О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 260132
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. ПЛОВДИВ 02.12.2020
г .
Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в закрито
заседание от втори
декември през две хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА
ЧОЛАКОВА
като разгледа докладваното от съдия Радка Чолакова, ч. т. дело № 706 описа на ПАС за 2020 г., установи следното:
Производството по реда на чл. 274 и сл. във вр. с чл.15 от ГПК, образувано по подадена частна жалба от Б.М. чуждестранно юридическо лице с рег.№.., със седалище и
адрес на управление П., гр.В., 1 . ONZ, ет.10, 00-124,
представлявано от К. Ц., срещу определение №260112 от 09.09.2020 г. по
т.д.№812/19 на Окръжен съд Пловдив в частта му, с която се приема наличие на
международна компетентност на съда да разгледа повдигнатия спор на основание
чл.25 от Регламент/ЕС/ 1215/2012 г. и на основание чл.67,т.1,б.а от
Споразумението Брекзит.
Частният
жалбоподател моли да се отмени обжалваното определение, по силата на което да
се прекрати производството по делото, поради наличие на арбитражна клауза между
страните и липса на международна компетентност на съда, и да се препрати делото
на компетентния арбитражен съд, както и да се спре производството до решаване
на частната жалба, ако се сметне за необходимо.
Изложил е подробни съображения за нарушения на
материалния и процесуалния закон, които могат да окажат влияние върху изхода на
делото. Счита, че не са съобразени процесуалните разпоредби на чл.25 от
Регламент/ЕС/ 1215/2012 г., чл.19, ал.1 от ГПК, чл.2, пар.3 от конвенцията за
признаване и изпълнение на чуждестранни
арбитражни решения, съставена в Ню Йорк на 10.06.1958 г., както и е допуснато
нарушение на материалния закон под формата на чл.402 от ГПК чрез неприлагането
му и несъобразяване на единодушното намерение на страните и изцяло разпоредбите
на споразумението при преценка на клаузата за компетентност, посочена в т.12.3
от споразумението.
Приложил е писмени доказателства, които са
част от производството пред окръжния съд.
Ответникът С.К. Л., чуждестранно юридическо
лице с рег.№ ., със седалище и адрес на управление О.к. на В. и С.И., гр.Л., W5 3HL, 55 H. L.,
представлявано от управителя В. Е., действащ чрез адвокат Д.Д., е подал отговор, в който счита частната жалба
за неоснователна и моли да се остави без уважение. Изложил е съображения, идентични
с изводите на първоинстанционния съд
относно компетентността му за разглеждане на предявения иск.
Пловдивският апелативен съд, след преценка на
делото, както и във връзка със становищата на страните, приема за установено
следното:
Частната жалба е депозирана в определения от
закона срок, от легитимирано лице да стори това, поради което се явява допустима
и следва да се разгледа по същество. Разгледана
по същество, същата се явява неоснователна.
Предявен е осъдителен иск за заплащане на
парична сума, произтичаща от договорно правоотношение между страните –
споразумение от 29.03.2018 г. с предмет взаимодействие между телекомуникационни
системи на страните чрез отворен IP с цел предоставяне на глас по IP в съответствие с условията по договора и
издадени фактури, въз основа на него. Страните са чуждестранни юридически лица,
имащи търговско качество. Приели са, че за договорното неизпълнение и за
неправилно изпълнение на поетите задължения отговарят съгласно законите на
Република България. Всички спорове или несъответствия се уреждат чрез преговори
между управителите или техни упълномощени представители. Съгласно чл.12,т.3, всички
договорни спорове ще бъдат уредени от Арбитражния съд от Асоциация за развитие
на правото в гр.Пловдив, като арбитражната клауза не пречи на страните по
договора да заведат делото пред компетентните държавни съдилища в България. В
този случай съдилищата в Пловдив имат международна компетентност. Оставя се на
избора на ищеца към кой от тези съдилища ще насочи спора.
Окръжният съд е приел, че има компетентност
да разгледа делото, като съображенията му са свързани с разпоредбата на чл.25
от Регламент/ЕС/
1215/2012 г. и клаузата на чл.12,т.3 от приложеното споразумение. Приел е, че
му е учредена от страните изрично договорно тази компетентност, както и че в
чл.12,т.3 от споразумението е дадена алтернативна възможност ищецът да избере
пред кой орган- съдебен или арбитражен да предяви искането си.
При
така установената фактическа обстановка следва да се прецени правилно ли първоинстанционният
съд е приел да разгледа повдигнатия пред него правен спор.
В случая страните са договорили
компетентните съд и арбитраж, като тяхната уговорка следва да бъде зачетена.
Съгласно постигнатото съгласие в чл.12,т.3, ищецът следва да прецени към кой от
двата органа - съд или арбитраж да
насочи иска си. Тази възможност е алтернативна, като е предоставена на
преценката му. При тълкуване на волята на страните следва да се приеме, че те
считат, че уреждане на споровете между тях е по взаимно съгласие и приятелски
начин чрез преговори между управляващите им органи или упълномощени от тях
лица. Но също така те са приели, че
споровете им ще бъдат уреждани от посочения конкретен арбитражен съд, в
съответствие с правилника за работата му, както и че арбитражната клауза не
пречи да се заведе делото пред държавните съдилища. Липсва уговорка за
последователност за начина на уреждане на споровете. В същото време се оставя
избор на ищеца къде ще насочи спора си, като тази възможност произтича от
цялостното тълкуване на чл.12,т.3 от споразумението и смисъла на четирите
изречения, от които е формиран.
Така,
настоящият ищец е избрал да предяви иска си пред съда, като в този случай
намират приложение разпоредбите на посочения регламент, вкл. и чл.25 от него.
Тази разпоредба не би била приложима, ако ищецът би избрал арбитражния съд,
доколкото регламентът не намира приложение
за арбитражните производства по
силата на чл.12.
Съгласно
посочения регламент, уредени са правила
на компетентност на съда, както и за признаването и изпълнението на съдебни решения, за постигане на целта на регламента за свободно
движение на съдебни решения по
граждански и търговски дела. Те са основани на принципа, че
компетентността по правило се основана
на местоживеенето на ответника и винаги трябва
да е налице на това основание, освен в предвидените случаи на
изключителна компетентност и при пророгация на компетентност.
Чл.25 от
регламента урежда пророгация на компетентност. Ако
страните, независимо от местоживеенето им, са се договорили, че съд или
съдилищата на държава членка са компетентни за разрешаване на всякакви спорове,
които са възникнали или които могат да възникнат във връзка с определено
правоотношение, този съд или тези съдилища имат компетентност, освен ако
споразумението е недействително по отношение на материалноправната си
действителност съгласно правото на тази държава членка.
С оглед гореизложеното, следва да
се приеме, че ищецът е осъществил правото си на избор по чл.12,т.3 от
споразумението, изразяващо се пред кой орган за разрешаване да предяви
възникналия спор - пред арбитраж или пред съд. След като е избрал да предяви
иска си пред окръжния съд в Пловдив, от значение за компетентността на съда е и
разпоредбата на чл.25 от регламента. В случая са налице предпоставките на
разпоредбата, поради което и сезираният съд има международна компетентност да
разгледа повдигнатия спор.
До същите изводи е достигнал и
първоинстанционният съд, поради което определението му за наличие на
международна компетентност следва да
бъде потвърдено. Не са допуснати нарушения на чл.19 от ГПК и на цитираната
конвенция, както и във връзка с тълкуване на чл.12 от споразумението, което
води до неоснователност на оплакванията на жалбоподателя.
Водим от
гореизложеното, Апелативният съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №260112 от
09.09.2020 г. по т.д.№812/19 на Окръжен съд Пловдив в частта му, с която се приема
наличие на международна компетентност на съда да разгледа повдигнатия спор на
основание чл.25 от Регламент/ЕС/ 1215/2012 г. и на основание чл.67,т.1,б.а от
Споразумението Брекзит.
Определението е неокончателно и може да
бъде обжалвано с частна жалба пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок
от връчването му на жалбоподателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: