Р Е Ш Е Н И Е

№

град Плевен, 27.03.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Плевенски районен съд, Трети наказателен състав, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ МИТЕВА

 

при секретаря Дарина Димитрова  като разгледа докладваното от съдията МИТЕВА НАХ дело № 305 по описа за 2019 година на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН.

 

Обжалвано е Наказателно постановление №374590-F407561/09.11.2018 г.  на ***, с което  ЕТ „*** –Д.С. “ с БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Д.О.С. , с ЕГН ********** , е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 700.00 (седемстотин)  лева за нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл 185, ал. 2, вр ал. 1 от ЗДДС..

 

Жалбоподателят което  ЕТ „*** –Д.С. “   редовно призован, се явява лично в съдебно заседание. С жалбата моли да се отмени НП по изложените в същата съображения, като в условията на евентуалност считат, че са налице основанията за приложение на чл. 28 от ЗАНН.

Административнонаказващият орган ТД на НАП гр. Плевен, редовно призовани, се явява юрк. ***, с приложено по делото пълномощно и моли НП да се потвърди.

СЪДЪТ, като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок и при наличие на правен интерес се явява допустима. Разгледана по същество.

 

ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Изяснява се, че при извършена проверка на 14.09.2018 г. в търговски обект представляващ  - Пункт за ГТП,находящ се в грПлевен ,ул „***и стопанисван и експлоатиран от което  ЕТ „*** –Д.С. “ с БУЛСТАТ ***, се установява, че всяка промяна на касовата наличност извън случаите  на продажбиа не се регистрира във фискалното устройство чрез операциите „служебно въведени” или „служебно изведени” суми в касата. От фискалното устройство е разчетена наличност в размер на 245.00 лв,а фактическата наличност ,съгласно изготвен опис на паричните средства е в размер на 397,00 лв.Установената разлика между разчетената наличност по документи и фактическата наличност към момента на проверката е в размер на + 152,00 лв,които не са отразени чрез фискалното устройство,като „служебно въведени” в касата суми. 

ПРОВЕРКАТА е документирана с ПИП№ ***г.

Така установеното е било квалифицирано от страна на наказващия орган като нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ от ЗДДС, като на дружеството е бил съставен на 17.09.2018 г. АУАН, надлежно връчен на лицето, представляващо дружеството.

Разпитаният в с.з. в качеството на свидетел актосъставител А.Д.П.  заявява, че поддържа съставения АУАН. Актосъствителят лично установил нарушението. Актът бил съставен в присъствието на управителя на дружеството. Свидетелства, че проверявания обект бил ПГП и при проверката е изискано наличната сума в касата ,като броя на осчетоводените клиенти  и на преминалите преглед се получава несъответствие от невъвеждането на операцията в касовия апарат на служебно въведени,което служителят не е знаел да направи но е заявил на проверяващите наличността на разликата като сума. В тази насока са и показанията на свидетелката на констатиране на нарушението и съставянето на АУАН А.А..

 

В законовия тридневен срок, по реда на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, от страна на жалбоподателя  не били подадени възражения срещу него. В Същата моли съда  тъй като няма предходни нарушения по ЗДДС, допуснатото от нея нарушение да бъде преценено като маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН.

СЪДЪТ кредитира показанията на разпитания свидетел -актосътавител  като обективни, логични и съответстващи на останалия събран по делото доказателствен материал. В тази насока са и писмените доказателства от административната преписка - АУАН, протокол за извършена проверка, приложени фискални бонове, опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката, заповед. В тази насока са и показанията на свидетелкАТА.

СЪДЪТ намира за безспорно установено, че е реализиран състава на нарушението по чл. 33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г на МФ   от ЗДДС, защото в книгата за дневните финансови отчети не  е била отбелязвана всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата), в момента на извършването й с точност до минута, което е следвало да се прави тъй като фискалното устройство  е притежавало функциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми.

Следователно осъщественото нарушение правилно е било квалифицирано от административно наказващия орган.

Това е така, защото с нормата на чл. 33, ал.1 от Наредбата е уредено, че извън случаите на продажби, всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми. Чл. 33, ал.2 от Наредбата изисква, когато фискалните устройства, които не притежават операциите по ал. 1, в книгата за дневните финансови отчети да се отбелязва всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) в момента на извършването й с точност до минута. След като в проверявания обект е намерена касова наличност в размер на152,00 лв., която не е отразена в книгата за финансови отчети, то се стига до извода, че нарушението е безспорно установено.

СЪДЪТ констатира че и АУАН и НП са издадени от компетентни органи видно от приложеното заверено копие на Заповед № ЗЦУ – 1582 от 23.12.2015г. на Изпълнителния директор на НАП

В АУАН и НП е посочено описанието на нарушението, обстоятелствата, при които е било извършено и законовите разпоредби, които са били нарушени.

   Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание чл. 185, ал. 2, вр.чл185 ал. 1 ЗДДС за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г. на министъра на финансите.

     Цитираната Наредба е издадена на основание чл. 118, ал. 2 и 4 от ЗДДС и в тази връзка представлява подзаконов нормативен акт по прилагането на горната разпоредба.

      Самата норма в чл. 118, ал. 1 ЗДДС задължава всяко регистрирано и нерегистрирано по ЗДДС лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Съдът не споделя изнесеното в жалбата, че АУАН и НП не съдържат посочване на законовите разпоредби, които са били нарушени. Както бе споменато наредбата, за чиито нарушение е наложена имуществената санкция е подзаконов нормативен акт по приложение на чл.118 от ЗДДС.

      С оглед  гореизложено съдът намира, че в хода на АНП са допуснати съществени процесуални нарушения,като подзаконовият нормативен акт не е свързан с по горният по –степен акт,а именно чл 118 от ЗДДС които пряко рефлектират върху правото на защита на наказания субект да разбере за какво нарушение всъщност е ангажирана отговорността му.

       Дори и да се приеме, че горепосочените процесуални нарушения не са съществени и от формална страна са осъществени признаците на административно нарушение, то съдът намира, че случаят е маловажен.

         В ЗАНН не е предвиден законен критерий за маловажен случай на административно нарушение, поради което следва да се изхожда от цялата съвкупност на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства на конкретното деяние, стойността на вредата, кръга на засегнатите интереси, времетраенето на нарушението, значимостта на конкретно увредените обществени отношения, като законодателят не е разграничил по никакъв начин формалните от резултатните нарушения при преценката на горните обстоятелства  /разграничение в тази насока липсва както в ЗАНН, така и в НП/.

        Съгласно чл.11 от ЗАНН въпросите за вината, вменяемостта, обстоятелства изключващи отговорността се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в ЗАНН не е предвидено друго. Съдът намира, че всички тези обстоятелства са изяснени и дават основание да се приеме, че случаят е маловажен по смисъла на чл.93 т.9 от НК. За да се установи дали случая е маловажен или не, следва да се обсъди степента на обществена опасност на извършеното нарушение, като негово обективно качество, за да  се установи дали е социално необходимо и житейски оправдано да се прибегне до прилагане на административно наказателната отговорност.В конкретния случай, видно от съдържанието на АНП, е че нарушението е извършено за първи път, т.е. налице е инцидентен случай. Очевидно от АНО не е била взето предвид обстоятелството, че в случая не фактическата, а отчетената чрез фискалните устройства касова наличност е по-голяма, т.е. отчетена е отрицателна разлика в размер на 152 лв. Нещо повече, установено е по безспорен начин, че паричните средства са били в търговския обект, но в друго помещение. Това безспорно води до извод, че допуснатото нарушение е с по-ниска степен на обществена опасност от останалите от този вид и че с него не е бил нарушен грубо и в съществена степен предвиденият в закона  ред за деклариране и отчитане  на  доходи. В конкретния случай съдът намира, че не биха настъпили никакви неблагоприятни последици за фиска. С оглед на това,  съдът приема че  нарушението е с явно незначителна обществена опасност и засяга в малка степен установения ред за държавно управление. Отделно от това, цел на ЗАНН е налагане на наказания за предупреждаване и превъзпитаване на нарушителят към спазване на установения правов ред и въздействие върху гражданските субекти възпитателно и предупредително. Налагането на санкция не следва да се приема като самоцел на закона, тъй като справедливо е регламентирана възможност да не се налага наказание, като се предупреди нарушителя чрез съответен способ, че при повторно нарушение ще бъде санкциониран. Поради това и съдът намира, че в настоящия случай следва да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и да се приеме, че случаят е маловажен. Наказващият орган от своя страна в постановлението не е изложил мотиви защо приема, че случаят не е такъв и без обсъждане на всички обстоятелства, установени в хода на проверката е издал наказателно постановление, налагайки наказание в размер на 700 лева, отново без да обоснове размера на същото.   Сходни са мотивите и касационната инстанция по идентичен казус – Решение по к.адм.д.№ 38/2017г. по описа на Административен съд-гр.***.Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на тълк. н.д. № 1/2005 г., административно-наказателният процес е строго нормирана дейност, при която за извършено административно нарушение се налага съответно наказание, а прилагането на санкцията на административнонаказателната норма, във всички случаи, е въпрос само на законосъобразност и никога на целесъобразност. Посочва се, че общото понятие на административно нарушение се съдържа в чл. 6 на ЗАНН, като в чл. 28 и чл. 39, ал.1 от ЗАНН законът си служи още с понятията "маловажни" и "явно маловажни" нарушения, като при извършване на преценка дали са налице основанията на чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като ограничи маловажните нарушения от тези, обхванати от чл. 6 от ЗАНН. В цитираното Тълкувателно решение се приема, че преценката за "маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол.

Поради всичко изложено и съдът намира, че в случая неправилно и наказващият орган не е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

Предвид изложените съображения НП следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, поради което и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №374590-F407561/09.11.2018 г.  на ***, с което  ЕТ „*** –Д.С. “ с БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Д.О.С. , с ЕГН ********** , е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 700.00 (седемстотин)  лева за нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл 185, ал. 2, вр.чл 185 ал. 1 от ЗДДС..

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, по реда на Глава ХІІ от АПК.

 

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ