№ 105
гр. Пловдив, 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Мария П. Петрова
Стоян Ат. Германов
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
като разгледа докладваното от Стоян Ат. Германов Въззивно гражданско
дело № 20225000500037 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и се развива по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 654/06.12.2021 г. по гр.д. 929/2021 г. по описа на
Пловдивски окръжен съд Н. Г. КР. с ЕГН - **********, с адрес: А, ул. “Г.“ №
10 е осъден да заплати на Т. Р. Т. с ЕГН - **********, със съдебен адрес: А,
ул. “И.“ № 12, адвокат М.К. А., по банкова сметка ** при „У.“ АД, на която Т.
Р. Т. е титуляр, за причинените му на 23.05.2020 г. в А, до чешмата над
училище „К.“, две средни телесни повреди, за които ответникът се е признал
за виновен със сключено споразумение по нохд №98 по описа за 2021 г. на
Районен съд - А, а именно: сумата от 15000-петнадесет хиляди лева, като
обезщетение за неимуществените вреди, претърпени във връзка с
причинената му черепно-мозъчна травма, изразена чрез счупване на основата
на черепа, контузия на мозъка и травматичен кръвоизлив под меките мозъчни
обвивки, и за последицата - лекостепенна посттравматична церебрастения,
ведно със законната лихва от 23.05.2020 г. до окончателното плащане, като за
разликата до претендираните 65000 лева е отхвърлил иска; както и сумата от
15000-петнадесет хиляди лева, като обезщетение за неимуществените вреди,
претърпени във връзка с причиненото му травматично разкъсване на лявата
1
тъпанчева мембрана, довело до трайно отслабване на слуха на лявото ухо,
ведно със законната лихва от 23.05.2020 г. до окончателното плащане, като за
разликата до претендираните 55000 лева е отхвърлен иска, както и сумата от
500-петстотин лева - разноски по съразмерност с уважената част от исковете
му. Със същото решение Т. Р. Т. е осъден да заплати на Н. Г. КР. сумата от
1125- хиляда сто двадесет и пет лева- разноски по съразмерност с
отхвърлената част от исковете му. Н. Г. КР. е осъден да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивски окръжен съд, сумата от
общо 1591-хиляда петстотин деветдесет и един лева, от които: 1200 лева -
следваща се държавна такса за производството; 391 лева - заплатен хонорар
за вещо лице по допусната СМЕ по гр.дело № 929/2021 г. на ПОС.
Недоволен от така постановеното решение е останал Т. Р. Т., който чрез
адвокат М.К. А., вписана в Адвокатска колегия – Пловдив го е обжалвал,
както следва: във връзка с причинената черепно-мозъчна травма, изразена
чрез счупване на основаната на черепа, контузия на мозъка и травматичен
кръвоизлив под меките мозъчни обвивки и лекостепенна посттравматична
церебрастения за разликата от присъдените 15000 лева до 30000 лева и по
отношение на травматичното разкъсване на лявата тъпанчева мембрана,
довело до трайно отслабване на слуха на лявото ухо за разликата от
присъдените 15000 лева до 30000 лева. Решението в тези му части се обжалва
като неправилно, необосновано, постановено при допуснати съществени
нарушения на процесуалния и материалния закон. Излагат се доводи за
нарушение на установения в чл. 52 от ЗЗД принцип на справедливост,
необсъждане в цялост на всички доказателства, както и неправилното им
тълкуване. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна – Н. Г. КР. чрез адвокат Л.А.-М., вписана в
Адвокатска колегия – Пловдив е внесъл отговор на въззивната жалба, в който
са изложени аргументи в подкрепа на правилността на първоинстанционното
съдебно решение. Счита се подадената жалба за неоснователна и недоказана,
като се моли да бъде оставена без уважение. Смята, че претенциите в жалбата
са прекомерно завишени и не кореспондират с принципите на справедливост,
залегнали в чл. 52 от ЗЗД. Излагат се конкретни аргументи. Моли
обжалваното решение да бъде потвърдено, като му бъдат присъдени
разноските.
2
От събраните по делото писмени, гласни и експертни доказателства се
установява следното:
Делото е образувано по искова молба на Т. Р. Т., с която моли да бъде
осъден Н. Г. КР. да му заплати сумата от 120000 лева, като обезщетение за
неимуществените вреди, които е претърпял във връзка с две телесни повреди,
изразили се в: черепно-мозъчна травма, причинена чрез счупване на основата
на черепа, контузия на мозъка и травматичен кръвоизлив под меките мозъчни
обвивки, както и травматично разкъсване на лявата тъпанчева мембрана,
довело до трайно отслабване на слуха, причинени му от ответника на
23.05.2020 г., в А, до чешмата над училище „К.“, за причиняване на които
ответникът се признал за виновен със сключено споразумение по нохд №1 98
по описа за 2021 г. на Районен съд - А, като от тази обща сума – 65000 лева е
претендирана за вредите във връзка с първата, а 55000 лева - за вредите във
връзка с втората средна телесна повреда, ведно със законната лихва от
23.05.2020 г. до окончателното им плащане.
Ответникът Н. Г. КР. не е подал отговор в срока по чл. 131, ал. 1 от
ГПК. След този срок е подал становище, с което е оспорил претенциите като
прекомерни по размер, като е пледирал исковете да не бъдат уважавани в
предявения размер. Развил е съображения с писмена защита.
Пловдивският окръжен съд е намерил, че предявените искове са
допустими, а разгледани по същество са частично основателни, тъй като
търсеното от ищеца обезщетение за вредите, претърпени във връзка с двете
причинени му от ответника средни телесни повреди е прекомерно с оглед
принципа на справедливост, като искът за вредите, претърпени във връзка с
понесената черепно мозъчна травма, следвало да бъде уважен до размер от
15000 лева, а искът за вредите, претърпени във връзка с травматичното
разкъсване на лявата тъпанчева мембрана, довело до намаление на слуха на
ляво ухо, следвало да се уважи също до размер от 15000 лева. Приел е че
исковете са допустими с правна квалификация по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, а
страните са надлежно активно и пасивно процесуално легитимирани.
От фактическа страна ПОС е установил при зачитане разпоредбата на
чл. 300 от ГПК наличието на сключено по нохд № 198/21 г. на РС – А
споразумение между РП - А и ответника Н. Г. КР., в което е прието, че на
23.05.2020 г. в А Н.К. е причинил на Т.Т. две средни телесни повреди,
3
изразили се в черепно-мозъчна травма, изразена чрез счупване на основата на
черепа, контузия на мозъка и травматичен кръвоизлив под меките мозъчни
обвивки, довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота и
травматично разкъсване на лявата тъпанчева мембрана, довело до трайно
отслабване на слуха. След инцидента Т. е бил приет за лечение в Клиника по
неврохирургия при УМБАЛ „С.“ ЕАД, където е пролежал до 29.05.2020 г.,
като по време на този болничен престой е установено, че пациентът е бил по
данни от анамнезата без главоболие, гадене и повръщане и с оплаквания
единствено от кръвотечение в лявото ухо и от намален слух. В хода на
престоя се е проявило леко главоболие и световъртеж, които са отзвучали.
Обективният му психичен статус е бил: ясно съзнание при 15 т. по скалата на
Глазгоу, а обективният неврологичен статус - при липса на белези на общо
мозъчна и обща неврологична симптоматика /без МРД и ОНС/, като по
отношение на неврологичния статус не били настъпили промени и пациентът
е останал без данни за МРД и ОНС и до изписването си. При този болничен
престой, при пациента са установени: Контузия на главата; Счупване на
основата на черепа, конкретно - през левия мастоиден израстък, съставляващ
част от темпоралната/слеоочната кост и една от костните структури на
основата на черепа, като фрактурната линия е ангажирала и темпоралната
кост, изграждаща темпоромандибуларната става, с впечатление че достига до
латералната стена на лявата сфеноидална клетка. Клиничната картина на този
род счупване включва: болка в областта на счупването; екхимоза по
мастоидния израстък на слепоочната кост; кървене от ухото; наличие на кръв
в тъпанчевата кухина на средното ухо /хемотимпанум/; повръщане; глухота,
шум в ушите. Лечението на счупването на основата на черепа е предимно
хирургично, но при прости, неголеми фрактури, може да се лекува
консервативно, както е станало и в случая, като при обсъждане на пациента
след постъпването му в клиниката по неврохирургия е било взето решение за
неговото консервативно лечение, при активно клинично наблюдение, а след
констатирано бързо започнало подобрение е взето и решение за изписването
му. Лекостепенната контузия на мозъка /контузио церебри левис/, която
представлявала закрита травма, в конкретния случай, видно от приложена
епикризата на л. 11 (гр.д. 929/21 г. на ПОС), поради леката степен на
контузията, липсва каквото и да е нарушение на съзнанието или
некротизиране на тъканта на мозъка, а появилото се по време на престоя леко
4
главоболие е отразено като отзвучало още в хода на този престой, а данните
по отношение на зеничния рефлекс още при приемането му и снемане на
неврологичния му статус сочели, че и двете зеници са реагирали към този
момент еднакво на светлина. Било е установено травматично разкъсване на
лявата тъпанчева мембрана /руптура травматика мембрана тимпани синистра/,
при състояване на което се получава остра болка в ухото, придружена от
неприятен шум, отделя се кръв в ушния канал, като при руптура след
счупване на основата на черепа кръвта може да бъде в по-голямо количество
и да изпълва ушния канал. Тези обичайни признаци са се проявили и при
ищеца. Спрямо Т. е взето решение за консервативно негово лечение и във
връзка с мозъчно-черепната травма и не се е налагала оперативна
интервенция. Състоянието му е започнало бързо в хода на заболяването да се
подобрява, при обща продължителност на този престой от седем дни.
Окръжният съд е приел по отношение на мозъчно-черепната травма, че е била
свързана с временна опасност за живота на пострадалия и с оглед сключеното
споразумение по наказателното дело и в тази връзка се е съобразил легалното
определение на хипотезите на чл. 129, ал. 2 от НК.
От престоя в клиниката по неврохирургия ищецът е изписан с
подобрение и е насочен след дехоспитализацията за консултация със
специалист УНГ в клиника по УНГ за извършване на тимпанопластика, като
тя се извършва по оперативен път, ако перфорацията на тъпанчевата
мембрана/травматичното разкъсване на мембраната не се затвори спонтанно в
хода на времето. На 03.06.2020 г. ищецът е постъпил по повод намален слух в
лявото ухо и съобщено кръвотечение в същото в Клиника по ушно-носни и
гърлени болести при УМБАЛ „К.“-П., където е престоял до 05.06.2020 г., като
на 03.06.2020 г., под местна анестезия и микроскопски контрол, е предприета
оперативна намеса /тимпаностомия/ и е евакуиран серозен ексудат от лявата
тъпанчева мембрана. В следоперативия период ищецът е бил в добро общо
състояние, афебрилен и без субективни оплаквания, като е изписан с
подобрение и с възстановяване на слуха в границите на нормата.
Преди постъпването си за второто болнично лечение, на 01.06.2020 г.,
както и след неговото приключване, на 29.06.2020 г., ищецът се е явил по свое
желание за освидетелстване в амбулаторията на отделението по съдебна
медицина при МУ - П., при което въз основа на двете епикризи от болнични
престои и извършен му преглед, са потвърдени понесените увреждания и
5
намаления на слуха. Извън двете епикризи от болнични престои и двете
извършени на 01.06.2020 г. и на 29.06.2020 г. освидетелствания в
амбулаторията на отделението по съдебна медицина при МУ - П., ищецът се е
подложил все през 2020 г. и на още два медицински прегледа, амбулаторните
листове от които допълват медицинската документация, която е представил
по делото във връзка с уврежданията си. На 11.06.2020 г. се е явил на преглед
при неврохирург, като обективният му статус е показал 15 точки по скалата на
Глазгоу, което отговаря на ясно съзнание, намален слух за ляво ухо и лек
церебрастенен синдром, като не е назначена терапия, при основна поставена
от този преглед диагноза „ счупване на основата на черепа“. На 08.07.2020 г.
се е явил на преглед при специалист УНГ, с оплаквания от леко заглъхване на
лявото ухо. Обективният му статус е сочил на слух в норма и за двете уши.
Съгласно приетото по делото заключение на СМЕ установената при
ищеца лекостепенната звукопроводна загуба/намаление на слуха на едното
ухо, не предполага за него проблем в общуването и само наличието на фонов
шум или други конкурентни сигнали биха могли да влошат способността му
за разбиране на речта. С оглед заключението на ВЛ по СМЕ, приложената по
делото медицинска документация и след обсъждане на показанията на св. Т. –
баба на ищеца, ПОС е приел по отношение на лекостепенната
посттравматична церебрастения, констатирана като налична при ищеца при
прегледа му при неврохирург на 11.06.2020 г., че същата се е изявила
единствено с леко периодично главоболие, че същата е преминала без
медикаментозно лечение в рамките на времето преди завеждане на делото,
макар че по принцип може да бъде с различна продължителност, а
субективните оплаквания на ищеца при преглед на 13.08.2021 г. и
показанията на св. Т. в тяхна подкрепа, са били теза за целите на процеса, тъй
като липсата на други извършени от ищеца консултативни прегледи и
компютърна томография, въпреки препоръките за тях, са показателни за
липса на оплаквания, които да доведат и до събиране на обективни
медицински данни за състоянието на мозъка след претърпяната при
инцидента лека мозъчна контузия, последица на която е лекостепенната
посттравматична церебрастения, с каквато е диагностициран само въз основа
на субективните му оплаквания при прегледа на 11.06.2020 г.
Първостепенният съд е констатирал, че съгласно заключението на СМЕ
всички претърпени от ищеца телесни увреди поотделно и общо предизвикват
6
главоболие с по-голяма интензивност в първите 7-14 дни след травмата, а
след острия период, при развитие на посттравматична церебрастения, е
налице епизодично главоболие с малка интензивност, а травматичното
разкъсване на лявата тъпанчева мембрана и оформилата се впоследствие лека
загуба на слуха не налагали лечение, но подлежали на динамично
проследяване и избягване на шумна и запрашена среда.
Окръжният съд при така установените факти е приел следните правни
изводи по съществото на спора: вината на причинителя на вреди другиму се
предполага до доказване на противното. Сложният фактически състав на чл.
45 от ЗЗД изисквал да се установи кумулативна даденост на неговите
предпоставки, а именно: осъществено от ответника по иска деяние, довело до
причиняване на вредата; противоправност на същото деяние; реално
претърпяване на вреда; наличие на пряка причинна връзка между
претърпяната вреда и вредоносното деяние. В конкретния случай въпросът за
вината на ответника, за авторството на деянието и за неговата
противоправност е решен със сключеното споразумение по нохд № 198/21 г.
на РС - А, с което се е признал за виновен в това, че на 23.05.2020 г. в град А е
причинил на Т. две средни телесни повреди - черепно-мозъчна травма,
изразила е в счупване на основаната на черепа, контузия на мозъка и
травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, довели до
разстройство на здравето, временно опасно за живота и травматично
разкъсване на лявата тъпанчева мембрана, довело до трайно отслабване на
слуха. Причинените от ответника на ищеца телесни увреди са довели до
претърпяване на неимуществени вреди от ищеца - силна болка при
разкъсване на тъпанчевата мембрана и болки общо от претърпените
увреждания в рамките на една-две седмици, както и периодично леко
главоболие и леко намаление на слуха на лявото ухо, поради което според
ПОС искът за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за тяхното
претърпяване е бил основателен и както и сам е бил заявил ответникът чрез
пълномощника са в съдебно заседание от 23.11.2021 г., основателността на
иска не се поставя от него под съмнение и спорът в случая е за размера на
следващото се на ищеца обезщетение.
Окръжният съд по основния спорен между страните въпрос за размера
на търсеното обезщетение е намерил, че становището на ответника според
7
което търсеното обезщетение е прекомерно с оглед принципа на
справедливост е основателно, като е счел в случая справедлив размер на
следващото му се обезщетение от 15000 лева за мозъчно-черепната травма и
от 15000 лева за разкъсването на тъпанчевата мембрана с трайно намаление
на слуха. Изложил е съображения, като се е позовал на съдебната практика,
която е изградила във времето ясно и последователно следвано виждане, че
справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди се
преценява конкретно във всеки един случай, като при нанесени телесни
увреждания основните критерии за тази преценка са: тежестта на самите
понесени телесни увреди; довели ли са те до оперативни интервенции или не
и тяхното естество; силата, интензивността и продължителността на
търпените болки, страдания и неудобства; дали търпените увреждания са
възстановими или необратими; възрастта на пострадалия; промените, които са
настъпили в живота му, с оглед претърпените увреди; социално-
икономическата обстановка в страната; да се съблюдава необходимостта от
равновесието между двата основни принципа - за адекватна обезвреда на
пострадалия, но без да се стига до неговото неоснователно обогатяване.
Според ПОС ищецът е пострадал на възраст от 20 години, когато все още не е
достигната пълна психическа зрелост и липсва необходимия жизнен опит за
по-лесно справяне с неблагоприятните фактори от заобикалящия свят, като
младостта му прави по-бързо преодолими пречките и затова възрастта в
случая не се е ценяла от съда като значителен фактор при определяне на
справедливия размер на следващото му се обезщетение. Окръжният съд е
съобразил обстоятелството, че след инцидента ищецът е щял да бъде
принуден да търпи неудобства, макар и незначителни, защото намалението на
слуха наистина засяга само едното ухо и поради своята лека степен не би
могло да създаде проблеми в общуването, освен ако не са налични фонов
шум и други конкурентни сигнали, които биха могли да влошат способността
за разбиране на речта. Отчетено е от ПОС, че болката, която се изпитва при
разкъсване на тъпанчевата мембрана е остра, но е само в моментна. Макар във
връзка с травматичното разкъсване на мембраната да се е наложила
оперативна интервенция, същата е била извършена при местна анестезия, а
болничният престой за извършването и е бил съвсем кратък /три дни/, като
пациентът е изписан от него с подобрение. Наличните данни и от епикризата
от този болничен престой, и от прегледа, извършен на ищеца при специалист
8
УНГ на 08.07.20г., сочат на възстановен слух и за двете уши в границите на
нормата, а приетото като налично със заключението на СМЕ намаление на
слуха е леко и не е пречка за нормално общуване, освен при влошаване на
фоновия шум, което единствено предполага значимо обезщетение, тъй като
подобно влошаване е обичайно налично в социалната среда. По отношение на
мозъчно-черепната травма ПОС е взел предвид, че претърпяването й
съставлява разстройство на здравето, временно опасно за живота, макар и в
рамките на около една седмица, и именно това обстоятелство е зачетено като
основно, за да определи обезщетението за неимуществените вреди във връзка
с тази средна телесна повреда, в размер от 15000 лева, като е счел, че за
разликата до претендираните 65000 лева претенцията е прекомерна с оглед
принципа на справедливост, защото: претърпяната черепно-мозъчна травма е
била лека по своето естество, като не се е наложило оперативно, а само
консервативно лечение. Още по време на краткия болничен престой е
отчетено бързо подобрение на ищеца и е бил изписан от болница. Същата е
довела и в болницата, и по време на домашното лечение само до леко
главоболие и световъртеж, като същите са първо отзвучали още в болницата,
а впоследствие е било налице единствено периодично леко главоболие, за не
повече от месец /до прегледа на 11.06.20 г. Последицата на мозъчната
контузия - посттравматична церебрастения, клиничната картина на която се
изявява основно в субективни оплаквания, което също е взето предвид от
съда като обстоятелство, довело до необходимост от определяне на
обезщетение, но като за тази последица е съобразил, че е също лекостепенна и
е отзвучала за време не повече от една година след инцидента. По отношение
на социално икономическата обстановка, ПОС е отчел, че в периода 2020 г.-
2021 г., в рамките на който се е състояло вредоносното събитие и е
приключил съдебния процес относно вземането на пострадалия,
епидемичната обстановка в страната е довела до влошаване и на стандарта на
живот, като е зачела същото за фактор, изискващ известно увеличение на
следващия се размер на обезщетение, за да бъде той адекватно възмездие за
претърпените вреди. Напускането на работа от ищеца не е отчетено от ПОС
като обстоятелство влияещо върху преценката за справедливия размер на
обезщетението, тъй като то е било по избор на ищеца, а не поради
освобождаването му от работа на основание невъзможността да изпълнява
задълженията си поради нанесените му от ответника средни телесни повреди.
9
Не са били установени настъпили в живота на ищеца други значими промени
като последица от причинените му средни телесни повреди.
Настоящият състав, след преценка на събраните в хода на
производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че
първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка.
Справедливото обезщетяване по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, както това е
прието в ППВС № 4/68 г., означава да бъде определен онзи точен паричен
еквивалент не само на болките и страданията, понесени от конкретното
увредено лице, но и на всички онези неудобствата, емоционални, физически и
психически сътресения, които съпътстват същите. В този смисъл размерът на
обезщетението за репариране на претърпените неимуществени вреди следва
да се определи при преценка на редица конкретни обстоятелства от обективна
и субективна страна. С оглед спецификата на отговорността по чл. 45 ЗЗД
такива обстоятелства са характерът на увреждането, последиците, възрастта
на увредения, общественото му положение. При определяне размера на
претърпените неимуществени вреди следва да се има предвид и личният
характер на тази претенция, свързана пряко с изживяванията и личността на
този, който понася вредите. Така описаните критерии, изпълващи принципите
на справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД са правилно преценени от
първоинстанционния съд. Травматичните увреждания са с характер на средна
телесна повреда. Съгласно заключението от съдебномедицинската експертиза
лекостепенната звукопроводна загуба/намаление на слуха на едното ухо, не
предполага за него проблем в общуването и само наличието на фонов шум
или други конкурентни сигнали биха могли да влошат способността му за
разбиране на речта. Лекостепенната посттравматична церебрастения се е
проявила единствено с леко периодично главоболие и същата е преминала без
медикаментозно лечение в рамките на времето преди завеждане на делото.
Всички претърпени от ищеца телесни увреди поотделно и общо предизвикват
главоболие с по-голяма интензивност в първите 7-14 дни след травмата, а
след острия период, при развитие на посттравматична церебрастения, е
налице епизодично главоболие с малка интензивност, а травматичното
разкъсване на лявата тъпанчева мембрана и оформилата се впоследствие лека
загуба на слуха не налагат лечение, но подлежат на динамично проследяване
и избягване на шумна и запрашена среда. По делото не е искана и ангажирана
съдебно психологическа експертиза, която да установи промяна в
емоционално-психичното състояние на ищеца.
При съобразяване с конкретния обем преживени болки и страдания от
ищеца - посочени по-горе и преценени като обективен критерий,
продължителността на оздравителния процес, факта, че към момента на
деликта пострадалият е бил на възраст 20 години, следва да се приеме, че
присъдените от първоинстанционния съд суми като обезщетение за двете
телесни повреди на по 15000 лева за всяка една от тях е справедлив паричен
еквивалент на понесените от ищеца страдания. Преценката за това кои
10
фактори трябва да бъдат взети предвид винаги е конкретна, с оглед
установените факти по делото и тяхната относителна тежест, преценена
съвкупно, като принципно тежките увреждания на здравето, респективно
трайните последици от тях, имат относително по-голяма тежест за
определяне размера на обезщетението, докато други - например ежедневните
неудобства по време на възстановителния период, имат относително по-малка
тежест. Първоинстанционният съд правилно е преценил характера на
причинените на ищеца телесни увреждания и като последица от тях
физически страдания. Определеният паричен еквивалент е съобразен и с
интензитета на претърпените болки и страдания, както и с продължителността
на възстановителния период. Следва да се има предвид, че периодът на
възстановяване е протекъл сравнително кратко време. Отшумяването на
симпомите на посттравматична церебрастения, както и лека загуба на слуха
не налагат лечение, но подлежат на динамично проследяване и избягване на
шумна и запрашена среда. Не е установено регресно развитие на
възстановителния процес и нетипични усложнения. Медицинската
документация съдържа данни за подобрение вследствие съответните
проведени лечения. Не са доказани по делото типични симптоми, по които
може да се диференцира постравматично стресово разстройство.
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно
засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени,
предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се
определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 от
ЗЗД - по справедливост, то определените от първоинстанционния съд
обезщетения за претърпените от ищеца неимуществени вреди за всяка една от
двете средни телесни повреди от по 15000 лева, или общо 30000 лева
съответства на предписаните от правната норма критерий за справедливост.
Предвид гореизложеното въззивната инстанция намира, че като е
постановил решението в горния смисъл, окръжният съд е постановил
правилно и законосъобнразно решение и същото следва да бъде потвърдено в
обжалваната отхвърлителна част.
При този изход на делото и на основание чл. 273 от ГПК, във вр. с чл.
78, ал. 3 от ГПК на въззиваемия следва да бъдат присъдени направените пред
въззивна инстанция разноски в размер на платени от него 1200 лева по
11
договор за правна помощ – л. 27 от делото.
Предвид изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 654/06.12.2021 г. по гр.д. 929/2021 г. по
описа на Пловдивски окръжен съд в частта, с която са отхвърлени исковете на
Т. Р. Т. с ЕГН - **********, със съдебен адрес: А, ул. “И.“ № 12 срещу Н. Г.
КР. с ЕГН - **********, с адрес: А, ул. “Г.“ № 10 за заплащане на
обезщетение за неимуществените вреди за причинени му на 23.05.2020 г. в А
две средни телесни повреди, а именно: сума в размер над 15000 лева до 30000
лева за причинената му черепно-мозъчна травма, изразена чрез счупване на
основата на черепа, контузия на мозъка и травматичен кръвоизлив под меките
мозъчни обвивки, и за последицата - лекостепенна посттравматична
церебрастения, ведно със законната лихва от 23.05.2020 г. до окончателното
плащане, както и сума в размер над 15000 лева до 30000 лева за причиненото
му травматично разкъсване на лявата тъпанчева мембрана, довело до трайно
отслабване на слуха на лявото ухо, ведно със законната лихва от 23.05.2020 г.
до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Т. Р. Т. с ЕГН - **********, със съдебен адрес: А, ул. “И.“ №
12, адвокат М.К. А. да заплати на Н. Г. КР. с ЕГН - **********, с адрес: А, ул.
“Г.“ № 10 сумата от 1200-хиляда и двеста лева направени разноски във
въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на
Република България при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12