Р Е Ш Е Н И Е
№ 48
гр. Габрово, 24.06.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД– ГР. ГАБРОВО в
открито съдебно заседание двадесет и шести май, две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА
като разгледа материалите по
адм. дело № 39 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
по настоящото адм. дело е образувано въз основа на депозирана в деловодството
на Административен съд Габрово /АСГ/ Жалба с вх. № СДА-01-439 от 11.03.2022 г.,
подадена от Община Дряново, представлявана от кмета на същата Община - Трифон
Панчев, чрез упълномощен адвокат Г.Д.В. от САК, против Решение № РД-02-36-169
към Писмо 99-00-6-899-/17/ от 14.02.2022г. на ръководител на Управляващ орган
/УО/ на оперативна програма /ОП/ „Региони в растеж“ 2014 – 2020 г. – зам.
министър на МРРБ, с което не се верифицират разходи в размер на 8 181.00 лв.,
отчетени в искане за окончателно плащане № 2 по Договор № BG16RFOP001-5.002-0018-C01 на Община Дряново и писмо № BG16RFOP001-5.002-0018-C01-М050 в ИСУН 2020 от
страна на бенефициента.
В Жалбата си
Община Дряново моли за отмяна на Решението, като намира, че същото е издадено
от некомпетентен орган и/или лице при неспазване на установената от закона
форма, противоречие с материалния закон и целта му. Решението е издадено при
наличието на висящ спор за размера на допустимите разходи, за които е отпуснато
финансиране на Общината по Договор за БФП № BG16RFOР001-5.002-0018. Изтъкват се възражения за липса на компетентност на автора
на ИАА. Съществено са нарушени и изискванията за форма на АА, като същият не
съдържа мотиви. Административният орган е посочил сума, която не верифицира,
без да държи сметка, че към момента е налице висящо производство по друго
административно дело, при което на
жалбоподателя е наложена финансова корекция по сигнал № 1759, което е посочено
в съпроводителното писмо, към което е приложено процесното Решение, поради
което неправилно е отразено, че е определена финансова корекция от 25% от
допустимите разходи по договора за предоставяне на БФП. След като спорът за
законосъобразността на тази корекция е все още висящ, то не може да се приеме,
че такава е налице и за стойността й не следва да се постановява отказ от
верифициране. Административният орган е изчислил основата, върху която се
пресмятат допустимите средства за подпомагане, като е приспаднал наложената
финансова корекция, чиято законосъобразност обаче се оспорва.
В проведено
по делото о.с.з. жалбоподателят се представлява от адв. Г. В. и адв. Е. М.,
които поддържат жалбата.
Ответната
страна не изпраща представител в проведеното о.с.з. Прилага писмена защита, в
която излага подробни съображения по съществото на спора, изготвена от
упълномощен юрисконсулт – Н.Б.. Страната изразява становището си по съществото
на спора, според което верификацията и финансовата корекция са два различни
способа за гарантиране на законосъобразното разходване на средства от ЕСИФ,
като оправомощеният орган може да се произнесе с актове, използвайки и двете.
Верифицирането на извършени от бенефициент разходи се предшества от извършване
на проверка относно тяхната допустимост и не предполага непременно наличие на
нередност, поради което установяването на такава не е задължителен елемент от
процедурата. Двете процедури в случая са се развили успоредно и няма пречка
както да се издадат съответни актове, с които приключват те, така и да се
развият паралелно и едновременно две отделни съдебни производства по тяхното
оспорване.
Съдът
извърши проверка за допустимост и редовност на жалбата, както и за нейната
основателност - по отношение наличието на посочените от жалбоподателя пороци на
процесния ИАА, а на основание чл. 168, ал. 1, във вр. с чл. 146 от АПК - и за
наличие на всички основания за прогласяване на нищожност или отмяна поради
незаконосъобразност на същия. Жалбата е редовна и допустима, поради което съдът
я разгледа по същество с оглед нейната основателност.
Решението е
изпратено със Съпроводително писмо на заместник-министъра и ръководител на УО
на ОПРР 2014-2020 Д.И., с което на жалбоподателя са изпратени едновременно
верифицирани разходи по разходооправдателни документи и процесното Решение за
отказ от верификация на същия административен орган за част от заявената за
получаване сума, като тази част е на стойност 8 181.00 лв. В него е посочено,
че отчетените с окончателен финансов
отчет разходи по договора за финансиране възлизат на 3 985 122.90 лв.,
представляващи безвъзмездна финансова помощ /БФП/. От подлежащите на
верификация отчетени допустими разходи не
се верифицират такива в общ размер на 989 901.00 лв., представляващи
безвъзмездна финансова помощ, както следва:
1. При установена и
регистрирана нередност с НИН ОПРР20/21/ЕФРР/1493 от Регистъра за нередностите.
Извършена е финансова корекция от исканото плащане, определена по основание и
размер с Решение № РД-02-36-1090/24.09.2021 г. на РУО в размер на 25% от
допустимите разходи по договор № 216 с „****“
ЕООД, по който са отказани от верификация такива поради финансова корекция на стойност 17 895.00 лв.
2. При установена и
регистрирана нередност с НИН ОПРР20/22/ЕФРР/1552 от Регистъра за нередностите. На
основание чл. 75, ал. 1от ЗУСЕСИФ е извършена финансова корекция по искано от
жалбоподателя плащане, определена по основание и размер с Решение № РД-02-36-101/1.02.2022
г. на РУО на ОПРР 2014-2020 в размер на 25% от допустимите разходи по договор с
„****“ ЕООД, за което бенефициентът
е уведомен. Допустимите разходи по този договор са на стойност 3 855 300.00 лв.,
финансовата неустойка е 25% или 963 825 лв., върху която сума е отказана
верификация на разходи. Решението за налагане на финансова корекция е обект
на съдебно обжалване и по него е налице висящ правен спор по адм. д. № 27 от
2022 г. по описа на АСГ, по който не е налице влязъл в сила съдебен акт към
момента.
3. Не се верифицират
разходи в размер на 8 181.00 лв.,
като мотивите за отказа, съгласно съпроводителното писмо, са изложени в
Решението за отказ от верификация.
Пунктове № 1
и 2 от съпроводителното писмо не са обект на разглеждане в настоящото
производство по същество, т.к. те само отразяват налична информация за вече
издадени административни актове, с които е наложена ФК на съответната стойност.
Жалбоподателят оспорва единствено решението, чието съдържание е упоменато в
пункт № 3 от съпроводителното писмо, с което е отказана верификация на разходи
на посочената стойност по изложените в самото решение мотиви.
Във връзка с
така изложеното УО на ОПРР верифицира
обща сума на допустимите разходи по окончателното искане за плащане в размер на
2 995 221.90 лв.
Самото
Решение е издадено на правно основание чл. 60, ал. 1, чл. 62, ал. 1, ал. 2 и
ал. 3, чл. 63, ал. 1, т. 1 и чл. 64, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 от ЗУСЕСИФ.
Мотиви за
постановения ИАА се изразяват в следното:
На
19.04.2021 г. чрез ИСУН 2020 е подадено искане за окончателно плащане по така
посочения административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ, което е придружено от окончателен технически и финансов отчет.
Ръководител УО утвърждава за всяка процедура
насока и/или друг документ, определящи условията за кандидатстване и
условията за изпълнение на одобрените проекти. По този начин са определени
максимални размери на определени категории разходи. Съгласно чл. 8, ал. 2 от
ПМС № 189 от 28.07.2016 г., единната ставка, прилагана към допустимите преки
разходи по процедурата „Подкрепа за деинституционализация на социалните услуги
за възрастни хора с увреждания“ е 1% от стойността на общите преки допустими
разходи, финансирани от безвъзмездната финансова помощ по проекта.
В тази
връзка е извършена проверка за спазване на максимално заложените нива на
съответната категория разходи, определена в Насоки за кандидатстване по
процедурата, при която е установено, че при верификацията на преки допустими
разходи в размер на 2 475 390.00 лв., максималният размер на разходите за
организация и управление не би следвало да превишава 24 753.90 лв., което е 1%
от преките допустими разходи. Отчетените и подлежащи на верификация разходи за
организация и управление по проекта са в размер на 32 934.90 лв., поради което
е установено надвишаване на максимално допустимия размер за тази категория
разходи в размер на процесната сума от 8 181.00 лв. В тази връзка по бюджетен ред I.3.1 „Екип за управление на проекта“ не се верифицира
тази сума поради липса на предвидените в чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕСИФ
условия, във вр. с чл. 26, ал. 1 от същия нормативен акт, във вр. с чл. 8, ал.
2 от ПМС № 189.
Към
Решението е налице Приложение 11.20 за верифицирани разходи по
разходооправдателни документи, като в табличен вид са изброени фактури,
издадени на изпълнители по проекта, както и „ведомост 1 от 12.04.2021г. на
Община Дряново“. Налице са две колони, които следва да съдържат данни за
неверифицирани суми. Неверифицираните такива поради наложени финансови корекции
са сумите, посочени в т. 1 и т. 2 от съпроводителното писмо по двата договора с
„****“ ЕООД и „****“ ЕООД, които не се верифицират в размера на наложената
корекция по всеки от договорите и не са включени в Решението – обект на
обжалване, а само в съпроводителното писмо, с което то е изпратено на
жалбоподателя. В колона, наименована „Неверифицирана сума поради други причини“
се съдържа общата процесна стойност от 8 181.00 лв., която е обвързана с
„Ведомост 1 от 12.04.2021 г. /Бенефициент/ Община Дряново“, от която сума
финансирането от ЕС е 6 953.85 лв., а националното финансиране е 1 227.15 лв. Неверифицирането
на процесната сума е поради надвишаване на максимално допустимия размер на
категорията разходи, заявени от бенефициента, поради въведено процентно
ограничение /1%/ върху допустимите разходи.
Видно от
мотивите в Решението бенефициентът е отчел „разходи за организация и
управление“ по проекта в размер 32 934.90 лв., но съгласно чл. 8, ал. 2 от ПМС
№ 189/28.07.2016 г. единната ставка за тези разходи е 1% от допустимите
разходи. Тези допустими разходи се равняват на 2 475 390.00 лв. и 1% от тях е
24 753.90 лв., като не се верифицира разликата между тях и заявените за
плащане.
Съгласно чл.
60 от ЗУСЕСИФ Управляващите
органи извършват плащания въз основа на искане на бенефициента. Разходите се доказват въз основа на
заверени фактури и/или счетоводни документи с еквивалентна доказателствена
стойност и на други изискуеми документи съгласно приложимото българско законодателство. Според чл. 62 от същия закон междинни
и окончателни плащания се извършват след верифициране с цел потвърждаване
допустимостта на извършените разходи и при наличие на физически и финансов
напредък на проекта. Чрез междинни и окончателни плащания се възстановяват само
допустими разходи, верифицирани от управляващия орган, като УО извършва верифициране на разходите въз
основа на проверка на документите, представени към искането за плащане, и на
проверки на място, когато това е приложимо. Според цитираните норми на чл. 64, ал. 1 и 3 от закона в
случай че бенефициент не представи в срок документ или разяснения по чл. 63 или
е започната процедура по администриране на нередност, съответният разход не се
верифицира, като може да бъде включен в следващо искане за плащане /ал. 1/. Извън
случаите по ал. 1 ръководителят на управляващия орган издава отказ за
верификация на разходите, включени в искане за плащане, за които не е
потвърдена допустимост /ал. 3/.
Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 - 2020 (ОПРР
2014-2020) е интегрирана оперативна програма, финансирана от Европейския
съюз (ЕС) чрез Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) и от държавния
бюджет на Република България, насочена към регионалното развитие и към
постигане на целите на градската политика в България.
Решението и
съпроводителното писмо са издадени от Д.И., заместник-министър и ръководител на
УО на ОПРР 2014-2020 г. С приложена по делото Заповед № РД-02-14-1116 от
31.12.2021 г. министъра на БРРБ същата е определена за ръководител на УО по ОП
„Региони в развитие“ 2007-2013 г. и ОП „Региони в растеж“ 2014 – 2020 г., като
изрично й е възложено ръководството и организацията на УО в тази връзка, както
и издаването на заповеди за предоставяне на БФП и всички ИАА по смисъла на
ЗУСЕСИФ, т.е. вкл. верифициране и отказ от верифициране на плащания по
сключените договори и подадените заявления. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУСЕСИФ органи
за управление и контрол на средствата от ЕСИФ са управляващите органи,
сертифициращите органи и одитните органи, а според
чл. 7, ал. 1, т. 2 УО е министърът, отговарящ за цялостната
организация, координация и контрол на системата за управление на средствата от
ЕСИФ. На основание чл. 5, ал. 5, т.
10 от УП на МРРБ министърът организира, координира и контролира
дейността на управляващия орган на Оперативна програма "Регионално
развитие" 2007 – 2013 г. и на Оперативна програма "Региони в
растеж" 2014 – 2020 г. Съгласно чл. 9, ал. 5 от закона, УО
отговарят за цялостното програмиране, управление и изпълнение на програмата,
както и за предотвратяването, откриването и коригирането на нередности,
включително за извършването на финансови корекции. Ръководител на УО е ръководителят на администрацията или
организацията, в чиято структура се намира управляващият орган, или определено
от него лице, като е предвидено, че правомощия на
ръководител на УО по този закон може да се упражняват и
от овластено от него лице. В случая това е
министърът на МРРБ и, респективно, оправомощеният от него зам. министър, издал
процесния ИАА. В заключение съдът намира, че процесният ИАА е издаден от
компетентен административен орган, в рамките на предоставените му правомощия.
Не е налице законово изискване едно и също физическо лице да започне и приключи
процедурата по издаването на един ИАА. Това не е и логично, с оглед обективната
възможност за смяна на лицата, осъществяващи функциите на определен държавен
орган. Оправомощен е самият орган, а не конкретното лице, което към определен
момент реализира функциите на такъв. По делото са налице и данни, че именно Д.И.
е изпълнявала функциите на УО към датата на издаване на процесното Решение, в
качеството си на упълномощен зам.-министър и ръководител на УО на ОПРР 2014 г.
- 2020 г.
На
18.12.2018 г. е сключен Административен договор за безвъзмездна финансова помощ
по ОПРР № BG16RFP001-5.002 „Подкрепа за деинституционализирането на социалните
услуги за възрастни и хора с увреждания“ № от ИСУН - BG16RFP001-5.002-0018-С01, № РД-02-37-109, между УО – МРРБ и Община Дряново –
бенефициент. Договорената БФП е на стойност 3 987 899.85 лв. за изграждане на
комплекс за социални услуги за лица с психични разстройства, със срок на
изпълнение – 2 години. Според чл. 102 от Общите условия за изпълнение на
договора сумата, която УО на ОПРР ще плати на бенефициента не може да надвишава
максималния размер на помощта по договора и тази сума не може да носи печалба
на бенефициента, а следва да послужи само възстановяване на направените по
проекта разходи. Според чл. 104 размерът на БФП е дължим до размера на
верифицираните допустими разходи, извършени от бенефициента. Допустимите
разходи са уредени в Раздел 13-ти от Общите условия за изпълнение.
За
изпълнение на дейностите по административния договор бенефициентът е сключил
договори, с които е възложил на изпълнители ОП. Така, на 2.09.2019 г. е сключен
договор с „****“ ЕООД за изграждане на комплекс за социални услуги за лица с
психични разстройства за сумата от 3 855
300.00 лв. с ДДС. Във връзка с
изпълнението на този договор е подаден сигнал за нередност № 1759 в Регистъра
на сигнали и нередности и с Решение № РД-02-36-101 от 1.02.2022 г. са
установени нередности на бенефициента, съставляващи нарушения, допуснати от
него, за което му е наложена финансова корекция от 25% от допустимите разходи
по сключения договор, изчислена като размер на 963 825.00 лв. с ДДС. В Съпроводителното писмо към оспореното
Решение са посочени фактурите, въз основана които бенефициентът е отчел
направените от него разходи по договора с този изпълнител, възлизащи на тази
стойност.
На
22.10.2019 г. е сключен договор с „****“ ЕООД за оценка на съответствието на инвестиционен
проект и изпълнение на независим строителен надзор на обект „Изграждане на
комплекс за социални услуги за лица с психични разстройства“ на стойност 71 580.00 лв. с ДДС. Във връзка с изпълнението на този договор е
подаден сигнал за нередност № 1756 в Регистъра на сигнали и нередности и с
Решение № РД-02-36-1090 от 24.09.2021 г. са установени нередности на
бенефициента, съставляващи нарушения, допуснати от него, за което му е наложена
финансова корекция от 25% от допустимите разходи по сключения договор,
изчислена като размер на 17 895.00 лв. с
ДДС. В Съпроводителното писмо към оспореното Решение са посочени фактурите,
въз основана които бенефициентът е отчел направените от него разходи по
договора с този изпълнител, възлизащи на тази стойност.
Стойността
на двете ФК възлиза на 981 720.00 лв. В т. 3 от
съпроводителното писмо е посочена в пункт трети и сумата от 8 181.00 лв., която също не се
верифицира според процесното Решение и се намира в пряка връзка с тези корекции.
Според писмото, общата стойност на неверифицираната сума от отчетените с
окончателен финансов отчет разходи от 3
985 122.90 лв. /обща стойност на проекта/, възлиза на посочената на л. 1 от
него – 989 901.00 лв. По този начин
се изчислява сума за верифициране от 2
995 221.90 лв. – разлика между заявената в отчета от бенефициента и
неверифицираната сума по трите пункта от съпроводителното писмо.
По делото не
е налице спор, че са направени ФК по двата договора за възлагане на ОП на
посочените стойности, като Решенията, с които са наложени тези корекции, са
приложени. Не е налице спор и че едното от тях е в процес на обжалване и не е
влязло в сила - Решение № РД-02-36-101 от 1.02.2022 г. на УО по договора с „****“
ЕООД.
Сумата от 8
181.00 лв. се сочи като разлика между 1% от верифицираните преки разходи в
размер на 2 475 390.00 лв. /изчислени след приспадане на ФК/ или 24 753.90 лв.
и отчетените като подлежащи на верификация такива от 3 293 490.00 лв., от които
1% се равнява на 32 934.90 лв., като този 1% разходи, определени за организация
и управление, изчислени съгласно чл. 8, ал. 2 от ПМС № 189 от 28.07.2016 г.,
според която за
дейности за организация и управление на проект, изпълнението на които се
предвижда да не се възлага изцяло на външен за бенефициента изпълнител,
безвъзмездна финансова помощ и възстановима помощ се предоставят само под
формата по чл. 55, ал. 1,
т. 4 ЗУСЕСИФ. В приложения финансов отчет заявената сума в т. 3 „Разходи за организация и управление
по единна ставка“ – пункт 3.1. – „Екип за управление на проекта“ е заявена
именно посочената сума от 32 934.90 лв. Съгласно Насоките за кандидатстване по
процедура на директно предоставяне на БФП, по приоритетна ос 5: „Регионална
социална инфраструктура“, преките допустими разходи включват разходите по
бюджета без разходи за ДДС и разходи за организация и управление. Разходите за
организация и управление /л. 373/ са определени в размер на 1% от допуснатите
преки такива за финансиране от БФП за проекти на стойност над 1 млн. лв.,
какъвто е процесният. От общата сума на отчетените разходи по финансовия отчет – 3 985 122.90 лв. следва
да се извадят невъзстановим ДСС, който е
658 698 лв., според отчета, явяваща се непряк разход, в следствие на което
се получава резултат от 3 326 424.90 лв. От тази сума се изважда и сумата за екип за управление на проекта от
32 934.90 лв. по отчет и се получава сума на преките разходи за финансиране от 3 293 490.00 лв. /отново - по
отчет/. Преките и допустими разходи включват всички други дейности по проекта,
и съгласно финансовия отчет те са за: 1.Разходи за инженеринг /проектиране, СМР
и авторски надзор/ - 3 212 750.00лв.; 2.Оценка на съответствието на проектите –
3 490.00 лв.; 3.Разходи за строителен надзор /в случай на инженеринг/ - 56
160.00 лв.; 4.Разходи за подготовка на техническа документация – 16 500.00лв.; 5.Разходи
за услуги и комуникация – 4 590.00 лв. Както бе посочено по-горе, сумата на финансовите корекции по двата договора
възлиза общо на 981 720.00 лв. с ДДС или 818 100.00 лв. без ДДС
или това е сумата, която УО не верифицира именно поради двете наложени такива
корекции. Когато тази сума се извади от декларираните преки разходи за
финансиране 3 293 490.00 лв. се получава сума на преизчислените преки допустими разходи 2 475 390.00 лв., колкото са
посочени и в процесното решение. Според цитираните по-горе Насоки за
кандидатстване /л.373/ процентът разходи за организация и управление спрямо
допустимите преки разходи е 1% или 24 753.90 лв., а не 32 934.90 лв. както е
дадено във финансовия отчет преди приспадането на ФК, 1% от които възлиза
именно на посочената сума от 8 181.00 лв. Или освен че не се верифицират
преките разходи на стойност финансовите корекции без ДДС с така намалената с
тях сума на преките разходи, се намалява и сумата, предвидена за заплащане на
непреките такива, а именно – разходите за организация и управление на проекта,
чиято стойност зависи от стойността на тези преки разходи, които следва да
бъдат намалени по посочените причини.
Съгласно чл.
62, ал. 1 от ЗУСЕСИФ в случай,
че е започната процедура по администриране на нередност, съответният разход не
се верифицира, като може да бъде включен в следващо искане за плащане. Както вече съдът се е мотивирал по повод разгледано от
него искане за спиране на настоящото производство до произнасяне по спора,
касаещ наложена ФК във връзка със същия административен договор и програма,
наличието на висящ спор за основателност на наложена финансова корекция не е
причина да не се развие производство, при което УО отказва изцяло или частично
верификация на плащания. В закона тази възможност е предвидена, като е
достатъчно такава процедура по констатиране на нередност само да е започнала. В
случая са издадени две решения за установени нередности, във връзка с две
отделни възложени от бенефициента обществени поръчки, като за първата /договора
с „****“ ЕООД/ не се сочи да е налице обжалване, не са представени
доказателства и следва да се счита, че решението е влязло в сила, следователно БФП
следва да бъде намалена с наложената финансова корекция, както и стойността на
непреките разходи –също, в съответното съотношение. По второто решение е налице
все още висящо производство за законосъобразност, но въпреки това е налице
предпоставка за неверифициране на съответната сума и непреките разходи към нея
поради наличието на започната процедура по администриране на нередност,
съгласно хипотезата на ал. 1. Нормата на ал. 3 се прилага извън
случаите по ал. 1, като тогава ръководителят на УО издава отказ за верификация на
разходите, включени в искане за плащане, за които не е потвърдена допустимост. В случая е налице хипотезата на
ал. 1, т.к. отказът от верификация е на основание установени нередности и
стартирали процедури по тях. Правилно и законосъобразно на бенефициента са
изплатени останалите суми, с изключение на тези, свързани с допуснатите от него
нарушения по възлагане на ОП. Той не е лишен от възможността да подаде ново
заявление /“следващо искане за плащане“/, ако финансовата корекция по
решението, свързано с „****“ ЕООД бъде отменена или редуцирана до по-ниска
стойност.
„За
законосъобразността на акт с това основание е необходимо органът да е доказал,
че към датата на издаване му е започнала процедура по администриране на
нередност, за която органът предвижда финансова корекция в размер, съответен на
размера на неверифицирания разход. Логиката на законодателя е да не се допусне нарушение на принципа на добро
финансово управление при изплащането на средства, за които има достатъчно
сериозно основание да счита, че са разходени незаконосъобразно – в разрез с
правото на Европейския съюза и на свързаното с него национално право.“ - Решение № 5234 от 1.06.2022 г. на ВАС по
адм. д. № 3801/2021 г., VII о. и др.
В заключение
съдът намира, че оспореното Решение е допустимо и законосъобразно, с оглед на
което подадената против него жалба следва да се остави без уважение.
При този изход на спора
и своевременно заявеното от процесуалния представител на административния орган
с писмена молба от 9.05.2022 г. /л. 416/ искане
за разноски, а именно –
юрисконсултско възнаграждение, каквито се дължат в полза на
МРРБ в размер на 150.00 /сто и
петдесет/ на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във вр. с чл. 78, ал. 3, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 24, от Наредбата за заплащането
на правната помощ.
В тази връзка
и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 73, ал. 4 от ЗУСЕСИФ,
Административен съд Габрово
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
ОСПОРВАНЕТО по Жалба с вх. № СДА-01-439 от 11.03.2022 г., подадена от Община
Дряново, представлявана от кмета на същата Община Трифон Панчев, чрез
упълномощен адвокат Г.Д.В. от САК, на Решение № РД-02-36-169 към Писмо
99-00-6-899 /17/ от 14.02.2022 г. на ръководител на Управляващ орган на
оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 – 2020 г. – зам. министър на МРРБ, с
което не се верифицират разходи в размер на 8 181.00 лв., отчетени в искане за
окончателно плащане № 2 по Договор № BG16RFOP001-5.002-0018-C01 на Община Дряново.
ОСЪЖДА Община
Дряново да заплати на Министерство на регионалното развитие и благоустройство
деловодни разноски на стойност 150.00 /сто и петдесет/ лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
Препис от
решението да се изпрати на страните в едно със съобщенията.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването с касационна жалба,
подадена чрез Административен съд Габрово до Върховен Административен съд.
СЪДИЯ:
/ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА/