. 320-337 от делото, се установяват следните относими за спора обстоятелства:
сумата на инвестицията е 446 000лв.,
с която се финансира закупуването на трактор с прикачен инвентар,
описани в таблица 1 на р. ІІІ, за производство на биологичен зрял фасул, който
е основната култура за отглеждане по проекта, а другите култури се отглеждат с
цел постигане на разнообразие на продукцията; приходите по проекта съобразно р. ІІІ.2 включват по т.А.1
„Приходи от дейността“, както следва:
по таблица 12 – Производствена програма, се предвиждат приходи от
продажба на продукция от зрял фасул в
количество от 63 000кг за всяка година в
рамките на 5-годишния период, които приходи са в размер на 220 500,00лв. за първата
година; в размер на 233 100,00лв. за втората година; в размер на 233 100,00лв.
за третата година; в размер на 239 400,00лв. за четвъртата и за петата година; по т.А.2 „Други приходи“, таблица 17 - приходи от
директни плащания на площ от ДФЗ-РА в размер на 6 300,00лв. за всяка от
5-те години по проекта, плащания за необлагодетелствани райони – по
5 250,00лв. за всяка от 5-те години, субсидия по мярка 214 – по 11 300,00лв.
за първата и втората година, по 8 400,00лв. – третата, четвъртата и
петата години или съответно други приходи в общ размер на 22 850,00лв. за първата и
втората години и на 19 950,00лв. – за третата, четвъртата и петата години.
В „Прогноза за нетните парични потоци на проекта“ в раздел ІІІ.3. А, таблица 25
в частта относно приходите са заложени, както следва: за първата година -
приходи от продажба - 220 500,00лв. и други приходи - 22 850,00лв.
или общо 243 350,00лв.; за втората
година - приходи от продажба - 233 100,00лв.
и други приходи -22 850,00лв. или общо 255
950,00лв.; за третата година - приходи
от продажба -233 100,00лв. и други
приходи -19 950,00лв. или общо 253 050,00лв.; за четвъртата година - приходи
от продажба -239 400,00лв. и други
приходи -19 950,00лв. или общо 259 350,00лв. ; за петата година - приходи
от продажба - 239 400,00лв. и други
приходи -19 950,00лв. или общо 259
350,00лв. Видно от поясненията към таблица
12 и към таблица 17 на бизнес плана - Приложение № 5 към чл.16, ал.1 от Наредба
№ 8/2008г., в таблицата 12 „Производствена програма“ се посочват видовете продукти, които кандидатът
произвежда и които са пряко свързани в инвестицията, за която кандидатства, а в
случай, че даден вид продукция на кандидата е свързан косвено с дейността, в
която се инвестира, тя се описва в таблица 17 „Други приходи“.
Във връзка с подадена от ползвателят А.С.Т., заявка за окончателно плащане с № 10/121/06296/3/01
от 18.08.2015г. и положителни
констатации от извършена проверка, отразени в Контролен лист от
28.08.2015г., на 24.02.2016г. на последния
е изплатена безвъзмездна финансова помощ
в размер на 270 094,05лв. /вж.
данните в Контролен лист на л. 189 от
делото/.
В съответствие с правомощието на ДФЗ
за контрол и проверки във връзка с изпълнението на сключения договор, е
издадена заповед № 352314/11.04.2018г. за извършване на проверка на място на
ползвателя А.С.Т.. Констатациите на проверяващия екип от Дирекция „Технически инспекторат“ при ДФЗ, са
отразени в Контролен лист на л.188 и сл. от делото. В раздел ІІ – Административен контрол на
място на заложени параметри/ показатели в бизнес плана е посочено, че
ползвателят не е реализирал прогнозните стойности на приходите от продажби на
продукцията, заложени в бизнес плана, като видно от приложението към Контролния
лист на л.211 и сл. от делото,
таблица 1, за 2015г. - приходите
заложени в бизнес плана са в размер на
233 100,00лв., а от продажба на
продукцията от ръж и тикви – 16 240,01лв. с ДДС; за
2016г. - приходите заложени в бизнес плана са в размер
на 233 100,00лв., а от продажба на продукцията от сено, зрял фасул, тиквени семки, тикви и
ливадно био сено – 34 531,20лв. с ДДС;
за 2017г. -
приходите заложени в бизнес плана са в размер на 239 400,00лв., а
от продажба на продукцията от моркови, еспарзета, картофи, кромид лук и сено –
рулон бали – 80 504,60лв. с ДДС.
Контролният лист е предявен на жалбоподателя на 17.04.2018г. и е подписан от
него без забележки.
С писмо № 01-6500/4708 от 23.05.2018г.
на изпълнителния директор на ДФЗ,
е уведомен А.Т. за открито производство по налагане на финансови
корекции на осн. чл.73, ал.2 от ЗУСЕСИФ, във връзка с констатациите от направената
проверка за неизпълнение на задълженията по т.4.18 от договора относно
заложените приходи за двете пълни финансови години – 2006г. и 2017г. по
одобрения бизнес план. Във връзка с
уведомлението, ползвателят подава възражение на 14.06.2018г., в което сочи, че
има входирано искане за промяна на бизнес плана, по което няма отговор от
страна на ДФЗ.
Следва оспореното Решение №
10/121/06296/3/01/04/01 с изх. № 01-6500/4708 от 11.07.2018г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ, с
което на основание чл.16, ал.5, чл.51,
ал.1 и ал.2 от Наредба № 8 от 03.04.2008г. във вр. с чл.30, §1 и 2 от Регламент
№ 966/2012 и чл.70, ал.1, т.4, т.7 и т.10 вр. с чл.72, ал.1 и ал.2, чл.73, ал.1
и ал.2 и §4 , ал.3 от ДР на ЗУСЕСИФ, на А.С.Т.
е определена финансова корекция в размер на 27 009,41лв.
Органът е приел, че ползвателят не е
изпълнил задълженията си по т.4.18 от договора за извършване изцяло на
одобрената инвестиция в срока по договора и в съответствие с одобрения бизнес
план и Таблицата за одобрените инвестиционни разходи, както и на разпоредбата на чл.16, ал.5 от Наредба № 8 от 03.04.2008г. за
условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Модернизиране
на земеделските стопанства“ от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013г. /наричана
Наредбата/, според която бизнес планът към проекта трябва да доказва
икономическата жизнеспособност на стопанството. Сочи се, че в представения и
одобрен бизнес план са залегнали финансови показатели, на базата на които
проектът е определен като допустим и е сключен договор за подпомагане, по който
е изплатена субсидия в размер на 270 094,05лв., но след извършените проверки на място, е
установено, че за двете пълни финансови години - 2016г. и 2017г., ползвателят
е реализирал приходи в размери по- ниски от заложените в бизнес плана, а
именно: за 2016г. – от заложените
233 100,00лв. приходи са реализирани 34 531,20лв. или 14,8% , а за
2017г. – от заложените 239 400,00лв.
приходи са реализирани 80 504,60лв. или 33,6%, като средно за двете
години реализираните приходи от ползвателя възлизат на 24,3% от заложените в
бизнес плана. С оглед на горните констатации относно процента неизпълнение на
заложените в бизнес плана приходи и на основание т.30 от Методиката за определяне на санкциите
след плащане по проекти по ПРСР 2007-2013, одобрена от изпълнителния директор
на ДФЗ, е определена финансовата корекция в размер на 10% от
предоставената финансова помощ по договора.
Издаденото решение е съобщено на жалбоподателя на 16.07.2018г., а жалбата е подадена на
30.07.2018.
Към административната преписка са приложени
изчисление за лошо вземане и Доклад за нередност 10/121/06296/3/01/17/01 от 18.07.2018год.
на Дирекция „Оторизация на плащанията по
прилагане на мерките за развитие на селските райони“ до РА, ЦУ, Дирекция
„Финансова“, в който е отразено откриване на нередност /нарушение/ по договора с А.С.Т. и е наредено
регистриране на сумата като лошо вземане.
Приложени са документи във връзка с дейностите по мярка 121, вкл. счетоводни
книги, данъчни декларации и статистически отчети.
С писмо /молба/ с вх. № 05-2-100/77
от 11.04.2018г. ползвателят е представил актуализиран бизнес план във
връзка с одобрения проект. Видно от уведомително писмо № 05-2-100/77 от
05.04.2019г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ, е налице съгласувани на
направените корекции от кандидата на финансово-икономическата рамка на бизнес плана
за годините ІІІ-та /2018г./, ІV-та /2019г. и V-та /2020г./.
В съдебното
производство са приети основно и допълнително заключение на вещото лице Е.Т.,
изготвени по искане на страните. Същите съдът счита за обективни и достоверни,
съответстващи на писмените доказателства по делото. От експертите заключения се
установяват следните обстоятелства: съобразно счетоводните книги, данъчните
декларации и статистическите отчети, жалбоподателят е реализирал приходи, както
следва: за 2016г. в размер на 39 217,00лв. без ДДС, от които
28 776,00лв. от растениевъдство и е получил субсидия в размер на
185 698,24лв. ; за 2017г. - в
размер на 89 704,17лв. без ДДС, от които 67 087,17лв. от растениевъдство и 10 450,00лв. от животновъдство, като е получил субсидия в размер на
85 519,42лв. При съпоставка на реализираните приходи от ползвателя със
заложените приходи по одобрения бизнес план, съответно изчислени с ДДС и без
ДДС, вещото лице потвърждава изцяло констатациите на органа в оспореното решение, вкл. и процента
на изпълнение на приходите, а именно: за
2016г. – са признати приходите от растениевъдство, които са 28 776,00лв. Х
20% ДДС = 34 531,20лв.
при заложени 233 100,00лв. приходи
се явява изпълнение в размер на 14,81%
; за 2017г. – са признати приходите от
растениевъдство, които са 67 087,17лв. Х 20% ДДС = 80 504,60лв. при заложени 239 400,00лв. приходи се явява изпълнение в размер на 33,6%, а средно за двете години - 24,35% изпълнение на
приходите по бизнес плана. Вещото лице констатира, че финансовата корекция е
определена на 10% от размера на изплатената финансова помощ по проекта – 270 094,05лв. Х 10% = 27 009,41лв.
Допълнително
в експертните заключения са
правени изчисления на процента изпълнение съобразно коригираните приходи в актуализирания бизнес план, при
които се установява, че изпълнението за 2016г. възлиза на 31,39%, за 2017г. –
на 73,19% или средно - на 52,29%, както
и във вариант, при който в размера на приходите се включват и сумите от
изплатените субсидии, като тогава изпълнението за 2016г. възлиза на 105,00%, за 2017г. – на 79,84% и средно – на 92,27%.
По делото е представена Методика за определяне на санкциите след
плащане по проекти по ПРРС 2007-2013, утвърдена от изпълнителния директор на
ДФЗ на 26.08.2016г., както и изменение
на Методиката, утвърдено от
изпълнителния директор на ДФЗ на
06.01.2017г. /вж. л. 355 и сл. от делото и л.389 от делото/. Съобразно т.30 от Методиката, когато
ползвателят не изпълни одобрения проект ( не са реализирани нивата на
показатели, предвидени в бизнес плана), се налагат санкции, като същите са
в размер на 10% от предоставената
финансова помощ по договора когато реализираните приходи от подпомаганата
дейност, изчислени средно аритметично за всички проверявани пълни финансови
години, са под 50% и над 20% от предвидените приходи съгласно одобрения бизнес
план.
Методиката за определяне на санкциите след плащане по проекти по
ПРРС 2007-2013, утвърдена от изпълнителния директор на ДФЗ, е обявена за
нищожна с решение №15652 от
14.12.2018г. на ВАС по адм. дело № 11440/2017г., оставено в сила с решение № 8020 от
29.05.2019г. на петчленен състав – Първа колегия на ВАС по адм. дело №
1757/2019г.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от
посочените по-горе доказателствени средства.
Преценката на събраните доказателства обосновава следните
правни изводи:
Жалбата е
процесуално допустима - подадена е срещу
индивидуален административен акт по чл.73, ал.1 от ЗУСЕСИФ, от надлежен правен
субект с право на обжалване по см. на чл.147, ал.1 от АПК, пред компетентния за
разглеждането й съд, в преклузивния срок
по чл.149, ал.1 от АПК във вр. с чл.73, ал.4 от ЗУСЕСИФ .
Разгледана по
същество, жалбата е основателна.
В резултат на
служебната проверка на оспореното решение по чл.168, ал.1 от АПК и съобразно
критериите по чл.146 от АПК, съдът приема следното:
Решението е постановено от оправомощен орган в пределите на
неговата законова компетентност. Предметният обхват в чл.1, ал.1, т.4 от
ЗУСЕСИФ определя закона като приложим по отношение правилата за налагане на
финансови корекции във връзка с управление на средствата от ЕСИФ. Съгласно чл.9, ал.1 и ал.5 от ЗУСЕСИФ органи
за управление и контрол на средствата от ЕСИФ са управляващите органи /УО/,
сертифициращите органи и одитните органи. Част от дейностите, възложени на УО
включват извършване на финансови корекции. В случая оспореното решение е издадено
от изпълнителния директор на ДФЗ, който е ръководител на УО по см. на §4 от ДР на ЗУСЕСИФ и е сключил
договора за отпускане на финансова помощ на оспорващия по мярка 121
„Модернизиране на земеделските стопанства“ от ПРСР 2007-2013г., подкрепа от Европейския
земеделски фонд за развитие на селските райони /ЕЗФРСР/. Съгласно чл.73, ал.1
от ЗУСЕСИФ финансовата корекция се определя по основание и размер от
ръководителя на УО, одобрил проекта. Страните не спорят относно
компетентността.
При издаване на оспореното решение са спазени изискванията
на чл.73, ал.1 и ал.3 от ЗУСЕСИФ за мотивирана писмена форма с обсъждане на
възраженията от бенефициента / ползвателя/. Решението отговоря и на общите
изисквания за писмена форма по чл.59, ал.2 от АПК. Съдържа имената и длъжността
на издателя, неговият адресат, фактически и правни основания за издаване и ясно
формирано волеизявление на органа. Налице е корелация между фактически
обстоятелства и разпоредителна част.
Решението
е издадено при спазване на процедурата по чл.73, ал.2 и ал.3 от ЗУСЕСИФ. Преди
издаване на решението органът е дал възможност на ползвателя да представи
писмени възражения по установените нарушения при осъществения контрол, както и
по основателността и размера на финансовата корекция. Писмото на органа с № 01-6500/4708 от
23.05.2018г. е поставило начало на
административното производство за издаване на оспорения ИАА и в него се
съдържат всички обективирани в акта фактически обстоятелства по преписката. В изпълнение на общите правила по чл.35 и
чл.36 от АПК, решението е издадено от органа след изясняване на фактите и
обстоятелствата по случая, събиране на относимите доказателства и осигуряване
възможност на засегнатото лице за участие и защита. Последната е реализирана
чрез изпращане на възражения с
писмо вх. № 02-100-6500/1942 от
14.06.2018г. от А.Т..
Проверката относно приложението на материалния
закон сочи на следните изводи:
С решението на изпълнителния директор на ДЗФ е определена
финансова корекция на оспорващия на основание чл.70, ал.1 от ЗУСЕСИФ, която
норма въвежда правилото за пълна или
частична отмяна на финансовата подкрепа със средства от ЕСИФ при наличие на
конкретно посочени основания, между които посочените от органа основания: по т.4
- за нарушаване на изискването за
дълготрайност на операциите в случаите и в сроковете по чл.71 от Регламент (ЕС)
№ 1303/2013; по т.7 – за неизпълнение на
одобрени индикатори и по т.10 – за нередност, съставляваща нарушение на приложимото
право на ЕС и/или българското законодателство, извършено чрез действие или
бездействие на бенефициента, което има или би имало за последица нанасянето на
вреда на средствата от ЕСИФ. От анализа
на събраните доказателства в контекста на соченото правно основание, съдът
констатира наличие на материалноправните предпоставки за определяне на
финансовата корекция по т.7 и т.10 на чл.70, ал.1 от ЗУСЕСИФ. Правилно органът е обосновал същите с данните от извършената
контролна проверка за неизпълнение на приходите, предвидени от жалбоподателя в одобрения
бизнес план, представен към проекта. Налице е хипотезата на чл.70, ал.1, т.7 и т.10
от ЗУСЕСИФ във връзка с чл.51, ал.1 и ал.2
и чл.16, ал.5 от
Наредбата във връзка с т.4.18 и т.8.1 от подписания между страните договор.
Безспорно е по делото, че между ДФЗ
и А.С.Т. е сключен договор № 10/121/06296 от 18.08.2014г. за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Модернизиране на
земеделските стопанства“
от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2007 - 2013г. Съгласно т.4.18 от
договора, ползвателят се задължава да извърши изцяло одобрената инвестиция в
срока по договора и в съответствие с одобрения проект и Таблицата за одобрените
инвестиционни разходи. Според разпоредбата
на т.4.23 от договора,
ползвателят се задължава в срок от 5 години от сключването на договора да
използва по предназначение придобитите активи. В раздел VІІІ от договора са
предвидени отговорности при неизпълнение, вкл. по т.8.1 е предвидено в случай,
че ползвателят не изпълнява което и да е нормативно и/или договорно задължения
след изплащане на помощта, Фондът може да поиска връщане на всички изплатени по
договора суми, заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички
договори, сключени с ползвателя при спазване на изискванията по чл.51 и чл.52
от Наредба № 8/2008г.
Както се посочи, основанията по чл.70, ал.1, т.7 и т.10 от ЗУСЕСИФ за
определяне на финансовата корекция органът свързва с доказателствата за
неизпълнение на предвидените в бизнес плана приходи, третирайки ги като одобрени
индикатори, а неизпълнението им като нередност, като приема, че бизнес планът е неразделна част от одобрения проект и от
подписания договор. Горните доводи в оспореното решение са законосъобразни и
правилни с оглед клаузите на договора и нормативните разпоредби на Наредба № 8.
В раздела ІХ „Други условия“ на договора
се съдържа дефиниция на понятието „одобрен проект“, който е подаденото от ползвателя на етапа на
кандидатстването по мярката и одобрено от Фонда заявление за подпомагане заедно
с всички изискуеми съгласно Наредба № 8/2008г.
документи /включително и представения и одобрен бизнес план/, както и
съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях
разходи, заявени от ползвателя и
допустими за финансиране по мярка 121. Дефиниция
на понятието „проект“ има и в §1, т.12 от ДР на Наредба № 8 от
03.04.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ по мярка „Модернизиране на земеделските
стопанства“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013г.
/наричана Наредбата/, съгласно която, проект е заявление за подпомагане, заедно
с всички изискуеми документи, както и съвкупността от материални и нематериални
активи и свързаните с тях разходи, заявени от кандидата и допустими за
финансиране по ПРРС. Сред нормативно установените изисквания към проектите на
кандидатите за подпомагане според чл.16, ал.1 и ал.2 от Наредбата, е
представянето на бизнес план по
образец съгласно приложение № 5, с подробно описание на планираните инвестиции
и дейности за период не по-малък от 5 години, чрез който следва да се покаже значително подобряване на
цялостната дейност на земеделското стопанство на кандидата чрез постигане на
една или повече цели съгласно чл.2, ал.2 и чл.3 и да се докаже икономическата
жизнеспособност на стопанството /арг.
чл.16, ал.2 и ал.5 от Наредбата/. В §1, т.17 от ДР на Наредбата е дадена
дефиниция на понятието „икономическа жизнеспособност“, а именно: генерирането на доходи от дейността,
гарантиращи устойчивост на земеделското стопанство за периода на бизнес плана.
От горното следва, че бизнес планът е
част от заявлението за подпомагане, като същият и предвидените в него
стойности са относими за постигане на целите на мярката, тъй като по този начин
се доказва икономическата жизнеспособност и устойчива заетост на проекта за
съответния период. Изготвянето на бизнес плана и заложените в него приходи е
извършено от кандидата, като в случая именно чрез тях същият доказва
жизнеспособността на инвестицията, което пък е основание за одобряване на
проекта. В този смисъл, основателна е
преценката на органа във връзка с изпълнението на договорните задължения от страна на ползвателя, въз основа на
предвидените в бизнес плана показатели за приходите от дейността в рамките на
договорния период. Същите са индикатори
за изпълнението на проекта и непостигането им води до отмяна изцяло или
частично на финансовата помощ. При издаване на решението, административният
орган се е позовал на разпоредбите на чл.51, ал.1 и ал.2 от Наредбата, които са
прилагани във връзка с чл.16, ал.5 от Наредбата, както и с т.4.18 и т.8.1 от договора. Съгласно чл.51, ал.1 от Наредбата, в случай,
че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения
след изплащане на финансовата помощ, РА може да иска връщането на вече
изплатените суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички
договори, сключени с ползвателя, а съгласно ал.2, размерът на намалението се
определя според вида, степента и продължителността на неизпълнението.
В контекста на изложеното и след преценка на събраните доказателствени
средства, съдът приема за доказано неизпълнението на договорните задължения от
ползвателя във връзка с предвидените с бизнес плана приходи от продажба на
продукция в периода от 5 години след отпускане на помощта. Както се посочи, със
заложените финансови приходи, жалбоподателят е заявил и доказал жизнеспособността
на проекта, респ. на инвестицията и е получил подпомагане със средства от ЕСИФ,
поради което правилно органът е квалифицирал неизпълнението на визирания
показател като неизпълнение на одобрени индикатори и като нередност, извършена
чрез действие или бездействие от ползвателя, което би имало за последица
нанасянето на вреда на средствата от ЕСИФ.
Данни за заложените приходи от дейността
се съдържат в представения по делото бизнес план, който е приложение към
одобрения проект. Съдът не обсъжда показателите в бизнес плана, предложен за одобрение от
ползвателя с писмо /молба/ с вх. №
05-2-100/77 от 11.04.2018г. , тъй като същият не е съгласуван по надлежния ред.
Доводите на оспорващия в обратния смисъл са неоснователни. Видно от
уведомително писмо № 05-2-100/77 от 05.04.2019г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ, налице е
съгласуване на направените корекции от кандидата на финансово-икономическата
рамка на бизнес плана за годините ІІІ-та /2018г./, ІV-та /2019г. и V-та
/2020г./, т.е. за период, извън процесния. От друга страна, относими за спора
са само приходите от
реализиране на растителна продукция от зрял фасул и други култури, отразени в таблица
12 – Производствена програма към приложения бизнес план. Посочените приходи са от значение за
преценката на изпълнение на договорните задължения и съотв. за определяне на неизпълнението, тъй като полученото от
ползвателя финансиране е за закупуването на трактор с прикачен инвентар за производство на биологичен зрял фасул,
който е основната култура за отглеждане по проекта, както и други култури, които се отглеждат с цел
постигане на разнообразие на продукцията /вж. описанието на проекта в бизнес
плана/. Без значение за спора по делото
са приходите от директни плащания и субсидии, както заложените от ползвателя,
така и реално изплатените от ДФЗ. Горните
изводи следват от предмета на проекта и на инвестицията, както и от поясненията
към таблица 12 на бизнес плана -
Приложение № 5 към чл.16, ал.1 от Наредба № 8/2008г., според които в таблицата
12 „Производствена програма“ се посочват видовете продукти, които кандидатът
произвежда и които са пряко свързани с инвестицията, за която кандидатства, а в
случай, че даден вид продукция на кандидата е свързан косвено с дейността, в
която се инвестира, тя се описва в таблица 17 „Други приходи“. Безспорно е, че приходите от директни
плащания и от субсидии не попадат в категорията други плащания, независимо, че
ползвателят ги е включил там. Правилно органът не ги е зачел при формиране на данните във връзка
с изпълнението на проекта, а възраженията на оспорващия в тази част са
неоснователни.
Видно от
таблица 12 към бизнес плана, в случая жалбоподателят
е предвидил приходи от продажба на
продукция от зрял фасул в количество от
63 000кг за всяка година в рамките на 5-годишния период, като за 2016г. приходите са заложени в размер на
233 100,00лв., а за 2017г. - в
размер на 239 400,00лв. Констатираните от административния орган като реализира приходи, въз основа на
извършената проверка на място, са съответно: за 2016г. - в размер на
34 531,20лв. или 14,8% от
предвидените; за 2017г. – в размер на
80 504,60лв. или 33,6% от предвидените, а средно за двете пълни финансови години в размер на
24,3% от заложените в бизнес плана. За вида на приходите, относими към формираните
размери на изпълнение на поректа, са
валидни доводите, приети от съда по-горе
в настоящото изложение. Визираните
стойности са изцяло потвърдени от вещото лице в приетото по делото експертно
заключение, поради което съдът счита за безспорно доказано неизпълнение на
договорните задължения от страна на
жалбоподателя за реализиране на предвидените
в бизнес плана приходи от подпомаганата дейност. Осъществени са материалноправните предпоставки
по чл.70, ал.1, т.7 и т.10 от ЗУСЕСИФ
във вр. с чл.16, ал.5 от Наредбата вр. с т.4.18 от договора. Налице е неизпълнение на заложени финансови
параметри в бизнес плана, което води до недостатъчна икономическа
жизнеспособност на инвестицията и не покрива целите, заложени в чл.2 от Наредбата,
а като следствие от горното съставлява нередност по смисъла на чл.70, ал.1,
т.10 от ЗУСИСИФ. Констатираните
нарушения са с възможност за нанасяне на вреда
на бюджета на ЕС с оглед на това, че ако не бяха допуснати би се избегнало
разходване на финансови средства на ЕС не по установения ред. Следва, че законосъобразно
и правилно административният орган в оспореното решение е приел, че постигнатите
финансови резултати от ползвателя през 2016г. и 2017г. сочат
на неизпълнение на т.4.18 от договора, за което съгласно
т.8.1 от договора и чл.51,
ал.1 от Наредбата се следват санкции.
От друга страна, размерът на финансовата корекция е от
съществено значение за законосъобразността на акта по чл.73, ал.1 от ЗУСЕСИФ. Съдът
счита, че при определяне размера на същата е допуснато нарушение на материалния
закон. Безспорно е, че финансовата корекция е
изчислена съобразно правилото на т.30 от Методика за
определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРРС 2007-2013, утвърдена от
изпълнителния директор на ДФЗ, в размер на 10% от изплатената финансова помощ
по договора. Безспорно е, че Методиката е била действащ нормативен акт към
момента на постановяване на оспореното решение, но същата е обявена за нищожна
с влязло в сила съдебно решение, постановено след издаване на административния
акт. Независимо от горното, доколкото обявената нищожност на нормативния акт има
действие /важи/ от момента на издаването му, то следва, че финансовата корекция в случая е определена
неправилно, при отсъствие на нормативно установено правило. Налице е основанието за незаконосъобразност на
оспореното решение по чл.146, т.4 от АПК
и съдът го отменя.
При усл. на чл. 173, ал.2 от АПК се дължи връщане на преписката на
административния орган, който следва да определи размера на финансовата
корекция съобразявайки общите изисквания
на чл.72 от ЗУСЕСИФ, както и специалните
критерии по чл.51, ал.2 от Наредбата.
С оглед резултата от
оспорването и на основание
чл.143, ал.1 от АПК, съдът присъжда деловодни разноски на оспорващия в размер на 870,09лв., от които държавна
такса 270,09лв., адвокатско
възнаграждение 450,00лв. и възнаграждение на вещо лице 150,00лв.,
платими от ДФЗ.
Воден от горното и на основание
чл.173, ал.2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 10/121/06296/3/01/04/01 с изх.
№ 01-6500/4708 от 11.07.2018г., издадено от изпълнителния директор на Държавен
фонд „Земеделие“, с което на А.С.Т. *** е наложена финансова корекция в размер на
27 009,41лв. във връзка с договор №
10/121/06292 от 18.08.2014г. за
отпускане на финансова помощ по мярка 121 „Модернизиране на земеделските
стопанства“ по ПРСР 2007-2013г.
ВРЪЩА преписката на административния орган за
определяне размера на финансовата корекция при спазване на дадените указания
във връзка с приложението на закона.
ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие"
с адрес гр.София, бул.“Цар Борис ІІІ“ №136 да
заплати на А.С.Т. ***, ЕГН **********,
деловодни разноски
в размер на 870,09лв., от които държавна такса - 270,09лв., адвокатско възнаграждение -
450,00лв. и възнаграждение на вещо лице
- 150,00лв.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на страните
чрез изпращане на преписи.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: