Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 23.03.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, І Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на
шестнадесети декември, две хиляди и шестнадесета година в състав:
Съдия: Евгени Георгиев
при секретаря Ю.Ш. разгледа докладваното от съдия Георгиев гр. д. № 4 484
по описа за 2014 г. и
Р Е Ш И:
[1] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 124, ал. 1, пр. 2
от ГПК на Х.Г.А. срещу ЕТ „Д.-** - Д.Д.”, съда да признае за установено, че Х.А.
е собственик на недвижим имот по добросъвестно давностно владение, започнало от
януари 2004 г. Този недвижим имот е апартамент № 1а със застроена площ от 87,15
кв. метра заедно със средното мазе с площ от 19,05 кв. метра и 7,40% идеални части
от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото. Имотът се
намира в гр. София, район Слатина, ул. „******** като апартаментът е на първия
етаж. Той се състои от антре, кухня, спалня, дневна, две тераси и сервизно
помещение. Негови съседи са: стълбище, коридор, апартамент № 1б, двор към
улицата и двор. Дворното място, в което е построена жилищната сграда, представлява
УПИ XIII-638 в квартал 230 по плана на гр. София и е с площ от 499,00 кв. метра.
Х.А. е със съдебен адрес – адвокат Т.С. и адвокат П.К.,***, офис 30-32. ЕТ „Д.-**
- Д.Д. е с адрес в гр. София, ул. „********. Третото лице А.А. е с адрес ***] ОСЪЖДА Х.А. да заплати на ЕТ „Д.-** - Д.Д.”
1 700,00 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК.
[3] ОТМЕНЯ определението си от 04.09.2015
г., с което е освободил ЕТ „Д.-** - Д.Д.” от разноски по делото и ОТХВЪРЛЯ искането на ЕТ „Д.-** - Д.Д.”
за освобождаване от разноски по делото.
[4] ОСЪЖДА на основание чл. 77 от ГПК да
заплатят следните суми по сметка на СГС:
- ЕТ „Д.-**
- Д.Д.” - 170,00 лева възнаграждение за вещо лице;
- А.А. –
400,00 лева възнаграждение за вещо лице.
[5]
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок
от уведомлението за изготвянето му.
[6] Ако ищецът
обжалва решението изцяло, с въззивната си жалба той следва да представи
доказателство, удостоверяващо внасянето на 275,30 лева държавна такса по сметка
на САС. При неизпълнение въззивната жалба ще бъде върната.
[7]
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ищеца – А.А..
[8] ДА СЕ ИЗПРАТИ копие от решението до
Инспектората на Висшия съдебен съвет с оглед извършваната проверка на съдията
относно действията му по настоящото дело.
[9] ДЕЛОТО ДА СЕ ПРЕПОТРЕДИ от деловодителя
на състава в два тома, като се запази съществуващата номерация на листата по
него. Делото е от 623 листа, като сред тях не се включва самото решение, което
е от 10 листа (19 страници).
МОТИВИ НА СЪДА ЗА ВЗЕМАНЕ НА
РЕШЕНИЕТО
Производството
е исково, пред първа инстанция.
I. ОБСТОЯТЕЛСТВА,
ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1. На ищеца
[10] Х.А.
заявява в искова молба от 31.03.2014 г., че през 2004 г. е закупила недвижим
имот от А.А.. Преди това, през януари 2004 г. А.А. е предала на Х.А. владението
на имота въз основа на предварителен договор за покупко-продажба, сключен между
тях. Оттогава Х.А. владее имота. След закупуването на имота, тя е разбрала, че
ответникът ЕТ „Д.-** – Д.Д. ” (Д.) е предявил иск по чл. 76 от ЗС спрямо А.А.
за възстановяване на владението на процесния имот.
[11] Х.А.
твърди, че в нейна полза е изтекла кратка придобивна давност от пет години за
процесния имот, която е започнала да тече през януари 2004 г.. Затова тя моли
съда да я признае спрямо ответника за собственик на имота (вж. исковата молба,
л. 2-4, както и уточнението в с. з. на 26.06.2015 г., л. 177).
2. На ответника
[12]
Ответникът Д. е подал писмен отговор, с който оспорва предявения иск. Д.
заявява, че производството по иска е недопустимо, тъй като по друго дело вече е
било установено, че договорът за покупко-продажба на процесния имот, по който
купувач е била Х.А., е нищожен. Затова тя не би могла да бъде добросъвестен
владелец, а прогласяването на нищожността на договора отрича правните последици
от него.
[13] Д.
също заявява, че той е собственик на имота, а не Х.А.. Д. твърди, че той е
придобил имота чрез давностно владение, упражнявано от 15.12.1997 г. до
15.12.2007 г., а евентуално владението на Х.А. е било прекъснато чрез
предприемане на изпълнителни действия спрямо имота. Ето защо Д. моли съда да
отхвърли иска (вж. писмения отговор, л. 50-56, както и молбата, л. 141-142)
II.
ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ
ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И ПРЕЦЕНИ СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА
1.
Обстоятелства,
които съдът установява
[14] На
04.10.1990 г. Х. и Х. К., С.Б. и Х. Ч. са сключили договор. С него те са
договорили, че Х. и Х. К. продават на С.Б. и Х. Ч. по 1/3 идеална част от
дворно място от 499,00 кв.м., находящо се в гр. София, ул. „********
съставляващо парцел XIII-638. Те също са уговорили в това място С.Б. и Х. Ч. да
построят триетажна жилищна сграда, както и да заплатят на Х. и Х. К.
11 000,00 лева за прехвърленото право на собственост върху мястото.
Страните по договора са разпределили помежду си и обектите в бъдещата сграда,
предмет на договора. Договорът е бил в писмена форма (вж. договора, л. 212-213)
[15] На
11.10.1990 г. Х. и Х. К. от една страна и от друга страна С.Б. и Х. Ч. са
сключили втори договор, с който първите са продали на вторите по 1/3 идеална
част от дворно място на ул. „*********. Този договор е бил във формата на
нотариален акт (вж. нотариалния акт, л. 209).
Не се спори, че към момента на тази сделка С.Б. е бил в брак с Т. Б..
[16] На
25.10.1990 г. Х. и Х. К., С.Б. и Х. Ч. са подали молба до Председателя на
Общински народен съвет (ОбНС) „Слатина“ за издаване на разрешение за строеж за
жилищна сграда на ул. „********* (вж. вж. л. 255). На 28.11.1990 г. Началник на
управление към ОбНС „Слатина“ е издал такова разрешение (вж. разрешението, л.
256). Няколко месеца по-късно, на 19.03.1991 г. районният техник към ОбНС
„Слатина“ е издал протокол за определяне на строителна линия и ниво за
жилищната сграда на ул. „********* (вж. протокола, л. 257).
[17] На
06.05.1991 г. Х. и Х. К., С. и Т.Б., и Х.
Ч. са сключили договор, с който взаимно са си учредили право на строеж върху
дворното място на ул. „*********. Х. и Х. К. са отстъпили на С. и Т.Б., и Х. Ч.
правото на строеж срещу задължението на последните да построят в двугодишен
срок от сключването на договора, със свои средства, обекти за Х. и Х. К. до
степен на обитаемост. Тези обекти са били втория етаж, източния гараж,
източното мазе и складови помещения. В договора е било уговорено С. и Т.Б. да
получат от бъдещата сграда първия етаж с площ от 140,00 кв. метра, средния
гараж, средното мазе и тавана. Първият етаж се е състоял от две спални,
кабинет, дневна, трапезария, кухня, баня, тоалетна, мокро помещение, входно
антре и коридор. Договорът е бил сключен в нотариална форма (вж. договора, л.
100-103).
[18] На
28.01.1992 г. кметският наместник на Териториална общинска администрация (ТОА)
„Слатина“ е издал заповед. С нея той е наредил да се спре строежа на жилищната
сграда на ул. „********* и да бъдат представени в ТОА „Слатина“ ЧИЗР, а след
одобряването им да се внесат за одобрение архитектурни проекти (вж. заповедта,
л. 99).
[19]
През 1993 г. Х. и Х. К. са подали искова молба в СРС срещу С.Б. и Х. Ч.. С нея
те са поискали от районния съд да прогласи нищожността на договорите със С.Б. и
Х. Ч. от 04.10.1990 г., 11.10.1990 г. и 06.05.1991 г., чийто предмет е бил
собствеността на дворното място на ул. „*********, както и правото на строеж за
бъдещата сграда в него (вж. решението на СРС, л. 270 – в него е вписано, че по
първоначалната искова молба е било образувано дело през 1993 г.). Исковата
молба е била вписана на 12.07.1993 г. (вж. решението на ВКС, л. 288)
[20] На
10.04.1995 г. Х. Ч. е продал на „Г2” ООД собствената си 1/3 идеална част от
дворното място на ул. „******* (вж. нотариалния акт, л. 200). В същия ден Т. и Н.Б.
са продали на „Г2“ ООД тяхната 1/3 идеална част от това дворно място (вж.
нотариалния акт, л. 261). Х. и Х. К. са били съгласни с тези продажби (вж.
декларацията, л. 262).
[21] На
15.04.1996 г. Н. и Т.Б. от една страна и от друга страна А.А. са сключили
договор. С него А.А. и като пълномощник на В.В. и Е.А., е получила възможността
да ползва временно първия етаж, средното мазе, средния гараж и таван в сградата
на ул. „********* (вж. договора 222-223). Съгласно чл. 2 от договора А.А. е
получила вещта в момента на сключване на договора. Срокът на договора е бил пет
години (вж. чл. 5 от договора, както и декларацията, л. 224).
[22] В
същия ден Т. и Н.Б. са сключили с А.А., В.В. и Е.А. предварителен договор за
продажба на същите обекти. В предварителния договор е било вписано, че
владението на имота се е предавало в деня на подписването на договора (вж. л.
221). На 22.11.1996 г. „Г2“ ООД е продал на В.В. и Е.А. собствените си 2/3
идеални части от дворното място (вж. нотариалния акт, л. 265).
[23] На
14.01.1997 г. ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ СОФИЯ е изпратило писмо до В.В. и Главния
архитект на София, че ще даде указания за електрозахранването на сградата на
ул. „*********, след като бъде представена скица, заверена от УАГ, според която
да е отреден терен за нов трафопост с три кабелни килии, както и да се направи
преустройство на въздушната мрежа (вж. писмото, л. 233). На 17.02.1997 г.
Главният архитект на район „Слатина“ е издал акт за узаконяване на жилищната
сграда на ул. „********* (вж. акта, л. 86).
[24] Х.
и Х. К. са сключили предварителен договор с Д. на 01.12.1997 г. С него страните
са договорили, че Д. се е задължавала да завърши строежа на четириетажната
жилищна сграда на ул. „*******9 в 18-месечен срок от датата на сключване на
договора. Х. и Х. К. са се задължили най-късно в двумесечен срок след
окончателното приключване на висящите спорове относно собствеността върху имота
да прехвърлят на Д. собствеността върху първи, трети, четвърти мезонетен етаж,
западен и среден гараж, западно и средно мазе под гаражите и съответните
идеални части от общите части на сградата и дворното място (вж. договора, л.
79-83). На 15.12.1997 г. Х. и Х. К. и Д. са подписали протокол, с който първите
са предали на втория владението на незавършената сграда на ул. „********* (вж.
протокола, л. 98).
[25] На
21.07.1998 г. А.А. и ЕТ „П.-**“ (П.) са
сключили договор. С него П. се е задължил да извърши строително-монтажни работи
на третия и таванския етаж на жилищната сграда на ул. „*********. На 28.09.1998 г. специалист при район
„Слатина“ е издал протокол за определяне на строителна линия и ниво (вж. л.
104).
[26]
През 2000 г. Д. е предявил искова молба срещу А.А.. В нея Д. е заявил, че на 15
срещу 16 април 2000 г. А.А. насилствено и по скрит начин е отнела владението на
Д. върху сградата на ул. „********* (вж. решението на СРС, л. 297-304).
[27] На
19.04.2000 г. А.А. и „П. Д.-СБ“ ЕООД са сключили договор за охрана. Обектът,
предмет на договора, е бил първият етаж от жилищната сграда на ул. „*********
(вж. л. 230-231).
[28] На
10.10.2000 г. Х. и Х. К. и Д. са подписали констативен протокол. В него е било
описано какво е било извършено по сградата от Д. (вж. протокола, л. 84-85).
[29] На
02.08.2002 г. началникът на ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ „СЕВЕР“ е уведомил В.Б. и Е.Б.,
че могат да поискат да сключат договор за присъединяване към
елетроразпределителната мрежа на сградата на ул. „********* (вж. становището,
л. 235). На 10.09.2002 г. заместник-началникът на ЕЛЕТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ „СЕВЕР“ е
издал становище, в което е заявил, че електрозахранването за жилищната сграда
на ул. „********* е било изпълнено съгласно предписанията и обектът е можел да
бъде въведен в експлоатация (вж. становището, л. 234). А.А. е сключила договор
за присъединяване към електроразпределителната мрежа на сградата на ул. „*********
(вж. л. 240-241). Не се спори, че В.В. и Е.А. и В. и Е.Б.и са едни и същи лица.
[30] На
28.12.2002 г. е влязло в сила решение на ВКС. С него ВКС е обезсилил решение на
СГС от 15.01.2002 г. и решение на СРС от 10.01.2001 г., което е било оставено в
сила с решението на СГС. Делото пред СРС е било образувано по иск на Х. и Х. К.
срещу В. и Е.Б.и съда да приеме за установено, че В. и Е.Б.и не са били
собственици на 2/3 идеални части от дворното място на ул. „*********, което са
били закупили на 22.11.1996 г. (вж. решението, л. 287-290).
[31] На
27.05.2003 г. СГС е постановил решение по иска на Д. срещу А.А., описан в пар. 26
от настоящото решение, за предаване на владението на първия жилищен етаж от
сградата на ул. „*********. С него СГС е осъдил А.А. да предаде на Д.
владението на първи жилищен етаж от жилищната сграда на ул. „*********.
Решението е подлежало на предварително изпълнение (вж. решението, л. 69-70).
[32] На
14.08.2003 г. Службата по вписванията към СРС е издала удостоверение, в което е
било вписано, че за първия етаж на жилищната сграда на ул. „********* не са се
оказали тежести, като проверката е била за продажби,
тежести и придобил (вж. удостоверението, л. 226-227). На 11.09.2003 г. Т. Б. и Н. Г. (за които не
се спори, че са наследници на С.Б.) са продали на А.А. завършените на 75 %
апартамент, разположен на целия първи етаж, средно мазе, таван и среден гараж в
сградата на ул. „*******9 заедно със съответните идеални части от общите части
на сградата и правото на строеж върху терена (вж. нотариалния акт, л. 5).
[33] На
01.12.2003 г. А.А. и Х.А. са сключили предварителен договор за продажбата на
апартамент 1А на първия етаж на жилищната сграда на ул. „********* с площ от
64,55 кв. метра и застроена площ от 87,15 кв. метра заедно със средното мазе и
7,40 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
мястото (вж. предварителния договор, л. 214-219). На 10.01.2004 г. А.А. е
подписала декларация, в която е заявила, че предава владението на апартамента
на Х.А. (вж. декларацията, л. 220). Оттогава Х.А. владее процесния апартамент
(вж. показанията на свидетелите Г., л. 308-309, Г., л. 309, както и обясненията
на третото лице А.А., л. 309-311. Ответникът не се е домогвал да докаже, че е
владял имота след януари 2004 г., тъй като е твърдял, че владението му е било
отнето насилствено през април 2000 г.).
[34] На
30.01.2004 г. СВ е издала на А.А. удостоверение. В него е било вписано, че
апартамент от 140,00 кв. метра, който се намира на първия етаж от сградата на
ул. „*********, е собственост на А.А., както и, че за него е била учредена
законна ипотека в полза на БУЛБАНК за 56 000,00 лева (вж. удостоверението,
л. 225).
[35] На 21.09.2004 г. А.А. е продала на Х.А.
апартамент 1А на първия етаж от сградата на ул. „*********, средното мазе и
7,40% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
мястото (вж. нотариалния акт, л. 8-10). Не се спори, че към този момент Х.А. е
била в брак с А. А. (вж. и удостоверението за граждански брак, л. 11).
[36] На
21.03.2005 г. нотариус Л.А. е заверила подписите на Х. и Х. К. под декларация.
В нея те са декларирали, че доброволно и без да им е упражнявано чуждо
въздействие са подписали анекса към предварителния договор от 10.10.2000 г. и
констативните протоколи от 10.10.2000 г. и 17.02.2005 г. (вж. декларацията, л.
14).
[37]
Няколко месеца по-късно, на 14.07.2005 г. Кметът на район „Слатина“ е изпратил
писмо до Софийска районна прокуратура (СРП). С него той е отговорил на СРП, че
в район „Слатина“ не е имало внесени заявления-съгласие от собственици с
нотариална заверка на подписите за промяна на изпълнителя на строежа на ул. „*********.
Кметът също така е отговорил, че разрешението за строеж от 17.02.1997 г. е било
издадено на Х. и Х. К., които са представили нотариален акт от 1960 г. и
нотариално заверена декларация-съгласие за извършваното преустройство (вж.
писмото, л. 259).
[38] На
28.11.2005 г. Кметът на район „Слатина“ е изпратил писмо и до Началника на
ДНСК, Началника на СРДНСК, Директора на Дирекция „Контрол по строителството“
при СО, Х. и Х. К.. С него той ги е уведомил, че в район „Слатина“ не е имало
одобрени проекти и издадено разрешение за строеж за извършващите се
преустройства на първия етаж от сградата на ул. „*********. На служители на
район „Слатина“ е бил представен нотариален акт, в който е било описано, че проектите
за това преустройство са били одобрени от Дирекция „Архитектура и
градоустройство“ на СО, но район „Слатина“ не е разполагал с тях (вж. писмото,
л. 91-92).
[39] На
13.06.2006 г. СГС е издал изпълнителен лист по решението си от 27.05.2003 г.
(пар. 31 от настоящото решение) с което
е осъдил А.А. да предаде владението на Д. на първия жилищен етаж от сградата на
ул. „********* (вж. изпълнителния лист, л. 93). На 15.09.2006 г. В. и Е.Б.и
чрез пълномощника им А.А. от една страна и от друга страна „Е.-С.“ АД са
сключили договор. С него В. и Е.Б.и са продали на „Е.-С.“ АД външните
захранващи кабелни линии на сградата на ул. „********* (вж. договора, л.
243-244).
[40] На
18.04.2007 г. е влязло в сила решение на ВКС, с което е било оставено в сила
решението на СГС от 27.05.2003 г., с което А.А. е била осъдена да предаде на Д.
владението на първия етаж от сградата на ул. „********* (вж. решението, л.
71-74). А.А. е подала молба за отмяна на това решение, която ВКС е отхвърлил с
решение от 06.11.2008 г. (вж. решението, л. 75-77).
[41] На
31.03.2009 г. ЧСИ И. Ч. е съставил протокол. В него той е описал, че за 31.03.2009
г. е бил насрочил въвод във владение по изпълнителния лист на Д. от 13.06.2006
г. за първия етаж от жилищната сграда на ул. „*********. С молба от 27.03.2009
г. обаче Х. и А. А.ови са представили нотариалния акт от 21.09.2004 г., с който
те са закупили от А.А. апартамент 1А на първия етажа на сградата на ул. „*********.
Х. и А. А.ови са заявили, че от датата на покупката на апартамента са владеели
имота. Подобна молба е била постъпила и от трети лица, които са твърдели, че са
закупили апартамент 1Б. Затова ЧСИ Ч. е
отложил извършването на описа и е дал тридневен срок на третите лица да поискат
спиране на изпълнението (вж. протокола, л. 94-95).
[42] Х.,
Г. и Р. А.ови са предявили установителен иск за собственост, като са твърдели,
че са собственици на апартамент 1А въз основа на договора за покупко-продажба с
А.А. от 21.09.2004 г. Ищците са поискали и спиране на изпълнението (вж.
исковата молба, л. 165). По исковата молба е било образувано гр. д. 9 232/2009
г. на СГС, 18-ти с-в (вж. входящия номер на исковата молба, л. 165, справката
от деловодната система, л. 169, както и решението, л. 57-66).
[43] На
01.08.2009 г. е починал съпругът на Х.А. - А. А.. Той е оставил за свои
наследници по закон съпругата си Х.А. и синовете си Г. и Р. А.ови (вж.
удостоверението за наследници, л. 13)
[44] На
09.03.2010 г. е влязло с сила решение на СРС по исковата молба от 1993 г. на Х.
и Х. К. срещу С.Б. и Х. Ч. за прогласяване нищожността на договорите със С.Б. и
Х. Ч. от 04.10.1990 г., 11.10.1990 г. и 06.05.1991 г. (пар. 19 от настоящото
решение). С това решение СРС е прогласил нищожността на договора от 11.10.1990
г. между Х. и Х. К. от една страна и от друга страна Х. Ч., като привиден и
прикриващ действителен договор за прехвърляне на 1/3 идеална част от дворното
място срещу задължение за построяване в дворното място на триетажна жилищна
сграда. СРС е отхвърлил останалите искове, които са били предявени (вж.
решението на СРС, л. 270-276; решението на СГС, л. 277-282; решението на ВКС,
л. 266-269).
[45] На
04.07.2013 г. е влязло в сила решението по гр. д. 9 232/2009 г. на СГС, 18-ти
с-в на СГС (пар. 42 от настоящото решение). С него СГС е отхвърлил иска на Х.А.,
Р.А. и Г.А. срещу Д. за признаване на ищците за собственици на апартамент 1А на
първия етаж от сградата на ул. „********* въз основа на договора за
покупко-продажба от 21.09.2004 г. За да отхвърли иска, СГС е приел, че този
договор е бил нищожен, тъй като е противоречал на закона – за обособяването на
апартамент 1А не е имало одобрени строителни книжа. В предмета на делото не е
било придобИ.ето на собствеността за имота чрез давностно владение (вж.
решението, л. 57-66).
[46] На 22.07.2014
г. СГС е постановил решение. С него СГС е обезсилил в една част решение на СРС,
а в друга го е отменил. СГС е обезсилил решението на СРС в частта, с която СРС
е уважил иск на Х. и Х. К. за признаване за недействителна на продажбата от Х. Ч.
на „Г-2“ ООД, а е отхвърлил иск за обявяване за недействителна на продажбата от
Т. и Н.Б. на „Г-2“ ООД. СГС е отменил решението на СРС в частта му, с която СРС
е признал, че Г-2“ ООД не е собственик на 1/3 идеална част от дворното място на
ул. „*********, като е отхвърлил този иск. Няма данни решението да е влязло в
сила (вж. решението, л. 291-296).
[47] Ищцата
е заплатила 550,60 лева държавна такса (вж. л. 20), 680,00 лева за вещи лица
(вж. л. 193 и 365), както и 10,00 лева за съдебни удостоверения (вж. л. 366 и
429). Ответникът е заплатил 1 600,00 лева за адвокат (вж. л. 143) и 100,00
лева на вещо лице (вж. л. 594).
2. Спорни обстоятелства
[48] По
делото се е спорило дали няколко от представените документи са били подписани
от Х. и Х. К.. Тези документи са били: 1. предварителния договор с Д. от
01.12.1997 г.; протокола за предаване на владението на Д. от 15.12.1997 г.;
констативния протокол за извършените строително-монтажни работи от 10.10.2000
г.; декларацията от 21.03.2005 г. Съдът
приема, че тези документи са били подписани от Х. и Х. К., тъй като както
единичната, така и тройната графологична експертиза категорично приемат това (вж.
заключението на вещото лице М., л. 201-205, както и заключението на вещите лица
М., В. и А., л. 518-528).
3. Обстоятелства, за които са
събирани доказателства, но съдът не ги обсъжда
[49] Едно от обстоятелствата, за които съдът е събирал доказателства, но това
не е било необходимо, е дали преди А.А. да отнеме владението на Д., последният
е владял имота. Това, че Д. е владял имота се установява от влязлото в сила
решение по иска по чл. 76 от ЗС (пар. 31 от настоящото решение). Затова не е
било необходимо събирането на други доказателства. Ето защо съдът не обсъжда
тези други доказателства.
[50] Съдът не обсъжда и доказателствата, представени по делото за
доказване на това, че процесният апартамент А1 е бил обособен като такъв при
спазване на нормите за това. Това са: 1. удостоверението на л. 245; 2; част от допълнителното
заключение на вещото лице Ц. на л. 564; 3. копието на проекта на л. 336; 4. разрешението на л. 246; 5. обяснителната записка
на л. 334; 6. писмото на л. 89-90; 7. удостоверението на л. 247. Съдът не
обсъжда тези доказателства, тъй като законността на извършеното преустройство
на първия етаж от жилищната сграда на ул. „********* е била предмет на гр. д. 9
232/2009 г. на СГС, 18-ти с-в на СГС, решението по което е влязло в сила.
III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА
ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ОТ СЪДА ОБСТОЯТЕЛСТВА КЪМ ПРИЛОЖИМОТО КЪМ
СПОРА ПРАВО И РЕШЕНИЕ НА СЪДА ПО ДЕЛОТО
[51] Х.А.
е предявила срещу Д. иск по чл. 124, ал. 1, пр. 2 от ГПК за признаване на
установено, че ищцата е придобила процесния имот по давност, като добросъвестен
владелец. Искът е неоснователен и съдът го отхвърля.
1. По иска по чл. 124, ал. 1,
пр. 2 от ГПК
[52]
Съгласно чл. 124, ал. 1, пр. 2 от ГПК, всеки може да предяви иск, за да
установи съществуването на едно правно отношение. Следователно предпоставките
за уважаване на иска са: 1. ищецът да е собственик на недвижим имот; 2. той да
иска това да бъде установено спрямо ответниците.
[53] Ищцата Х.А. е заявила, че е собственик на процесния имот, тъй като
тя го владее от януари 2004 г., когато А.А. ѝ е предала владението въз
основа на сключения между тях предварителен договор. Владението
е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или
чрез другиго, като своя (чл. 69, ал. 1 от ЗС). Владелецът
е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи
собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или, че предписаната от закона форма е била опорочена
(чл. 70, ал. 1 от ЗС). Следователно за уважаването на иска е необходимо: 1.
ищцата да владее имота; 2. тя да владее имота като добросъвестен владелец; 3..
да е изтекъл предвиденият в закона давностен срок.
[54] Съдът установи, че през януари 2004 г. А.А. е предала на Х.А.
владението на процесния имот (това, че А.А. е владяла имота към този момент се
установява от влязлото в сила решение по иска по чл. 76 от ЗС на Д. срещу А.А.
– пар. 31 от настоящото решение). Х.А. е владяла имота, тъй като е извършвала
действия, присъщи на владелеца – ремонтирала го е, демонстрирала е, че имотът е
неин.
[55] Налице е първата предпоставка за уважаването на иска.
Съдът следва да установи дали е налице втората предпоставка за уважаването на
иска – ищцата да е била добросъвестен владелец на имота.
[56] Недобросъвестни са владелците: 1. които владеят въз
основа на предварителен договор (Решение на ВКС 101-2015-II Г.
О. по гр. д. 891/2015 г. Решението е било постановено по реда на чл. 290 от ГПК
и е задължително за първоинстанционните и въззивните съдилища); 2. чието
владение е основано на нищожно придобивно основание (т. 10 от ППВС 6/1974 г.). Х.А. е твърдяла, че е добросъвестен владелец въз основа на предварителен
договор и съдът установява това. Правилото обаче, е, че владелецът, основаващ
владението си на предварителен договор, е недобросъвестен. Х.А. основава
владението си на предварителен договор. Затова тя е недобросъвестна.
[57] Дори съдът да приеме, че Х.А. владее въз основа на договора за
покупко-продажба от 21.09.2004 г., тя отново е недобросъвестен владелец. Това е
така поради следното: решението влиза в сила само между
същите страни, за същото искане и на същото основание
(чл. 298, ал. 1 от ГПК). Предмет на делото е
спорното материално субективно право, претендирано или отричано от ищеца. То
се индивидуализира чрез
правопораждащия факт, съдържанието на правото и носителите на правоотношението, които
се посочват от ищеца чрез
основанието и петитума на исковата молба. В мотивите на съдебния акт
се съдържат констатациите за спорното материално право. Ето защо няма пречка от тях съдът да почерпи данни за основанието на иска (Решение на ВКС
179-2016-I Г. О. по гр. д. 2207/2015 г.).
[58] В случая съдът установи, че СГС, с влязло в сила решение по гр. д. 9 232/2009
г., е приел, че Х.А. не е собственик на процесния имот въз основа на
покупко-продажбата от 21.09.2004 г., тъй като тя е нищожна. Х.А. е твърдяла, че
тази сделка е била правопораждащия факт за нейното право на собственост спрямо
процесния имот. Следователно дали този правопораждащ факт е съществувал, в
случая дали сделката е била валидна, е било в предмета на делото, който се
покрива от силата на пресъдено нещо (СПН). Страните по гр. д. 9 232/2009
г. са били настоящите страни. Затова съдът приема, че решението по гр. д.
9 232/2009 г. се ползва със СПН и по отношение на настоящия спор, че
сделката от 21.09.2004 г. е нищожна (съдът е обвързан от силата на пресъдено
нещо на решението по гр. д. 9 232/2009 г. дори то да е неправилно с оглед
представеното по делото решение на ВКС 202-2016-I Г. О.
по гр. д. 2008/2016 г.). Ето защо съдът приема, че тази сделка е нищожна. Следователно
евентуалното владение на ищцата въз основа на договора от 21.09.2004 г. също е
недобросъвестно.
[59] Не е налице втората предпоставка за уважаването на иска. Съдът ще
изследва дали е налице третата предпоставка за уважаването на иска - да е
изтекъл предвиденият в закона давностен срок.
[60] За да
отговори на този въпрос, съдът първо следва да прецени дали решението по иска
по чл. 76 от ЗС на Д. срещу А.А. разпростира СПН и спрямо ищцата. Съдът приема,
че това решение разпростира своята СПН и спрямо ищцата поради следното:
съгласно чл. 226, ал. 3 от ГПК, постановеното решение във всички случаи съставлява пресъдено нещо и спрямо
приобретателя, който е придобил правото след образуването на делото.
[61] В
случая ищцата твърди, че е получила владението от А.А. въз основа на
предварителния договор с нея (евентуално договора за покупко-продажба от
21.09.2004 г.). Следователно ищцата е в положението на приобретател (различно
би било, ако ищцата е завладяла имота например насилствено от А.А. – тогава тя
би имала свое собствено основание за владение, нямащо нищо общо с А.А.). Ищцата
е получила владението през 2004 г. – по време на разглеждането на иска по чл.
76 от ЗС на Д. срещу А.А.. Затова съдът приема, че ищцата е обвързана от СПН на
решението по иска по чл. 76 от ЗС. Приемането на обратното би довело до
абсурдната ситуация, позволяваща на ищцата да предаде владението на трето лице,
то пък на четвърто лице и т. н., а Д. да насочва иск след иск срещу всеки нов
владетел, на който владението е било предадено.
[62] Две
са изключенията от правилото на чл. 226, ал. 3 на ГПК: 1. по отношение на
действието на вписването, когато се отнася за
недвижим имот; 2. за придобИ.е на
собственост чрез добросъвестно владение, когато се отнася за движими вещи.
Настоящият случай не е такъв, защото искът по чл. 76 от ЗС не подлежи на
вписване, а процесната вещ е недвижима, а не движима.
[63] Съгласно чл. 115, ал. 1, б. „ж“ от Закона за задълженията и договорите
(ЗЗД), давност не тече, докато трае съдебният процес относно вземането. Това
правило се прилага и за придобивната давност (вж. чл. 84 от ЗС).
[64] В случая с предявяването от Д. срещу А.А. на владелческия иск по чл. 76
от ЗС е спряла да тече придобивната давност за А.А. за процесния имот. Х.А. е
получила владението на процесния имот от А.А., докато е бил разглеждан иска по
чл. 76 от ЗС на Д. срещу А.А.. Затова давност не е текла и спрямо Х.А..
Възприемането на противното би довело до абсурди – например, ако делото по иска
по чл. 76 е продължило до 2015 г., въпреки положителния резултат по него за Д.,
Х.А. би могла успешно да се позове на придобивна давност въпреки, че решението
по този иск я обвързва.
[65] Съдът установи, че решението по иска по чл. 76 от ЗС е влязло в сила и Д.
е предприел изпълнението му, но по искане на Х.А. принудителното изпълнение е
все още спряно. Следователно от януари 2004 г. досега давност не е текла по
отношение на Х.А..
[66] Не е налице и третата предпоставка за уважаването на иска. Затова съдът
го отхвърля.
3. По разноските
[67] Ответникът търси
разноски. Той е направил такива за 1 700,00 лева.
[68] Съгласно чл. 78, ал. 2 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска.
Съдът отхвърля иска изцяло. Затова съдът осъжда Х.А. да заплати на Д. 1 700,00
лева разноски по делото.
[69] С определение от
04.09.2015 г. съдът е освободил ответника от разноски по делото (вж. л.
189-гръб). Практиката на ВКС е поС.на и еднозначна, че едноличните търговци,
страни по дела, не подлежат на освобождаване от държана такса и разноски (вж.
следните определения на ВКС: 236-2015-2 Т. О. по ч. т. д. 183/2015 г.;
78-2013-2 Т. О. по ч. т. д. 595/2012 г.). Д. е страна и е едноличен търговец.
Следователно определението на съда от 04.09.2015 г. е неправилно. Затова съдът
го отменя и отхвърля искането на Д. за освобождаване от разноски по делото.
[70] Съдът е изплатил от
бюджета на СГС 170,00 лева възнаграждение за вещо лице, което е следвало да бъде
заплатено от Д. (вж. л.177-гръб). Затова
съдът осъжда Д. на основание чл. 77 от ГПК да заплати 170,00 лева по сметка на
СГС.
[71] Третото
лице е следвало да заплати 400,00 лева за депозит за вещо лице (вж. л. 423). То
не е направило това. Затова на основание чл. 77 от ГПК съдът осъжда А.А. да
заплати 400,00 лева по сметка на СГС възнаграждение за вещо лице.
Съдия: